и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Административен съд – Б. е образувано по частна жалба от П. Б. К. с адрес: с.К., О. Б., област Б., подадена Ч. А.Л. К. против Определение №5096/29.10.2015г. постановено по адм.д.№7/2015г. по описа на Районен съд-Разлог, с което на основание чл.159,ал.1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на П. Б. К. срещу отказ на Кмета на О. Б., обективиран в писмо с изх.№94-15-2334-(1) от 19.06.2015г., осъдена е оспорващата да заплати сторените по делото разноски и е прекратено производството по делото.
В частната жалба оспорващата излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Излагат се подробни съображения относно характера на оспорения акт като такъв по чл.21,ал.1 от АПК. Твърди се, че е неправилна преценката на районния съд за недопустимост на жалбата. Иска се определението да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Касационният състав на съда, след като взе предвид събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество е и основателна по следните съображения :
Производството пред районния съд се е развило по подадено заявление с вх.№94-15-2334/02.06.2015г. от П. Б. К., в качеството й на наследник на Б. К. Ч. до Кмета на О. Б. за издаване на удостоверение и скица по чл.13,ал.4,5 и 6 от ППСЗПЗЗ за имот от 0.300дка, м.“Мишковец“ в землището на с.К., О. Б.. С писмо изх.№94-15-2334-(1) от 19.06.2015г. Кмета на О. Б. е отказал издаването на исканите удостоверение и скица, тъй като по представения помощен план, същият не отговарял нито по площ, нито по собственост по приложените регистри на бивши собственици към него. Посочено е, че е необходимо изработването на нов помощен план с точното определяне мястото на бившия имот и отразена собственост на наследодателя, описан в регистъра на бившите собственици.
За да постанови процесното определение Районен съд - Б. е приел, че оспореното писмо изх.№94-15-2334-(1) от 19.06.2015г. Кмета на О. Б. не носи белезите на индивидуален административен акт, съгласно чл.21,ал.1 от АПК, тъй като имал изцяло съобщителен, информационен характер и с него не се засягат правата и интересите на жалбоподателката.
Постановеното определение е неправилно.
Касационната инстанция не споделя мотивите на районния съд за характера на обжалвания акт.
За да се развие съдебен контрол за законосъобразност, следва да е налице годен за обжалване административен акт, т.е. такъв, който да отговаря на дефиницията по чл. 21, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Обжалваното писмо изх.№94-15-2334-(1) от 19.06.2015г. на Кмета на О. Б. по своята правна същност представлява инидивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Същото не е писмо със съобщителен и уведомителен характер, както е приел районния съд, а по същество представлява отказ за издаване на удостоверение и скица, независимо че не е направен със заповед. Кметът на О. Б. се е произнесъл по същество на искането за извършване на административна услуга, като е постановил отказ да издаде исканите удостоверение и скица. Издаването на скица и удостоверение, ведно с влизане в сила на заповедта на кмета по чл.11,ал.4 от ЗСПЗЗ, представляват междинен етап от процедурата по възстановяване на собствеността върху бившите земеделски земи. Отказът да бъдат издадени възпрепятства възможността за възстановяване на материално право на собственост. След като се касае до акт на административен орган, с който непосредствено се засягат права или законни интереси на жалбоподателката, за нея е налице правен интерес от съдебно оспорване на законосъобразността на същия.
След като жалбата е подадена в срока по чл.140,ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес, срещу акт, който подлежи на обжалване /върху който може да се упражни съдебен контрол за законосъобразност, съдът приема, че същата е била допустима за разглеждане. Дали са налице изложените от административния орган мотиви за постановения отказ касаят законосъобразността му, и е въпрос по основателността на жалбата, а не по нейната допустимост, както неправилно е възприел районния съд.
Като не е съобразил тези обстоятелства и е оставил без разглеждане жалбата първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразен акт.
По изложените съображения настоящата касационната инстанция намира, че атакуваното определение на районния съд следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното и на основание чл.235, ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Б.

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение №5096/29.10.2015г. постановено по адм.д.№7/2015г. по описа на Районен съд-Разлог.
ВРЪЩА делото на същия състав на Районен съд - Разлог за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева

ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
О.М.