и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на О. О. „. А. (ОО „АА“) – Б. против Решение № 5642/13.07.2020 г., постановено по нахд. № 213/2020 г. на Районен съд – Б..
Касационната жалба е мотивирана със съображения за неправилно приложение на разпоредби на ЗАНН, налагащи като изискване за законосъобразно провеждане на административнонаказателното производство подробно и ясно описание на фактите, квалифицирани като нарушение по чл. 91б, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП).
Ответникът Ч. пълномощник е оспорил жалбата по основателност.
Прокурор от О. П. – Б. е поддържал становище за неоснователност на касационната жалба.
При установените от районния съд факти и закона (чл. 218 АПК), касационната жалба е допустима, но неоснователна.
Правото по чл. 210, ал. 1 АПК е упражнено от страна в първоинстанционното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но отсъстват касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК за отмяна на обжалвания С. акт.
Административнонаказателното производство е подчинено на формални правила, чието спазване обезпечава законосъобразното му протичане – включително изискванията по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, относно описанието на деянието и обстоятелствата, при които е извършено. Именно във връзка с реквизитите по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, административнонаказващият орган е пропуснал да изложи всички фактически признаци, описващи бездействието на превозвача по чл. 91б, ал. 1, т. 1 ЗАвП, доколкото в случая задължението е възложено от контролния орган с известие изх. № 12-00-00-193/12.11.2019 г. С последното, във връзка с контролните правомощия на органите на ИАА, от дружеството са поискани за проверка изброените в известието документи (транспортни документи за автомобил с рег. № * ** ** ** за периода от 18.01.2019 г. до 18.04.2019 г., както и документите на водачите, управлявали автомобила за посочения период), която е извършена на 19.12.2019 г., при която е констатирано и неизпълнението – Ч. непредставяне на посочените в т. 19 на констативен протокол № 12-00-00-193/20.12.2020 г. документи – „СМР, тахографски листове за посочения период или удостоверение за дейностите по Регламент 561/2006 г., разпечатки от дигитален тахограф, дневници за инструктаж, дневници за предпътен технически преглед, документи по Регламент 165/2014 г.“. Посочените обстоятелства обаче, описващи бездействието, не са намерили отражение в акта, с който е образувано производството за нарушение по чл. 91б, ал. 1, т. 1 ЗАвП, респ. порокът е пренесен и в наказателното постановление.
Доколкото квалификацията по чл. 91б, ал. 1, т. 1 ЗАвП изисква описателно бездействието съдържание, органът е следвало да опише не само възложеното на дружеството задължение Ч. конкретизиране на документите, които са поискани и не са представени на проверката на 19.12.2019 г., но да посочи за кое ППС и негов водач са относими, доколкото възложеното с известие № 12-00-00-193/20.12.2020 г. задължение е конкретно за автомобил рег. № * ** ** **. Ако проверката на 19.12.2019 г. е обхванала само документите за ППС рег. № * ** ** **, то не е конкретизирано в наказателното постановление, че неизпълнението по чл. 91б, ал. 1, т. 1 ЗАвП обхваща само констатираните с констативния протокол от 20.12.2019 г. непълноти на транспортните документи за този автомобил. Описанието в наказателното постановление е по-широко – „…не представя за проверка документи, свързани с превозите на товари…“, и е проблем не само на съдържанието по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, но и на доказването – от една страна документите, които са поискани с известие изх. № 12-00-00-193/20.12.2020 г., са за превоз с конкретен автомобил (рег. № * ** ** **), поради което неизпълнение от дружеството на задължение да представи документи за всички превози за периода от 18.01.2019 г. до 18.04.2019 г., което предполага осъществени и с други автомобил, не е доказано, доколкото не е възложено с известие изх. № 12-00-00-193/20.12.2020 г. За пълнотата на описанието по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН наказващият орган не може да си служи с препращане към други документи в преписката. Последните могат да бъдат доказателствен източник за фактите по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, но при положение, че са изложени в наказателното постановление. Обратното – Ч. доказване да се допълват фактите по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, законът не допуска.
По изложените съображения обжалваното съдебно решение за отмяна на наказателното постановление – издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, следва да бъде потвърдено и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в доказания по делото заплатен размер от 450 лв., като възражението за прекомерност в касационната жалба е неоснователно с оглед минималния размер на адвокатските възнаграждения по административнонаказателни дела с предмет имуществена санкция – чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 и ал. 3 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5642/13.07.2020 г., постановено по нахд. № 213/2020 г. на Районен съд – Б..
ОСЪЖДА О. О. „. А. – Б. да заплати на „. Т. Е. със седалище и адрес на управление Г. Б., ул. „. № *, сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева – разноски в производството.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Иван Шекерлийски
2. /п/ Румяна Митева-Насева
Вярно с оригинала!
ЕК