Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по жалба на „...“ Е. – Г. С., чрез пълномощник, срещу писмо изх. № 33-17-1688/09.10.2017 г., подписано от К. и Г. А. на О. Б..
Жалбоподателят е мотивирал в жалбата и в хода на съдебното производство искането си за отмяна на писмото, като изричен отказ за издаване на акт по заявление вх. № 33-17-1688/19.09.2017 г., с доводи по чл. 146, т. 4 АПК.
Ответникът, чрез пълномощник, е оспорил жалбата по допустимост и основателност.
От събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че със заявление вх. № 33-17-1688/19.09.2017 г. дружеството – жалбоподател, чрез пълномощник /пълномощно на л. 76/, е поискало издаването на разрешение за поставяне на преместваеми обект за търговска дейност в имоти с идентификатори 158.1111, 158.1112, 158.1113 и 158.6, всички в Г. Б. /л. 12/, за последният от които дружеството е сключило договор за наем със съсобственик на 17.11.2014 г. /л. 5/, по който е заплащало наемната цена /вж. вносни и операционни бележки на л. 58-61/.
В отговор на заявлението е получено, чрез упълномощения представител на 09.10.2017 г. /декларация на л. 15/, оспореното писмо изх. № 33-17-1688/09.10.2017 г., подписано от К. и Г. А. на О. Б. /л. 13/, че „искането не може да бъде удовлетворено“.
Установено е също в хода на съдебното производство, че при извършена на 04.09.2017 г. проверка в имоти 158.1112 и 158.1113, собственост на трети лица, са констатирани поставени от „...“ Е. шест преместваеми обекта за търговска дейност, след изтичането на срока на Разрешение за поставяне № 52/23.12.2016 г. на Г. А. на О. Б. /л. 23/ - до 30.04.2017 г. /вж. констативен акт № 12/04.09.2017 г. на л. 72/. Въз основа на констативния протокол от извършената проверка е издадена Заповед № 01-17-107/06.10.2017 г. от К. на О. Б., с която е наредено премахването на поставените преместваеми обекти № 5 в имот 158.1112 и 158.1111, навес към обект № 5 в същите имоти, обект № 6 в имот 158.1112 и 158.1113 и навес към него в същите имоти, обект № 7 в имот 158.1113, обект № 8 в имот 158.1113, обект № 9 в имот 158.1113 и 158.1114 /л. 64-70/. Заповедта е връчена на дружеството на 28.09.2017 г. /разписка на л. 71/.
С оглед установените факти съдът прие следното от правна страна:
По допустимостта на жалбата, с оглед разпоредбите на чл. 159, т. 1, т. 4 и т. 5 АПК, оспореното писмо по съдържанието си съставлява изричен отказ за издаване на разрешение по заявление вх. № 33-17-1688/19.09.2017 г. за поставяне на преместваеми обекти по чл. 56 ЗУТ, който е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебна преценка за законосъобразност – чл. 215, ал. 1 вр. чл. 214, т. 2 ЗУТ. Писмото не съдържа указание до дружеството по см. на чл. 30, ал. 2 АПК, за отстраняване на недостатъци на подаденото заявление, с оглед избраната повелителна форма „искането Ви не може да бъде удовлетворено“, с изложени мотиви, и при отсъствието на указание за отстраняването на недостатъци, които не са посочени, в определения от закона срок и с предупреждение за последиците от неизпълнение по чл. 30, ал. 2 АПК. По правните си последици волеизявлението на органа в писмото преустановява образуваното с подаденото заявление производство по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, приключва го и правният способ за защита срещу него е именно оспорването му като изричен отказ – индивидуален административен акт по чл. 2. ал. 1 АПК.
Доколкото правото на оспорване е упражнено от дружеството, на което принадлежи – чл. 147, ал. 1 АПК, и по чието искане е започнало приключилото с изричен отказ административно производство, като жалбата срещу него е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ /16.10.2017 г./, считан от съобщаването на писмото на 09.10.2017 г., при отсъствието на други от процесуалните пречки по чл. 159 АПК, жалбата е допустима за разглеждане.
С оспореният изричен отказ по писмо изх. № 33-17-1688/09.10.2017 г. главният А. на О. Б., който е и компетентен орган съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата за преместваемите обекти, другите елементи на градското обзавеждане, рекламните, информационните и монументално- декоративните елементи на територията на О. Б., приета с Решение № 251/29.09.2016 г. на Общински съвет – Б. /л.45 и сл., Наредбата/, е отказал да „удовлетвори“ искането на дружеството по заявление вх. № 33-17-1688/19.09.2017 г. за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти с мотиви, че към заявлението не са приложени договори за наем, актуални скици на имотите и документи за собственост, не е платена дължимата за извършване на услугата такса, не е представено пълномощно на „...“ Е., не са представени проекти, отговарящи на изискванията на Наредбата, и поставените с Разрешения за поставяне № 41 и № 51/2017 г. търговски обекти не са премахнати. Компетентността за издаване на разрешение за преместваем обект по чл. 56, ал. 2 ЗУТ не е споделена между Г. А. и К. на общината /чл. 14, ал. 1 он Наредбата/. Затова и независимо, че кметът на общината е подписал оспореното писмо, същият не може и не се явява издател на съдържащият се в него отказ - индивидуален администратвен акт, поради което и не е страна по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК, с оглед което образуваното спрямо него съдебно производство следва да бъде прекратено. Доколкото оспореното писмо, изразяващо изричен отказ по заявление вх. № 33-17-1688/19.09.2017 г., който е административен акт по изложените съображения за допустимостта на жалбата по възражението на ответника по чл. 159, т. 1 АПК, е подписано от компетентния орган – главният А., то изразява валидно волеизявление.
С изложените в писмото съображения, обаче, изричният отказ е немотивиран. Посочените съображения са неотносими за преценката на условията по чл. 56, ал. 2 ЗУТ и Наредбата за издаване на разрешение за преместваем обект или на изричен отказ за неговото издаване. Мотивите, че подаденото от дружеството заявление не е придружено с необходимите по чл. 15, ал. 1 от Наредбата документи за произнасянето с издаване на разрешение или изричен отказ за издаването му, не са фактически основания по см. на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Неизпълнението на особените изисквания на специалния закон и на наредбата по чл. 56, ал. 2 ЗУТ за формата на заявлението в смисъла на чл. 29, ал. 2 АПК, е основание за отправяне на писмено уведомление до заявителя да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството – чл. 30, ал. 2 АПК. В случая, вместо да уведоми дружеството, че заявлението му не удовлетворява изискванията на Наредбата – чл. 15, ал. 1, с указания да представи необходимите документи, главният А. е отказал изрично да „удовлетвори“ заявлението при отсъствието на неизпълнение в срока по чл. 30, ал. 2 АПК, в който случай следва да прекрати производството съгласно чл. 56, ал. 2 АПК, и без да изложи фактически и правни основания за отказ за издаване на разрешението, съобразно общото изискване за мотивирано упражняване на правомощията му по чл. 56, ал. 2 ЗУТ - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е въведено като основание за отмяна на издадени при неспазването му административни актове – чл. 146, т. 2 АПК, включително и поради невъзможността за преценка на акта за съответствие с материалния закон, по който е издаден – условията на Наредбата /разпоредбите на раздел ІІ-V/. Затова и като немотивиран, съобразно изискванията за произнасяне на органа с мотивирано решение, като част от формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, и издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила – чл. 30 и чл. 35 АПК, оспореният изричен отказ следва да бъде отменен на основанията чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК. След отмяната му и тъй като естеството на акта не позволява произнасянето от съда по същество на заявлението на дружеството, преписката следва да бъде върната на Г. А. О. Б. за ново разглеждане, съобразно мотивите на решението и, след изпълнение на процедурата по чл. 30, ал. 2 АПК и на Наредбата, за произнасяне с мотивиран акт по чл. 56, ал. 2 ЗУТ.
При този изход на спора и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, следва да бъде уважено искането за разноски на жалбоподателя в размер на заплатената държавна такса от 50 лв.
По изложените съображения и на основание разпоредбите на чл. 153, ал. 1 вр. чл. 154, ал. 1 АПК, чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, чл. 143, ал. 1 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 807/2017 г. по описа на Административен съд – Благоевград в частта спрямо конституирания в процесуалното качество на ответник кмет на О. Б..
ОТМЕНЯ изричен отказ по писмо изх. № 33-17-1688/09.10.2017 г. на Г. А. на О. Б. за издаване на разрешение по заявление вх. № 33-17-1688/19.09.2017 г. на „...“ Е. – Г. С..
ВРЪЩА административната преписка на Г. А. на О. Б. за ново разглеждане и произнасяне по заявление вх. № 33-17-1688/19.09.2017 г. на „...“ Е. – Г. С., съобразно указанията в мотивите на решението.
ОСЪЖДА О. Б. да заплати на „...“ Е., със седалище и адрес на управление Г. С., ул. „. ..., сумата от 50 /петдесет/ лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
М.К.