и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство e по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Началника на М. Ю., Ч. надлежно
упълномощен юрисконсулт против Решение № 556/23.07.2013 г. на РС – Петрич,
постановено по НАХД № 25/2013 по описа на съда, с което Наказателно
постановление № 543/10.12.2012 г. на Началника на М. Ю. е отменено.
В касационната жалба по подробно изложени доводи се поддържа
незаконосъобразност на обжалвания С. акт с твърдения за допуснати нарушения
материалния закон – касационно основание за неговата отмяна по чл. 348, ал. 1,
т. 1 от НПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че обжалваното
наказателно постановление е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В конкретния случай се твърди, че нарушителят е открит към
28.03.2012 г., от който момент започва да тече три месечния срок по чл. 34, ал.
1 ЗАНН за издаване на АУАН. Като съставен на 14.06.2012 г. АУАН е съставен при
спазване на законово определения срок. Иска се обжалвания С. акт да бъде
отменен, като бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба, Ч. процесуалния си представител оспорва
жалбата като неоснователна и моли съдебния акт да бъде оставен в сила.
Представителят на О. П. изразява становище за неоснователност на жалбата,
поради което съдебното решение като правилно моли да бъде оставено в сила.
В касационното производство не са събрани нови писмени доказателства.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в
първоинстанционното производство доказателства във връзка с доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
надлежна страна е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна:
С обжалваното решение районният съд е отменил Наказателно постановление №
543/10.12.2012 г. на Началника на М. Ю., с което на „. Ф. Е. със седалище и
адрес на управление гр. С., р-н О., ул. “В. Л.” № ***,
представлявано от М. М. за нарушение по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ и на същото
основание е наложена имуществена санкция в размер на 26 190,00 лв.,
представляваща 100 на сто от митническата стойност на стоките предмет на
нарушението.
За да постанови обжалвания резултат районният съд е приел, че са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването на обжалваното НП, тъй като
срока по чл. 34, ал. 1 вр. с ал. 2 ЗАНН за издаване на АУАН е изтекъл. Съдът е
приел, че на 22.12.2011 г. митническите органи са установили, че има извършено
митническо нарушение по чл. 234а, ал. 1 ЗМ, от който момент е започнал да тече
срока за издаване на АУАН, изтекъл на 22.03.2012 г. Като съставен на 14.06.2012
г., законовоустановения срок е пропуснат, което е опорочило и обжалваното
наказателно постановление. Отделно от това е приел, че с отнемането в полза на
държавата на вещите, предмет на нарушението, АНО е постановил незаконосъобразно НП, тъй като същите вече са отнети с постановление на О. П..
Решението е неправилно.
Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение по чл. 234а, ал. 1 от
ЗМ. С нея законодателят е предвидил забрана за отклоняване на временно
складирани стоки или стоки, на които са дадени митнически режим или митническо направление, нарушението на която води до ангажиране на
административнонаказателната отговорност.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че с Постановление на ОП – Б. е прекратено наказателното производство № 1662/2003 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 242, ал. 1, б. “д” от НК. С писмо от ОП – Б. от 02.02.2012 г., входирано в М. Ю. на 06.02.2012 г. е установено, че е нарушен режим “митническо складиране” за стоките, представляващи препарати за растителна защита, доколкото в хода на
разследването е прието, че стоките предмет на престъплението по чл. 242, ал. 1,
т. “д” НК са унищожени по предписание на митническите органи. С оглед
отсъствието на такова предписание митническите органи са предприели действия по установяване на нарушението, конкретно насочени към извършителя – складодържател „. Ф. Е. предвид установеното в наказателното производство, че на дружеството са предоставени за отговорно пазене по чл. 107 – 109 ЗМ
процесните стоки. В тази връзка същите са изискали допълнително представяне на документи, от които да е видно дали стоките са унищожени и по чие разпореждане е станало това.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митническите – две години. И двата срока са давностни, като давността за
административнонаказателно преследване се смята за прекъсната с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването за конкретно извършено от него престъпление, по силата на чл. 81, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН и Тълкувателно решение № 112/82 г. по н.д. № 96/1982 г. на ВС, ОСНК. Ето защо следва да се приеме, че действията на митническите органи, насочени срещу жалбоподателя са действия прекъсващи давността. В случая, макар и тримесечния срок за съставяне на АУАН да е изтекъл, не е изтекъл двугодишния срок, считано от 06.02.2012 г. Като издаден на 14.06.2012 г. АУАН е издаден в двугодишния давностен срок, поради което не е опорочил и издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Като е приел, че са налице процесуални нарушения съдът не е разгледал спора по същество. В съдебния акт липсва обсъждане на доказателствата относно
релевантните факти и преценката им доколко същите са установени в хода на
производството с допустими по закон доказателствени средства. Липсват изводи от правна и фактическа страна, в това число по материалноправните предпоставки на санкционната норма. Съдът е длъжен да изясни релевантните за спора факти и въз основа на тях да постанови своите правни изводи, което в настоящия случай не е направено.
Предвид липсата на мотиви в обжалвания С. акт по съществото на спора,
настоящата инстанция е поставена в невъзможност да осъществи касационна
проверка на основания по чл. 348 от НПК.
Тъй като на основание чл. 222, ал. 1 от АПК настоящата инстанция не може да се
произнесе по съществото на спора, като за първи път изложи конкретни
съображения по правно значимите факти и въз основа на тях да изведе правни
изводи, което би лишило страните от правото на двуинстанционно производство,
след отмяна на съдебното решение делото следва да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе за наличието или липса на административно нарушение, субекта на нарушението и правната
квалификация на деянието.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 209,
т. 3, предл. 2 и 3, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 556/23.07.2013 г. на РС – Петрич, постановено по НАХД №
25/2013 по описа на съда.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Серафимка Мадолева
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Илонка Рашкова
2. /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
ЕК