и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно–процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на К. К. П., с А. град Б., ул. „. № *, депозирана Ч. А. Г. със С. адрес на призоваване: град Б., ул. „П. Д. П. № **, против Решение № 907222/14.09.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 1120/2020 г. по описа на Районен съд – Б..
В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и при издаване на процесното наказателно постановление /НП/ са допуснати съществени процесуални нарушения, които не са отчетени от районния съд. Оспорват се направените в АУАН и НП фактическите констатации, както и изводите на съда за безспорна доказаност на нарушението. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което процесното наказателно постановление бъде отменено. Алтернативно моли за връщане на делото на Районен съд- Б. за разглеждане от друг състав.
Ответникът по касационната жалба – ОД на М. – Б., С. „. П., редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, а решението на районния съд, като правилно и законосъобразно счита, че следва да бъде оставено в сила.
Административен съд - Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна. Съображения:
С атакуваното решение Районен съд – Б. е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 20-1116-000733/15.06.2020 г. на Началника група към ОД на М. – Б., С. „. П. – Б., с което на касационния жалбоподател К. К. П., за административно нарушение по чл. 104а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от с.з., е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лева, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 год. на М., на водача са отнети 6 /шест/ контролни точки.
За да постанови този резултат, съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 01.06.2020 г., в 16.45 часа, в Г. Б., по бул. „Св. Д. С.”, в посока от бул. „Св. св. К. и М." към ул. „М.“, К. П. е управлявал поверения му лек автомобил, марка/модел „Т.”, с рег. № Е **** **, собственост на С. К., като е използвал мобилен телефон по време на движение без устройство, позволяващо ползването му без участие на ръцете. Районният съд е приел за виновно извършено, безспорно доказано и правилно квалифицирано административното нарушение, вменено на касационния жалбоподател. Обосновал е извод за правилно приложение на санкционната разпоредба при определяне на съответното наказание по вид и размер. Приел е още, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са се отразили на правото на защита на дееца.
Решението е правилно.
Изводите на първоинстанционния съд за доказаност на нарушението по чл. 104а от ЗДвП, както и за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция.
Съгласно чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както актът за установяване на административното нарушение /АУАН/, така и наказателното постановление, следва да съдържат описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В настоящия случай, в наказателното постановление нарушението по чл. 104а от ЗДвП, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на П., е квалифицирано правилно от административно-наказващия орган. Разпоредбата на чл.104а от ЗДвП съдържа забрана водачът на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява, че П. е извършил вмененото му нарушение.
В случая е безспорно установено авторството на деянието, неговата противоправност, както и вината на касатора. Съставеният акт, както и издаденото впоследствие наказателно постановление, съдържат описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, поради което не се споделят доводите на касационния жалбоподател за допуснати нарушения от страна на административно-наказващия орган по чл. 57 от ЗАНН.
Според текста на разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, необходимо и достатъчно условие за съставомерността на деянието от обективна страна е жалбоподателят да е притежавал качеството на “водач” по смисъла на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП на “моторно превозно средство”, каквото съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в §6, т. 11 от ДР на ЗДвП, е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. Ето защо, настоящата инстанция намира, че АУАН и НП съответстват в пълна степен на императивните изисквания на ЗАНН, противно на твърдяното в жалбата. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 104а от ЗДвП. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, досежно описанието на нарушението и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. От своя страна НП, съответствайки в пълна степен с императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, съдържа: име и длъжността на лицето, което го е издало; датата на издаването и номера на постановлението; датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; индивидуализация на нарушителя; описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелства, при които е извършено, законните разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на наказанието.
По отношение на наведените с касационната жалба възражения относно частта на НП, в която е посочен размерът на отнетите контролни точки, то настоящата инстанция намира за нужно да отбележи следното :
Съгласно чл. 3 от приложимата Наредба № Iз-2539/ 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП, а според чл. 3, ал. 2 от същата, при налагане на наказания за нарушения, предвидени в Наредбата, в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона - чл. 157 от ЗДвП, а частта от НП, с която е направено отбелязване на конкретния брой отнети контролни точки е констативен административен акт и като такъв констатира/ удостоверява съществуването на факти, които имат правно значение за възникването, изменението, погасяването или прекратяването на субективни права или задължения. С чл. 25, ал.2 от Наредбата, Министърът на вътрешните работи, е възложил на службите за отчет на водачите на моторни превозни средства в структурите на М. да водят на отчет и броя на отнетите, възстановени и оставащите контролни точки според отбелязванията в наказателните постановления за броя на отнетите точки за съответното нарушение или за съответните нарушения. В този смисъл, частта на НП, в която е отбелязан броят на отнетите точки има удостоверителна функция, която удостоверява, че поради извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата, за което е наложено съответното административно наказание/ наказания, от наличните контролни точки на водача, по силата на закона се отнемат отбелязания брой контролни точки. В случая, направеното отбелязване в процесното НП е вярно, доколкото видно от чл. 6, ал. 1, т. 9 от Наредбата, общият броя на контролни точки, за извършеното от П. административно нарушение по чл.104а от ЗДвП се отнемат - 6 контролни точки. Предвид изложеното и с оглед липсата на сочените касационни основания за отмяна, решението на Районен съд – Б., като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 907222/14.09.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 1120/2020 г. по описа на Районен съд – Б..

Решението е окончателно.


Председател: /п/ Марияна Мицева

Членове: 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
ЕК