и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215, ал.1 вр. чл.196, ал.4 от ЗУТ, чл.219, ал.3
от ЗУТ вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В. К. С. и Р. К. С.в, двамата
от Г.С. срещу заповед №84/20.02.2009г. на Кмета на Община Благоевград в частта
по т.1, с която е наредено да премахнат тераса на източната фасада, козирки на
прозорците на източната и южната фасада и на югоизточната тераса и югоизточната
тераса на триетажната жилищна сграда в УПИ ІІ, кв.11 по плана на Г.С..
С жалбата и в хода на производството, чрез пълномощник, жалбоподателите са
поддържали, че заповедта е нищожна като издадена от некомпетентен орган,
доколкото обектите са премахнати като незаконни, за което кметът няма
правомощия. Алтернативно е поддържано, че е незаконосъобразна поради съществени
нарушения на административнопроизводствените правила по ЗУТ – чл.196, и липсата
на мотиви по приложението на чл.195, ал.5 от ЗУТ.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, е оспорил основателността на
подадената жалба, като е поддържал, че обектите са неподходящи по
местонахождение и разположение и подлежат на премахване по реда на чл.195 от
ЗУТ.
От заинтересованите страни, редовно призовани, Г. Ц. е оспорил
жалбата.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, от чиито анализ и
оценка съобразно чл.235 от ГПК вр. чл.144 от АПК съдът прие следното за
установено:
Производството пред органа е започнало по жалба на оспорващите вх.№94-
00-1491/10.10.2008г., по която длъжностни лица от ОбА-С. са извършили проверка
на място на изградена в УПИ ІІ, кв.11, триетажна жилищна сграда. При проверката
са установили, че двамата като собственици на гаражния етаж са го преустроили
за жилищни нужди и са изградили на източната и югоизточната фасада тераси с
размери 3.80/1.20м. и 7.55/1.20м., и монтирали без разрешение за строеж козирки
на прозорците на източната и южна фасада с размери на място 2.10/0.40м. За
проверката е съставен констативен протокол от 03.11.2008г. /на л.14/. Въз
основа на него е издадена и оспорената заповед за премахване на основание чл.
195, ал.5 от ЗУТ на терасата на източната фасада, монтираните козирки на
прозорците на източната и южната фасада и на югоизточната тераса и на
югоизточната тераса. Като фактически основания са послужили констатациите на
комисията при огледа, че са изградени без разрешение за строеж от собствениците
на гаражния етаж от триетажната жилищна сграда в УПИ ІІ, кв.11 по плана на Г.
С..
Останалите доказателства по административната преписка – констативни актове №17-
АА/25.03.2008г. за “втори жилищен етаж” и №15-АА/25.03.2008г. за “преустройство
на гаражен етаж в жилище” с предложение за образуване на производство по чл.
178, ал.5 от ЗУТ и подадените от В. С. и К. С. възражение вх.
№94-00-353/27.03.2008г., касаят други обекти от жилищната сграда в УПИ ІІ, кв.
11, и не удостоверяват правнозначими за спора по заповед № 84/20.02.2009г.
факти, поради което съдът не ги обсъжда при постановяване на решението си.
При тези данни съдът прие следното от правна страна:
Разглежданата жалбата е подведомствена, родово и местно подсъдна на
Административен съд – Благоевград съгласно чл.215, ал.1 вр. чл.196, ал.4 от ЗУТ
и чл.219, ал.1 от ЗУТ вр. 128, ал.1, т.1 и чл.132, ал.1 и чл.133, ал.1 от АПК.
Постъпила е в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ при липсата на данни за датата на
съобщаване на заповедта в административната преписка. Изхожда от адресатите на
нареждането за премахване, чиито права и интереси пряко засяга, с оглед на
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна.
С разпоредбата на чл.195, ал.5 от ЗУТ, на което правно основание е издадена
заповедта, кметът на общината е овластен с правомощие за издаване на заповеди,
с които да задължи собствениците на обекти по ал.1 или 2 да премахнат,
преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и
материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки,
септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат
необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението,
здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на
гражданите. В този смисъл оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Същевременно, в пределите на проверката си по чл.168, ал.1 от АПК съдът намери,
че не е съобразена с изискването за форма по чл.59 от АПК и предвидения в ЗУТ
процесуален ред за издаването й.
Процедурата за премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността
строежи е уредена в чл.195 и чл.196 от ЗУТ. Издаването на заповедта за
премахването им се предхожда от установяване на състоянието на строежите по
реда на чл.196 от ЗУТ, която съдържа императивни правила относно реда за
събиране на необходимите данни за вида и състоянието на строежите. Така
съгласно чл.196, ал.1 от ЗУТ състоянието на обектите се установява с протокол
от комисия, назначена от кмета на общината, която съгласно ал.2 служебно или по
искане на заинтересованите лица е длъжна да събере всички необходими данни за
вида и състоянието на строежите, като изслуша заинтересованите. В случая липсва
акт на кмета на общината, с който двамата служители, съставили констативния
протокол, да са определении да извършат проверката. И в самия констативен
протокол липсва отбелязване за акта, въз основа на който са извършили
проверката. Затова не може да се приеме, че констативният протокол от
03.11.2008г., въз основа на който е издадена заповедта, е редовно съставен – в
рамките на процедурата по чл.196, ал.1 вр. чл.195, ал.5 от ЗУТ. Отделно,
собственниците на обектите – жалбоподателите, и съответно заинтересовани лица
по см. на чл.196, ал.2 от ЗУТ, не са били уведомени за проверката и изслушани,
каквото е императивното изискване на чл.196, ал.2 от ЗУТ преди вземането на
решение за премахване. Липсват каквито и да е данни по административната
преписка, вкл. бележка в констативния протокол, жалбоподателите да са били
поканени преди извършване на проверката на 03.11.2008г. и да не са се явили.
Изслушването им като заинтересовани лица е част от задължителната процедура по
чл.195, ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗУТ, която следва да бъде изпълнена, за да се
издаде заповед за премахване по чл.195, ал.5 от ЗУТ. Изискването по чл.196, ал.
2 от ЗУТ има императивен характер и неспазването му в случая е съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за
отмяна на оспорената заповед съгласно чл.146, т.3 от АПК само на това
основание.
Отделно от това, издадената заповед не е мотивирана съобразно изискванията на
чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Разпоредбата на чл.195, ал.5 от ЗУТ предвижда две
отделни правомощия на кмета на общината: 1. да нареди да бъдат премахнати,
преобразувани или ремонтирани неподходящи по местонахождение, разположение, вид
и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни
постройки, септични ями, канализационни съоръжения и насаждения и 2. да нареди
да бъдат извършени необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността
на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и
спокойствието на гражданите. В заповедта липсват фактически основания, които да
обуславят неподходящото местоположение на обектите по т.1. Изложените такива –
изградени без разрешение за строеж, могат да бъдат основание за премахването на
обектите като незаконни строежи, но от органите на РДНСК, а не от кмета на
общината. Нормата на чл.195, ал.5 от ЗУТ е приложима и за незаконни строежи, но
задължение на органа е да мотивира заповедта за премахване с фактическите
обстоятелства, обуславящи нейното приложение, а именно като неподходящи по
местонахождение, разположение, вид и материали. В случая органът не е изложил
мотиви относно фактическите основания за премахване на терасите и козирките по
т.1 като неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали, и не е
мотивирал заповедта с предпоставките по хипотезите на чл.195, ал.5 от ЗУТ.
По изложените съображения за допуснати нарушение на производствените правила
при издаване на заповедта по чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗУТ и изискванията за
съдържание по чл.59, ал.2, т.4 от АПК - основания по чл.146, т.2 и т.3 от АПК,
оспорената заповед следва да бъде отменена.
С оглед изхода от спора и чл.143, ал.1 от АПК следва да бъде уважено и
своевременното искане на оспорващите за разноски в размер на 20 лв. – държавна
такса и 350 лв. – адвокатско възнаграждение, за което ответникът не е възразил
по чл.78, ал.5 от ГПК.
Ръководен от изложеното и чл.172, ал.1 и ал.2, пр.2 и чл.143, ал.1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на В. К.С. и Р. К. С., двамата с
адрес Г.С. У.”. №1, Заповед №84/20.02.2009г. на Кмета на Община С. в частта по
т.1, с която е наредено като собственици на “гаражен етаж” от триетажната
жилищна сграда в УПИ ІІ, кв.11 по плана на Г.С. да премахнат тераса на
източната фасада с размери 3.58/1.20м., монтирани козирки на прозорците на
източната и южната фасада с размери на място 2.10/0.40м. и на югоизточната
тераса с размери 7.55/0.25м., и югоизточна тераса с размери 8.75/1.20м.
ОСЪЖДА Община С. да заплати на В.К.С.и Р. К. С.,
двамата с адрес Г.С. У.”. №1, сторените в производството разноски в размер на
370 /триста и седемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала!
М.К.