Normal;и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство e образувано по касационна жалба на “. Е.със седалище и адрес на управление гр.Г.Д.,ул.”. С. № 5,представлявано от управителя К. Д. Г.,против Решение № 7660/19.08.2020 год., постановено по НАХД № 538 по описа на Районен съд-гр.Г. Д. за 2019 год.,с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 349257-0333087/23.07.2018 г.,издадено от Началник на С. „Оперативни Д. при Централно управление(ЦУ) на Н.-гр.С.,с което на „Г.“ ЕООД за допуснато нарушение по чл.37,ал.2,във вр.с чл.13,ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс(ДОПК) е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. и е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),във вр. с чл.63,ал.1,изр. 2-ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.Твърди се,че процесното нарушение не е безспорно доказано,същото е неправилно квалифицирано,а редом с наличието на процесуални пороци в производството по установяването и санкционирането му,отговорността на касационния жалбоподател,незаконосъобразно е била ангажирана.По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което НП да бъде отменено.

В съдебно заседание,касационният жалбоподател,чрез процесуалният си представител поддържа жалбата.Претендират се разноски.

Ответникът не се представлява в съдебно заседание,но изразява становище за неоснователност на жалбата в депозирани писмени бележки.Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение.Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение(л.13).

Представителят на О. П. – Б. дава заключение за неоснователност на касационната жалба.Пледира за потвърждаване на атакувания акт.

Административен съд – Б.,в настоящия си състав,след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

С обжалваното решение Районният съд е потвърдил НП № 349257-0333087/23.07.2018 г.,издадено от Началник на С. „Оперативни Д. при Централно управление(ЦУ) на Н.-гр.С.,с което на „Г.“ ЕООД за допуснато нарушение по чл.37,ал.2,във вр.с чл.13,ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв.,за това,че на 14.04.2018 г. при изземване от органите по приходите(ОП) на гориво – 8 544 литра газьол и 10 018 литра бензин,предмет на наложени обезпечителни мерки по чл.121а,ал.3,вр.с ал.2 ДОПК,от бензиностанция,находяща се в с.Копривлен,обл.Благоевградска,на главен път за ГКПП „Илинден“,не е оказал съдействие за предоставяне на всички данни,сведения,документи,книжа,носители на информация и други доказателства,отнасящи се до негови права и задължения,до фактите и обстоятелствата,подлежащи на установяване в съответното производство.За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд е приел, че нарушението е доказано от обективна страна,правилно е квалифицирано от наказващия орган,като съответно по вид и размер е наложеното наказание. Приел е още,че както АУАН,така и обжалваното НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение необходимото съдържание на документите и сроковете за съставянето им,при отсъствие на процесуални нарушения.

Решението е правилно.

В хода проведеното съдебно следствие са установени обективните признаци на нарушението по задължение,произтичащо от ДОПК,след проведено от съда пълно доказване на спорните факти.Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка безпротиворечиво установява възприетите от административно-наказващия орган релевантни факти,които уличават жалбоподателя в неизпълнение на задължението по 37,ал.2,вр.с чл.13,ал.1 от ДОПК.

Разпитаните пред районния съд свидетели Й.,С.-К.,Ш.,С. и В.,непротиворечиво и категорично сочат,че на 14.04.2018 г. при изземване от първите двама свидетели,в качеството им на органи по приходите,на гориво в полза на Държавата – 8 544 литра газьол и 10 018 литра бензин,от търговски обект на жалбоподателя - бензиностанция в с.Копривлен,управителят на “. ЕООД не само,че не е оказал съдействие за предоставяне на всички данни,сведения,документи,книжа,носители на информация и други доказателства,отнасящи се изземването,но и с фактически действия попречил това да бъде направено.Св. Й. сочи,че Г. съобщил пред длъжностните лица от Н. и Агенция „Митници“,че под никаква форма няма да позволи изземването да се случи,че е готов да „запали бензиностанцията“,отказал да предостави данни от нивомерната система за установяване на количеството гориво в резервоарите,бил язвителен и „никой не смел да го приближи“,като управителя ги заплашил,че ще използва оръжие,“ако се наложи“ (вж.протокол от с.з.на 19.12.2019 г.,л.14,нахд 538/19).Тези показания кореспондират на показанията на свидетелите С.-К.,Ш.,С. и В.,както и на констатациите в Протокол № 0819136/14.04.2018 г.(л.15),в който е отразен резултатът от проверката.Последният е официален свидетелстващ документ,чиято необорена в производството материална доказателствена сила неминуемо задължава съда да приеме,че действително са се осъществили отразените факти - изявления и действия,които са удостоверени в Протокола за извършена проверка № 0819136/14.04.2018 г.(л.15),издаден от служителите на Н.,в качеството им на длъжностни лица в кръга на службата им по установената в закона форма и ред.По силата на това процесуално правило,следва да се приеме,че на 14.04.2018 г. при предприети действия от ОП по изземване в полза на държавата посоченото по вид и количество гориво от търговския обект на касационния жалбоподател,управителят на дружеството не е оказал съдействие и достъп до резервоарите с гориво,заявявайки,че „под никаква форма няма да позволи да източи горивото“,като при опит за това „ще ползва оръжие“(вж.констатациите на л.16).Ето защо показанията на посочената по-горе група свидетели следва да се кредитират изцяло – посочените от тях факти,като очевидци на събитието,кореспондират напълно на обсъдения протокол.Във въззивното производство е разпитана и св.С. К.-служителка в търговския обект на жалбоподателя,която потвърждава извършената от ОП проверка в бензиностанцията в присъствието на К. Г.,поради което,като съответстващи на показанията на останалите свидетели и констатациите на посочения по-горе протокол,съдът ги кредитира.От обсъдените свидетелски показания,както и от цитирания по-горе протокол се установява,че ОП направили опит да извършат проверка на жалбоподателя от 10.50 ч. до 16.оо ч.,а ел.захранването в обекта било прекъснато в интервала от 16.49 ч. до 17.49 ч.,видно от писмо с изх.№ */07.03.2019 г. на електроснабдителното дружество (л.97,нахд № 539/18),т.е.след преустановяване на проверката.Следователно спирането на електрозахранването на бензиностанцията не се явява обективна пречка за оказване на изискваното от закона съдействие,поради което и този довод на касатора е несъстоятелен.

Анализът на обсъдените гласни и писмени доказателствени средства очертават напълно фактическия състав на нарушението по чл.37,ал.2,вр.с чл.13,ал.1 от ДОПК – с фактическите си действия на 14.04.2018 г.К. Г.,в качеството си на управител на “. Е.изразяващи се непредоставяне на достъп до данните от нивомерната система и до цистерните с гориво,не е изпълнил изискванията на закона за оказване на дължимото по силата на разпоредбата на чл.13,ал.1 от ДОПК съдействие на ОП по изземване на стока,предмет на обезпечителни мерки по чл.121а,ал.3,вр.с ал.2 ДОПК.От обективна страна,чрез действията на управителя си,”. ЕООД е осъществил съставът на нарушението.Доколкото в случая се касае за нарушение,извършено от юридическо лице,чиято отговорност по аргумент от чл.83,ал.1 от ЗАНН е безвиновна и обективна,деянието не следва да се изследва от субективна страна.

С посочването,както в АУАН,така и в НП на релевантните към вмененото административно нарушение обстоятелства – че се извършва проверка в търговския обект на жалбоподателя и се изземва гориво,предмет на допуснати обезпечителни мерки,и че “. Е.чрез действията на своя управител не е оказал съдействие на ОП по изземването и не е представил необходимата за това информация,е направено достатъчно пълно описание на нарушението и на обстоятелствата,при които то е било извършено по смисъла на чл.42,т.4 и на чл.57,т.5 от ЗАНН.

Действително наказващият орган с посочване,като нарушена разпоредба тази на чл.37,ал.2,във вр.чл.13,ал.1 ДОПК е допуснал непрецизност в НП,която касационния състав намира за несъществено процесуално нарушение.Описанието на нарушението,сочещо на неоказано съдействие и на непредоставена необходима на ОП информация,изпълва изцяло конструкцията на нарушението по чл.13,ал.1 ДОПК,като именно последната представлява нарушената разпоредба,която и органът посочил,като такава,но във връзка с чл.37,ал.2 ДОПК,задължаващо всяко едно лице да предостави на ОП,намиращи се в него данни от значение за съответното производство.Констатираното нарушение е едно-това по чл.13,ал.1 ДОПК,което ясно и много подробно е очертано с всички свои фактически белези.Органът в описателната част на нарушението е добавил,че с тези действията на Г. са възпрепятствани ОП да изпълнят служебните си задължения,но тази добавка нито сочи на друго нарушение,нито води до невъзможност жалбоподателя да разбере вмененото нарушение.По изложените съображения,доводът на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение при издаване на НП и за нарушено право на защита,като необосновани не се споделят от касационния състав.

Нарушението по чл.13,ал.1 ДОПК се санкционира с разпоредбата на чл.278б,ал.1 от ДОПК,предвиждаща имуществена санкция за юридическите лица от 3000 лв. до 20 000 лв.В разглеждания случай се установи,че спрямо служителите на Н. К. Г. упражнил психически тормоз,чрез оправяне на заплахи,че ще запали бензиностанцията и че ще използва оръжие,ако предприемат действия по изземване на горивото,държал се и агресивно(вж.пок.на св.Йорданова). Установи се,че поведението на управителя на “. ЕООД е довело до възпрепятстване на ОП да изпълнят задълженията си по закон.Тези обстоятелства безспорно разкриват висока степен на обществена опасност на констатираното нарушение,обуславящо налагане на имуществена санкция в максимално предвидения в чл.278б,ал.1 от ДОПК от 20 000 лв.Наказващият орган,като е наложил санкция в минимален размер от 3 000 лв. не е изпълнил задължението си да индивидуализира този размер.В касационното производство,обаче е недопустимо утежняване положението на касатора,поради което е и недопустимо завишаване размера на санкцията.

Липсват основания,които да обосноват прилагането на института на маловажността.За да е приложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН следва да бъдат установени фактически обстоятелства,които обуславят по-ниската степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид,за които законодателят е предвидил и съответната санкция.Такива в настоящия случай не са налице.Обсъдените по-горе обстоятелства безспорно разкриват висока степен на обществена опасност на констатираното нарушение,а това изключва категорично приложението на чл.28 ЗАНН.

При безспорната доказаност на нарушението и неговия автор,както и с оглед липсата на процесуални нарушения в производството по установяването и санкционирането му,настоящият състав намира,че решението на районния съд като правилно,следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл.63,ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.На основание чл.63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,определен от съда,ако те са били защитавани от юрисконсулт.Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в полза на ответника,пред която същият е бил представляван от юрисконсулт(л.13).Съдът намира искането за основателно,предвид изхода на спора,като на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,вр. чл. 37,ал.1 от ЗПП определя размера му на 120 лв. за производството пред настоящата инстанция.Разноските следва да се заплатят на Н.-гр.С.,в чиято структура попада административно-наказващия орган – ръководителя на С. “. Д..

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7660/19.08.2020 год., постановено по НАХД № 538 по описа на Районен съд-гр.Г. Д. за 2019 год.,с което е потвърдено Наказателно постановление № 349257-0333087/23.07.2018 г.,издадено от Началник на С. “. Д. при Централно управление на Н.-гр.С.,с което на “. ЕООД за допуснато нарушение по чл.37,ал.2,във вр.с чл.13,ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лв.

ОСЪЖДА “. Е.със седалище и адрес на управление гр.Г.Д.,ул.”. С. № 5,представлявано от управителя К. Д. Г. да заплати на Националната агенция за приходите-гр.С. разноски в размер на 120 (сто и двадесет) лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова
/п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!
О.М.