и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.208 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите (ТД на Н.) гр.С. подадена от упълномощен
юрисконсулт против Решение № 5236/23.07.2014 год., постановено по н.а.х.д. №
954 по описа на Районен съд – Б. за 2014 год., с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 105035-F108672/28.05.2014 год. на Директора на ТД на Н. гр.
С. О. Б..
В касационната жалба са развити доводи за неправилно приложение на материалния
закон. Оспорват се изводите на районния съд за наличие на предпоставките за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Ответникът по жалбата – В. В. А., в съдебно заседание излага доводи за
неоснователност на касационната жалба.
Представителят на О. П. - Б. дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд – Б. намира, че жалбата е процесуално допустима като
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С отмененото от Районния съд НП на В. А., в качеството й на управител на
„С.13“ Е. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
лева за допуснато нарушение на чл.92, ал.2 от Закона за корпоративното
подоходно облагане (ЗКПО) на основание чл.264, ал.1 от с.з., за това, че не е
подала в законоустановения срок – до 31.03.2014 год., в ТД на Н. С. О. Б.
годишна данъчна декларация за дължимия корпоративен данък за 2013 год. –
декларацията е подадена на 09.05.2014 год. За да отмени НП съдът е възприел за
извършено и съставомерно нарушението, вменено на касационния жалбоподател.
Прието е още, че при реализирането на административно-наказателната отговорност
на А. не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на административно-наказателното производство. Районният съд е
обсъдил и наведените доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН, които е приел за
основателни.
Решението е правилно.
Изводите на първоинстанционния съд за доказаност на вмененото на А. нарушение
кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят
изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. Нарушението е извършено,
доказано е и е квалифицирано правилно от административно наказващия орган.
Установено е от доказателствата по делото, че ответника по касационната жалба
не е подал декларация за дължимия корпоративен данък на управляваното от него
дружество за 2013 год. в законоустановения срок, а е подал същата на 09.05.2014
год.
Правилна е и преценката на районния съд за наличие на основания за приложение
на чл.28 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба административният орган може
да не наложи административно наказание, а да предупреди нарушителя, че при
повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Легалната
дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в чл.93, т.9 от
Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно
приложими в производствата по налагане на административни наказания, по
въпросите за отговорността. Според посочената по-горе дефиниция, “маловажен
случай” е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Следователно, за преценка
дали конкретното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на закона
следва да се обсъдят всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, наличието на вредни последици, кръгът на засегнатите
интереси, значимостта на увредените обществени отношения и степента на
обществената опасност на нарушението. Обстоятелството, че конкретното нарушение
е формално не следва да изключва автоматично извършването на преценка относно
приложение на чл.28 от ЗАНН. Действително, в случая не може да се определи дали
от нарушението са настъпили вредни последици и каква е тяхната степен, но това
не означава, че не следва да се обсъдят и другите смекчаващи обстоятелства,
характеризиращи обществената опасност на деянието. В настоящия случай, от
доказателствата по делото се установява, че нарушителя е физическо лице,
управител на търговско дружество, което не е осъществявало дейност през 2013
год. и изискващата се от ЗКПО е била подадена по инициатива на задълженото
лице, макар и след законоустановения срок. Тоест лицето не е имало за цел да
избегне заплащането на задълженията си или да укрие подлежащи на деклариране
обстоятелства, което обстоятелство води до извода, че не са налице и отегчаващи
вината обстоятелства. Установено е още, че са налице и обстоятелства от лично
естество (в каквато насока се представиха и доказателства пред касационната
инстанция), които правилно са възприети от съда, като смекчаващи. Отделно от
това се установява, че нарушението е за първи път, видно от отбелязване в
обжалваното НП.
Предвид изложеното, настоящата инстанция споделя изцяло доводите на районния
съд, че конкретното нарушение се явява с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради което
приложение следва да намери чл.28 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд– Б.
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5236/23.07.2014 год., постановено по н.а.х.д. № 954 по
описа на Районен съд – Б. за 2014 год.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Саша Алексова

/п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
КТ