и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.195 „б“, ал. 1 и 2 и чл.194, ал.1, т.1, б. “б” от Закона за водите /ЗВ/.
Образувано е по жалба на .... ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Б., Б. “. С. К. и М. № 1, представлявано от Д. К. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 19/26.07.2019 год., издаден от Д. на Б. Д. “. Р., с който на ... ЕИК ..., гр. Б., е установено дължимо задължение за водовземане от подземни води по Разрешително за водовземане № 41510122/03.06.2008 год., изменено и продължено с Решение № ПО-01-198/13.12.2014 год., издадени от Д. на Б. Д. “. Р. за периода 01.01.2018 год. – 31.12.2018 год., общо в размер на главница - 34. 69 лева.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения акт. Твърди се, че към датата на издаване и връчване на оспореният акт, процесното задължение е погасено изцяло. Според жалбоподателя, акта е немотивиран, включително издаден при липса на конкретика относно предпоставките наложили издаването му. Последното според жалбоподателя го лишава от възможността да извърши преценка относно правилното определяне на задълженията, редът и начинът, по който са формирани дължимите суми, с което се засяга правото на защита.
Жалбоподателят моли съда за отмяна на обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане № 19/26.07.2019 год., издаден от Д. на Б. Д. “. Р., като незаконосъобразен.
С жалбата не се претендира присъждане на сторените по делото разноски. Присъждането на разноски не се претендира и в хода на производтвото.
Ответникът, чрез процесуалния си представител по пълномощие, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Подробни съображения по съществото на спора и направените с жабата възражение са изложени в хода на делото по същество.
Съдът, въз основа на представените доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че на ... ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Б., Б. „С. С. К. и М. № 1, представлявано от Д. К. е издадено Разрешително за водовзимане № 41510122/03.06.2008 год. от Д. на Б. Д. “. Р. - Б., изменено и продължено с Решение № ПО-01-198/13.12.2014 год., на Д. на Б. Д. “. Р., за правото за водовземане от подземен воден обект, посредством водовземно съоръжение каптаж „Кърколиците“, с цел на водовземането – „самостоятелно питейно-битови цели-бутилиране на изворна вода“ и с разрешен режим на разрешителното, съответно денонощно за питейно-битови нужди до 130.00 куб.м. и годишно за питейно-битови нужди до 47 160. 00 куб.м., с краен срок на действието на разрешителното 03.06.2019 год.
За правото на водовземане се заплащат такси и в размер, определен в Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с Постановление № 177 на Министерския съвет от 2011 г. (обн., ДВ, бр. 50 от 2011 г.; изм., бр. 3 от 2012 г., отм. С Постановление № 383 на МС от 2016 г., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 1.01.2017 г.) и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /Приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., изм., бр. 27 от 2.04.2019 г.), действащи към процесните периоди.
С Декларация, вх. № КД-09-400 от 23.01.2019 год. на основание чл. 194“б“ от Закона за водите /л. 17 от делото/, спазвайки срока определен в цитирания текст, титулярът на процесното разрешително в лицето на “. Т. М.Д. К. гр. Б. е определил и декларирал дължимата такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2018 год. – 31.12.2018 год. по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите в размер на 34.96 лева. В декларацията са посочени данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определя таксата, а именно: единичен размер на таксата по чл. 12 от Тарифата – 0. 07 лева на куб.м. и отнет годишен воден обем – 495 куб.м. по измервателно устройство № 0023232. В посочената декларация, дължимата такса е изчислена от -декларатор по формулата Т = E x W х К1 /1.001/.
Във връзка с подадената декларация, на жалбоподателя е изпратено уведомително писмо, изх № КД-09-400/13.02.2019 год. /л. 15 от делото/, с което е указана банковата сметка за заплащане на дължимата сума в срок до 15.02.2019 год., връчено на 15.09.2019 год., което обстоятелство не се оспорва от страните.
В последствие поради неплащане на дължимата такса в размер на 34. 69 лева, административния орган е изпратил на уведомление за започнало производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за дължимата, неизплатена в срок до 15 февруари такса на текущата година за предходната 2018 година /л. 11 от делото/, ведно с покана за доброволно изпълнение на основание чл. 195б, ал. 2, т. 3 от Закона за водите /л. 12 от делото/, определяйки 7-дневен срок за изплащане на задължението като главница, ведно с лихвите, начислени към датата на изплащане на задължението.
Поради неосъществено плащане от страна на задълженото лице на 26.07.2019 год. е издаден процесният процесният Акт за установяване на публично държавно вземане № 19 от Д. на Б. Д. “. Р., с който на е установено дължимо задължение за водовземане от подземни води по Разрешително за водовземане № 41510122/03.06.2008 год., изменено и продължено с Решение № ПО-01-198/13.12.2014 год., издадени от Д. на Б. Д. “. Р. за периода 01.01.2018 год. – 31.12.2018 год., общо в размер на главница - 34. 69 лева, предмет на настоящето производство.
АУПДВ е връчен на оспорващата на 31.07.2019 год. /л. 5 от делото/ и е обжалван чрез административния орган до Административен съд-Б. на 14.08.2019 год.
В хода на съдебното производство е представено доказателство за осъществено от страна на -жалбоподател плащане по сметка на административния орган на дължимата сума в размер на 34. 69 лева на 26.07.2019 год., т.е. на датата на издаване на оспорения акт.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Настоящият съдебен състав на Административен съд - Б. намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежно легитимирана страна, за която обжалваният административен акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – директор на Б. Д., в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 195“б“, ал. 1 от Закона за водите, поради което е валиден. В този смисъл, законовоустановената делегация по чл. 195“б“, ал. 1 от ЗВ, сочи на материална компетентност на издателя на акта. Издаден е в писмена форма, като изложените съображения по приложението на чл. 195“б“, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2 от ЗВ, във вр. с чл. 194“а“ от ЗВ, във вр. с чл. 166 от ДОПК, във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 1, б. „б“, във вр. с чл. 3, чл. 22, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /Приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., изм., бр. 27 от 2.04.2019 г.), приложима на основание чл. 194, ал. 6 от ЗВ касаещи процесното задължение, представляват мотиви на акта, поради което изискването по чл. 59, ал. 2 АПК е спазено. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото жалбоподателката е уведомена на основание чл. 26 АПК за започналото административно производство по издаване на оспорения акт, като й е дадена възможност за представяне на становище и доказателства. Жалбоподателката не е упражнила правото си на защита, чрез възражение. Също така не е ангажирала пред административния орган доказателства, оборващи извършените констатации касаещи процесното задължение .
Оспореният АУПДВ е постановен в съответствие с материалния закон.
Според чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публични са държавните вземания за държавни и общински такси, установени по основание със закон, а също и лихвите за тези вземания. В случая се касае за дължима държавна такса, установена по основание със Закона за водите.
Съгласно чл. 165 от ДОПК, събирането на държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.
Съгласно чл. 195“б“, ал. 1 и ал. 2 ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195 „а“, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 ДОПК. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1) извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2) платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3) покана към лицето за доброволно изпълнение; 4) констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.
В настоящия случай оспореният акт е издаден от Д. на Б. Д. “. Р., въз основа на извлечение от сметка, към 17.04.2019 год. на /л. 13 от делото/ и отправена покана към последният за доброволно изпълнение.
От страна на -жалбоподател не се ангажираха никакви доказателства, опровергаващи установените от контролните органи факти.
Видно от самия АУПДВ дължимата такса за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2018 год. – 31.12.2018 год. с цел „самостоятелно питейно-битово водоснабдяване“, е изчислена на база представени Декларация, вх. № КД-09-400 от 23.01.2019 год. на основание чл. 194“б“ от Закона за водите и дневник за ежемесечен отчет на водомерно устройство, с фабричен № 0023232, представени от страна на самия жалбоподател за използвани водни количества в рамките на разрешения режим на водоползване.
Дължимата сума определена с оспореният АУПДВ и посочена от самият жалбоподател в въпросната декларация е изчислена съгласно действащата за 2018 год. Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /Приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г) с оглед на периода, за който се дължи – 01.01.2018 год. до 31.01.2018 год.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата, таксата за водовземане от подземни води, се определя по следната формула - Т = Е х W, т.е. като произведение от единичният размер на таксата в лева – Е и размерът на отнетия годишен воден обем – за повърхностни и подземни води, в куб. м – W. В случая таксата за водовземане – Т следва да се умножи по корекционен коефициент К₁ = 1,001 с оглед наличие на хипотезата - самостоятелно водоснабдяване (чрез собствени водовземни съоръжения), което е отчетено от административният орган при изчисляване на задължението.
В случая позовавайки се на посочените от -жалбоподател във въпросната декларация данни, съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определя таксата, а именно: единичен размер на таксата по чл. 12 от Тарифата – 0. 07 лева на куб.м. и отнет годишен воден обем – 495 куб.м. по измервателно устройство № 0023232, умножено по корекционния коефициент определя размера на таксата от 34. 69 лев. /0.07 х 495 х 1.001 = 34. 69 лева/ за пълнота на изложението следва да се посочи, че това е и размера на дължимата се такса изчислен и посочен от в процесната Декларация, вх. № КД-09-400 от 23.01.2019 год. на основание чл. 194“б“ от Закона за водите.
Горното сочи на извода, че при изчисляване на дължимата се такса, административният орган е приложил правилно и законосъобразно материалния закон, поради което неоснователно и недоказано се явява възражението на -жалбоподател в тази насока.
Също така съдът приема за неоснователни възраженията касаещи съдържанието на акта досежно липсата на мотиви. В оспореният акт според съда ясно и конкретно са посочени всички факти и свързани с тях обстоятелства относими към установяване на дължимостта по основание и размер на задължението, като мотивите са обосновани въз основа на направен от страна на административния орган анализ на събраните в хода на административната преписка доказателства, включително и на представените от жалбоподателя такива. Последното налага извода, че от страна на административния орган е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
За пълнота следва да се отбележи, че осъщественото от страна на последващо плащане на дължимата сума не следва да рефлектира върху извода за законосъобразност на оспорения акт. По делото на се ангажират доказателства установяващи по категоричен начин, че същото е извършено преди издаване на акта, в това число и че е сведено до знанието на административния орган преди издаване на акта.
Гореизложеното според съда показва, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона форма, в съответствие с изискванията на материалния закон, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с целта на закона, поради което и подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото основателна е претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски. - жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Б. Д. “. Р. сумата 100. 00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определена по правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37 от Закона за адвокатурата, съобразно фактическата и правна сложност на процесния казус.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 във вр. с чл.143, ал.4 от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ... ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Б., Б. “. С. К. и М. № 1, представлявано от Д. К. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 19/26.07.2019 год., издаден от Д. на Б. Д. “. Р..
ОСЪЖДА ... ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Б., Б. „С. С. К. и М. № 1, представлявано от Д. К. да заплати на Б. Д. “. Р. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд – Б. пред Върховния административен съд.


Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
Е.Ф.