и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба от И. Г. П. от Бл. против Заповед № 333/07.02.2020 г. на Д. на А. „., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното му правоотношение е прекратено.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на оспорения акт, като постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. АПК. Конкретно оспорващият твърди, че акта е издаден в нарушение на изискванията за форма по чл. 97, ал. 1, т. т. 4 и 5 ЗДСл, тъй като липсват конкретно посочени фактически обстоятелства, досежно приетото дисциплинарно нарушение, неговата тежест и формата на вина, в нарушение на изискванията по чл. 91 ЗДСл, както и след изтичане на сроковете по чл. 94 ЗДСл. Не е спазена процедурата по чл. 93, ал. 1 ЗДСл, а Дисциплинарният съвет (ДС) е действал в незаконен състав. Описаните в оспорената заповед факти и обстоятелства не могат да се квалифицират като нарушения на служебната дисциплина по чл. 89, ал. 2, т. т. 1, 2 и 5 и чл. 21, ал. 2 ЗДСл, във връзка с вменените по длъжностна характеристика от 25.04.2016 г. задължения. Към 29.11.2011 г. жалбоподателят не е заемал длъжността началник отдел ФСУД, а само е участвал като член на комисията, съставила инвентарния опис от 29.11.2011 г., поради което не е имал задължения да извърши посочените в заповедта действия по внасяне на парични средства в сейф. Счита, че наложеното наказание е необосновано тежко и не съответства с целта, като е и несъставомерно от обективна страна, доколкото с поведението си не е нарушил разпоредбите на Кодекса за поведение на митническия служител. По изложените съображения моли обжалвания акт да бъде отменен и му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Изложените в жалбата доводи се поддържат в хода на разглеждане на делото от надлежно упълномощен адвокат, който навежда и допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт и претендира присъждане на направените разноски. Подробни съображения развива в представено по делото писмено становище.
Ответникът чрез представител оспорва жалбата като неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения за неоснователност на жалбата излага в представено по делото писмено становище.
По делото са приети писмени доказателства.
Административен съд – Благоевград, след като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че към 07.02.2020 г. - датата на издаване на заповедта, жалбоподателят е бил в служебни правоотношения с А. „., на длъжност главен експерт в отдел „Поддръжка и капитално строителство на ГКПП“, Дирекция „Финанси, управление на собствеността и обществени поръчки“ при ЦМУ. Видно от представеното служебно досие, в т. ч. и от служебната му книжка, които обстоятелства не са спорни между страните, за времето от 05.01.2004 г. до 01.03.2010 г. е заемал длъжността гл. счетоводител на Митница Кулата, от 01.03.2010 г. до 01.03.2012 г.. – главен счетоводител на Митница Югозападна, от 01.03.2012 г. до 07.01.2019 г. – началник на отдел ФСУДС в Митница Югозападна, от 07.01.2019 до 07.02.2020 г. – главен експерт ПКС ГКПП в Дирекция ФУСОП на ЦМУ.
Във връзка с действия на трети лица, извършени при влизане с взлом в склад на МБ Благоевград, ТД Югозападна на 17.01.2020 г. срещу 18.01.2020 г. директорът на АМ е издал Заповед № ЗАМ-67/32-19921 от 20.01.2020 г. С нея е разпоредил на работна група с конкретно определен персонален състав да извърши проверка на склада, находящ се в сградата на МБ Благоевград, която да обхване създадената организация на работа, водената документация и материална отчетност, съгласно съответната нормативна уредба, в т. ч. Вътрешните правила за организацията и документооборота при изземването, задържането, предаването, съхранението, реализацията и унищожаването на иззети, задържани, отнети и изоставени в полза на държавата стоки. Възложил е на комисията да изготви доклад за резултатите от проверката в срок до 31.01.2020 г., като е задължил всички длъжностни лица, имащи отношение към предмета на проверката да оказват пълно съдействие.
В изпълнение на посочената заповед комисията е изготвила доклад Вх. № 32-35340/31.01.2020 г., предоставен на вниманието на Д. на агенцията. (л. 29). В него са обективирани резултатите от проверката във връзка с инвентаризацията на стоки в складовете за задържани стоки за периода 2014 – 2018 г., със съответните приложения, резултатите от инвентаризацията през 2019 г., констатации по отношение на действията на инвентаризационната комисия, отразени в констативен протокол от 02.12.2019 г. В т. 3.2.4.3 комисията е приела, въз основа на обясненията на служителите, извършили инвентаризацията – между които не е жалбоподателят П., че не са извършили преброяване и описване на намерените в кашон банкноти, който отново са запечатали по нареждане на председателя на инвентаризационната комисия. Информация относно съдържанието на кашона е предоставена от П., който обяснил, че това са парични средства, преместени на 29.11.2011 г. с инвентаризационен опис от сейф в ТБ „Уникредит Булбанк – Сандански“ в метална каса в стая „Оръжейна“ на трития етаж в административната сграда на Митница Югозападна. Същите са иззети по административнонаказателни преписки за периода от 1997 г. до 2006 г., като по делото са представени и самите преписки. В доклада се съдържа констатация за бездействие от страна Митница Кулата до закриването й през 2009 г., както и бездействието от страна на Митница Югозападна до нейното закриване, за постъпване в полза на държавата парични средства в републиканския бюджет, както и за изпълнение на задълженията, възникнали от приетите Вътрешни правила. От безличната констатация обаче не става ясно, че задължение за конкретно действие е имал оспорващия, който не го е изпълнил. В доклада е посочено, какво е следвало да направи инвентаризационната комисия, извършила инвентаризация в годините, в т. ч. по отношение на стоки по митнически манифести за периода от 1990 г. до 2007 г., съгласно вътрешните правила, но липсва констатация от фактическа страна, досежно конкретно неизпълнение на служебните задължения от страна на П. и към кой момент е установено неизпълнението. Комисията е установила, че с писмо рег. № 32100086/11.04.2017 . директорът на АМ с цел оптимизиране на разходите за наем на банкови касети/сейфове в обществени трезори е изискал информация от началниците на митниците. В отговор на писмото, с писмо рег. № 32101230/12.04.2017 г. началникът на МЮ (закрита, считано от 07.01.2019 г.) е уведомил Д., че митницата няма сключен договор с търговска банка за наем на банкови касети/сейфове, защото в административната сграда на митницата има „… обособено помещение „сейф“, което е осигурено със съответните технически средства за охрана и е достатъчно за съхраняване на ценностите…“. Такава възможност за съхраняване благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях, ценни книжа и други ценности е предвидена в т. 20 от Вътрешните правила за 2017 г. Въз основа на установеното в хода на проверката в т. 5.1 Комисията е приела, че И. П., в качеството си на началник отдел ФСДУС и началник на отдел ФСДУСИП не е предприел действия за осчетоводяване на стоките по т. ІІ.2 от Констативен протокол рег. № 32346879/02.12.2019 г., не е предприел действия по установяване на статута на паричните средства по Инвентарен опис от 29.11.2011 и не е предприел действия за преместването на паричните средства в банков трезор, предвид което е нарушил т. 32 от Вътрешните правила 2017 г., т. І.2. на Заповед № ЗАМ-82/06.02.2012 г. на Д. на А. Митници, т. 12.2 във вр. с т. 20 от Вътрешните правила 2017, чл. 24, ал. 1 ЗДСл, чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 КПСДА, чл. чл. 6, 11, и 23 от Кодекса за поведение на митническите служители (КПМС), като по този начин не е изпълнил служебните си задължения по т. т. V.1, V.3., V.4, V.11, V.15, VІІ.1 и VІІ. 8 от длъжностната си характеристика, връчена му на 01.08.2016 г., във вр. чл. 21, ал. 2 ЗДСл, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 ЗДСл. Комисията е предложила срещу държавния служител П. да бъде образувано дисциплинарно производство за търсене на дисциплинарна отговорност.
Със Заповед № ЗАМ-139/32-35649 от 03.02.2020 г. директорът на АМ е разпоредил на Дисциплинарния съвет, назначен със съответните заповеди, чиито членове са променени с последващо издадени заповеди, да образува дисциплинарно производство за извършено от П. дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 ЗДСл., описано в доклада от ръководителя на Инспектората в АМ от 31.01.2019 г. На 03.02.2019 г. ДС е провел заседание по образуваното дисциплинарно дело № 5/2020 г., за което е изготвил протокол от същата дата. В него след посочване на приложимите нормативни и вътрешно ведомствени актове и описание на фактите досежно извършеното на 17/18.01.2020 г. посегателство – влизане с взлом в склад на АМ, са приети изцяло фактическите обстоятелства, отразени в доклада на Инспектората, поради ДС е предложил на дисциплинарнонаказващия орган да наложи на П. дисциплинарно наказание по чл. 90,, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Доклада на Инспектората и протокола на ДС навярно са връчени на П. за запознаване на 05.02.2020 г., като не може да се установи безспорно дали първия подпис на гърба на л. 29 е положен от него, удостоверяващ запознаване със съдържанието на документите. На 04.02.2020 г. на жалбоподателя е връчена покана по чл. 93, ал. 1 ЗДСл, с която му е предоставена възможност да даде обяснения по фактическите констатации на ДС, каквито е депозирал на 06.02.2020 г. В него подробно оспорва повдигнатите му обвинения, като твърди, че фактически приетото не съответства на правната му квалификация и не е извършил дисциплинарно нарушение.
Видно от представените атестационни карти за изпълнение на служебните задължения от П. за периода 2016 – 2018 г. годишната му оценка е „изключително изпълнение“.
След като е приел, че спора е изяснен от фактическа страна и е спазена процедурата по чл. 93 ЗДСл, органът по назначението е издал обжалваната заповед, с която за нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 ЗДС, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратил служебното правоотношение с жалбоподателя. Като фактическо основание за налагане на наказанието е възприел констатацията на ДС, повтарящи констатациите на Инспектората. Заповедта е връчена срещу подпис на П.07.02.2020 г., недоволен от която я е обжалвал пред съда с жалба Вх. № 346/20.02.2020 г. по описа на БлАС.
При така установената фактическа обстановка и на основание чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата като подадена н срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване административен акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество е снователна по следните съображения:
Процесната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 106, ал. 1 вр. чл. 92, ал. 1 от ЗДСл – Д. на А. „., в чиято компетентност по чл. 6, т. 16 от Устройствения правилник е да издава административни актове от вида на оспорения, като орган по назначаване и дисциплинарно наказващ орган по чл. 97, ал. 1 ЗДСл, поради което е валиден административен акт. Издадена е в предвидената от закона форма и от външна страна съдържа изискванията посочени в чл. 97, ал. 1, т. т. 1 – 7 от ЗДСл. формално процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е спазена, доколкото акта е издаден след проведено дисциплинарно производство по чл. 96 ЗДСл и спазване на изискванията по чл. 93, ал. 1 ЗДСл, но е немотивирана и е в нарушение на сроковете по чл. 94 ЗДСл., довело и да неправилно приложение на материалния закон.
Това е така, тъй като на първо място заповедта е немотивирана и не съдържа задължителните реквизити по чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл, тъй като липсва фактическо и правно описание на неизпълнените служебни задължения, липсва описание и конкретно посочване на дата и място на извършване на всяко едно нарушение, както и на служебните задължения, които са нарушени от държавния служител, обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги потвърждават. Не е посочено кога е следвало да предприеме действия за осчетоводяване на стоките по т. ІІ.2 от Констативния протокол от 02.12.2019 г. във връзка с Вътрешните правила 2017, за да се приеме неизпълнение на т. 32 от тях. Кога е следвало да предприеме действия по установяване на паричните средства по Инвентарен опис от 2011 г., което не е изпълнил, кога този срок е изтекъл, както и преместване на парични средства в банков трезор, предвид обстоятелството че такъв не е поддържан поне от 12.04.2017 г., за което директорът е имал знание. Посоченото нарушение е съществено, тъй като води до невъзможност да се установи кога са извършени описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, доколкото въобще може да се приеме, че са описани съгласно изискванията по чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 и за кои от тях може да се ангажира дисциплинарната отговорност на държавния служител. В този смисъл видно от Вътрешните правила, както и от Заповед № 82/06.02.2012 г. митническият служител, задължал парични средства или благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях ги внася/предава не по-късно от следващия работен ден, считано от датата на задържането им, която дата в конкретния случай не може да бъде определена, доколкото липсва описание на нарушението от фактическа страна. В заповедта е посочено, че с описаните действията е осъществено нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 от ЗДСл, но липсва точно посочване кое деяние осъществява нарушението на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения, кое е относимо към нарушението по чл. 89, ал. 2, т. 3 от ЗДСл – неспазване на кръга на служебните правомощия и кое осъществява нарушението по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл - неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (Етичния кодекс). Липсата на описани и доказани конкретни деяния от служителя, с които същият да е осъществил действия, с които е нарушил норми от Етичния кодекс изключват уронване престижа на службата. Безличното описание в обстоятелствената част както в Доклада на Инспектората, така и в Протокола на ДС, съдържащи констатации какво не е извършено в Митница Югозападна, без фактическо описание на конкретно неизпълнение на служебните задължения от жалбоподателя по време, място и обстоятелства, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават не обосновават извод за виновно неизпълнение задълженията и нарушаване правилата на КПСДА или служебните задължения, установени с длъжностната характеристика.
От формалния характер на провелото се дисциплинарно производство е нарушено и изискването по чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Прави впечатление, че в един и същи ден – 03.02.2020 г., директорът е издал заповед за образуване на дисциплинарно производство, на същия ден навярно е изпратена покана на членовете на ДС, провел своето заседание и изготвил протокол от същата дата – 03.02.2020 г., изпратил констатациите си на наказващия орган. От съдържанието на протокола не е ясно какво собствено установяване на релевантните факти е направил ДС, приключил с констатация за дисциплинарно наказание. Изцяло са преписани констатациите от Доклада на Инспектората, като липсват доказателства П. да се е запознал с тях, преди образуване на дисциплинарното производство. ако констатациите от доклада са сведени до знанието му, то това е станало на 05.02.2020 г., след приключване работата на ДС.
Прави впечатление обстоятелството, че ако на 17 срещу 18.01.2020 г. не бе извършена взломната кражба в склада, то ръководството на АМ въобще нямаше да разбере за липсата на добра организация на работата в повереното й учреждение. Нещо повече, ако П. не е изпълнявал служебните си задължения за посочения в заповедта период и е нарушавал служебните си задължения и Етичния кодекс, то тогава защо и кой, при атестирането му за периода 2016 – 2018 г., му е дал такава висока оценка – „изключително изпълнение“.
Съдът намира, че оспорената Заповед № 333/07.02.2020 г. на Д. на А. „Митници, с която на оспорващия И. П. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ е постановена в нарушение на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, съгласно която дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Краткия двумесечен срок се включва в едногодишния, с изтичането на който правото на дисциплинарнонаказващия орган да наложи дисциплинарно наказание се преклудира. В конкретния случай не се спори, че от 07.01.2019 г. до датата на издаване на заповедта – 07.02.2020 г. оспорващият е заемал длъжността главен експерт в отдел „Поддръжка и капитално строителство на ГКПП“ и съгласно длъжностната му характеристика не е имал задължение да спазва Вътрешните правила 2017. Дисциплинарното наказание му е наложено за неизпълнение на служебните задължения за периода 29.02.2012 г. до 06.01.2019 г., което макар и установено на 31.01.2020 г. с предоставяне на доклада на Д. на АМ, то едногодишния срок за налагане на наказанието е бил изтекъл към 06.01.2020 г., като без значение е периода на ползване на годишен отпуск, доколкото не е ясно дали към 2011 г. е извършил нарушение или в по-късен период. Заповедта е издадена на 07.02.2020 г., т. е. след изтичане на срока по чл. 94, ал. 1, предл. второ ЗДСл, който е преклузивен. Независимо от посочените периоди на ползване на платен годишен отпуск, доколкото не е ясно за кое конкретно деяние по време и място му се налага дисциплинарното наказание, то липсва основания за приложение на чл. 94, ал. 3 от ЗДСл, така и за влезли в сила присъда или наказателно постановление по отношение на П., които да установяват, че вменените деяния, представляващи дисциплинарни нарушения са и престъпление или административно нарушение, свързано със службата на П., за да е приложим реда за изчисляване на сроковете по чл. 94, ал. 2 от ЗДСл.
Налагането на процесното дисциплинарно наказание извън преклузивния едногодишен срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. е нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените и е достатъчно основание за отмяна на заповедта, без да се обсъждат останалите съображения за нейната незаконосъобразност, включително по същество. Допуснатите нарушения са довели и до неправилно приложение на материалноправните норми.
По изложените съображения за незаконосъобразност на Заповед № 333/07.02.2020 г. на Д. на А. „., същата следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. А. Митници – С. следва да бъде осъдена да заплати на И. Г. П. сумата 1000 лв. разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, за заплащането на които по делото са представени документи (л. 7 и 796).
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 и чл. 143, ал. 1 АПК, Административен съд – Благоевград


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 333/07.02.2020 г. на Д. на А. „., с която на И. Г. П. от Благоевград му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното му правоотношение е прекратено, считано от 07.02.2020 г.
ОСЪЖДА А. „. – С. да заплати на И. Г. П. сумата 1000,00 лв. разноски по делото.
Решението е окончателно.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
Г.Б.