и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно–процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по две касационни жалби - на “. Т. Е. с ЕИК., със седалище и адрес на управление : гр. П., ул. “О. П.“ № 51, представлявано от Д. Р., подадена чрез проц. представител - адв. М. Б. и на Началника на О. О. “. А. /ОО “АА/ – гр. Б. против Решение № 906832/ 18.08.2020г., постановено по н.а.х.д. № 234/ 2020г. по описа на Районен съд – Б., с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 21-0000028/ 23.01.2020г. на Началника на ОО “АА“ – Б..

В касационната жалба на “. Т. ЕООД са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Твърди се, че вследствие непрецизен анализ на събраните по делото доказателства, районният съд е достигнал до неправилен извод за процесуална законосъобразност на НП, поради което същият се оспорва. По поддържаните в жалбата доводи се иска отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него НП.

В съдебно заседание и в депозирано по делото писмено становище, жалбата се поддържа от процесуалния представител на касатора. Претендират се разноски и за двете инстанции.

В касационната жалба на Началника на ОО “АА“ – гр. Б. са изложени съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, без да се сочат конкретни касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК. Касационната претенция на наказващия орган се свежда единствено до изменения размер на наложеното с НП административно наказание, като се твърди, че редуцирайки същото до предвидения в закона минимум, районният съд неправилно е приложил материалния закон. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

В съдебно заседание, ОО “АА“ – гр. Б., не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата на “. Т. ЕООД.

Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на двете касационни жалби, предвид липсата на сочените в тях касационни основания, а първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно счита, че следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното :

Касационните жалби, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, са процесуално допустими.

Разгледана по същество, касационната жалба на “. Т. Е. е основателна, а касационната жалба на ОО “АА“ – гр. Б., е неоснователна. Съображения.

С обжалваното решение Районен съд – Б. е изменил Наказателно постановление /НП/ № 21-0000028/ 23.01.2020г. на Началника на ОО “АА“ – гр. Б., с което на “. Т. Е. за нарушение по чл. 91в, т. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр./, на основание чл. 104, ал. 7, пр. 2 от с.з., е наложена “имуществена санкция“ в размер на 5 000. 00 лв. /пет хиляди лева/, като е намалил размера на същата, на сумата от 2 000. 00 лв.

За да постанови този резултат районният съд е приел, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна и правилно квалифицирано от наказващия орган, а в производството по установяването и санкционирането му, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството. Що се касае до наложеното на касационния жалбоподател наказание, съдът е редуцирал размера му, на основание чл.3, ал. 2 от ЗАНН, с оглед настъпили законодателни промени в размера на предвидената санкция.

Решението е неправилно.

Изводите на районния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения хода на административнонаказателното производство са неправилни, поради което не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. В процесното НП липсва пълно и изчерпателно фактическо описание на нарушението, което от своя страна препятства преценката за правилното приложение на материалния закон.

При съставяне на Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаване на наказателното постановление /НП/ е допуснато нарушение на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото същите не съдържат пълно и прецизно фактическо описание на нарушението, на обстоятелствата, при които то е извършено, както и възприетата дата на извършване на нарушението от страна на адм. нак. орган. Наказателното постановление има функцията и характера на санкционен акт и за да породи целените с него правни последици, същият следва да отговаря на императивните изисквания на ЗАНН по отношение необходимото съдържание – задължително условие, което в случая не е изпълнено. Формулирането на конкретно административнонаказателно обвинение спрямо конкретно лице изисква наличието на ясно, точно и пълно описание на приписаното административно нарушение досежно обстоятелствата – дата, време и място на извършване на нарушението, както и да се посочат всички признаци от състава на нарушението, доколкото същите не са просто задължителен реквизит от съдържанието и на АУАН и на НП, но очертават и фактическата рамка на повдигнатото обвинение, като не би могло между тях да е налице различие.

Цитираното в НП известие за представяне на документи от страна на превозвача № 12-00-00-585/4/29.11.2019г. е изпратено на основание чл. 12, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № Н-14/ 27.08.2009г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, приета на основание чл. 91а, ал. 11 от ЗАвПр. и уреждаща начина на провеждане, обхвата и организацията на контролни проверки. В тази връзка, за изпълнение на изискванията по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в съдържанието на акта и НП, органът е следвало да посочи предоставеният срок на дружеството за изпълнение на задължението по известието, кога е започнал да тече, респ. кога е изтекъл, което в случая не е сторено, а същото е свързано не само с яснотата на формулиране на обвинението, спрямо санкционираното лице, но и с точната дата, която касаторът свързва и вменява като такава на извършване на процесното нарушение.

Ето защо, като е приел, че с процесното НП законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на “. Т.Е. районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като бъде отменено и потвърденото с него НП.

С оглед изхода на делото и предвид настъпилата законодателна промяна – добавената нова ал. 3 на чл. 63 от ЗАНН /ДВ, бр. 94/ 29.11.2019г./, съгласно която в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, основателна се явява претенцията на на “. Т. ЕООД за присъждане на сторените по делото разноски и пред двете инстанции. Искането за присъждане на сторените разноски за първоинстанционното производство е направено своевременно пред първата инстанция, както и за тези пред настоящата касационна инстанция. По делото са налице доказателства за действителното им заплащане. Разноските, съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция “. А. ИА “АА“, която е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвПр., в чиято структура е включен административният орган – издател на оспорения акт. С оглед на изложеното ИА “АА“ следва да бъде осъдена да заплати на “. Т. ЕООД разноски по делото, и за двете инстанции, в размер на сумата от 1 050. лв., от които : 600. 00 лв.- разноски за производството пред районния съд и 450. 00 лв.- разноски за производството пред касационната инстанция. Направеното възражение от ОО “АА“ – гр. Б. за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от санкционираното лице, по реда на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, съдът намира за неоснователно. Действащата редакция на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения- редакция ДВ, бр. 68/ 2020г., в сила от 04.08.2020г., предвижда, че “ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението“, а нормата на чл. 7, ал. 2 от същата наредба гласи че “за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1 000 до 5 000 лв., адвокатско възнаграждение е - 300 лв. + 7 % за горницата над 1 000 лв.“. Следователно при наложената в случая имуществена санкция в размер на 5 000 лв., минималното възможно адвокатско възнаграждение, е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1 000 лв. /280. 00 лв./, или 580 лв., като заплатения за производството пред районния съд, адвокатско хонорар от 600. 00 лв., незначително надхвърля тази сума и поради това не подлежи на редуциране, а пък заплатения такъв, за производството пред настоящата инстанция 450. 00 лв., е дори под посочения минимален размер. Ето защо, следва да се осъди ИА “АА“ да заплати на “. Т. Е. общата сума от 1 050. 00 лв. за сторените разноски в съдебното производство.

Воден от гореизложените съображения, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Б.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 906832/ 18.08.2020г., постановено по н.а.х.д. № 234/2020г. по описа на Районен съд – Б. и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0000028/ 23.01.2020г. на Началника на О. О. “. А. – Б., с което на “. Т. Е. с ЕИК., със седалище и адрес на управление : гр. П., ул. “О. П. “ № 51, представлявано от Д. Р., за извършено нарушение на по чл. 91в, т. 2 от Закона за автомобилните превози, на основание чл. 104, ал. 7, пр. 2 от с.з., е наложена “имуществена санкция“ в размер на 5 000.00 лв. /пет хиляди лева/.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “. А., с адрес : гр. София, ул. “Ген. Й. В. Гурко“ № 5 да заплати на “. Т. Е. с ЕИК., със седалище и адрес на управление : гр. П., ул. “О. П. “ № 51, представлявано от Д. Р., общата сума от 1 050. 00 лв. /хиляда и петдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред двете инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Мария Тодорова

ЧЛЕНОВЕ : /п/ Саша Алексова
/п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!
О.М.