Касационното производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е образувано по жалба на Б. Н. К. от гр. С. срещу Решение № 2794/20.03.2020 г., постановено по нахд. № 1934/2019 г. по описа на Районен съд – Б..
Жалбата е мотивирана общо, без конкретни доводи за нарушения на закона от съда при анализа и оценката на доказателствата, респ. на закона при преценката за законосъобразност на потвърденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят е доразвил оплакванията срещу постановения съдебен акт, като е поддържал, че съдът е оценил доказателствата превратно, поради което е приложил закона – чл. 119, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Ответникът не е изразил становище по жалбата.
Прокурор от О. П. – Б. е поддържал, че жалбата е неоснователна.
Въз основа на фактическите установявания на районния съд и закона (чл. 218 АПК), след преценка по допустимостта, съдът прие следното по чл. 348, ал. 1 НПК:
Проведеното съдебно следствие е проведено с участието на жалбоподателя, като съдът е положил дължимата грижа за установяване на обективната истина. Доказателствената му дейност обхваща всички факти и обстоятелства от значение за произнасянето по приложението на закона (чл. 119, ал. 1 ЗДвП), включително и въз основа на посочените от жалбоподателя доказателства. Анализът на доказателствата в обжалваното съдебно решение е обективен и всестранен, като възприетите за установени факти от наказващия орган са потвърдени пред съда.
На първо място – обоснован е фактическият извод на съда, че конкретният пътен участък от пътното платно – бул. „Св. Д. С.“ – в посока от ул. „И. М. към жп гара, в района на сграда № **, по който е пресичал пешеходец на 13.03.2018 г., е пешеходна пътека. За този извод съдът се е позовал на официални документи – писмо изх. № 11-00-53/06.02.2020 г. и приложените към него схеми на участъка от бул. „Св. Д. С.“, в района на бензиностанция „Петрол“, като съдържащата се в тях информация за местоположението на пешеходната пътека е обвързваща съда. На предоставените от жалбоподателя и обсъдените от съда снимки се вижда маркировка за пешеходна пътека (прекъснати успоредни линии), макар и на места по-бледа. Самите свидетели Г. и К. са потвърди, че маркировката е била видима, най-малкото жалбоподателят, като водач на управлявания на 13.03.2018 г. товарен автомобил, е могъл да забележи намиращият се по средата на пътното платно пешеходец. Дори пешеходната пътека да е била с по-бледа маркировка, пресичащият пешеходец е бил ясно различим и жалбоподателят е бил длъжен, като правоспособен водач, да съобрази поведението си на пътя с правилото на чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
Сигнализирането на участъка с пътна маркировка „пешеходна пътека“ по Наредба № 2/17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка е условие за информиране на водача, което е било изпълнено към 13.03.2018 г., като съчетаването с пътен знак е само възможност – чл. 3, ал. 2 от Наредба № 2/17.01.2001 г. Не е предмет на изследване от съда, доколко на съответния пътен участък е допустима пешеходна пътека М8.2. От значение е, че пътният участък е сигнализиран с пътна маркировка „пешеходна пътека“ и по средата й се е намирал пешеходец, който жалбоподателят не е пропуснал. Вместо да намали скоростта или спре, така че да пропусне намиращият се по средата на пешеходната пътека пешеходец, жалбоподателят е продължил движението си. Деянието е именно нарушение по чл. 119, ал. 1 ЗДвП, както правилно е посочил и съдът при обсъждане на правната му квалификация, за което е наложено съответното по чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП наказание.
Относно второто установено на 13.03.2018 г. нарушение на задълженията му като водач, жалбоподателят не е изложил доводи за отмяна на потвърждаващото наказателното постановление съдебно решение. Съобразно задължението си по чл. 218 АПК, касационната инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на съда за нарушена разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Жалбоподателят е длъжен да носи свидетелството си за управление и контролен талон към него, което задължение не е изпълнил на 13.03.2018 г. Съответното за нарушението наказание е именно потвърденото от съда по чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП в наложения с наказателното постановление размер.
По изложените съображения за отсъствието на касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение по чл. 348, ал. 1 НПК, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2794/20.03.2020 г., постановено по нахд. № 1934/2019 г. по описа на Районен съд – Б..
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Илонка Рашкова

2. /п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!

ЕК