и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 във вр. с чл. 83, ал. 4 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба /поправена на л. 60 – л. 61 от делото/ на „. ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: Б., ул. „. № 10, представлявано от управителя С. Д. К., срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № *43188/26.09.2018 г., издаден от Д. Й. Д. - инспектор по приходите в ТД на НАП – С., офис Б., потвърден с Решение № 370/01.03.2019 г. на Д. на Д. „. и данъчно-осигурителна П. /ОДОП/ - С. при ЦУ на НАП.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административно-производствените правила. Поддържат се доводи за липса на мотиви, които да обосноват приложението на чл. 176, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗДДС. Излагат се съображения, че липсват доказателства за проведена процедура по чл. 32, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от ДОПК. Иска се отмяна на оспорения акт за дерегистрация.
В съдебно заседание оспорващото дружество, чрез законния си представител – управителят С. К., поддържа жалбата по изложените в същата доводи, доразвити и в депозирани по делото писмени бележки. В същите е инкорпорирано и искане за присъждане на сторените в производството разноски за внесена държавна такса.
Ответникът – Директор на Д. „ОДОП“ – С., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Доводите за законосъобразност и обоснованост на оспорения акт за дерегистрация са подробно развити в депозирани по делото писмени бележки.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На основание Резолюция за извършване на проверка № *42350/26.09.2018 г. на Ели Стоилова на длъжност „Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – С.“ /на л. 9 от делото/, е възложено на Д. Д. - инспектор по приходите в офис Б. извършването на проверка за наличие на основания за дерегистрация по ЗДДС на „. ЕООД. Проверката е приключила с оспорения в настоящото производство Акт за дерегистрация по ЗДДС № *43188/26.09.2018 г., издаден от Д. Й. Д. на длъжност „Инспектор по приходите при ТД на НАП – С., офис Б.“ /на л. 11 от делото/. В акта е посочено, че при извършената проверка за наличие на основания за служебна дерегистрация по ЗДДС, е установено, че дружеството-жалбоподател системно не изпълнява задълженията си по ЗДДС, като за данъчните периоди м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07 и м. 08.2018 г. /март, април, май, юни, юли и август 2018 г./, не е подавало в ТД на НАП – С., офис Б., справки-декларации по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, ведно с информацията от отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС.
Посочено е още, че в хода на извършване на проверката са направени посещения на адреса за кореспонденция на дружеството – Б., ул. „Младост“ № 24, при които е установено, че на този адрес не е открит управителя или упълномощен представител на „. ЕООД. Изпратени са съобщения за явяване и покани към задълженото лице за изпълняване на задълженията му и особените изисквания на ЗДДС, но такива действия от дружеството не са предприети. Установено е още, че декларираният пред НАП електронен адрес на „. ЕООД е невалиден.
Констатираните обстоятелства са приети за такива по чл. 176, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗДДС, представляващи основания за дерегистрация на жалбоподателя и на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗДДС е прекратена регистрацията му по ЗДДС. Срещу акта е подадена жалба, като с Решение № 370/01.03.2019 г. /на л. 4 – л. 7 от делото/, Директорът на Д. „ОДОП“ - С. е потвърдил акта за дерегистрация.
Решението е връчено на оспорващото дружество на 01.03.2019 г. /удостоверение за извършено връчване на л. 8 от делото/ и е обжалвано чрез административния орган на 14.03.2019 г.
По делото са приети писмените доказателства, представени по административната преписка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:
Съгласно чл. 160, ал. 2 вр. чл. 83, ал. 4 от ДОПК, съдът проверява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като извършва преценка дали същият е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му, както и целта на закона.
Оспореният акт за дерегистрация по ЗДДС е издаден от орган по приходите, на основание чл. 110, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, след извършена проверка, възложена с Резолюция за извършване на проверка. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да опорочават административното производство и да водят до отмяната му. Актът е издаден и в съответствие с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС, прекратяването на регистрация /дерегистрация/ по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация, лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит, освен в случаите, когато законът е предвидил друго. Регистрацията се прекратява по инициатива на регистрираното лице или на приходната администрация – чл. 106, ал. 2 от ЗДДС.
В процесния случай, приходният орган е намерил основание за дерегистрация по негова инициатива по чл. 106, ал. 2, т. 2, б. „б“ вр. с чл. 176, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗДДС – лицето не може да бъде открито на декларирания от него адрес за кореспонденция, системно не изпълнява задълженията си по този закон и е обявило невалиден електронен адрес за кореспонденция с НАП. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно и в продължение на дълъг период от време „системно“, т. е. повтарящо се, нарушават законовите разпоредби и това води до нарушаване на системата на облагане с ДДС.
Сред визираното в общата норма на чл. 176, т. 3 от ЗДДС „неизпълнение на задължения по този закон“ безспорно попада и нарушението, установено по отношение на оспорващия – системно неизпълнение на задължението му да подава справки-декларации по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, ведно с информация от отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС в законовопределения срок.
В конкретния случай основателно констатираното неизпълнение е преценено като системно, предвид установеното неподаване на справки-декларации по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за 6 данъчни периода. Такова поведение на проверяваното лице несъмнено осъществява хипотезата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, при което приходният орган законосъобразно е прекратил регистрацията на дружеството по специалния закон. Константно в съдебната практика на ВАС е прието разбирането, че системността като явление предполага наличието на поне три елемента, съществуващи в еднородна среда. Неизпълнението на задължението за подаване на посочените по-горе декларации за повече от три различни данъчни периода, сочи на системност и осъществява пораждащия правомощието на органа по приходите да разпореди дерегистрация, юридически факт по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, което определя материалната законосъобразност на оспорения акт.
В съответствие с Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, са изпълнени изискванията за мотивираност на акта. В конкретния случай, целта на закона е постигната, тъй като е констатирана системност в неизпълнението на законово задължение по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС от страна на дружеството.
Налице са и останалите две обстоятелства – по чл. 176, т. 1 и т. 5 от ЗДДС – невъзможност да бъде открит представител на регистрираното лице на декларирания от него адрес за кореспонденция и липсата на обявен валиден електронен адрес на дружеството.
Що се отнася до направеното възражение от страна на жалбоподателя, че в последващ момент адресът за кореспонденция е бил променен вследствие продажба на дружествените дялове на дружеството на друг собственик, която е вписана в Търговския регистър на 01.10.2018 г. и е отразена в системата на НАП на 02.10.2018 г., същото е неоснователно, доколкото е ирелевантно към основанието за дерегистрация по ЗДДС.
Според чл. 169 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.
В случаите по чл. 176 от ЗДДС във вр. с чл. 106, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗДДС, органът по приходите разполага с оперативна самостоятелност за издаването на акт от вида на оспорения по делото. Освен това, систематичното място на нормата на чл. 176 от ЗДДС е в Глава двадесет и пета от закона, озаглавена „Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами“, поради което предприетите от органа по приходите действия, израз на които е издаването на оспорения по делото акт за дерегистрация, се явяват съответстващи /съразмерни на важността на обществените отношения, регулирани от нормите на ЗДДС.
Съдът намира, че издаването на оспорения акт за дерегистрация от органа по приходите е насочено именно към постигането на целта на законодателя - да се преустанови извършването от данъчния субект на нарушения, които поради своята системност обосновават вероятност от злоупотреби с ДДС, както и че при реализирането й са спазени изискванията за съразмерност, установени в чл. 6 от АПК.
В конкретния случай в хода на производството е установено наличието едновременно на три от алтернативно предвидените шест самостоятелни предпоставки като основания за дерегистрация по ЗДДС, представляващи неизпълнение на данъчни задължения – по чл. 176, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗДДС. Наличието на тези обстоятелства е безспорно установено от ангажираните по делото доказателства, а възраженията на оспорващия в обратна насока са изцяло несъстоятелни. Затова и при наличието на доказани три отделни законовопредвидени основания за дерегистрация на дружеството, оспореният Акт за дерегистрация се явява законосъобразен и обоснован.
Ето защо, като издаден от компетентен орган, без противоречие с материално-правни разпоредби, при липсата на съществени нарушения на административно-производствените правила и на изискванията за форма на акта, както и в съответствие с целта на закона, оспореният в настоящето производство акт е валиден и законосъобразен, а жалбата против този акт е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход от спора и с оглед правилата на чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, оспорващото дружество следва да бъде осъдено да заплати на Д. „ОДОП“ – гр. С. при ЦУ на НАП, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.

Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, предл. последно, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „. ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: Б., ул. „. № 10, представлявано от управителя С. Д. К., срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № *43188/26.09.2018 г., издаден от Д. Й. Д., инспектор по приходите в ТД на НАП – С., офис Б., потвърден с Решение № 370/01.03.2019 г. на Д. на Д. „. и данъчно-осигурителна П. /ОДОП/ - С. при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „. ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: Б., ул. „. № 10, представлявано от управителя С. Д. К., да заплати на Д. „. и данъчно-осигурителна П. – гр. С. при ЦУ на НАП, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд.

Административен съдия: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!

О.М.