Касационното производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е образувано по жалба на “. ЕООД – Б. срещу Решение № 2906/25.03.2020 г., постановено по нахд. № 1588/2019 г. по описа на Районен съд – Б..
Касационните основания за отмяна на обжалваното съдебно решение са обосновани с допуснати от съда грешки при оценка на доказателствата и прилагането на закона – разпоредбите на чл. 42 и 57 ЗАНН, като касационни основания за отмяната му по чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК.
Ответникът е оспорил жалбата в писмено становище.
О. П.-Б. е изразила становище за неоснователност на доводите за отмяна на обжалваното решение.
След преценка на събраните доказателства в хода на проведеното от районния съд съдебно следствие съдът прие следното по допустимостта и основателността на касационната жалба:
Касационното производството е образувано по допустима жалба – постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна с право на касационно обжалване, която по същество, с оглед на основанията по чл. 348, ал. 1 НПК вр. чл. 218, ал. 2 АПК, е основателна.
При установените в първоинстанционното производство факти, фактическите изводи на районния съд не обосновават правните за законосъобразност на потвърденото с обжалваното съдебно решение наказателно постановление.
Доказани са обстоятелствата относно извършената проверка за спазване на трудовото законодателство от дружеството, в качеството му на работодател, в рамките на която е установено нарушение на задължението за изплащане на трудовото възнаграждение на И. П. за месец ноември 2018 г., за чието отстраняване е отправено предписание по т. 2 от Протокол за извършена проверка изх. № ПР1906657/22.02.2019 г., със срок за изпълнение до 18.03.2019 г. Тези факти са съставомерни признаци за противоправно бездействие, но неправилно квалифицирани от наказващия орган като нарушение по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 128, т. 2 КТ. Неизпълнението на задължението за изплащане на уговореното трудово възнаграждение в установените срокове, част от задълженията на работодателя – чл. 128, т. 2 КТ, произтича от закона, не от предписанието в Протокол изх. № ПР1906657/22.02.2019 г., и е административно нарушение, но санкционирано с разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ. При прилагането на закона с потвърденото от съда наказателно постановление органът е смесил произтичащите от разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ и от предписанието по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ задължения, като недопустимо, с оглед изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН, е приложил спрямо описаното бездействие по чл. 128 КТ разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ. Респективно е смесил отговорността по чл. 414, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 КТ, като е наложил санкция по чл. 415, ал. 1 КТ. Фактическото описание за неизпълнение на задължение от работодателя, произтичащо от разпоредбите на чл. 128 КТ, не съответства на посочената правна квалификация и приложена санкция по чл. 415, ал. 1 КТ. В този смисъл съдебното решение, с което съдът е потвърдил наказателното постановление за налагане на имуществена санкция по чл. 415, ал. 1 КТ, но за фактически извършено деяние по чл. 128 КТ, е неправилно – касационно основание за отмяната му по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК. След отмяната на съдебното решение и съобразно правомощията по чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК вр. чл. 63 ЗАНН, по изложените съображения за нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН, наказателното постановление следва да бъде отменено с касационното решение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2906/25.03.2020 г., постановено по нахд. № 1588/2019 г. по описа на Районен съд – Б., и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 01/001252/18.06.2019 г. на директора на Д. “. по Т. - Б..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова

/п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!
Е.Ф.