и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи против Решение № 909880/ 21.12.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 1625/ 2020 г. по описа на Районен съд – Б., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 244а-1718 от 09.07.2020 г., издадено от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на М./ - Б..
В касационната жалба по подробно изложени съображения се твърди, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че в случая е налице по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като до влизане в сила на процесното наказателно постановление Заповед № РД-01-197/ 11.04.2020 г., с която е въведено задължението за носене на защитна маска или друго средство, покриващо устата и носа на открити и закрити обществени места, е била отменена с последваща заповед на Министъра на здравеопазването, респективно, описаното в НП деяние не съставлява административно нарушение, за което може да се носи административнонаказателна отговорност. На следващо място, с касационната жалба се оспорват изводите на съда за определяне на деянието като маловажен случай на административно нарушение по см. на чл. 28 от ЗАНН. При безспорна доказаност на нарушението и с оглед липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в производството по установяване и санкционирането му се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на разноски съгласно Наредбата за правната помощ за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът – К. И. Б., редовно призован, явява се лично и оспорва касационната жалба по основание.
Представителят на О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Б., в настоящия си състав, след като прецени направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд – Б. е отменил Наказателно постановление /НП/ № 244а-1718/ 09.07.2020 г. на Директора на ОД на М. – Б., с което на К. И. Б. с ЕГН *, с адрес: гр. Б., ж.к. „Е.“, Б. *. . *, А. **, за извършено административно нарушение на чл. 209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗдр./, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр. и на основание чл. 209а, ал. 4, предл. второ от ЗЗдр., във вр. с чл. 209а, ал. 1 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН относно необходимото съдържание и сроковете за съставянето им. Установил е, че в хода на производството пред административнонаказващия орган не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Приел е в мотивите си, че в случая е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Мотивирал е това с обстоятелствата, че т. 9 на Заповед № РД-01-197/ 11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, е изменена с последващ акт на същия административен орган - Заповед № РД-01-247/ 01.05.2020 г., и то в частта за думите : “или на открити“, “паркове“ и “улици, автобусни спирки“, които са заличени, а също така и с факта, че с последваща заповед - Заповед № РД-01-263/ 14.05.2020 г. на МЗ, изцяло е отменена Заповед № РД-01-197/ 11.04.2020 г. на МЗ. От тези установени факти е извел извод, че след като към датата на издаване на процесното НП – 09.07.2020 г., заповедта, за чието нарушаване е санкциониран Б. не съществува в правния мир, като отменена от издателя й, с последващ акт, то деянието за което е санкциониран той – неносене на защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата на открито обществено място – гр. Б., ж.к. „Е.“, пред Б. ** /където се е намирал Б./, не съществува като въведена от МЗ противоепидемична мярка, следователно същото е декриминализирано и изобщо не представлява административно нарушение, т. е. налице са предпоставките на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, поради последвал по - благоприятен закон до влизане в сила на НП. Освен това, съдът е отменил наказателното постановление, обосновавайки извод, че извършеното от Б. деяние е маловажно, доколкото същото разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид.
Решението е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Производството пред Районен съд – Б. е образувано по жалба на К. И. Б. с ЕГН *, с адрес: гр. Б., ж.к. „Е.“, Б. *. . *, А. ** против Наказателно постановление № 244а-1718/ 09.07.2020 г., издадено от Директора на ОД на М. – Б.. Наказателното постановление е връчено лично на К. Б. срещу подпис на 23.10.2020 г., видно от оформената към наказателното постановление разписка /л. 10 от първоинстанционното дело/. Именно от тази дата започва да тече 7-дневния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за обжалване на наказателното постановление, който изтича на 30.10.2020 г. – петък, работен ден. В конкретния случай, по делото липсват доказателствата кога и как е подадена жалбата против процесното наказателно постановление, което възпрепятства извършването на преценка дали срокът по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, е спазен. Единствените данни по делото сочат, че жалбата е била заведена пред Районен съд – Б. с вх. № 904 735 от 02.11.2020 г., видно от положения мокър печат върху същата. Районният съд, обаче, не е проявил нужната процесуална активност, за да установи дали горепосочената дата е именно датата на подаване на жалбата и по какъв начин е станало това – по пощата, чрез куриерска фирма или директно пред РС – Б.. Вместо да изследва релевантните за допустимостта на жалбата обстоятелства, районният съд имплицитно е приел, че същата е допустима за разглеждане, като по този начин е постановил обжалваното решение при грубо нарушение на процесуалните правила. Това е така, тъй като при постъпване на делото районният съд е длъжен да направи задължителна проверка, която се осъществява от него още при извършване на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание /чл. 248, ал. 1 , т. 2 от НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН/.
В настоящия случай, РС - Б. е допуснал да разгледа по същество жалбата на К. Б., без да изследва въпроса за нейната допустимост, като изложи съображения за това, в нарушение на съдопроизводствените правила. По този начин първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да установи с допустими доказателствени средства датата на подаване на жалбата против Наказателно постановление /НП/ № 244а-1718/ 09.07.2020 г. на Директора на ОД на М. – Б., и едва след това да извърши преценка за нейната допустимост.
С оглед обстоятелството, че спорът не е решен по същество, настоящият състав на Административен съд – Б. не дължи произнасяне по направеното искане за присъждане на направени разноски по делото, а това следва да стори районният съд, с оглед изхода по спора, в съответствие с правилата на чл. 226, ал. 3 от АПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК , във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационният състав на Административен съд – Б.,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 909880/ 21.12.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 1625/ 2020 г. по описа на Районен съд – Б..
ВРЪЩА делото на Районен съд – Б., за ново разглеждане от друг състав, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Председател: /п/ Марияна Мицева


Членове: 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
ЕК