и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.215, ал.1 от
ЗУТ и е образувано по жалба на В.Б.Г. от с. И. О. Б. против
Заповед №ДК-09-70/06.07.2009г. на Началника на РДНСК – Б.. С жалбата, че в
законоустановения срок оспорващия е представил възражение, с което е приложил удостоверение за търпимост на строежа, което не е взето предвид от
административния орган. Излага доводи в подкрепа на това, че не е необходимо да се проведе процедура по промяна на предназначението на дърводелска в
авторемонтна работилница предвид разпоредбата на §5, т.41 вр. и ЗКИР. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на оспорващия, който
изразява мотивирано становище за основателност на жалбата.
Ответникът - Началника на РДНСК – Б. чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата, като излага доводи за законосъобразност на издадената заповед.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, предвид доводите на страните приема за установено следното:
Видно от представения по делото Нотариален акт №83, том ІІ, рег.№5983, дело
№266 от 2008г. В.Г. е собственик на поземлен имот №29.287 с площ
859,9 кв.м., находящ се в м. А., землището на с. И. ведно с
масивна едноетажна сграда със застроена площ от 220кв.м.
С констативен акт №Бл-71-3/02.06.2009г. при извършена проверка, служители на
РДНСК – Б. са установили, че в имот №29.287, м. А., землището на
с. И. В.Г. е изградил едноетажна масивна сграда с размери в
план 18,40/12,00 и Нсв=4,00, бетонова площадка върху която е монтирана камера
за боядисване на коли с размери в план 8,05/6,30м. с навес и външна тоалетна с
размери 2,50/2,10м. и Н=2,20м. Констатирано е, че строежът е V-та категория,
изграден е през 2007г.-2008г. и се ползва за авторемонтна работилница.
Служителите на РДНСК – Б. са установили, че строежът се ползва без да е въведен в експлоатация, а представеното Удостоверение за търпимост е неотносимо към
строежа. При тези констатации е започнато административно производство по чл.
178, ал.5 от ЗУТ.
Констативния акт е съставен в отсъствие на собственика, като в последствие му е
съобщен, видно от приложеното по делото известие за доставяне. В.
Г. е възразил срещу констативния акт.
Въз основа на акта Началника на РДНСК – Б. е издал Заповед №ДК-
09-70/06.07.2009г, с която е забранил ползването на неприетия по установения
ред строеж.
По делото е представено Удостоверение №578/31.07.2003г. за търпимост на
едноетажна сграда – работилница, находяща се в имот №287, А., с.
А..
От приетата по делото експертиза (основно и допълнително заключение) се
установи, че процесния строеж представлява едноетажна сграда с размери в план
18,40/12,00 и Нсв=4,00м., представляваща хале за ремонт на автомобили,
разположена в северната част на имота, изпълнена от метална носеща конструкция, а околовръст е затворена от тухлена зидария, достигаща до височина 3.00 м. и
над нея е монтирана външна дограма с остъкляване, на пода е изпълнена бетонова настилка. Зад сградата е обособена бетонова площадка с размери 8,20/6,30м., върху която на 0,60м. над прилежащия терен е изпълнен метален навес. Зад
металния навес вещото лице е установило, че е изпълнена масивна постройка,
предназначена за външна тоалетна, изпълнена от тухлена зидария и покривна
стоманобетонова плоча. Под металния навес е монтирана камера за боядисване на автомобили. След извършени справки в общината вещото лице е установило,че имот №29.287, находящ се в м. А., землището на с. И. е извън
регулацията на с. И. и за него не е одобрен ПЗ или устройствена схема, с
които да е определено предназначението му. Вещото лице е установило и, че в
архива на О. Б. се съхранява Удостоверение за търпимост № 578/31.07.2003г., но
документи по издаването му не се съхраняват. Заключението на вещото лице не е
оспорено от страните по делото, като съдът намира, че същото следва да се
кредитира като обосновано, компетентно и в съответствие със специалните знания на вещото лице.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168,
във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи:
Обжалваната заповед е издадена от Началника на РДНСК – Б., упълномощен със
Заповед №РД-13-140/30.01.2006 год. на Началника на ДНСК (приложена по делото), което обуславя компетентността на административния орган по смисъла на чл. 178,
ал.5 от ЗУТ. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от
длъжностни лица на РДНСК – Б.. Спазена е и формата на издаване - писмена.
При издаването на обжалваната заповед, административният орган не е допуснал нарушения на процесуалноправните разпоредби на закона. Спазен е и материалния закон.
Съгласно чл.178, ал.1 от ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от
тях преди да са въведени в експлоатация. С разпоредбата на чл.178, ал.5 от ЗУТ
Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице е овластен с правомощие за издаване на заповед за забрана ползването на строежи, които се ползват в нарушение на тази забрана.
Релевантните факти за издаване на заповед по чл.178, ал.5 от ЗУТ са: да е
налице строеж, който да подлежи на приемане, строежът да се ползва към датата
на съставяне на констативния акт и да не е въведен в експлоатация.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че описаната в заповедта
авторемонтна работилница представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на
ЗУТ. Изграденото в имота, макар и като съвкупност от няколко елемента
представлява едно цяло и се ползва като авторемонтна работилница. Процесния
строеж е V-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ,
съгласно която разпоредба пета категория са жилищни и смесени сгради с ниско
застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с
разгъната застроена площ до 1000 кв. м или с капацитет до 100 места за
посетители. Описанието на построените в имота постройки ги определя като сгради с ниско застрояване, с площ до 1000 кв.м. В тази връзка съдът намира да
неоснователно възражението на процесуалния представител на оспорващия, че
отделните постройки представляват различна категория строежи. Дори някои части на строежа да са шеста категория, то същия следва да се категоризира като пета,
предвид разпоредбата на чл.13 от Наредба №1/2003г. за номенклатурата на
видовете строежи.
След като строежа е пета категория, то същия подлежи на въвеждане в
експлоатация. Изискването за въвеждане в експлоатация по установения ред е
съществувало при действието на ЗТСУ (отм.), като чл.164 ЗТСУ е забранявал
ползването на сгради, технически уредби или части от тях, преди да са
прегледани и приети по установения ред. В случая строежът не е приет по
надлежния ред, поради което правилно е забранен за ползване от Началника на
РДНСК-Б..
Ирелевантни са доводите на оспорващия свързани с обстоятелството кой е
извършителя на строежа. Негов собственик е В.Г. и забраната за
ползване по чл.178, ал.1 от ЗУТ се отнася до всички които ползват строежа.
Строежа, предмет на оспорената заповед не може да се приеме, че е търпим по
смисъла на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ, като представеното удостоверение за
търпимост не обвързва съда с отразените в него обстоятелства. На първо място,
по делото не се установи по безспорен начин годината на извършване на строежа.
Но дори и да се приеме, че строежът е извършен преди 1987г., в случая не е
налице другата кумулативна предпоставка са определяне на строежа като търпим – действащ подробен устройствен план. И към момента на изграждане на строежа, и към момента на издаване на оспорената заповед за имота, в който е построена
авторемонтната работилница не е одобрен ПУП.
Фактическата обстановка, описана в заповедта е установена при проверката и
удостоверена със съставения констативен акт, чиито констатации не са оборени от оспорващия в настоящето производство. В тежест на оспорващия е да проведе
обратно доказване на установеното с констативния акт. Затова и като необорен и
издаден от длъжностни лица в кръга на службата им, констативният акт задължава съда с фактическите основания, посочени в него.
Следователно, атакуваната заповед се явява правилна и законосъобразна, а
жалбата - недоказана и неоснователна, и трябва да бъде отхвърлена като такава.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предл.4 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на В.Б.Г. от с. И. О. Б. против Заповед №ДК-
09-70/06.07.2009г. на Началника на РДНСК – Б..
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.




СЪДИЯ: /п/ Мария Тодорова
Вярно с оригинала!
М.К.