и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство e образувано по жалба на Б. П. Ч.,от Б.,ж.к.“..,депозирана чрез адв.А. А.,със съдебен адрес Б.,ул.“.,против Решение № 1857/26.02.2020 г., постановено по НАХД № 2302 по описа на Районен съд – Б. за 2019 г.,с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 3353 от 09.12.2019 год.,издадено от Началник О. „. Р. и Р. Югозападна“ в Главна дирекция „. Р. и Р.“ в А. „М.“,упълномощен за това със Заповед № ЗАМ-43/32-8734/07.01.2019 на директора на А. „М.“, и е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК),във вр.с чл. 63, ал. 1, изр. 2-ро от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

В касационната жалба са изложени доводи за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона.Изразява се довод за опорочена процедурата при вземане на проби за изследване на открития тютюн.Извеждат се от това доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон.Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – О. „. Р. и Р. Югозападна“ в Главна дирекция „. Р. и Р.“ в А. „М.“,чрез процесуалния си представител,моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от О. П. – Б. дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Б. намира касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд-Б. е потвърдил НП № 3353 от 09.12.2019 год.,издадено от Началник О. „. Р. и Р. Югозападна“ в Главна дирекция „. Р. и Р.“ в А. „М.“,упълномощен за това със Заповед № ЗАМ-43/32-8734/07.01.2019 на директора на А. „М.“-гр.С.,с което на Б. П. Ч. за нарушение по чл.126,ал.1,т.1-во от ЗАДС,изразяващо се в това,че на 15.11.2018 г в обущарско ателие,находящо се в Б.,ул.“..,както и в паркиран пред него лек автомобил м.“...“,с ДКН ..., е държал общо 12,751 кг акцизна стока – нарязан тютюн за пушене, без какъвто и да е документ,удостоверяващ плащането,начисляването или обезпечаването на акциз,който в конкретния случай възлизал в размер на 1 938.13 лв.За констатираното нарушение на Ч. било наложено административно наказание "глоба" в размер на двойния размер на дължимия акциз от 3 876,26 лева,като предметът на нарушението,на основание чл.124,ал.1 от ЗАДС, е бил отнет в полза на държавата.

За да постанови този резултат, районният съд е приел,че в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения,както и че нарушението е доказано по безспорен начин.

Решението е правилно.

Касационната инстанция не следи служебно за допуснати при разглеждане на делото нарушения на съдопроизводствените правила, които биха били касационно основание за отмяна на решението по чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3 НПК, а такива не са изтъкнати с касационната жалба. Нарушения на съдопроизводствените правила в хода на проведеното съдебно следствие при събирането на доказателствата, които да са повлияли на приложението на материалния закон от съда, не са допуснати.

Фактите относно извършената на 15.11.2018 г проверка в обущарско ателие,находящо се в Б.,ул.“...,както и на паркирания пред него лек автомобил м.“..“,с ДКН..,при която са открити общо 12,751 кг нарязан тютюн за пушене, установен след експертно изследване, за който е дължим акциз в размер на 1 938.13 лв., са установени от анализираните от съда доказателства във фактическите изводи на обжалваното съдебно решение. Доказателствата за проведените контролни действия на 15.11.2018 г. са доказателства и в административнонаказателното производство.Извършените претърсвания и изземвания са били осъществени в рамките на образувано досъдебно производство по предвидения за това в НПК процесуален ред.Съставените при извършване на посочените процесуални действия документи са доказателствени средства и в производството по ЗАНН, доколкото процесуалният закон – в чл. 41 с.з., не предвижда изискване за съдебна санкция на извършените действия по установяване на нарушението. Такава не се предвижда и в специалните административни закони.Самият жалбоподател не е отрекъл в обясненията си пред контролните органи и не е оспорил, че откритото в ползваното от него обущарско ателие и в паркирания пред него собствен лек автомобил,представлява тютюн, предназначен „за лична употреба“ (вж.л.33). Признанието му в съвкупност с останалия доказателствен материал, включително заключенията на назначените експертизи, не оставят съмнение че се касае до нарязан тютюн,липсва съмнение и за неговото количество и стойност.Жалбоподателят не е представил документ за закупуването му, нито за произхода му, респ. отговорността му е за държането на тютюна в нарушение на забраната по чл. 126, ал. 1 ЗАДС,поради което възраженията на касатора,че не се касае за допуснато нарушение по чл.123,ал.1 ЗАДС се явяват необосновани – отсъствието на придружаващ акцизната стока документ осъществява обективния състав на нарушението по чл. 126, ал. 1 ЗАДС.Характеристиките на нарязаната листна маса,като акцизна стока по чл. 9 ЗАДС, са установени с физико-химична експертиза (л.81), като съобразно количеството тютюн и стойността на дължимия акциз – 1938.13 лв.(вж. експертно заключение-л.108), е определен размерът на наложената с наказателното постановление глоба съобразно закона чл. 126, ал. 1, т. 1 ЗАДС – не по-малко от 1000 лв., с оглед което отсъстват основания за изменение на наказателното постановление.

Възраженията за допуснато нарушение на процедурата за вземане на проба за изследване,от където е изведено съмнение дали цялото държано количество листна маса представлява тютюн, са неоснователни.Както се посочи по-горе в писмените си обяснения Б. Ч. е посочил,че „е закупил тютюн“ от неизвестно лице.Това признание,преценено през заключението на назначената физико-химична експертиза (л.81), сочи на единствено възможния извод – цялото количество държана листна маса съставлява тютюн.Ето защо твърдяното нарушение на Наредба № 3/18.04.2006 г,относно вземането на проби от всички торбички с тютюн не е в състояние да доведе до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

С оглед на гореизложеното,районният съд правилно е потвърдил обжалваното НП като законосъобразно.Няма допуснати нарушения на процедурата по издаването на акта и постановлението.Нарушението е констатирано и доказано.

По изложените съображения, обжалваното решение на Районен съд-Б. е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, основателно е направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение за касационна инстанция, следва да е в минимален размер от 100 лв.

По изложените съображения за отсъствието на касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1857/26.02.2020 г., постановено по НАХД № 2302 по описа на Районен съд – Б. за 2019 г.

ОСЪЖДА Б. П. Ч., с ЕГН *,от Б., ж.к.“..., да заплати на А. „М.“-гр.С. сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова ЧЛЕНОВЕ: /п/ Саша Алексова
/п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!
М.К.