и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на М. Й. Г. с адрес: с. С., община Х., област Б., срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01/06/1/0/01883/2/01/04/02 с изх. № 01-013-6500/387 от 01.10.2019 г. на Д. на О. Д. на Д. Ф. ... – Б., с който на оспорващата е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор № 01/06/1/0/01883 от 27.04.2016 г., сключен с ДФ ..., прекратен е договора и е определено на оспорващата задължение в размер на 24 447.50 /двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.07.2018 г.
Твърди се в жалбата, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Иска се отмяна на акта и присъждане на сторените в производството разноски.
Оспорващата, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи, подробно доразвити в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът – Директорът на О. Д. на ДФ ... – Б., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано за присъждане от оспорващата при съответния изход от спора.
Съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност и от лице, правната сфера на което се засяга по неблагоприятен начин от оспорения акт Актът е връчен на оспорващата на 09.10.2019 г. /известие за доставяне на л. 140 от делото/, а жалбата срещу него е подадена в съда на 23.10.2019 г.
След анализ на събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Оспорващата М. Г. е подала заявление за подпомагане по Програмата за развитие на селските райони 2014 г. - 2020 г., подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” – с идентификационен номер 01/06/1/0/01883 от 20.07.2015 г., което е одобрено със Заповед № 03-010-РД/197 от 20.04.2016 г. на Д. на ОД на ДФЗ – Б. /заповед и уведомително писмо за одобрение на л. 18 – л. 20 от делото/. Към заявлението на Г. е приложен Бизнес-план /на л. 43 – л. 56 от делото/, от който се установява, че оспорващата е регистрирана в ОД „Земеделие” – Б. като земеделски производител на 02.07.2015 г., както и че същата осъществява дейност в сектор „Животновъдство”, като към момента на подаване на заявлението за подпомагане отглежда 9 /девет/ броя млечни крави и 1 /една/ бременна юница. От бизнес-плана е видно също, че с цел създаване на стопанството, Г. е сключила договор за наем на стопанска сграда от 50 кв.м., построена в УПИ – парцел IX, имот планоснимачен номер 86 от кв. 8 по плана на с. С., община Х., област Б..
В раздел ІІІ - Програма за развитите на стопанството, 1. Дейности и инвестиции, в бизнес-плана е предвидено увеличаване броя на млечните крави, чрез закупуване на 1 /един/ бр. млечна крава на третата година от изпълнението, закупуване на 1 /един/ бр. товарен микробус на третата година от изпълнението, както и откриване на 1 /един/ бр. работно място на втората година от изпълнението.
На 27.04.2016 г. между ДФ „Земеделие” – гр. София и оспорващата е сключен Договор № 01/06/1/0/01883 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 г. - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски Ф. за развитие на селските райони /на л. 21 – л. 42 от делото/. В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че одобрената помощ е в размер на 48 895.00 лева, като съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, помощта се предоставя на два етапа: 1. първо плащане в размер на 24 447.50 лева, съставляващо 50 на сто от помощта, което се извършва в срок до два месеца от датата на сключването на договора, освен ако не са налице посочените в б. а) и б. б) изключения и 2. второ плащане в размер на 24 447.50 лева, съставляващо 50 на сто от помощта, което се извършва в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи, съгласно Приложение № 7 към Наредба № 14 от 28.05.2015 г. заявка за второ плащане от ползвателя, в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място, относно изпълнението на бизнес-плана и извършен анализ за установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес-план, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора, като тримесечният срок се удължава в случаите и в срока по чл. 36, ал. 3 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. В чл. 3, ал. 3, предл. първо от същия договор е регламентирано, че заявката за второ плащане се подава в срок до 01.07.2018 г. /посочения в заявлението за подпомагане срок за това - най-рано 2 години и 6 месеца и най-късно 4 години и 6 месеца от датата на подаване на заявлението за подпомагане/, но не по-рано от 1 месец преди изтичането на срока по чл. 6, ал. 1 от договора, като в последната разпоредба е ясно регламентирано, че ползвателят се задължава да изпълни представения от него и одобрен бизнес-план в периода от сключване на този договор до 01.07.2018 г.
В чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора е регламентирано, че фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 договора и ползвателят няма право да получи второто плащане по чл. 3, ал. 2, т. 2 от договора, когато ползвателят не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми, съгласно Приложение № 7 към Наредба № 14 от 28.05.2015 г., документи в срока по чл. 3, ал. 3 от договора или не е представил изискуемите от фонда допълнителни документи и/или информация в срок до 10 работни дни от уведомяването за това.
Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 от договора, същият се прекратява едностранно от фонда без предизвестие, при виновно неизпълнение на което и да е нормативно или договорно задължение от страна на ползвателя.
Оспорващата е получила първото плащане по договора в размер на 24 447.50 лева. В срока за подаване на заявката за второ плащане, със Заявление вх. № 02-010-6500/4862 от 31.05.2018 г. и Заявление вх. № 02-010-6500/4865 от 13.06.2018 г. /на л. 109 – л. 110 от делото/, Г. е поискала да бъде прекратен договора поради здравословни причини, считано от 01.06.2018 г.
С Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/4865#2 от 04.07.2018 г. от Д. на ОД на ДФЗ – Б. /на л. 111 от делото/, оспорващата е уведомена, че във връзка с искането й за прекратяване на договора, в срок до 15 дни от получаване на писмото, следва да възстанови полученото първо плащане в размер на 24 447.50 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на получаване на писмото, до възстановяването на сумата, както и че след възстановяването й трябва да уведоми ОД на ДФЗ. Данни за такова уведомяване, респ. възстановяване, не са налице по делото.
С Уведомително писмо изх. № 01-013-6500/112 от 23.01.2019 г. от Д. на ОД на ДФЗ – Б. /на л. 112 – л. 113 от делото/, Г. е уведомена, че с оглед неподаването на заявка за второ плащане до 01.07.2018 г., следва в 14-дневен срок от получаване на писмото, да представи надлежни писмени доказателства, удостоверяващи наличие на особени непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност за подаване на заявката за второ плащане в договорно и нормативно определения срок. Посочено е още, че в случай на непредставянето на такива, ще се пристъпи към издаване на АУПДВ по отношение на сумата от 24 447.50 лева, представляваща полученото първо плащане по договора, както и че с писмото се открива производство по издаване на АУПДВ. Цитираното уведомително писмо, видно от отбелязването върху същото, е получено лично от оспорващата на 13.02.2019 г. В указания 14-дневен срок за възражения, е постъпило Възражение вх. № 01-013-6500/112#1/26.02.2019 г. /на л. 117 – л. 118 от делото/, с което Г. е описала настъпилите непредвидени обстоятелства, поради които е поискала прекратяване на договора. Посочила е, че в организираното от нея стопанство са полагали труд тя, баба й М. А. С. /със сключен трудов договор на 10.05.2017 г. – справка на л. 100 от делото/ и баща й Й. Г. Г. – с личен труд и като пълномощник на оспорващата /пълномощно на л. 94 – л. 95 от делото/. На 21.05.2018 г. баща й постъпил в болница по спешност и впоследствие претърпял операция, последвана от продължителен период на възстановяване. На 13.12.2018 г. отново претърпял операция, поради което се налагало Г. през посочените периоди да полага активни грижи за него. Междувременно и баба й се разболяла и на 29.07.2018 г. постъпила в клиника за оперативно лечение, след което Г. следвало да полага грижи и за нея /епикризи на л. 120 – л. 129 от делото/. С оглед посочените събития, било подадено и заявлението й за прекратяване на договора.
С Придружително писмо изх. № 05-2-013/404 от 02.10.2019 г. от Д. на ОД на ДФЗ – Б. /на л. 130 от делото/, до Д. „Финансова“ на ДФЗ, е изпратен Доклад за нередност № 01/06/1/0/01883/2/01/17/01 от 01.10.2019 г. /на л. 131 – л. 133 от делото/, в който е посочено за установената нередност, че бенефициерът не е изпълнил нормативно задължение, посочено в чл. 34, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., както и договорно задължение, уредено в чл. 3, ал. 3 от цитирания по-горе договор, като не е подал заявка за второ плащане по договора.
Въз основа на описаните по-горе констатации и след неуважаване на възражението на Г., е издаден оспорения в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01/06/1/0/01883/2/01/04/02 с изх. № 01-013-6500/387 от 01.10.2019 г. на Д. на О. Д. на Д. Ф. „. – Б. /на л. 7 – л. 8 от делото/.
С този АУПДВ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 45, т. 6 във вр. с чл. 34, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., респективно чл. 9, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 3 и чл. 24, ал. 2, т. 4 от сключения договор с ДФЗ и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и във вр. с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и Заповед № 03-РД/2700 от 24.07.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ /на л. 16 от делото/, издадена на основание чл. 20а, ал. 2, ал. 4 и ал. 6 във вр. с ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, на оспорващата е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор № 01/06/1/0/01883 от 27.04.2016 г., сключен с ДФ „., прекратен е договора /точка I от акта/ и е определено задължение в размер на 24 447.50 /двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.07.2018 г.
Оспореният АУПДВ е подробно мотивиран от фактическа страна, като в същия са изложени всички факти и обстоятелства, които, според административния орган, са обусловили издаването му.
По делото е разпитан свидетеля Й. Г. /баща на оспорващата/, който е посочил, че дъщеря му е била одобрена за подпомагане от ДФЗ и е сключила съответния договор. Грижела се за говедата в с. С. в нает двор. Започнала да изпълнява изискванията по договора. През цялата 2016 г. сама гледала животните. Понеже в договора имало клауза да бъде назначен човек, назначила нейната баба – тъща на свидетеля – М. А. С., на работа при нея. Г. също започнал да помага, понеже имал пълномощно от М.. От началото на 2017 г. започнал заедно с бабата да гледат животните, понеже М. се сгодила и правили опити да заченат дете. Почнали да изпълняват мярката – закупили доилни апарати, съдове за мляко. През цялата 2017 г. основно свидетелят и С. се занимавали с животните. През 2018 г. започнали здравословните проблеми на Г. и С.. През лятото на 2018 г. свидетелят бил приет по спешност в болницата в Гоце Делчев с проблеми с белия дроб. След това бил изписан и влязъл в болница „Софиямед“ за операция на белия дроб – отстраняване на част от белия дроб. Бабата на М. също се разболяла и просто нямало кой да се грижи за животните, защото оспорващата поела всички грижи за здравето на баща си и баба си. През месец май или месец юни 2018 г. Г. подала молба да бъде прекратен договора с Д. фон „., тъй като предвид появилите се проблеми, не можела да изпълнява задълженията си по договора. Стопанството се намирало в село С., а баща й и баба й били приети в болница „Софиямед“ в гр. София. Опитвали се да намерят някой да им помага, но не успели. Почти всички животни се били отелили на по един месец, на по два месеца. Нямало как да продължат да се грижат за тях. Оспорващата през лятото на 2018 г. се преместила в София, за да се грижи за баща си и баба си. Продали животните на безценица, само и само да останат живи.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен административен орган – Директор на ОД на ДФ „. – Б. предвид разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, която в приложимата й редакция /обн. ДВ, бр. 12 от 2015 г., доп. бр. 2 от 2018 г./, предвижда, че изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В изпълнение на това правомощие, с представената по делото Заповед № 03-РД/2700 от 24.07.2019 г., изпълнителният директор на ДФ „. е делегирал на директорите на областните дирекции на фонда, правомощия да издават решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК, включително по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР за периода 2014 г.-2020 г. Поради изложеното и вида на оспорения акт, същият се явява издаден от лице, действащо при надлежно упражняване на делегираните му правомощия, в рамките на неговата материална и териториална компетентност.
АУПДВ е издаден в писмена форма, като изложените съображения по приложението на чл. 34, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., респ. чл. 3, ал. 3 от Договор № 01/06/1/0/01883 от 27.04.2016 г. за констатираното неспазено договорно и нормативно задължение на бенефициера за подаване на заявка за окончателно плащане до 01.07.2018 г., безспорно представляват мотиви на акта, поради което изискването по чл. 59, ал. 2 АПК, следва да се приеме за спазено. Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, доколкото оспорващата е уведомена на основание чл. 26 от АПК за започналото административно производство по издаване на оспорения акт /налице е тъждество между съдържанието на писмото, с което е уведомена за образуваното административно производство и описаните в същото нарушения и възприетото впоследствие с АУПДВ/, като й е дадена възможност за представяне на становище и доказателства.
Според чл. 162, ал. 2, т. 8 /в относимата й към датата на издаване на акта редакция/и т. 9 от ДОПК, публични са държавните вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния Ф. на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския Ф. за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз, а също и лихвите за тези вземания
Съгласно чл. 165 от ДОПК, събирането на държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. В чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, а според ал. 5 на същата норма /в относимата й редакция/, вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.
Според чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК, т. е. не е налице нормативно установено изискване за издаване на предходен административен акт, и впоследствие започване на процедура по издаване на АУПДВ, в каквато насока са доводите в жалбата. В случая, приложима е Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., в чиято разпоредба на чл. 38, ал. 1, т. 1 е предвидено, че ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектувана с всички изискуеми съгласно приложение № 7 документи в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, или не е представил изисканите от РА документи и информация в срока по чл. 36, ал. 2.
Независимо от изложеното дотук, обаче, в конкретния случай съдът намира, че оспореният АУПДВ е издаден при неправилно приложение на материалния закон относно констатациите в същия за неизпълнение на договорно и нормативно задължение на оспорващата за подаване в срок на заявката за второ плащане. Съображения:
В срока за подаване на заявката за второ плащане, със Заявление вх. № 02-010-6500/4862 от 31.05.2018 г. и Заявление вх. № 02-010-6500/4865 от 13.06.2018 г., Г. е уведомила ответника, че се отказва от участието си в подмярката и желае да бъде прекратен договора поради здравословни причини, считано от 01.06.2018 г., респ. е посочила, че няма да подава заявка за второ плащане.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, според съда по безспорен начин се установява, че близки на Г. /баща й и баба й, назначена по трудов договор в процесното стопанство/, са били във влошено здравословно състояние в периода преди и след крайния срок за подаване на заявката за второ плащане, т.е. не само че същите не са били в състояние да участват в поддържането на стопанството /както са го правили преди заболяванията си/, но и оспорващата е следвало да полага грижи за тях. Именно поради тези причини същата е преценила, че е в обективна невъзможност да продължи да изпълнява задълженията си по договора и е уведомила ответника, че желае прекратяването му. Тук следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от договора, същият се прекратява при невиновна невъзможност да бъдат изпълнени условията и задълженията за предоставяне на помощта, като с оглед систематичното и лингвистичното тълкуване на клаузите за прекратяване, според съда се налага безспорният извод, че тази възможност е в полза и на двете страни по договора. Затова и според съда в този случай не трябва да се изследва наличието на „непреодолима сила и извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 2, § 2 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. В този смисъл въпросът дали конкретните обстоятелства в случая се признават за извънредни съгласно приложимите разпоредби, според съда е ирелевантен в настоящата хипотеза, доколкото е налице отказ от договора, респ. доколкото липсва основание с оглед заявеното желание за прекратяването му, за подаване на заявка за второ плащане. Същата представлява задължение по изпълнението на договора, поради което и предвид заявеното искане за прекратяването му, липсва основание за подаването й. Още повече, че по направеното искане за прекратяване от страна на Г., ответникът се е произнесъл с Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/4865#2 от 04.07.2018 г. от Д. на ОД на ДФЗ – Б., с което е уведомил оспорващата, че във връзка с искането й за прекратяване на договора, в срок до 15 дни от получаване на писмото, следва да възстанови полученото първо плащане в размер на 24 447.50 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на получаване на писмото, до възстановяването на сумата, както и след възстановяването й да уведоми ОД на ДФЗ. Т.е. ответникът е приел, че договорът се прекратява, респ. че за Г. не е налице задължение да подава заявка за второ плащане.
С оглед изложеното, съдът намира, че при издаването на оспорения АУПДВ неправилно е приложен материалния закон, доколкото основанието, на което е издаден, не е било налице в конкретния случай.
От друга страна, извън изложеното, в преамбюла на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. /5/ е посочено, че „за да се осигури съгласуваност между практиките на държавите членки и хармонизирано прилагане на клаузата за непреодолима сила от държавите членки, в настоящия регламент следва да се предвидят, където е целесъобразно, изключения в случай на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, както и неизчерпателен списък с възможни случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, които да бъдат признати от компетентните национални органи. Тези органи следва да вземат решения относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки отделен случай въз основа на относими доказателства и като прилагат понятието за непреодолима сила от гледна точка правото на Съюза в областта на селското стопанство, включително съдебната практика на Съда“. В този смисъл съдът намира /предвид и липсата на мотиви в тази насока/, че административният орган неправилно е приел, че в случая не са налице такива извънредни обстоятелства, респ. е приел, че не е налице хипотезата на чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., съгласно която при неизпълнение на задължения в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, ползвателят не възстановява полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, но няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2.
С оглед посоченото по-горе, съдът счита, че оспореният АУПДВ е издаден при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменен.
Предвид изхода от спора, направеното в тази посока искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващата следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в общ размер на 810.00 лева, от които: 10.00 лева за внесена държавна такса и 800.00 лева – за заплатено адвокатско възнаграждение. По силата на § 1, т. 6 от ДР на АПК /в сила от 01.01.2019 г./, според която разпоредба „Поемане на разноски от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, в конкретния случай за разноските следва да бъде осъдено юридическото лице – Д. Ф. „..
Съдът намира за изцяло неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното от оспорващия адвокатско възнаграждение, доколкото съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за дела, при интерес от 10 000.00 до 100 000.00 лева /в случая интересът е 24 447.50 лева/, минималното възнаграждение е 830.00 лева плюс 3 % за горницата над 10 000.00 лева, а уговореното и заплатено в случая адвокатско възнаграждение е в размер на 800.00 лева.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01/06/1/0/01883/2/01/04/02 с изх. № 01-013-6500/387 от 01.10.2019 г. на Д. на О. Д. на Д. Ф. ... – Б..

ОСЪЖДА Д. Ф. „Земеделие” – гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136, да заплати на М. Й. Г. с адрес: с. С., община Х., област Б., сумата от 810.00 /осемстотин и десет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!

ВА