и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „М ДЖ Т. О. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Петрич, община Петрич, област Б., ул. „28-ми октомври“ № 5, представлявано от С. Й. Г. Г., срещу Решение № 92/ 27.03.2023г., постановено по н.а.х.д. № 646/ 2022г. по описа на Районен съд - Петрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 42-0001817/ 04.07.2022г., издадено от Д. на Регионална Д. “. А. /РД “АА“/ - С..
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд за липса на допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че както в АУАН, така и в НП липсва достатъчно ясно и пълно фактическо описание на начина на извършване на твърдяното нарушение, доколкото не е посочен срок за представяне на изисканите документи. Сочи се, че цитираният в Известие рег. № 81-00-56-236/23.02.2022 г. период на проверка е различен от периода, който е посочен в НП. Отбелязано е и че Известие рег. № 81-00-56-236/23.02.2022 г. не е надлежно връчено на дружеството. Изложени са и съображения за постановяване на обжалвания съдебен акт при непълнота и непрецизен анализ на доказателствата по делото, довели районният съд до неправилни и необосновани изводи за доказаност на процесното нарушение. Сочи се още, че съдът не е анализирал обстоятелствата, поради които процесната информация от дигиталната карта на водача не е била извлечена, респ. възникнала ли е обективна невъзможност, довела до неизпълнение на задължението от страна на превозвача. По изложените в жалбата аргументи, се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено.
Касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Касационната жалба се поддържа в приложено по делото писмено становище. Претендира се присъждане на сторените в двете съдебни инстанции съдебни разноски.
Ответникът – Директорът на Регионална Д. “. А. – С., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Представителят на О. П. – Б. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд - Б., в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното :
Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :
С обжалваното решение, Районен съд – Петрич е потвърдил Наказателно постановление № 42-0001817/ 04.07.2022г., издадено от Д. на РД “АА“ - С., с което на „М ДЖ Т. ООД за допуснато нарушение по чл. 91в, т. 2, предл. последно от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/, на основание чл. 104, ал.7, предл. последно е наложена имуществена санкция в размер на 2 000. 00 лв. /две хиляди лева/. За да постанови този резултат, районният съд е събрал гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е приел от фактическа страна, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на превозвач, притежаващ Лиценз на общността за извършване на международен превоз на товари № 14649/ 15.02.2016г., е осъществило превози на товари с МПС марка „ДАФ“, с рег. № Е .. МА за периода от 13.05.2021г. до 18.10.2021г. / CMR- 15.10.2021 г., л.66-68 и CMR- 01.11.2021 г., л.68-71 от н.а.х.д. № 646/2022 г. по описа на РС- Петрич, за които не е представило информацията, извлечена от паметта на дигиталната карта на водача, управлявал процесното МПС през цитирания период за проверка от контролните органи- Й. Г.. Информацията е поискана с известие с рег. № 81-00-56-236/ 23.02.2022г. /л. 63 от първоинстанционното дело/, получено на 30.03.2022г. от М. П.- упълномощен представител на дружеството-жалбоподател, съгласно нотариално заверено пълномощно /л. 10 от първоинстанционното дело/. От правна страна, съдът е приел, че нарушението е извършено и безспорно доказано. Изложил е мотиви, че в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на касационния жалбоподател и че са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е описано от фактическа страна достатъчно пълно и ясно.
Решението е правилно.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от районния съд, въз основа на събраните по надлежния ред доказателства.
В настоящия случай, на 13.05.2022 г. в сградата на Областния отдел “. А. /ОО „АА“/ - Б., е извършена тематична проверка на дружеството- превозвач, при която не е представена информацията от паметта на дигиталната карта на водача, изискана с известие с рег. № 81-00-56-236/ 23.02.2022 г., получено на 30.03.2022 г., от упълномощеното лице М.. П.., за извършените превози в периода от 13.05.2021 г. до 18.10.2021 г. с МПС с рег. № Е .. МA, т.е. към датата на извършване на проверката срокът за съхранение на информацията от дигиталната карта на водача, не е бил изтекъл. Като търговско дружество, притежаващо лиценз на Общността за превоз на товари, „М ДЖ Т. ООД е било длъжно да приведе дейността си в съответствие с разпоредбите на националното ни законодателство, уреждащо автомобилните превози – ЗАвП, в т.ч. да съхранява най-малко една година след тяхното приключване и да предоставя на контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача (за автомобилите снабдени с дигитални тахографи), което в случая не е сторено. В кориците на делото липсват доказателства, от които да се установява, че от страна на дружеството-превозвач е налице изпълнение на задължението, предвидено в чл.91в, т.2 от ЗАвП, респ. не са ангажирани доказателства, опровергаващи констатираното при проверката нарушение на посочената разпоредба. От акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление е видно, че изисканата информация не е предоставена, което по същество представлява отказ да бъде предоставена, в какъвто случай административнонаказващият орган не дължи да изследва и доказва причините на отказа.
Нормата на чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр предвижда, че на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период от 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка на контролните органи, се налага имуществена санкция в размер на 2 000 лв. Двете изпълнителни деяния по чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр са предвидени алтернативно и извършването на което и да е от тях повлича административнонаказателна отговорност по този текст.
В случая, АНО е разграничил кое задължение превозвачът не е изпълнил и правилно е санкционирал дружеството с разпоредбата на чл. 104, ал. 7, предл. последно от ЗАвПр.
Правилно районния съд е приел, че отговорността на юридическите лица за неизпълнение на задължения към държавата е обективна и безвиновна, поради което нарушението не следва да се проверява от субективната му страна. Правилни са и изводите му за доказаност на нарушението.
Изложените в касационната жалба възражения за процесуална незаконосъобразност на НП, са неоснователни. Соченото от касатора обстоятелство, че в НП не са упоменати датата/срокът, в рамките на които изисканите документи е следвало да бъдат представени, не води до съществена фактическа неяснота на обвинението. Това е така, доколкото срокът изрично е сведен до знанието на адресата с известието, поради което в конкретния казус за превозвача не е налице неяснота кога е следвало да изпълни задължението си, а оттам и да е ограничено правото му на защита, респективно този пропуск да се квалифицира като съществено процесуално нарушение. От друга страна, както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи, спазени са формата и редът при постановяването им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посоченото в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 91в, т. 2 от Закона за автомобилните превози.
Предвид изложеното и с оглед липсата на основания за отмяна, обжалваното решение на Районен съд – Петрич, с което е потвърдено НП № 42-0001817/ 04.07.2022г., издадено от Д. на РД „АА“ - С., като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 92/ 27.03.2023г., постановено по н.а.х.д. № 646/ 2022г. по описа на Районен съд - Петрич.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ Иван Шекерлийски

Членове: /п/ Димитър Думбанов


/п/ Ася Тодорова

Вярно с оригинала!
ВУ