и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „. Ф. Е. със седалище и адрес на управление гр. Б.,
ул. „. К. № *, представлявано от управителя П. Г. Т. против Акт за установяване
на публично държавно вземане (АУПДВ) № 9/15.02.2013 г. на Д. на Басейнова
дирекция Западнобеломорски район (Б.) - Б..
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, като постановен в нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че определената такса за водовземане е недължима, поради изменение на закона, сочещо на отпаднало основание. Моли оспорения административен акт да бъде отменен.В съдебно заседание жалбата се поддържа от законния представител на дружеството.
Ответникът- Д. на Б., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като
представя подробно писмено становище по доводите наведени от оспорващия.
Административен съд – Б. след преценка на доказателствата във връзка с доводите на страните на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК намира за установено от фактическа страна следното:
С Разрешително за водоползване № 400391/15.11.2005 г., издадено от Д. Б. – Б.
на „. Ф. ЕООД – Б. е предоставено правото да водовзема от повърхностен воден
обект – река Беличка, ІІ категория повърхностни води с общ годишен обем 1 828
000 куб. м. с цел на водоползването риборазвъждане, което изцяло попада в
дефиницията на понятието "аквакултури", съгласно Закона за рибарството и
аквакултурите. Не е спорно по делото, че измервателно устройство за измерване
на ползваното водно количество не е монтирано. Срокът на разрешителното за
водовземане е удължен с Решение № ПО-01-55/31.05.2011 г., считано до 15.11.2015
г. Съгласно раздел “Такса за водоползване” в разрешителното от 2005 г. е
записано, че за правото на водоползване за ІІ категория повърхностни води за
риборазвъждане се заплащат такси в размер, определен в съответствие с чл. 2,
ал. 1 и ал. 2 от Раздел І от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или
разрешено ползване на воден обект (ПМС № 154/2000, ДВ, бр. 65/2000 г.).
С писмо изх. № ПО-02-151/14.12.2012 г. на осн. чл. 26, ал. 1 от АПК,
жалбоподателят е уведомен за започване на производство по установяване на
публично държавно вземане за дължимите такси за водовземане на водни обекти.
Уведомителното писмо е придружено от покана за доброволно изпълнение, в която е посочена и дължимата от дружеството сума, а именно 1 800.13лв. и справка за дължимата сума по Разрешително за водополване № 400391/15.11.2005 г.Поради изтичане на срока за доброволно изпълнение на задължението и
непогасяване на същото, Директорът на Б. е издал Акта за установяване на
публично държавно вземане № 9/15.02.2013 г., с който на основание чл. 195б, ал.
1 и ал. 2 от Закона за водите /ЗВ/ във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. ”а”, ал.
2 от ЗВ, вр. вр. чл. 166 от ДОПК и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 4, вр. с чл. 6
от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на
воден обект, приета с ПМС №154/28.07.2000г., приложима на основание § 29 от ПЗР на ЗВ, е установено задължение за „. Ф. ЕООД-гр.Б. в размер на 1800.13 лв. за
времето от 01.01.2011 г. -31.12.2011 г.
Оспорения акт е връчен на адресата по пощата с обратна разписка, получена на
28.12.2012 г., който го обжалвал по административен ред пред Министъра на
околната среда и водите. С Решение № 76/02.04.2013 г. на МОСВ жалбата е
отхвърлена като неоснователна. Решението е връчено на жалбоподателя с
придружително писмо изх. № 05-08-1927/02.04.2013 г., получено на 04.04.2013г.
АУПДВ № 9/15.02.2013 г. е обжалван пред АС – Б., чрез административния орган на
17.04.2013г.
По делото няма доказателства, а и не се твърди от жалбоподателя, че
определената в АУПДВ сума е изплатена изцяло или частично.
Останалите приети по делото писмени доказателства като неотносими към предмета на спора съдът намира, че не следва да обсъжда.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна,
адресат на оспорения административен акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Предмет на настоящето производство е неплатено държавно вземане в размер на 1800.13лв. с публичен характер, касаещо такса за водовземане, установено по
размер с оспорвания АУПДВ.В настоящия случай съдът намира, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в предвидената от закона форма, поради което е валиден. Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати нарушения на производствените правила. Актът е издаден след изпратена покана за доброволно изпълнение и поради непогасяване на задължението
същият е издаден. Не се спори по делото, че за посочения в АУПДВ период
01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. дружеството – жалбоподател е ползвало
повърхностни води съобразно Разрешително за водоползване № 400391/15.11.2005 г.
Основният спорен въпрос в настоящия случай е дължи ли се такса за водовземане с оглед целта на водоползването, съответно следва ли да се приложи разпоредбата на чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ. Съгласно цитираната разпоредба такса за водовземане от повърхностни и подземни води не се заплаща в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ, т. е. при аквакултури и свързаните с тях дейности.
Разрешителния режим при упражняване на дейностите водовземане и ползване на воден обект /водоползване/ е уреден в разпоредбите на чл. 44 и чл. 46 от ЗВ.
Разрешителните по чл. 44 от ЗВ се издават за извършване на водовземане, като
съгласно дефиницията в ал. 2 водовземане означава отнемане на води от водните обекти и отклоняването им от тях. Разрешителното за ползване на воден обект по чл. 46 от ЗВ се издава за извършване на дейностите, посочени в ал. 1, т. 1 до т. 10. С издаденото разрешително на жалбоподателя са предоставени права на водовземане от р.Беличка, което се осъществява посредством водовземно
съоражение, изградено на 877.93м. на същия воден обект. Водовземането е с цел
риборазвъждане, като отнетите водни количества захранват рибарник посредством довеждащ тръбопровод и след това ползваните води от рибарника, посредством тръбопровод се отвеждат в р. Беличка.
Следва да се посочи, че първоначалната редакция на чл. 194, ал. 1 от ЗВ /ДВ,
бр. 65/2006 г./ предвижда в т. 1 заплащане на такса за водовземане и по т. 2,
б. "б" такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях
дейности. С ДВ, бр. 36/2008 г. са направени две изменения в чл. 194 от ЗВ.
Отпада т. "б" на чл. 194, ал. 1, т. 2 от закона, с което отпада задължението за
плащане на такса за ползване на воден обект за аквакултури. Второто изменение е приетата нова т. 4 на чл. 194, ал. 7 от ЗВ, съгласно която такса за водовземане
по т. 1, б. "а" и б. "б" не се заплащат в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 от
ЗВ, а именно - за аквакултури и свързаните с тях дейности. Т.е. с въведените
промени в разпоредбата на чл. 194 от ЗВ отпада задължението за заплащане на
такса за водовземане и на такса за ползване на воден обект, когато се отнасят
за аквакултури и свързаните с тях дейности.
Неоснователни са доводите на ответника, че "освобождаването от такса за
водовземане по чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ реферира към издадено разрешително за
ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ, с което на титуляра се
предоставя правото на ползване на водния обект за аквакултури и свързаните с
тях дейности, но не и правото на водовземане от същия този обект". Таксата за
водовземане, респ. освобождаването от такава такса, не може да е относима към
разрешително за ползване на воден обект, тъй като това са два различни вида
разрешителни и те водят до заплащане на различни такси. Както бе посочено с
изменението в ЗВ ДВ, бр. 36/2008 г. аквакултурите и свързаните с тях дейности
са освободени от заплащане и на двата вида такси: на такса за водовземане на
основание чл. 194, ал. 7, т. 4 от ЗВ и от такса за ползване на воден обект -
поради отпадането на б. "б" от чл. 194, ал. 1, т. 2 от ЗВ. В този смисъл е и
цитираната от жалбоподателя съдебна практика - Решение №5094/10.04.2013г.по адм.д.№7004/2012г., Решение №6626/15.05.2013г. по адм.д.№8991/2012г., Решение
№7322/29.05.2013г. по адм.д.№9689/2012г.
От всичко изложено следва извода, че след изменението на ЗВ с ДВ бр. 36/2008
г., в сила от 08.04.2008 г. жалбоподателя не дължи таксата за водовземане за
периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. В този смисъл оспорения акт е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2, във вр. с ал. 1 от АПК,
Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 9/15.02.2013 г.
издаден от Д. на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" – Б..
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
ЕК