и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е касационно по реда на чл.227, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
С Решение №1204/20.07.2015 г., постановено по к.а.х.д.№143/2015 г. по описа на Административен съд – Б. е отменено Решение №7307/27.10.2014 г. постановено по адм.д.№26/2014г. по описа на Районен съд – Б., с което са обявени за нищожни Решение №RE-121/22.05.2012г., изх. №27-RE-97/22.05.2012г. на О. С. “З.” – Б., Решение №RE-123/22.05.2012г., изх. №27-RE-96/22.05.2012г. О. С. “З.” – Б. и Решение №RE-123/22.05.2012г., изх. №18-R-172/22.05.2012г. на О. С. “З.” – Б. и е допуснато събиране на нови писмени доказателства и е назначена съдебно-техническа експертиза в насрочено открито съдебно заседание. В насроченото по реда на чл.227, ал.2 от АПК открито съдебно заседание касационния жалбоподател чрез процесуалните си представители изразяват становище за законосъобразност на процесните решения. ОСЗ-Б. поддържа, че решенията са постановени при условията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и Наредба №49/05.11.2004г. за поддържане на КВС и в изпълнение на Решение на IV отделение на ЕСПЧ -Страсбург по дело М. и други срещу България от 28.02.2012г. Представят се писмени бележки. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответника - И. Е. М. лично и чрез упълномощени адвокати изразява доводи за незаконосъобразност и нищожност на обжалваните решения на ОСЗ-Б.. Иска се да бъдат отменени или обявени за нищожни. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.Представя писмена защита.
Ответникът К. А. Л. чрез упълномощен адвокат изразява становище за незаконосъобразност на решенията.
Ответникът Н. С. Т. се явява лично и изразява несъгласие с обжалваните решения на ОСЗ.
Ответникът М. С. М. и ответникът К. А. А. – не се явяват и не изразяват становище по делото.
Участващият в производството прокурор от О. П. - Б. дава мотивирано заключение за незаконосъобразност на Решение №RE-123/22.05.2012г., изх. №27-RE-96/22.05.2012г., а по отношение на другите две решения счита същите за законосъобразни. Представя писмено становище.
Административен съд – Б. след като обсъди събраните по делото доказателства, включително и приетите в касационното производство нови писмени доказателства намира следното:
Административното производство е започнало по заявление В. № 101 от 19.02.1992 год. от Е. И. М. до ПК -Г. Б. (сега ОС „З.”), с което е поискано възстановяване правото на собственост на наследниците на И. М. С. (Я.) на тридесет броя бивши имоти, с обща площ 1145 дка, в землището на с. Българчево, общ. Б..
С Решение № 258/11.03.1994 год. на ПК- Г. Б. е отказано възстановяване на собствеността. Решение № 258/11.03.1994 год. на ПК- Г. Б. е обжалвано пред Районен съд-Б., който с Решение № 518/03.12.1999 год., постановено по Г. дело № 674/1994 год. по описа на Районен съд-Б. потвърждава Решение № 258/11.03.1994 год. на ПК- Г. Б.. Решение № 518/03.12.1999 год., постановено по Г. дело № 674/1994 год. по описа на Районен съд-Б. е обжалвано пред Окръжен съд-Б., който с Решение № 5/22.03.2002 год., постановено по к. адм. дело № 57/2000 год. по описа на Окръжен съд-Б., отменя Решение № 518/03.12.1999 год., постановено по Г. дело № 674/1994 год. по описа на Районен съд-Б., отменя Решение № 258/11.03.1994 год. на ПК -Г. Б. и възстановява правото на собственост върху всички заявени имоти.
ПК- Г. Б. постановява Решение № 784/26.03.2003 год., издадено на основание Решение № 5/22.03.2002 год. на Окръжен съд-Б. и Решение № 74/06.01.2003 год. по тълкуване на Решение № 5/22.03.2002 год. на Окръжен съд-Б.. В решението е записано, че на основание чл. 10, ал. 8 от ЗСПЗЗ, на възстановяване подлежат 200 дка, а останалите 846,5 дка ще бъдат обезщетени по реда на чл. 35 от ЗСПЗЗ.
Решение № 784/26.03.2003 год. на ОС „З.” -Б. е обжалвано пред Районен съд-Б., който с Решение № 2173/12.05.2008 год., постановено по адм. дело № 31/2007 год. по описа на Районен съд-Б. прогласява нищожността на Решение № 784/26.03.2003 год. на ОС „З.” –Б., в частта му, в която е постановено, че на възстановяване подлежат 200дка от имотите, по отношение на които е признато правото на собственост на наследниците на И. М. С., а по отношение на останалите 846,5 дка е постановено, че наследниците ще бъдат обезщетени по реда на чл.35 от ЗСПЗЗ. Решението е обжалвано пред АС-Б., който със свое Решение №1013/14.11.2008г. по к.адм.д.№720/2008г. по описа на съда е оставил в сила Решение № 2173/12.05.2008 год., постановено по адм. дело № 31/2007 год. по описа на Районен съд-Б. .
ОС „З.”-Б. постановява Решение № 2664/23.03.2010 год. на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и Протоколи № 13, № 13-1 и № 13-2 от 27.11.1992 год. по чл. 18е от ППЗСПЗЗ, с което се възстановява правото на собственост на наследниците на И. М. С. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на 24 броя земеделски имоти в землището с. Българчево. Решението е връчено на 26.03.2010 год. на И. М..
Решението е издадено на основание съдебно Решение № 2173/12.05.2008 год. на Районен съд-Б., постановено по адм. дело № 31/2007 год. по описа на съда и Решение № 7458/18.12.2009 год. по тълкуване на влязло в сила Решение № 2173/12.05.2008 год. на Районен съд-Б.. В решението е посочено, че за издаване на окончателно решение е необходима скица, изготвена по Наредба № 49 на МЗХ за допълване на КВС.
На 12.08.2010 г. И. М. изпраща писмо до О. С. “З.” - Б., с което иска постановеното в решението да бъде приведено в действие.
С писмо изх.№ ПО-04-382/2/ от 27.08.2010 г. О. С. “З.” - Б. е информирала И. М. за действията, разписани в ППЗСПЗЗ и Наредба № 49/2004 г., които наследниците на И. М. С. трябва да заявят и извършат, като посочат и границите на бившите имоти на място, за да бъдат заснети и нанесени в КВС.
От страна на наследниците на И. М. С. не са предприети изискващите се законови действия по възстановяване на имотите. О. С. “З.” - Б. изпраща до наследниците на И. М. С. (Е. М., С. М., К. Л. и Й. М.) писмо-покана с дата от 06.03.2012 г. по което не се предприемат действия от страна на уведомените.
Във връзка с писмо изх.№ 99-00-50/07 от 08.03.2012 г. (л. 54) с ново писмо изх.№ ПО-4-27/27.03.2012 г., връчено по реда на ГПК на всички наследници на И. М. С., О. С. “З.” - Б. е поканила същите да подадат заявление за установяване на границите на имотите, съгласно Наредба № 49/2004 г. на МЗГ, след което също не последват действия от страна на уведомените.
О. С. “З.” - Б., изпраща до наследниците на И. М. С., нотариални покани от 04.04.2012 г., 09.04.2012 г., 10.04.2012 г. и 11.04.2012 г., в които подробно е разяснена законовата процедурата по възстановяване на имотите и във връзка с това, канят всички наследници, да се явят в О. С. “З.” на 12.04.2012 г., в 16:00 часа, за да подадат искане по чл.45д от ППЗСПЗЗ, да бъде уточнен удобен график за идентифициране на имотите на място с представители на заявителите, и да се обсъдят, и допълнителните действия по приключване на реституционния процес. В поканите, от страна на О. С. “З.”, е заявено, че за техническите дейности по поддържане на КВС, няма да бъде изисквано от страна на наследниците на И. М. С. да заплащат изискващите се такси.
На посочената дата 12.04.2012 г. в сградата на Община Б., в присъствието на нотариус М. К., се провежда среща, която е протоколирана с нотариално заверен Протокол. От страна на нотариално поканените осем наследници на И. М. С., на срещата първоначално присъстват К. А. Л. и К. А. А., като допълнително в 16:40 часа пристига и И. Е. М.. От страна на наследниците на И. М. С. е изразено становище, че нямат необходимата готовност и организация за възстановяване на имотите, а действията трябва да се съгласуват и с останалите неприсъстващи наследници, а И. М. е заявявил, че ще представи исканията си в писмен вид във вторник (т.е.17.04.2012 г.). В този смисъл на тази проведена официална среща не са взети конкретни мерки - не е подадено заявление и не са договорени дати с фирмата изпълнител на техническите дейности за съвместно показване, уточняване и заснемане границите на възстановените имоти.
Поради непредприети действия и непредставени искания в писмен вид, и след тази проведена среща от страна на наследниците на И. М. С., О. С. “З.” - Б. предприема служебно процедура по възстановяване на имотите, предмет на Решение № 2664/23.03.2010 г. на О. С. “З.” без участие на наследниците на И. М. С., като възлага на фирмата по поддръжка да изработи скици-проект за имотите, които подлежат на възстановяване.
Скиците-проект са изработени и представени за утвърждаване от страна на ОС"3" Б. на 23.04.2012 год. /л. 65 - 141 и от 163 - 239 /.
В изпълнение изискването на чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, на основание Решение № 2664/23.03.2010 г. и утвърдените изработени скици-проект, О. С. “З.” - Б. е направила Искане по § 27, ал.2 от ПРЗ на ЗИД на ЗСПЗЗ, изх.№ РД-10-252/24.04.2012 г. на О. С. “З.”, чрез Кмета на Община Б. до Общински съвет – Б. (л. 60 – л. 64 и от л. 160 до л. 162) да вземе решение за предоставяне на имоти - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, необходими на О. С. “З.” за изпълнение на Решение № 2664/23.03.2010 г.
С Решение № 257/27.04.2012 г. по Протокол № 7 Общински съвет - Б. на основание на чл.45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, в изпълнение на задължението си по § 27, ал.2, т.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, е предоставил придобити от общината, на основание чл.19 от ЗСПЗЗ, исканите земеделски земи, на наследниците на И. М. С. (л. 48 и 49).
За предприетите действия по възстановяване на имотите от страна на О. С. “З.” - Б., Е. И. М. е уведомен с писмо-отговор, изх.№ ПО-4-47/09.05.2012 г.
С Решение №RE-121/22.05.2012г., изх. №27-RE-97/22.05.2012г. О. С. “З.” – Б. е възстановила на наследниците на И. М. С. правото на собственост върху овощна градина от 17.812 дка съгласно плана за земеразделяне и на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, Решение на Общински съвет - Б. №257/27.04.2012г. и чл.45ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ. С второто решение - Решение №RE-123/22.05.2012г., изх. №27-RE-96/22.05.2012г. О. С. “З.” – Б. е възстановила правото на собственост върху 37 броя имоти отново съгласно плана за земеразделяне и на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, Решение на Общински съвет - Б. №257/27.04.2012г. и чл.45ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ. С последното Решение №RE-123/22.05.2012г., изх. №18-R-172/22.05.2012г. О. С. “З.” – Б. е възстановила правото на собственост върху 38 бр. имоти на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, Решение №2664/23.03.2010г. по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ в реално съществуващи (възстановими) стари реални граници.
За изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства, които не са били изяснени при разглеждане на делото от районния съд, настоящата инстанция назначи съдебно – техническа експертиза. Вещото лице по приетата по делото СТЕ уточнява кои имоти, предмет на Решение № 2664/23.03.2010 год. на ПК-Г.Б. са предмет на Решение №RE-121/22.05.2012г., изх. №27-RE-97/22.05.2012г. и Решение №RE-123/22.05.2012г., изх. №27-RE-96/22.05.2012г. Експерта е установил, че там, където се претендира, че е местоположението на имотите има други собственици, и е невъзможно да бъдат възстановени. Вещото лице сочи, че с.Българчево има възстановена собственост с план за земеразделяне, който е влязъл в сила, както и, че ОСЗ е направила опит да изпълни съдебното решение, като са издирени всички свободни земи (бивши) по чл. 19, сега общински земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, и са предприети действия за предоставянето им от общината за възстановяване на наследниците на С.. Във всички масиви с План за земеразделяне са намерени свободните земи и затова имотите са раздробени на парчета.
Тези имоти, които са възстановени в стари реални граници – това са части от големи имоти, за които не е имало място в Плана за земеразделяне и са възстановени в стари реални граници. По Решение №RE-123/22.05.2012г., изх. №18-R-172/22.05.2012г. на О. С. “З.” – Б. експерта е посочил, че по отношение на два имота под №6 и №7 може да се приеме, че е налице съответствие с възстановените по Решение № 2664/23.03.2010 год. имоти, но не отговарят на местността, която е променена. По отношение на имот под №21 е посочил, че може да се приеме, че съответства на възстановения с Решение № 2664/23.03.2010 год. По отношение на останалите имоти е приел, че не съответстват. По отношение на реално възстановените имоти експерта подробно по отношение на всеки един имот е посочил местността в която е възстановен, както и дали съответства на тази по решението от 2010г. Вещото лице е установило, че наименованието по отношение на някои от местностите в обжалваното решение е променено, за да съответства на тези по решението от 2010г. В съдебно заседание експерта сочи, че за всяка една местност има разминаване в наименованията, защото всеки е описал имотът си така, както си го знае. При окрупняването на данните, в КВС Поземлената комисия е взела преобладаващото название на местността съгласно представените документи, като влизат и имоти, за които е посочено, че са в местност с друго наименование. При одобряването на КВС за дадената местност Поземлената комисия вече е определила това преобладаващо наименование. Вещото лице е посочило, че по тази причина и сега, когато се възстановява, може да се получи разминаване от документа за собственост, но като се възстанови в съответната местност, се приема наименованието на сегашната местност. Това отново води до различие в наименованието на местностите. Експерта също заявява, че движение на местностите за периода от 1923 год. до процесния период е възможно, защото е имало два периода и с нормативни документи са се преименовали наименованията на местностите. Изразява становище, че през годините има промяна на наименованията на местностите.
Експерта е констатирал, че по нито едно признавателно решение и по нито едно решение на Окръжен съд не могат да се индивидуализират имотите на жалбоподателите като граници. Те са индивидуализирани по решение така, както са били по документ за собственост - само с описани съседи и никакви други характерни белези като номер на имот, номера на съседни имоти. Старите реални граници са пътища, слогове, реки, които не са променили своята форма и местоположение от годината на ползване на имотите към годината на възстановяване на имотите. Експерта е категоричен, че по нито един от възстановените имоти няма такива реални граници и затова решението е признавателно. Вещото лице е уточнило изрично в съдебно заседание, че не е индивидуализирал имотите на жалбоподателите, и не е казал къде трябва да бъдат. Но въпреки това счита, че е налице несъответствие по отношение на броя на възстановените имоти 77бр. вместо 24бр. и по отношение на НТП за някои от тях. Уточнява, че е ползвал картен материал от 1962-1963г. - пет години след колективизацията- 1958 год., а документите, които установяват права върху тези имоти са към 1923 год.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира жалбите за процесуално допустими, като подадени в законоустановения срок от лица имащи правен интерес. Неоснователни са доводите на процесуалните представители на ОСЗ-Б. за липса на правен интерес (виж т.77 от Съдебно решение от 03.12.2009г. по делото „М. и други срещу България“ на ЕСПЧ в Страсбург).
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Оспорените решения са постановени от компетентен орган, в писмена форма, съдържат изискуемите реквизити и са валидни административни актове.
С Решение № 5/22.03.2002 год., постановено по к. адм. дело № 57/2000 год. Окръжен съд-Б. „възстановява“ правото на собственост на 28 броя имоти, от които 1 брой в землище Горна Джумая (Б.) и 27 броя в землище на с. Кърджево (Българчево). Както е отбелязал ЕСПЧ в Страсбург съдебното решение от 22 март 2002г. не сочи дали тези земи се реституират в старите им реални граници или в съответствие с план за земеразделяне. Следва да се посочи, че с цитираното решение съдът само признава правото да бъдат възстановени имотите, а начина и реда се определят от законово определения реституционен орган –ПК (сега ОСЗ), въпреки, че в решението е използван термина „възстановява“. Признавателния характер на решението се констатира и от СТЕ. В процесното решение имотите са посочени само с описани съседи и никакви други характерни белези като номер на имот, номера на съседни имоти. Те са индивидуализирани по решение така, както са били по документ за собственост с описани съседи.
Съгласно разпоредбата на чл.18а, от ППЗСПЗЗ съществуващи на терена
стари реални граници на имоти са тези, които представляват топографски елементи като слогове, пътища, огради, трайни насаждения и други подобни при условие, че не е променено местоположението им след включване на земите в ТКЗС или в ДЗС. Съгласно СТЕ по нито един от възстановените имоти няма такива реални граници, поради което решението е признавателно.
На следващо място, с Решение от 28.02.2012г. по делото „М. и други срещу България” ЕСПЧ е приел, че в рамките на три месеца от датата, на която решението влезе в сила в съответствие с член 44 § 2 от Конвенцията, държавата-ответник трябва да завърши процеса на реституция и да върне на жалбоподателите земята им, а именно двадесет и четирите парцела земя с обща площ от 846 500 квадратни метра в близост до Българчево и парцел от 2 000 кв. метра в Б. (т.1).
ОС „З.”-Б. постановява Решение № 2664/23.03.2010 год., с което се възстановява правото на собственост на наследниците на И. М. С. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на 24 броя земеделски имоти в землището с. Българчево.
С писмо изх.№ ПО-04-382/2/ от 27.08.2010 г. О. С. “З.” - Б. е информирала И. М. за действията, разписани в ППЗСПЗЗ и Наредба № 49/2004 г., които наследниците на И. М. С. трябва да заявят и извършат, като посочат и границите на бившите имоти на място, за да бъдат заснети и нанесени в КВС. От страна на наследниците на И. М. С. не са предприети изискващите се законови действия по възстановяване на имотите. Действия от страна на наследниците на И. М. С. не са предприети и след изпращане на писмо-покана с дата от 06.03.2012 г., писмо изх.№ 99-00-50/07 от 08.03.2012 г., писмо изх.№ ПО-4-27/27.03.2012 г.
Наследниците на И. М. С. не са предприели действия и за изпълнение на подробно разяснена в нотариални покани от 04.04.2012 г., 09.04.2012 г., 10.04.2012 г. и 11.04.2012 г. процедура по възстановяване на имотите. Въпреки проведената официална среща не са взети конкретни мерки - не е подадено заявление и не са договорени дати с фирмата изпълнител на техническите дейности за съвместно показване, уточняване и заснемане границите на възстановените имоти.
Основен акцент в Съдебно решение от 03.12.2009г. по делото „М. и други срещу България“ на ЕСПЧ в Страсбург в т.143 е „Съдът отбелязва, че жалбоподателите са получили указания от националните органи, с които им е било посочено да предприемат някои администативни постъпки, необходими за идентификация на недвижимите имоти, които предстои да им бъдат реституирани. При все това, не е доказано, че жалбоподателите не са спазили задължението си да сътрудничат в желаните срокове с общинската С. по З.. Съдът припомня в това отношение, че ако едно лице, получило удовлетворение на претенциите си, може да бъде длъжно да извърши постъпките, необходими за осъществяване на своите права, то главно на компетентните национални органи принадлежи да осигурят изпълнението на едно съдебно решение, произнесено срещу тях. Те трябва да действат, спазвайки сроковете и проявявайки собствена инициатива".
Съгласно т.27 от Решение от 28.02.2012г. по делото „М. и други срещу България“ на ЕСПЧ в Страсбург “Съдът отбелязва, че след основното решение благоевградската С. „З.“ предприема мерки, за да изпълни решението на Благоевградския окръжен съд от 22 март 2002 г., що се отнася до 846 500 квадратни метра земя близо до Българчево. На 23 март 2010 г. тя приема решението за връщането на земята и на 27 август 2010 г. информира жалбоподателите относно формалностите, които трябва да бъдат спазени, за да се завърши процесът на реституция. Въпреки че изглежда, че не е имало по-нататъшно развитие. Съдът не вижда причина да се очаква, че жалбоподателите няма да бъдат в състояние или че няма да желаят да се съобразят с някои разумни формалности. Така, че не вижда причина да се съмнява в предстоящото приключване на реституцията. В тази връзка трябва да се отбележи, че жалбоподателите очевидно желаят да получат равностойни земи, вместо дължимите им.Съдът счита, че ако жалбоподателите сътрудничат на властите, не е неразумно да се очаква, че реституционният процес може да бъде завършен в рамките на три месеца от датата, на която решението влезе в сила в съответствие с член 44 § 2 от Конвенцията ".(т.30).
Следва да се посочи, че въпреки очакванията, заложени в двете съдебни решения на ЕСПЧ в Страсбург, че жалбоподателите нямат причина да не се съобразят с някои разумни формалности и ще сътрудничат, на практика процедурата не се развива по очаквания начин. От посоченото по-горе се установява, че от страна на жалбоподателите е налице неспазване на задължението да сътрудничат в желаните срокове с ОСЗ-Б., въпреки, че са били длъжни да извършат постъпките, необходими за осъществяване на своите права, като предприемат някои администативни действия, необходими за идентификация на недвижимите имоти, които предстои да им бъдат реституирани. Поради липса на сътрудничество от страна на оспорващите, в съответствие с посочените по-горе решения на ЕСПЧ ОСЗ-Б. в определения от съда три месечен срок е предприела служебно възможните законови действия за финализиране на реституционното производство, в съответствие с вмененото й задължение да осигури изпълнение на съдебното решение, както и да спази определените в него срокове, проявявайки инициатива за това.
Поради непредприети действия и непредставени искания в писмен вид, въпреки отправените покани до наследниците на И. М. С., и с оглед по-горе цитираните писма на Министерството на правосъдието, а отделно от това и срокът, поставен в Решението от 28.02.2012 г. на ЕСПЧ по делото „М. и други срещу България”, О. С. “З.” - Б. предприема служебно процедура по възстановяване на имотите, предмет на Решение № 2664/23.03.2010 г. на О. С. “З.” и съдебното решение от 22 март 2002г. без участие на наследниците на И. М. С., като възлага на фирмата по поддръжка да изработи скици-проект за имотите, които подлежат на възстановяване.Изработени са Скици-проект и са представени за утвърждаване от страна на ОС"3" Б. на 23.04.2012 год.
В изпълнение изискването на чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, на основание Решение № 2664/23.03.2010 г., изх.№ 08-638/24.03.2010 г. и утвърдените изработени скици-проект, О. С. “З.” - Б. прави Искане по § 27, ал.2 от ПРЗ на ЗИДЗСПЗЗ, изх.№ РД-10-252/24.04.2012 г. на О. С. “З.”, чрез Кмета на Община Б. до Общински съвет - Б., да вземе решение за предоставяне на имоти - земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, необходими на О. С. “З.” за изпълнение на Решение № 2664/23.03.2010 г.
В изпълнение изискването на чл.45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, Общински съвет - Б. с Протокол № 7 (по т.27 от дневния ред) от заседание, проведено на 27.04.2012 г., се произнася с Решение № 257/27.04.2012 г., в изпълнение на задължението си по § 27, ал.2, т.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, предоставя придобити от общината, на основание чл.19 от ЗСПЗЗ, земеделски земи за възстановяне на наследниците на И. М. С..
В изпълнение изискването на чл.45ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ, О. С. “З.” - Б. постановява въпросните Решение № RE-123/22.05.2012 г., изх. № 18-R-172/22.05.2012 г. по чл.18ж, ал.1 и чл.45ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ (в съществуващи стари реални граници), Решение № RE-123/22.05.2012 г., изх.№ 27-RE-96/22.05.2012 г. по чл.27 и чл.45ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ (с план за земеразделяне в нови реални граници) и Решение № RE-121/22.05.2012 г., изх. № 27-RE-97/22.05.2012 г. по чл.27 и чл.45ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ (с план за земеразделяне в нови реални граници).
По отношение на Решение № RE-123/22.05.2012 г., изх. № 18-R-172/22.05.2012 г. по чл.18ж, ал.1 и чл.45ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ (в съществуващи стари реални граници):
Съгласно чл.45д,ал.1 от ППЗСПЗЗ за издаване на решение за възстановяване правото на собственост в случаите, когато правото на възстановяване е признато с влязло в сила решение на общинската С. по З. по чл. 18ж, ал. 1 или със съдебно решение, се подава искане до общинската С. по З. по местонахождението на имота в два екземпляра. Общинската С. по З. се произнася с решение за възстановяване правото на собственост след установяване границите на имотите и предоставянето им от общинския съвет по реда на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.) (ал.3).
Съгласно СТЕ експерта е заявил, че може да се каже, че е налице съответствие по отношение на имоти с №6, №7 и №21 с тези по Решение №2664/23.03.2010г. и съдебното решение от 2002г. Съдът не кредитира извода на вещото лице, че по отношение на всички останали имоти е налице несъответствие. По отношение на имоти с №1, №21,№22, №23, №26, №27, №28, №29, №30, №.,№34, №35, №36, №37 и №38 вещото лице е установило, че местностите отговарят на съдебното решение от 22.03.2010г., т.е. налице е съответствие и по отношение на тези имоти. Обстоятелството, че за част от тези имоти категорията и НТП към настоящия момент е променено не води до различен извод. Както и вещото лице е посочило, по данни на топографските карти към 1962-1963г. по-голямата част от имотите са били обработваеми земи –ниви. По отношение на останалите имоти вещото лице е посочило, че местностите в процесното решение са променени за да отговарят на Решение №2664/23.03.2010г. Същевременно експерта в съдебно заседание сочи, че по отношение на някои от местностите има разминаване в наименованията, защото всеки е описал имотът си така, както си го знае. Вещото лице е изследвало, че местностите в масивите по КВС се определят от О. С. “З.” (по чл. 18д, ал. 1 от ППЗСПЗЗ) на основание описаните местности в подадените заявления за възстановяване правото на собственост по чл. 13 от ППЗСПЗЗ и приложените към тях документи, като в отделните масиви за местност се приема преобладаващата местност от заявените документи. В един масив може да има само една местност и това е местността, определена от О. С. “З.”, т.е. заявена за възстановяване земя с местност различна от преобладаващата и от определената от О. С. “З.” при постановяване на решение получава името на определената за този масив местност. Когато се възстановява, може да се получи разминаване от документа за собственост, тъй като при възстановяване на имота се приема настоящото наименование на местността. Това отново води до различие в наименованието на местностите. Вещото лице е установило, че за периода от 1923 год. до процесния период е имало два периода, през които с нормативни документи са преименовани наименованията на местностите.
Следва да се отчете и обстоятелството, че експерта е констатирал, че по съдебното решение от 22.03.2002г. на Окръжен съд не могат да се индивидуализират имотите на жалбоподателите като граници, защото не са посочени стари реални граници по смисъла на чл.18а, от ППЗСПЗЗ, а само са описани съседи и никакви други характерни белези като номер на имот, номера на съседни имоти. Вещото лице е уточнило изрично в съдебно заседание, че не е индивидуализирал имотите на жалбоподателите, нито е посочил местоположението им, защото не може без техническо средство и без заснемане да бъдат индивидуализирани имотите. В този смисъл експерта е изготвил експертизата си при липса на установяване на местоположението на имотите по съдебното решение, поради което и необосновани са изводите за несъответствие на възстановените имоти с тези по съдебното решение от 2002г.
Следва да се отбележи, че в Решение № 2664/23.03.2010 год. е посочено, че за издаване на окончателно решение е необходима скица, изготвена по Наредба № 49 на МЗХ за допълване на КВС. Според разпоредбите на чл.14, ал.1 от Наредба № 49/2004 г. дейностите и услугите за поддържане на КВС обхващат: съгласуване на проекти и/или нанасяне на проектни и окончателни промени в данните за границите и правното положение на поземлените имоти и други елементи на КВС” (т.2) и отразяване на промени в регистрите (т.3). Според разпоредбите на чл.14, ал.2 от Наредба № 49/2004 г. поддържането на КВС по ал.1 се извършва за целите или в резултата от провеждани процедури, предвидени в ЗСПЗЗ или друг нормативен акт, като: изпълнение на съдебни решения (т.3).
Според разпоредбите на чл.19, ал.1 от Наредба № 49/2004 г. - „Началникът на О. С. “З.” или упълномощено от него длъжностно лице, одобрява молбите (исканията ) и ги предава за изпълнение с възлагателно писмо на изпълнителя на техническите дейности в 7-дневен срок от подаване на молбата. Според разпоредбите на чл.23, ал.3 от Наредба № 49/2004 г. в резултат на извършените дейности по ал.1 изпълнителят нанася в КВС промените, като ги предоставя на О. С. “З.” за приемане и одобряване заедно със скици и документация в обхват и съдържание в зависимост от вида на приложената процедура.
Разпоредбата на чл.45е,ал.1 от ППЗСПЗЗ регламентира, че установяването на границите на имотите се извършва по реда на Наредба № 49 от 2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост . Лицето по чл. 45д, ал. 2 представя пред общинската С. по З. скицата-проект на хартиен и магнитен носител (ал.4). Както бе посочено в настоящия случай нито е подадено искане по чл.45д от ППЗСПЗЗ, нито е представена скица от наследниците на М.. Ето защо както бе посочено по-горе ОСЗ-Б. служебно е възложила на фирмата по поддръжка да изработи скици-проект за имотите, които подлежат на възстановяване, като такива са изработени на 23.04.2012 год. Според разпоредбите на чл.45д, ал.5 от ППЗСПЗЗ О. С. “З.” се произнася с окончателно решение за възстановяване правото на собственост след уточняване границите на имотите и предоставянето им от общинския съвет по реда на § 27, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.
По отношение на Решение № RE-123/22.05.2012 г., изх.№ 27-RE-96/22.05.2012 г. по чл.27 и чл.45ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ (с план за земеразделяне в нови реални граници) и Решение № RE-121/22.05.2012 г., изх. № 27-RE-97/22.05.2012 г. по чл.27 и чл.45ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ (с план за земеразделяне в нови реални граници):
Следва да се посочи, че процедурата по реституция засяга стотици и дори хиляди правоимащи и следователно не може да напредва с еднакво темпо за всички заинтересовани лица. Евентуалното признаване на правото на реституция на един правоимащ след публикуване на известие, че план за земеразделяне е бил изготвен, не трябва да накърнява правата на другите добросъвестни собственици, облагодетелствани от този план.
За с. Българчево, община Б. картата на съществуващите стари реални граници и изработения проект на плана за земеразделяне (изработени през периода 1992-1996г.) са приети с Протокол № 45/17.05.1996 г. и са обявени според изискването на чл. 18д, ал. 7 и чл. 25, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в ДВ, брой 78/13.09.1996 г.
Одобреният план за земеразделяне е преработен (коригиран) по силата на чл. 26, ал. 1 от ППЗСПЗЗ през 1998-1999 г., която преработка е обявена в ДВ, брой 53/11.06.1999 г.
Одобрените карта на съществуващите стари реални граници и план за земеразделяне, обединени в една обща Карта на възстановената собственост (КВС) подлежат на поддържане и осъвременяване с дейности, получени при прилагането на закона, по силата на чл.33, ал.3 от ЗСПЗЗ, като самата поддръжка се извършва според разпоредбите първоначално на „Наредба за поддържане и осъвременяване на КВС” (обн. в ДВ, бр.3/1996 г. — отменена), а в настоящия момент според разпоредбите на Наредба № 49/05.11.2004 г., „За поддържане на КВС” на МЗГ (обн. в ДВ, бр. 102/2004 г.), издадена на основание § 4, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗКИР.
Съгласно чл.21,ал.2 от ППЗСПЗЗ решенията на общинската С. по З. въз основа на постъпили в нея съдебни решения преди обнародване на проектоплана за земеразделяне в "Държавен вестник" се отразяват в него или същият се коригира преди одобряването му.
Общинската С. по З. издава решение за обезщетяване на собственика по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, когато той е представил влязло в сила съдебно решение за признато право на собственост върху земеделски земи след обнародване в "Държавен вестник" на обявлението, че е изработен проект на плана за земеразделяне. Съдебното решение може да се изпълни върху земи по чл. 19 ЗСПЗЗ на територията на общината (ал.3).
Разпоредбата на чл.25,ал.2 от ППЗСПЗЗ регламентира, че собствениците с влезли в сила съдебни решения за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, представени в общинската С. по З. след изтичане на срока по чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ, се обезщетяват със земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, а при недостиг - по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и със земи по чл. 19 ЗСПЗЗ на територията на общината или се възстановяват в правата си по реда на чл. 45ж.
Съгласно СТЕ плана за земеразделяне е изработен, приет и е обявен в Държавен вестник, влязъл е в законна сила и с него са възстановени земи на други собственици. В настоящия случай с процесните решения са възстановени свободни земи, които не са заети от други собственици. Т.е. поради възстановянето на част от земите с план за земеразделяне на други собственици, налице са били законни основания претендираните имоти да не бъдат възстановени в стари реални граници, а с план за земеразделяне на свободните и невъзстановени имоти. Съгласно СТЕ са издирени всички свободни земи (бивши) по чл. 19, сега общински земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, и са предприети действия за предоставянето им от общината за възстановяване на наследниците на С.. Във всички масиви с План за земеразделяне са намерени свободните земи и затова имотите са раздробени на парчета.
Съгласно т.25 от Решение от 28.02.2012г. по делото „М. и други срещу България“ на ЕСПЧ в Страсбург „Съдът е наясно, че процесът на реституция на земеделска земя, колективизирана в миналото е от особена сложност и че може да има законни основания да се откаже реституцията на определени парцели земя в техните съществуващи граници, в частност, когато те вече са били отредени от плана за преразпределение на земята на други лица, имащи право на реституция“.
Съгласно т.72 от Съдебно решение от 03.12.2009г. по делото „М. и други срещу България“ на ЕСПЧ в Страсбург „Върховният касационен съд е уточнил, че решение на поземлената комисия, взето след приемане на плана за разпределение на земеделските земи, има същата юридическа сила като решението на поземлената комисия, с което се постановява реституцията на един терен в старите му реални граници. С тези актове се учредява правото на собственост на земите, които са посочени в тях“(Тълкувателно решение N° 1 от 1997 г. по Г.д. N° 11 от 1997 г., ОСГК на ВКС). При съдебно решение относно спор за собственост между лица, на които са били реституирани земи в старите им реални граници посредством съдебни решения, към които са приложени планове и лица, които претендират за собственост на други основания, Върховният касационен съд е решил, че единствено административният орган, натоварен с реституцията, е компетентен да определи границите на реституираните терени“ (Решение N° 289 от 06.03.2001 по Г.д.N° 1530/2000 г., ІV Г.отд. на ВКС) (т.81).
След установяване местоположението на имотите в териториите със съществуващи на терена стари реални граници и в териториите с план за земеразделяне, в нови реални граници, за установените имоти, от страна на изпълнителя на техническите дейности по възстановяването, се изработват скици-проект, съгласувани и утвърдени от страна на О. С. “З.”.
На основание чл.45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ с изработените и утвърдени скици-проект, О. С. “З.” представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал.2, т.1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.
На основание чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ общинският съвет се произнася па първото си заседание след постъпване на искането по ал.1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал.2, т.1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. На основание чл.45ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ, О. С. “З.” в 14-дневен срок от влизане в сила на решението по ал.2 постановява решение за възстановяване правото на собственост, придружено със скица на имота. В решението се вписва решението по ал.2.
С оглед на събраните по делото доказателства се налага извод, че процедурата по чл.45ж от ППЗСПЗЗ е спазена. На основание чл.45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, Общински съвет - Б. с Протокол № 7 (по т.27 от дневния ред) от заседание, проведено на 27.04.2012 г., се е произнесъл с Решение № 257/27.04.2012 г., с оглед на задължението му по § 27, ал.2, т.2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение и е предоставил придобити от общината, на основание чл.19 от ЗСПЗЗ земеделски земи за възстановяване на наследниците на И. М. С..
За пълнота съдът намира за необходимо да отбележи и обстоятелството, че за част от имотите, предмет на оспорените решения са представени и договори за отдаване под наем, въпреки заявеното несъгласие с тези възстановени имоти.
Предвид изложеното, съдът счита обжалваните административни актове са издадени при спазване на всички нормативни изисквания на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, и в съответствие с целта на закона, поради което подадените жалби се явяват неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото основателна е претенцията на ОСЗ-Б. за присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Водим от горното и на основание чл.227, ал.2 вр. чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Е. М. с адрес:Г.Б., ул.”. П.“ №* и жалбата на Н. С. Т. и М. С. М. (наследници на С. И. М.) с адрес:Г.Б., ул.”. м.“ №., К. А. А. с адрес: Г.Б., ул.“Г. П.“ №*, .* и К. А. Л. с адрес:Г.Б., ул.”. И. Ш.“ №. *. против Решение №RE-121/22.05.2012г., изх. №27-RE-97/22.05.2012г. на О. С. “З.” – Б., Решение №RE-123/22.05.2012г., изх. №27-RE-96/22.05.2012г. О. С. “З.” – Б. и Решение №RE-123/22.05.2012г., изх. №18-R-172/22.05.2012г. на О. С. “З.” – Б..
ОСЪЖДА И. Е. М. с адрес:Г.Б., ул.”. П.“ №*, Н. С. Т. с адрес: Г. Б., ул. „. М. № *. . * и М. С. М. адрес: Г. Б., ул. „. М. № *. . *, К. А. А. с адрес: Г.Б., ул.“Г. П.“ №*, .* и К. А. Л. с адрес:Г.Б., ул.“Ц. И. Ш.“ №. *. да заплатят солидарно на О. С. “З.” – Б. сумата от 300 (триста) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Серафимка Мадолева
2. /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
ЕК