и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство e по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „. Х. Е. със седалище и адрес на
управление: гр.Б., ул. „...” № ..., с управител П. К., чрез процесуалния си представител
адв.Н. против Решение № 1042/06.03.2013 г. на РС – Р., постановено по н.
а.х.д. № 807/2012 г. по описа на съда.
В касационната жалба по подробно изложени съображения се релевират доводи за
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на
материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е постановено при неизяснена
фактическа обстановка. Сочи, че районния съд неправилно е посочил в диспозитива
си размера на имуществената санкция. По изложените в жалбата доводи и
допълнително развитите такива в съдебно заседание от процесуалния представител
на касатора се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отмяна на НП.
Ответникът К. за З. на П.- гр.С. не се явява и не изразява становище по
депозираната касационна жалба.
Представителят на О. П. изразява мотивирано становище за неоснователност на
жалбата.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в
първоинстанционното производство доказателства във връзка с доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна
страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на „. Х. ЕООД
срещу НП № К- 13997 от 07.08.2012 година на Гл.директор на Главна дирекция
„Контрол на пазара” при Комисията за З. на П., с което на „. Х. ЕООД за
нарушение на чл.46, т.2 от ЗТ, на основание чл.72, във връзка с чл.46, т.2 от
същия закон е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 лева. При
постановяване на съдебния си акт, обаче, съдът е изменил Наказателно
постановление № К- 13997 от 07.08.2012 година на Гл.директор на Главна дирекция
„Контрол на пазара” при Комисията за З. на П., с което на „. Х. Е. за допуснато
нарушение по чл.46, т.2 от ЗТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1300
лева, като е наложил имуществена санкция в размер на 1000 лева и е постановил
потвърждаване на НП в останалата му част. Посочената от първоинстанционния съд
имуществена санкция не съответства на тази, която административно- наказващият
орган е определил за извършеното нарушение на разпоредбата на чл.46, т.2 от ЗТ
(отм.) от нарушителя. С процесното наказателно постановление административно-
наказващият орган е наложил една имуществена санкция на дружеството-
жалбоподател в размер на 2000 лева. В този смисъл, съдът, посочвайки в мотивите
си, че производството е образувано по жалба на „. Х. ЕООД срещу НП № К- 13997
от 07.08.2012г. на Гл.Директор на ГД „КП” при КЗП, с което на жалбоподателя е
наложена на основание чл.72 от ЗТ – „имуществена санкция” в размер на 2000 лева
за нарушение на чл.46, т.2 от ЗТ, а с диспозитива е изменил НП № К- 13997 от
07.08.2012г. на Гл.Директор на ГД „КП” при КЗП, в частта в което на „. Х. ЕООД
е наложено административно наказание на основание чл.72 от ЗТ – „имуществена
санкция” в размер на 1300 лева за нарушение на чл.46, т.2 от ЗТ , като е
наложил „имуществена санкция” в размер на 1000 лева и е потвърдил НП в
останалата му част, е постановил решение, съдържащо противоречие между мотиви и
диспозитив, с оглед което проверката му по същество от настоящата инстанция е
невъзможна. Съответствието между мотивите и диспозитива на решението е
абсолютна предпоставка за неговата правилност, доколкото първите обуславят
изведения правен извод в диспозитива.
По изложените съображения съдебното решение, като постановено при съществено
процесуално нарушение, следва да бъде отменено, а делото върнато на Районен
съд- Р. за ново разглеждане от друг състав.
По делото е приложено удостоверение от ТР за актуално състояние на дружеството-
жалбоподател, от което се установява, че е налице промяна в правната форма на
„. Х. от ЕООД на ООД, което следва да бъде съобразено при призоваването на
страните при новото разглеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.
222, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1042/06.03.2013 г. на РС – Р., постановено по н.а.х.д. №
807/2012 г. по описа на съда.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Р. за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Василка Шаламанова
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

/п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
В.А.