и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ е образувано по жалба на В. Г. К. от Б. срещу Заповед №
18-14681/05.12.2014 г. на Н. на СГКК – Б.
Жалбоподателят е поддържал с жалбата си основания за отмяна на заповедта по чл.
146 АПК, мотивирани с противоречие с изискванията на Закона за собствеността
/ЗС/ при заснемането на самостоятелни обекти в кадастралната карта.
В хода на разглеждане на делото жалбата е оттеглена срещу заповедта в частите
й, с които е одобрено изменение в кадастралната карта и регистри за обекти с
идентификатори 04279.605.83.2.1, 04279.605.83.2.2, като е спорът е
конкретизиран до заснемането на самостоятелен обект 04279.605.83.2.6 със
съображения, че няма характеристиката на самостоятелен обект по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Жалбата е
поддържана и срещу заповедта в частта й относно записването в кадастралния
регистър за обект с идентификатор 04279.605.83.2.3 с искане да бъде записан на
жалбоподателя и Т. М. Доводите са доразвити в писмено становище.
Ответникът не е изразил становище по допустимостта и основателността на
жалбата.
От заинтересованите страни А. А., чрез пълномощник, е оспорил жалбата срещу
заповедта в частта й относно заснемането в кадастралната карта на обект с
идентификатор 04279.605.83.2.6 по съображения в писмена защита.
В хода на производството са събрани писмени доказателства, изслушано е и
приобщено към доказателствения материал експертно заключение. При анализа и
оценката им съдът прие следното за установено:
Производството по чл. 54 ЗКИР, завършило с издаване на оспорената заповед, е
започнало по заявление вх. № 01-164643/21.07.2014 г. на заинтересованата страна
А. А. за нанасяне на нови схеми на самостоятелни обекти в сграда 605.83.2 /л.
42/. Искането е подадено въз основа на нотариален акт № 45/1990 г. /л. 27-28/
и нотариален акт № 48/1998 г. /л. 45/, по силата на които съсобствениците в
жилищната сграда и парцел ХV – 2122, кв. 110 по плана на Б. – наследниците на
Г. К. и М. А. /вж. нот.акт № 4/1968 г. на л. 31, договор за
разпределение правото на ползване от 29.03.1968 г. на л. 30, протокол от
18.04.1990 г. на л. 25/, са си учредили право на строеж на пристройка към
сградата, като на А. А. е отстъпено правото да построи складовото помещение
откъм източната страна на сградата, а на М. А. – складовото
помещение откъм западната страна на сградата и антрето до него от 2 кв.м. /нот.
акт № 45/1990 г./, впоследствие прехвърлени с покупко-продажба на А. А. /нот.
акт № 48/1998 г./. На жалбоподателя В. К. и Т. М. е отстъпено правото да
построят складовото помещение откъм ул. .... / нот.акт № 45/1990 г. на л. 27-28
и протокол от 18.04.1990 г. на л. 25/.
С уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК собствениците в сграда 04279.605.83.2, в т.
ч. жалбоподателя, са уведомени за образуваното производство за изменение на
кадастралната карта и регистри – преместване на самостоятелни обекти
605.83.2.1, 605.83.2.2 и 605.83.2.3 и допълване на нов самостоятелен обект на
. 0 с нов идентификатор 605.83.2.6 /л. 37/. Уведомлението е връчено на
жалбоподателя на 25.07.2014 г. / обратна разписка на л. 36/. На 28.07.2014 г. с
вх. № 02-263 е постъпило възражение от жалбоподателя и Т. М. срещу изменението
на кадастралната карта чрез допълване на нов обект 605.83.2.6, тъй като не е
самостоятелен и представлява неразделна част от жилище /л. 24/. В тази връзка
до заявителя по преписката е изпратено уведомление изх. № 24-18702/06.10.2014
г. със задължение да представи удостоверение от община Б., че обект 605.83.2.6
представлява самостоятелен обект, съгласно одобрен архитектурен проект /л. 23/.
В отговор е представено писмо изх. № З-02-384/19.11.2014 г. на зам.кмет на
община Б. /л. 18/.
Оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя с писмо изх. №
24-22983/11.12.2014 г. /л. 15/, връчено на 15.12.2014 г. /обратна разписка на
л. 16/.
Чрез приобщеното експертно заключение се установява, че заснетият със заповедта
обект с идентификатор 605.83.2.6 по одобрения през 1990 г. архитектурен проект
на сграда с идентификатор 605.83.2 е разположен на партерния етаж и е образуван
от предвидените с проекта два склада /с условна сигнатура “Б“ и „В“ по
Приложение № 1 към заключението/ и антрето пред тях. На място се състои от 3
бр. помещения, ползващи се като стаи за живеене. По одобрения проект обект
605.83.2.6 е с предназначение за складови помещения и не представлява и на
място обект по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗКИР. Според експерта предвидените по
проекта от 1990 г. складови помещения – 3 бр., означени условно по Приложение №
1 със сигнатура „А“ – склад с площ от 2 кв.м., за който с договора за
суперфиция по нот.акт № 45/1990 г. е учредено право на строеж на жалбоподателя
и заинтересованата страна М., склад „Б“ - с площ от 16,22 кв.м., за който с
договора за суперфиция по нот.акт № 45/1990 г. е учредено право на строеж на
М. А. /прехвърлен на заинтересованата страна А. с договор по нот.акт
№ 48/1998 г./, и склад „В“ – с площ от 14,94 кв.м., за който с договора за
суперфиция по нот.акт № 45/1990 г. е учредено право на строеж на
заинтересованата страна А. /Приложение № 1 към заключението/, са прилежаща площ
към самостоятелни обекти в сградата, доколкото не е посочено „какво ще се
складира в склада“. В договора за учредяване право на строеж /нот.акт №
545/1990 г./ не е предвидено към кое от жилищата са прилежащи складовите
помещения „А“, „Б“ и „В“ на партерния етаж.
В устния си доклад вещото лице е пояснило, че по проект в сградата са
предвидени три складови помещения и след като не е записано с какво
предназначение са – за складиране на какви стоки, съобразно изискванията на
Наредба № 4 за обема и съдържанието на инвестиционните проекти, се счита, че са
прилежаща площ към самостоятелни обекти – жилища в сградата. Пояснило е, че
помещенията са изградени на място в обема, в който са предвидени по одобрения
за сградата проект. Разположени са на партерния етаж на жилищната сграда, който
не представлява обща част за всички собственици.
При тези факти, съдът при разрешаването на предварителния въпрос за
допустимостта на подадената жалба съобразно чл. 159 АПК, намери следното:
Жалбата в частите й срещу заповед № 18-14681/05.12.2014 г. на Н. на СГКК – Б.,
с която е одобрено изменение на кадастралната карта за обекти с идентификатори
04279.605.83.2.1, 04279.605.83.2.2, е оттеглена в хода на производството, но в
тази й част - относно заснемането на обект с идентификатор 04279.605.83.2.1 и
в частта, с която е оспорено заснемането на обект с идентификатор
04279.605.83.2.6, жалбата е процесуално недопустима и поради липсата на
положителна процесуална предпоставка - правен интерес за оспорващия.
Съдебното производство може да започне само по искане на заинтересовано лице
или на прокурора в определените от Административнопроцесуалния кодекс или друг
закон случаи. Според АПК /чл. 147/ право да оспорват административния акт имат
гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са
нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В случая
оспорената заповед в частта й относно обекти с идентификатори 04279.605.83.2.1,
04279.605.83.2.2 и 04279.605.83.2.6 e административен акт, но не поражда
неблагоприятни последици за жалбоподателя, като не накърнява негови права и
законни интереси, които да се нуждаят от съдебна защита.
Съгласно чл. 44 ЗКИР самостоятелните обекти в сградите се установяват по
строителните книжа, по актовете за собственост и чрез описание на място, като,
съгласно разпоредбата на чл. 17 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в
сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици или
се владеят с отделни документи за собственост се изработват схеми на
самостоятелните обекти в тях.
От данните по делото се установява, че самостоятелни обекти 605.83.2.1 и
605.83.2.2 са собственост на Б. П. и Т. М. и жалбоподателя В.
К. /нот.акт № 45/1990 г./, които факти не са спорни и между страните. Обект с
идентификатор 605.83.2.6 е собственост на заинтересованата страна А. А.,
придобит чрез покупко-продажба от М. А. /нот.акт № 48/1998 г./.
Обектите са изградени на партерния етаж на сграда 605.83.2, като
съсобствениците на земята взаимно са си отстъпили правото на строеж и
прехвърлили собствеността върху тях /нот.акт № 45/1990 г./. Самият
жалбоподател не е собственик или носител на друго вещно право за обекти
605.83.2.1 и 605.83.2.6, не е вписан в кадастралния регистър и не е представил
документи от тези по чл. 41, ал. 2 ЗКИР, удостоверяващи такива права.
Независимо, че обект 605.83.2.6 на заинтересованата страна А. и този на
жалбоподателя - 605.83.2.2, се намират на ниво партер на сграда 605.83.2, те
нямат помежду си общи части. Достъпът до тях е самостоятелен, като нямат общи
площи за разпределение на ползването, според заключението на вещото лице /вж.
устния доклад на вещото лице в съдебно заседание на 12.03.2015 г./. От друга
страна, заснемането на обект 605.83.2.6 с оспорената заповед не засяга като
площ обект 605.83.2.2 - на жалбоподателя и заинтересованата страна Т. М.,
доколкото според експертното изследване помещенията от които се състои обект
605.83.2.6 /склад „Б“ и склад „В“ по Приложение № 1 от заключението/ са
изградени и заснети с площ и в обема по одобрения за сградата проект /устния
доклад на експерта/, съответстваща и на записаната в документите за собственост
площ /нот.акт № 45/1990 г./.
Принадлежността на правото на собственост в патримониума на жалбоподателя
обуславя процесуалната му легитимация поради разпоредбата на чл. 49, ал. 4
ЗКИР, определяща лимитивно кръга на процесуално легитимираните лица до
собствениците и носителите на други вещни права върху имоти в обхвата на
кадастралната карта. Жалбоподателят не е носител на вещни права върху обекти с
идентификатори 605.83.2.1 и 605.83.2.6 и в същото време, изменението на картата
и нанасянето им като самостоятелни обекти не засяга вещни права на
жалбоподателя върху обект 605.83.2.6 и общи части в сградата, с оглед което
заповедта, в тези й части, не засяга негови права в смисъла на чл. 54, ал. 4,
изр. 2 ЗКИР. Това засягане на признати от закона права, свободи и интереси на
оспорващия е в основата на правния интерес по смисъла на закона /АПК/ и чл.
120, ал. 2 от Конституцията на Република България, който обосновава правото на
оспорване и е необходима процесуална предпоставка за осъществяване на процеса
на административно правораздаване. Липсата на тази процесуална предпоставка в
случая не позволява разрешаването на повдигнатия с жалбата на К. спор за
законосъобразност на заповедта в частта й относно обекти 04279.605.83.2.1 и
04279.605.83.2.6, поради което и съгласно чл. 159, т. 4 АПК, жалбата в тази й
част следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство – да се
прекрати. Спорът дали обект 605.83.2.6 е самостоятелна кадастрална единица е
спор по същество – за законосъобразността на заповедта, който при
недопустимостта на жалбата в тази й част не може да бъде решен от съда.
В частта относно заснемането на собствения на жалбоподателя и Т. М. по нот.акт
№ 45/1990 г. обект с идентификатор 605.83.2.2 жалбата е оттеглена и
производството следва да бъде прекратено – чл. 159, т. 8 АПК.
В останалата й част, жалбата е допустима и основателна:
Правото на оспорване на заповедта в частта й относно данните в кадастралния
регистър за обект с идентификатор 605.83.2.3 е своевременно упражнено от
жалбоподателя, който е заинтересован от оспорването - чл. 147, ал. 1 АПК вр.
чл. 54, ал. 4, изр. 2 ЗКИР, с оглед липсата на вписани данни за носителите на
вещни права за обекта в кадастралния регистър и твърдението, че е съсобственик
с Т. М. /вж. изявление в съдебно заседание на 12.02.2015 г./.
По компетентността на издалият заповедта орган – Н. на СГКК – Б., страните не
спорят и произтича пряко от закона – чл. 54, ал. 4 ЗКИР.
Заповедта е издадена при спазване на предписания от закона ред по чл. 54, ал. 1
ЗКИР, въз основа на проект за изменение, съобщен на собствениците по реда на
чл. 26, ал. 1 АПК, на които е дадена възможност за възражения.
Съгласно чл. 41, ал. 2 ЗКИР данните за собствениците и носителите на други
вещни права, както и за актовете, от които те черпят правата си се набират от
регистрите към картите и плановете, представените актове, регистрите на
общинската и областната администрация и се уточняват въз основа на
представените от С. по вписванията предварителни имотни партиди, като в
кадастралния регистър на недвижимите имоти не се посочват данни за
собствениците и носителите на други вещни права, както и за актовете, от които
те черпят правата си, когато такива не бъдат установени по реда на ал. 2.
Идентични са и разпоредбите на чл. 25, ал. 1, 2, 3, и чл. 41, ал. 1 от Наредба
№ 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри. Изложеното определя като задължителен реквизит
от съдържанието на кадастралния регистър вписването на данни за собствениците и
носителите на други вещни права върху недвижимите имоти-обект на кадастъра,
както и на данни за актовете, от които собствениците черпят правата си. В
конкретния случай няма данни собствеността върху обект 605.83.2.3 да принадлежи
на един от съсобствениците и следва да намери приложение законовата презумпция
на чл. 92 от Закона за собствеността "Собственикът на земята е собственик на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго“. След като
не е оборена в хода на производството по чл. 54 ЗКИР и в съдебната му фаза чрез
представяне на документи за собствеността върху обект 605.83.2.3,
административният орган е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 92 ЗС и като
собственици на обекта, след като не е установено друго, е следвало да бъдат
записани собствениците на земята. По представените документи за собственост за
УПИ ХV-270 /нот.акт № 4/1968 г. на л. 31, договор за разпределение правото на
ползване от 29.03.1968 г. на л. 30/, в който е изградена сграда 605.83.2 /нот.
акт № 45/1990 г. на л. 27/, собственици на земята са Г. К. и М.
А., респективно техните наследници /вж. протокол от 18.04.1990 г. на л.
25/, в т.ч. жалбоподателят, които следва да бъдат вписани в кадастралния
регистър. В тази част заповедта следва да бъде отменена и административната
преписка следва да бъде върната на органа за попълването на кадастралния
регистър съобразно мотивите в решението /в този смисъл Решение № 6839 от
17.05.2011 г. по адм.д. № 1933/2011 г. на ВАС, ІІ о./.
С оглед изхода от спора по делото и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК,
основателно е искането на заинтересованата страна А. за присъждане на сторените
в производството разноски. В тази връзка и доколкото оспорената заповед в
частта относно обект с идентификатор 605.83.2.6, записан в регистъра на
заинтересованата страна А. А., е благоприятен административен акт в смисъла на
чл. 143, ал. 3 АПК, и искането за разноски е сторено в съдебното заседание, в
което е приключило разглеждането на делото, жалбоподателят следва да
възстанови разноските за адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат
присъдени в размера от 800 лв. по представения договор за правна защита, който
не надхвърля значително минималния размер от 600 лв. по Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възражението по чл.
78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
С оглед частичната недопустимост на жалбата – за три от обектите по заповедта,
и частичната й основателност, респективно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК,
ответникът следва да възстанови на жалбоподателя разноски в производството за
държавна такса, адвокатска защита и възнаграждението на вещото лице в общ
размер на 132,50 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4, чл. 172, ал. 2, пр. 3 и
чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Г. К., с адрес Б., ул. ... № ...,
срещу Заповед № 18-14681/05.12.2014 г. на Началника на СГКК – Б. в частта, с която е
одобрено изменение на Кадастралната карта и кадастрални регистри на Б.,
състоящо се в нанасяне схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
04279.605.83.2.6 с площ 33,16 кв.м., собственост на А. А., промяна в границите
/преместване/ на самостоятелни обекти с идентификатори 04279.605.83.2.1,
04279.605.83.2.2 и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 922/2014 г. по описа
на Административен съд – Благоевград в тази му част.
ОТМЕНЯ Заповед № 18-14681/05.12.2014 г. на Началника на СГКК – Б. в частта, с която е
одобрен кадастралния регистър за обект с идентификатор 04279.605.83.2.3 и ВРЪЩА
административната преписка на Началника на СГКК – Б. за произнасяне в отменената част
на заповедта.
ОСЪЖДА СГКК – Б. да заплати на В. Г. К., с адрес Б., ул. ... № ..., сумата
от 132,50 /сто тридесет и два лева и петдесет стотинки/ лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА В. Г. К., с адрес Б., ул. .... № ..., да заплати на А. С. А., с адрес
Б., ул. ..... №... сумата от 800 /осемстотин/ лева – разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с връчване на преписи.


Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала!
Г.Б.