и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Е. И. П., с ЕГН *, с постоянен адрес: с. Г., общ. Г. Д., обл. Б., срещу Решение № 1040-01-217/18.08.2022 г. на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - /ТП на Н./ - гр. Б., с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, е потвърдено Разпореждане № 011-00-827-3/04.07.2022 г., издадено от упълномощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. - гр. Б., с което на жалбоподателката на основание чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с чл. 11, § 3, буква “а“ и чл. 65, § 2 от Регламент /ЕО/ 883/ 2004г., е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от Кодекс за социално осигуряване /КСО/.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Оспорващата счита, че спорът в настоящия случай е свързан с приложението на чл. 65, § 2 от Регламент /ЕО/ № 833/2004 г. и правилното тълкуване на термина “пребиваване“ /обичайно пребиваване/, което е от значение за определяне на компетентната институция по исканото обезщетение за безработица. Твърди, че неправилно в обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане се приема, че държавата на обичайното й пребиваване е тази по последната й заетост. Желае се отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане и се претендира присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателката, чрез проц. си представител - адв. Р., поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Доразвива съображенията си в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът - Директорът на ТП на Н. – Б., чрез проц. си представител – юрисконсулт К., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Доводите за правилност и законосъобразност на оспорения акт са развити и в депозирани по делото писмени бележки.
След като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, Административен съд - Б. намира за установено следното от фактическа страна:
Е. И. П. е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/, на основание чл. 54а от КСО, /л. 33 от делото/ чрез Д. на Дирекция “Бюро по труда“ - гр. Г. Д. до Д. на ТП на Н. – гр. Б., с вх. № 011-00-827/27.05.2022 г., като е декларирала упражняване на трудова дейност в Г., през периода от време от 01.08.2018 г. до 20.05.2022 г. и е приложила към същото документи, издадени й от компетентните институции на Г..
С Разпореждане № 011-00-827-1/02.06.2022 г. на упълномощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. – гр. Б., е спряно образуваното производство по отпускане на ПОБ до издаване на съответен документ за осигурителен стаж и доход от компетентната осигурителна институция на Г.. Чрез “Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС“ е изискано издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция на Г. за декларираните периоди и дохода на оспорващата.
Предвид наличието на данни за упражнявана трудова дейност на територията на Г. и във връзка с определяне пребиваването на П. по смисъла на европейските регламенти в областта на социалната сигурност, чрез “Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС“ от компетентната институция на Г. служебно е изискано издаване на структуриран електронен документ Н006. В ТП на Н. - Б. са получени СЕД U017 и СЕД U004 /л. 20-22 от делото/, издадени от компетентната институция на Г., като видно от данните в получения СЕД U017, съдържащ осигурителната история на оспорващата, компетентната институция на Г. е удостоверила осигурителен период за времето от 01.08.2018 г. до 20.05.2022 г. В раздела относно правото на обезщетения е посочено, че не съществува право на плащане съгласно законодателството на институцията, издаваща този СЕД. Посочена е причина за прекратяване на заетостта - “уволнение от работодателя“. В СЕД U004 е потвърден доход за периода от 01.05.2020 г. до 20.05.2022 г. в размер на 46030,28 евро.
На 14.06.2022 г. е получен СЕД H006, /л.24 от делото/ издаден от компетентните институции на Г., където е посочено, че държавата на пребиваване за лицето е Г. с посочен постоянен адрес на пребиваване.
С Разпореждане № 011-00-827-2/16.06.2022г., /л. 23 от делото/ административният орган е възобновил производството по отпускане на ПОБ. След преценка на наличните по преписката доказателства, административният орган е издал Разпореждане № 011-00-827-3/04.07. 2022 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, §3, буква “а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004, е отказано на Е. П. да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, с мотива, че съгласно разпоредбите на Регламент /ЕО/ 883/2004, Н. не е компетентната институция по отпускането на ПОБ.
С жалба вх. № 1012-01-878/21.07.2022г., /л. 13-14 от делото/ П. е оспорила Разпореждане № 011-00-827-3/04.07.2022г., издадено от упълномощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. - гр. Б. пред ответника.
Обсъждайки така посочените доказателства по преписката, Директорът на ТП на Н. – Б. е постановил оспореното в настоящото производство Решение № 1040-01-217/18.08.2022 г. /л. 9- 11 от делото/, с което е отказано на Е. П. отпускането на парично обезщетение за безработица, като е приел, че жалбата срещу него е неоснователна, тъй като същото е законосъобразно. В мотивите на решението е посочено, че компетентната държава се явява Г., тъй като там е упражнявана последната трудова дейност от жалбоподателката, същата е била на територията на Г. в процесния период 01.08.2018 г.- 20.05.2022 г., и това пребиваване покрива критериите, въз основа на които се обосновава извод за “обичайно пребиваване“, поради което е прието, че ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б., законосъобразно се е позовал на чл. 65, § 2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004.
Оспореното решение е връчено на П. чрез пълнолетно лице – А. П. - съпруг, на 23.08.2022 г. /известие за доставяне на л. 8 от делото/, а жалбата срещу решението, е подадена чрез Д. на ТП на Н. – Б. с вх. № 1012-01-1021 на 05.09.2022 г. /л. 2 от делото/.
По делото са представени и Справка за пътуване на лице – български гражданин за Е. И. П. за периода от 01.01.2018 г. до 21.11.2022 г. от ОД на МВР – Б., Сектор "Пътна полиция", постъпила с писмо рег. № 111600-19781/24.11.2022 г.; приложените документи в писмо изх. № 1029-01-7006/30.12.2022 г. от ТП на Н. – Б. с приложен опис, а именно: заверено копие от кореспонденция на ТП на Н. – Б. и компетентната институция на Г., както и легализиран превод на SED Н005 – Искане на информация за пребиваване, фишове за заплати и преводи на документи на чужд език, съдържащи се в административната преписка, както и копие на лична карта на Е. И. П.. Представен по делото е и легализиран превод на трудов договор сключен межди Е. П. и работодателя Полевъдно и градинарско стопанство „Й. Д.“, сключен на 01.08.2018 г. – л. 98-102 от делото.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, в преклузивния 14-дневен срок, от надлежна страна - адресат на акта. Поради това, същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна по следните съображения :
Процесното решение е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО – Д. на ТП на Н. - Б.. Същото е в предвидената от закона писмена форма и е надлежно мотивирано - чл. 117, ал. 3 от КСО. Не се установиха допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението, обаче, е издадено в противоречие с приложимите материалноправни норми.
По делото не е спорно, че П. е български гражданин, който не е имал постоянен адрес в Г., а същата има регистриран постоянен и настоящ адрес в Република България – с. Г., общ. Г. Д., обл. Б., както и че за периода от 01.08.2019 г. до 20.05.2022 г., е работила при работодател в Г., като трудовата й дейност е прекратена в последния ден от периода, поради причина “уволнение от работодателя“, видно от представения по делото трудов договор, както и от СЕД U017, съдържащ осигурителната история на оспорващата.
Република България е държава-член на ЕС. Затова е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза, като е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размера на обезщетенията и т.н.
Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент /ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004г.
Като източник на вторичното право на ЕС, регламентът се прилага пряко, т.е съдържащите се в него норми са пряко приложими във всички държави-членки /чл. 288 от ДФЕС/ и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства.
Съгласно чл. 3 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004г., разпоредбите му се прилагат към всички законодателства /по смисъла на чл. 1, параграф “л“/ относно посочените клонове на социална сигурност /обезщетения и помощи/ в т.ч. и относно обезщетенията за безработица /чл. 3, параграф 1, б. “з“/.
С Регламент /ЕО/ № 883/ 2004г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите-членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: 1. определяне на приложимото законодателство; 2. равенство в третирането; 3. сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица, общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето.
Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата- членка по последна заетост, като компетентна държава, отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г.
Според чл. 65, § 2 и § 3 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г., напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава - членка, различна от компетентната държава - членка и което продължава да пребивава в тази държава - членка или се върне в тази държава - членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата - членка по пребиваване. Без да се засяга член 64, напълно безработно лице може, като допълнителна мярка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата - членка, в която то последно е осъществявало дейност, като заето или като самостоятелно заето лице. Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава-членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата - членка, чието законодателство за последно е било подчинено. Безработното лице по първото изречение на параграф 2 се регистрира като лице, търсещо работа в компетентните служби по заетостта в държавата - членка по пребиваване, спрямо него се прилага контролна процедура, организирана там и спазва условията, установени от законодателството на тази държава - членка. Ако то също избере да се регистрира като лице, търсещо работа в държавата - членка, в която последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице, се съобразява с изискванията, приложими в тази държава.
Съгласно чл. 61 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004г., компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица, в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Гореизложеното означава, че при прилагане на Глава четвърта “а“ от КСО, в случаите, когато за преценка на правото /отпускане, възстановяване или възобновяване/, изчисляване на размера и определяне периода на изплащане на парично обезщетение за безработица, е необходимо наличието на определен осигурителен стаж : периодите, потвърдени от съответната институция на държавата-членка като периоди на осигурена заетост, задължително се вземат предвид, без да се прави допълнителна преценка, дали ако заетостта е осъществявана на територията на Република България, за това време са дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица“ или това време се зачита като осигурителен стаж по българско законодателство.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, параграф 1 от Регламент № 883/ 2004 г., компетентната институция на държавата-членка /в случая ТП на Н. - Б./, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетението да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа като заето или самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство.
Оспореният административен акт е постановен в противоречие с целта на закона за солидарност при социалните фондове. Този извод е в съответствие с едно от основните съображения /№ 1 от преамбюла на Регламент № 883/2004 г./, че правилата за съгласуване на националните системи за социално осигуряване се вписват в рамките на свободното движение на лицата и следва да допринасят за подобряване на жизнения им стандарт и условията на наемане на работа.
Другото съображение, вписано под № 12 в преамбюла, изисква приравняването на факти или събития да не доведе до обективно неоправдани резултати. Всичко това следва да бъде постигнато, чрез сумирането на всички периоди, които се зачитат съгласно различните национални законодателства за придобиване и упражняване на правото на обезщетения и за изчисляване на размера на обезщетенията, както и чрез предоставяне на обезщетения за различни категории лица, попадащи под действието на този регламент.
Съгласно член 1 р/ от Регламент № 883/2004 “компетентна институция“ е: i/ институцията, в която заинтересованото лице е осигурено към момента на искането за обезщетение; или ii/ институцията, от която заинтересованото лице има или би имало право на обезщетения, ако то, член или членове на неговото семейство пребиваваха в държавата-членка, в която се намира институцията; или iii/ институцията, определена от компетентния орган на съответната държава; или iv/ в случая на схема, свързана със задълженията на работодателя във връзка с обезщетенията, определени в член 3, параграф 1 - или съответния работодател или осигурител, или вместо него, орган или институция, определен от компетентния орган на съответната държава-членка. Съгласно член 1 с/ “институция по място на пребиваване“ и “институция по място на престой“ е съответно институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения в мястото, където пребивава заинтересованото лице и институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения в мястото, където съответното лице има престой съгласно законодателството, прилагано от тази институция, или ако не съществува такава институция - институцията, определена от компетентния орган на съответната държава-членка.
Съгласно регламента, компетентните власти на държавите-членки взаимно си предоставят цялата информация относно предприетите мерки за прилагането на настоящия регламент. За целите на регламента, властите и институциите на държавите-членки си предоставят посреднически услуги и действат така, както прилагат своето вътрешно законодателство. Административната помощ, предоставяна от посочените власти и институции, по правило е безплатна. Властите и институциите на държавите-членки могат, за целите на настоящия регламент, да контактуват пряко помежду си, както и със съответните лица или техни представители. Институциите и лицата, обхванати от настоящия регламент, имат задължението за взаимно информиране и сътрудничество за осигуряване на правилното прилагане на настоящия регламент. Институциите, в съответствие с принципа за добра администрация, отговарят в разумен срок на всички запитвания и в тази връзка предоставят всякаква информация на съответните лица, необходима за упражняване на предоставените им с настоящия регламент права. В случай на трудности в тълкуването или прилагането на регламента, които биха могли да засегнат правата на лицата, обхванати от него, институцията на компетентната държава - членка или на държавата - членка по пребиваване на заинтересованото лице се свързва с институцията /-ите/ на съответна-та /-ите/ държава /-и/-членка /-и/. Ако не може да бъде намерено решение в приемлив срок, съответните власти могат да се обърнат към Административната комисия за съдействие.
В настоящия случай, не може да бъде споделено становището на ответника, че след като със СЕД Н006, за периода на последна заетост от 01.08.2018 г. до 20.05.2022 г., Г. е удостоверена като държава на пребиваване на оспорващия, то това пребиваване представлява и “обичайно пребиваване“, което от своя страна, изключва компетентността на българската институция - Н.. Фактът, че институцията на Р. България е изпратила структуриран електронен документ /СЕД/ Н005 - искане за информация за пребиваване по чл. 11 и чл. 20 от Регламент /ЕО/ 987/2009 г. до институцията в Г. и е получен СЕД Н006 - отговор на заявка за информация, удостоверява по безспорен начин, че държавата на пребиваване на оспорващия за периода, посочен по-горе, е Г., но не и установен център на интересите на оспорващия в Г.. Съгласно чл. 11, § 2 от Регламент /ЕО/ 987/2009 г. намерението на лицето се приема за решаващо, при положение, че съответните институции не са постигнали съгласие помежду си относно установяването на центъра на интересите на съответното лице.
Основният спор в случая е свързан с правилното тълкуване на термина “пребиваване“ /обичайно пребиваване/, което е от съществено значение за определяне на компетентната институция по исканото обезщетение за безработица, и в тази връзка с приложението на чл. 65, § 2 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004г. Легалната дефиниция на понятието “пребиваване“ се съдържа в чл. 1, § 3, б. “й“ от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004 г. и означава мястото, където лицето обичайно пребивава. Това място на обичайно пребиваване се определя, съгласно чл. 11, § 1 от Регламент /ЕО/ № 987/ 2009, с оглед центъра на интересите на съответното лице, въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти – продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави - членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т. ч. постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и др. примерно изброени в цитираната норма. Съгласно разпоредбата на чл. 11, § 2 от Регламента по прилагането, решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е намерението на лицето.
В конкретния случай, жалбоподателката е представила неоспорени от ответника доказателства, според които: тя е български гражданин; има постоянен и настоящ адрес само и единствено в Република България - с. Г., общ. Г. Д., обл. Б.; няма и никога не е имала постоянен адрес в Г.; живее заедно с роднинския си кръг именно в Република България - с. Г.. Съвкупността от всички тези доказателства води до очевиден извод за намеренията на П. трайно да се установи на територията на Република България, т.е. мястото й на обичайно пребиваване, както към момента на подаване на заявлението за отпускане на ПОБ, така и към момента, е именно Република България, а не Г..
Въз основа на изложените съображения, съдът намира, че оспореното решение на Д. на ТП на Н. – Б. и потвърденото с него разпореждане, са незаконосъобразни, като постановени в нарушение на закона, и следва да бъдат отменени. Естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, затова преписката следва да бъде върната на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на Н. - Б..
По разноските.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващата ще следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 800,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. и заплатена такса за легализиран превод на трудов договор в размер на 100 лв. Съдът намира за основателно направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото поради което намалява същото на сумата в размер на 600 лв. При това положение, Националния осигурителен институт, доколкото на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, именно той е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспорения акт – ТП на Н. – Б., следва да се осъди да заплати на оспорващия посочената по- горе сума общо в размер на 700,00 лв. от които 600 лв. за адвокатско възнаграждение и 100 лв., заплатена такса за легализиран превод на трудов договор.
Съгласно чл. 119 от КСО, настоящото решение не подлежи на обжалване.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1040-01-217/18.08.2022 г. на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на Н./ - гр. Б., с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, е потвърдено Разпореждане № 011-00-827-3/04.07.2022 г. издадено от упълномощено лице за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на Н. - гр. Б., с което на Е. И. П. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с чл. 11, § 3, буква “а“ и чл. 65, § 2 от Регламент /ЕО/ 883/ 2004г., е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от Кодекс за социално осигуряване.

ВРЪЩА административната преписка на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б. за ново произнасяне по подаденото пред него Заявление с вх. № 011-00-827/ 27.05.2022 г. от Е. И. П., с ЕГН *, съобразно дадените в мотивите на настоящото съдебно решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, с адрес: гр. София 1303, бул. “Александър Стамболийски“ № 62-64, представляван от Управителя да заплати на Е. И. П., с ЕГН *, с постоянен адрес: с. Г., общ. Г. Д., обл. Б., сумата от 700,00 лв. /седемстотин лева/, представляваща сторени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.


Административен съдия: /п/ Тодор Тодоров

Вярно с оригинала!
ВА