и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава Х, раздел първи от АПК във връзка с чл. 118 и сл. от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на С. А. И. с адрес: Г. К., област Б., ул. „П. Б.“ № 7, срещу Решение № 1040-01-38/11.08.2016 г. на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на Н./ - Б., с което е потвърдено Разпореждане № С-01-999-23-00088948/17.06.2016 г. на упълномощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на Н., с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО /НПОПДОО/, на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода 25.11.2015 г. - 24.12.2015 г. по Болничен лист № 2501208, серия Е-2015, вх. № 01-999-02-00060410/12.12.2015 г. на ТП на Н..
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, неправилен и необоснован. Иска се същият да бъде отменен.
В съдебно заседание оспорващата поддържа жалбата.
Ответникът – Директорът на ТП на Н. – Б., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, като анализира събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 12.12.2015 г. в ТП на Н. – Б. е приет Болничен лист № 2501208, серия Е-2015, издаден на оспорващата за периода от 17.11.2015 г. до 24.12.2015 г. и удостоверяващ временна неработоспособност на оспорващата поради общо заболяване – „В. х. б. н. или г.“ /на л. 13 от делото/. Болничният лист е издаден от ЛКК към Специализирана болница за активно лечение по онкология „Свети Мина”“ ЕООД и е представен в ТП на Н. – Б. от осигурителя – Община К. с ЕИК.. Болничният лист е издаден за 38 дни – за периода от 17.11.2015 г. до 24.12.2015 г., при болничен режим – 8 дни и при домашен режим – 30 дни.
С жалба от 18.12.2015 г. до Регионалната здравна инспекция /РЗИ/ - Б., ответникът е обжалвал горепосочения болничен лист на основание чл. 112, т. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/ във вр. с чл. 63, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, като се е мотивирал с обстоятелството, че болничният лист е издаден в нарушение на чл. 6, ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза.
С оглед обжалването на този болничен лист и невъзможността органът да се произнесе относно изплащането на обезщетение, с разпореждане от 21.12.2015 г. ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на Н. – Б. е спрял производството по изплащане на паричното обезщетение по болничния лист.
С Експертно решение № 0640/033 от 23.02.2016 г. на Първи състав на ТЕЛК към „МБАЛ-Б.“ /на л.14 от делото/, обжалваният болничен лист е признат за периода от 17.11.2015 г. до 24.11.2015 г. /8 дни при болничен режим/ и отменен за периода от 25.11.2015 г. до 24.12.2015 г. /30 дни при домашен режим/. В мотивите на цитираното експертно решение е посочено, че болничният лист за горепосочения период се отменя, тъй като при издаването му е нарушена разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза.
С Писмо изх. № 6062-ЕР 238/13.06.2016 г. на Д. на РЗИ – Б. /на л. 16 от делото/, Директорът на ТП на Н. – Б. е уведомен /по негово искане с Писмо изх. № 1029-01-3604/08.06.2016 г. на л. 17 от делото/, че решението на ТЕЛК не е обжалвано от С. А. И. и е влязло в сила на 08.03.2016 г.
След уведомяването за влизането в сила на решението на ТЕЛК, с Разпореждане № М-01-999-05-00087124/17.06.2016 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на Н. – Б. /на л. 12 от делото/, е възобновено спряното производство по изплащане на обезщетението на оспорващата.
С Разпореждане № С-01-999-23-00088948/17.06.2016 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на Н. – Б. /на л. 11 от делото/, е отказано отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по процесния болничен лист за периода от 25.11.2015 г. до 24.12.2015 г., като органът се е мотивирал с приключилото производство по обжалване на болничния лист и частичната му отмяна от ТЕЛК за процесния период. Това разпореждане е обжалвано от оспорващата по административен ред в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО. С Решение № 1040-01-38/11.08.2016 г. на Д. на ТП на Н. – Б. /на л. 7 от делото/, предмет на оспорване в настоящото производство, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, Директорът на ТП на Н. – Б. се е произнесъл по жалбата, като е потвърдил разпореждането. За да постанови акта си, административният орган, след като е извършил подробен анализ на събраните по преписката доказателства и на относимите за случая разпоредби, е приел, че оспорващата не е обжалвала решението на ТЕЛК, с което е отменен болничния лист за процесния период, същото е влязло в сила и И. няма право на парично обезщетение за временна неработоспособност за процесния период.
Оспореното решение е връчено на жалбоподателката на 16.08.2016 г. /известие за доставяне на л. 8 от делото/, а жалбата срещу решението е подадена в ТП на Н. на 24.08.2016 г.
Спорно между страните /с оглед доводите на оспорващата, изложени в жалбата й/ е единствено обстоятелството дали правилно ТЕЛК е приела, че процесният болничен лист в отменената му част е издаден на нарушение на чл. 6, ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза, респ. дали в случая следва да се приложи чл. 6, ал. 7 от Наредбата.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Оспореното решение е издадено от Д. на ТП на Н. – Б. - съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е” от КСО, компетентен орган да разгледа жалби срещу разпореждане на длъжностното лице, с което се отказва изплащане на парични обезщетения по глава четвърта. Решението е издадено в писмена форма, със съдържанието по чл. 59, ал. 2 от АПК.
Безспорно е по делото, че оспорващата отговаря на изискванията по чл. 40, ал. 1 от КСО, като е осигурено лице за общо заболяване и по принцип има право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, паричните обезщетения за временна неработоспособност се изплащат при ползване на отпуск въз основа на болничен лист, който се издава при условията и по реда на Наредбата на медицинската експертиза и се обжалва по реда на чл. 112 от Закона за здравето. В настоящия случай издадения на оспорващата от ЛКК болничен лист е отменен от ТЕЛК /за процесния период/, чието решение подлежи на обжалване пред НЕЛК. Решението на ТЕЛК не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Съдът намира, че съгласно чл. 168 от АПК, предмет на настоящата съдебна проверка е само законосъобразността на оспорения административен акт – Решение № 1040-01-38/11.08.2016 г. на Д. на ТП на Н. – Б., на всички основания по чл. 146 от АПК, т.е. предмет на делото е съществуването на оспорените материални субективни права и правни задължения, разпоредени с акта, както и материалното субективно преобразуващо право да бъдат те отменени. В това съдебно производство по повод възражението на жалбоподателката, че в конкретния случай ТЕЛК е следвало извънредно да се произнесе и да признае отменената част от болничния лист съгласно чл. 7, ал. 6 от Наредбата за медицинската експертиза, решаващият съд няма правомощия да извършва косвен съдебен контрол относно законосъобразността на Експертно решение № 0640/033 от 23.02.2016 г. на Първи състав на ТЕЛК към „МБАЛ-Б.“ , защото И. е била страна в административното производство по издаването и обжалването на решението на ТЕЛК и при несъгласие със същото, е имала възможност да го оспори. Различни са и компетентните органи, които следва да разгледат съответно жалбата срещу решението на Д. на ТП на Н. - Б. – административния съд, и жалбата срещу решението на ТЕЛК – НЕЛК. Т.е. административният съд не може да упражни по реда на косвения съдебен контрол такъв относно законосъобразността на експертното решение, с което е отменен болничния лист за процесния период и въз основа на който се претендира обезщетение за временна неработоспособност. Не е и в правомощията на органите на ТП на Н. по административното производство установяването на незаконосъобразността или нищожността на експертното решение, съответно - незачитането му. Съгласно чл.103, ал.2 от Закона за здравето, експертизата на временната неработоспособност се извършва от лекуващия лекар, лекарски консултативни комисии, териториални експертни лекарски комисии и от НЕЛК, като органите на ТП на Н. са обвързани от тези решения. Като фактическо основание за отказа да се изплати обезщетението за временна неработоспособност в обжалвания административен акт е посочено наличието на влязло в сила решение на ТЕЛК за отмяна на болничния лист. Действително, в случай че болничният лист е отменен, то той не съществува в правния мир и правилно по него не следва да се изплаща обезщетение. Решението на ТЕЛК за отмяна на Болничен лист № Е* за периода от 25.11.2016 г. до 24.12.2016 г. /30 дни при домашен режим/ , е влязло в сила. Следователно това решение за отмяна може да породи правни последици по аргумент от чл. 113, ал. 3 от ЗЗ, който предвижда, че решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Поради това ответникът правилно е потвърдил разпореждането за отказ за изплащане на обезщетение по болничния лист за процесния период.
С оглед горното и като приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма, без допуснати при издаването му нарушения на процесуалния и материален закон и в съответствие с целта на закона, съдът приема, че атакуваното решение е законосъобразно и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изложеното и на основание чл. 118 от КСО във вр. с чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. И. с адрес: Г. К., област Б., ул. „П. Б.“ № 7, срещу Решение № 1040-01-38/11.08.2016 г. на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на Н./ - Б., с което е потвърдено Разпореждане № С-01-999-23-00088948/17.06.2016 г. на упълномощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на Н. – Б..

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.