и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.
1, изр.2 от ЗАНН.
Образувано е по жалба (имаща характер на касационна) от Териториална дирекция
на Н.– С. подадена Ч. процесуалния й представител юрк. М. против Решение
№1163/04.04.2011г., постановено по н.а.х.д №52/2010г. по описа на Районен съд –
Г. Д., с което е отменено Наказателно постановление №9759-0000935/16.12.2009г.
издадено от Началник отдел „Контрол” при ТД на Н. – Б..
В касационната жалба се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Оспорва се извода на съда за допуснати процесуални нарушения при съставянето и връчването на АУАН на пълномощник на дружеството.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново такова, с което обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Ответника по касационната жалба – „. Е. се представлява от адвокат, който
оспорва жалбата.
Представителят на О. П. – Б. дава заключение за основателност на жалбата, а
обжалваното решение моли да бъде отменено и обжалваното НП да бъде потвърдено.
Административен съд - Б., след анализ и преценка на събраните в
първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна
страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е
неблагоприятно е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С атакуваното решение Районен съд – Г. Д. е отменил Наказателно постановление №9759-0000935/16.12.2009г. издадено от Началник отдел „Контрол” при ТД на Н. –
Б., с което на „. Е., със седалище и адрес на управление: гр.Г. Д., ул.”П.
С.” №16, вх.В,.1, представлявано от В. А. М. на
основание чл.180,ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложена имуществена санкция в размер на 2980,64 лева за допуснато нарушение на чл.86,ал.1 във вр. с чл.84 от ЗДДС.
Наказателното постановление е издадено за това, че като регистрирано по ЗДДС
лице „. Е. не е начислило ДДС за извършени вътреобщностни придобивания на
стоки в законоустановения срок. Прието е, че като получател по фактури за
вътреобщностните придобивания с обща данъчна основа в размер на 14 903,22лв. и през данъчен период м.04.2009г. търговецът е следвало да начисли ДДС в размер на 2 980,64лв., като издаде протоколи в срока по чл.117,ал.3 от ЗДДС и включи същите в дневника за продажби и справката-декларация за данъчен период м.
04.2009г. Прието е, че търговеца не е издал данъчни документи –протоколи по чл.
117 от ЗДДС за изискуемия данък и не е включило размера на данъка в посочените фактури при определяне на резултата за съответния данъчен период, както и за
следващите периоди до датата на проверката.
За да отмени наказателното постановление районния съд е приел, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи
се в неспазване на разпоредбите на чл. 40, ал.1 и ал.2, чл. 43, ал. 1 от ЗАНН,
поради това, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя при липса на данни,
че той не е намерен или след покана не се е явил за съставяне на акта, както и
поради това, че АУАН е връчен на лице, което няма представителна власт да
представлява дружеството в административно-наказателното производство с оглед на липсата на изрично пълномощно за това. Приел е, допуснатите нарушения са
съществени и не могат да бъдат преодоляни в съдебната фаза на производството и
е отменил наказателното постановление, без да обсъжда спора по същество.
Касационната инстанция не споделя изводите на районния съд, мотивирали го да
отмени обжалваното НП.
Наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение № 0000935/02.11.2009г., който на свой ред е издаден
въз основа на протокол № 905555/21.08.2009г., обективиращ резултатите от
извършена проверка на дружеството. И двата акта в административно-наказателното производство са връчени на лицето Н. К. Г., в качеството му на
пълномощник на „. Е., съгласно представеното по делото нотариално заверено
пълномощно. С това пълномощно управителят на дружеството Вероника Асенова
Марчева е упълномощила лицето Н. К. Г. с правата да
представлява дружеството пред поделенията на Н., НОИ, застрахователните
дружества, включително и пред съответните транспротни, контролни, митнически, финансови и други органи като подава, подписва и получава от името и за сметка
на дружеството всички необходими документи При липса на специални разпоредби по
ЗАНН за представителството, правната му уредба следва да се подчинява на общите правила, регламентирани в чл. 36 и сл. ЗЗД, респ. чл. 26 и сл. от ТЗ. Съгласно чл. 39 от ЗЗД, обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите
лица се определя според това, което упълномощителя е изявил. От текста на
представеното пълномощно е видно, че има изрично овластяване на Н. Г.
да представлява В. М. като управител на дружеството пред поделенията
на Н.. Неправилно районния съд е приел, че упълномощаването е общо и не включва представителство в административно-наказателното производство, за което е
необходимо специално упълномощаване за представителство на дружеството, във връзка с подписването на конкретно посочен в пълномощното акт. Никъде в закона обаче не съществува изискване за изрично упълномощаване за представителство в
административно-наказателното производство, което не бива да се смесва с
процесуалното представителство в съдебните производства по обжалване на
наказателните постановления, за което се изисква изрично пълномощно. Съобразно приетото по делото пълномощно Гюров е имал представителна власт да подписва и
получава всякакви книжа и документи от името и за сметка на упълномощителя във връзка с отношенията му с поделенията на Н. (вкл. ТД на Н.-Благевград) без
ограничения. Въз основа на това пълномощно, в качеството си на пълномощник и в рамките на предоставената му представителна власт, Н. Г. е подписал
АУАН, с което компетентните органи са изпълнили законовите си задължения по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН и санкционираното лице е било надлежно уведомено за
издадения акт. Обстоятелството дали пълномощникът е изпълнил задължението си да
предаде на упълномощителя получените от него документи засяга единствено и само вътрешните отношения между упълномощителя и упълномощеното лице, което е
ирелевантно за закона и не може да повлияе върху редовността на процедурата по връчване на АУАН.
На следващо място неправилно и незаконосъобразно районния съд е приел, че е
допуснато нарушение на чл. 40,ал.1 и ал. 2 от ЗАНН. Действително по преписката
липсва покана до дружеството за съставянето на АУАН. По делото обаче е налице искане изх.№КПД-1739/24.07.2009г., с което са изисани документи и писмени обяснения от дружеството във връзка с конкретния случай. Същото е получено на
13.08.2009г. от дружеството и същото в 7-дневен срок е депозирало Обяснителна
записка вх.№КПД-1739/17.08.2009г., като е посочило и лице за контакт –Н.
Г.. Протокол №905555/21.08.2009г., обективиращ резултатите от извършената
проверка е връчен на посоченото от дружеството упълномощено лице Г.. Във
връзка с протокола дружеството е депозирало уведомление вх.№9533/15.09.2009г.
АУАН е съставен в присъствието на пълномощника и е връчен на него, и същия е
депозирал писмени възражения за липса на нарушение. В този смисъл неправилни са изводите на районния съд, че дружеството не е било уведомено за образуваното административно-наказателно производство. Напротив Ч. пълномощника си
дружеството е участвало при съставянето и връчването на АУАН. Съставянето на
акта в присъствието на пълномощника е равносилно на съставянето на акта в
присъствието на нарушителя. Презумпцията на закона е, че в тези случаи
пълномощникът е аналог на упълномощителя и не са налице никакви пречки актът да
бъде съставен в негово присъствие вместо това на нарушителя. Същото важи и за последващите действия по подписването и предявяването на акта. Ето защо,
обстоятелството, че АУАН е връчен на пълномощника на нарушителя, не само не е съществено нарушение, но не е изобщо и нарушение.
Като е приел съществени процесуални нарушения на чл.40,ал.1 и ал.2 и чл.43,ал.1
от ЗАНН, и не е извършил цялостна проверка по отношение на релевантните за
спора факти, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, поради което атакуваното с касационна жалба решение следва да се отмени като
делото се върне на районния съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
Въпреки задължението си да мотивира решението по всички спорни въпроси и
отговори на доводите на страните, съдът не е изложил мотиви в тази насока
Поради това и касационната инстанция е в невъзможност да разреши спора по
същество, като замести изцяло първата инстанция в тази преценка и лиши
жалбоподателя от правото му на защита пред две съдебни инстанции.
Водим от горното и на основание чл.222,ал.1 и ал.2 от АПК във вр.чл.63,ал.1 от
ЗАНН , съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №1163/04.04.2011г., постановено по н.а.х.д №52/2010г. по описа
на Районен съд – Г. Д..
ВРЪЩА делото на Районен съд – Г. Д. за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Василка Шаламанова

ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Марияна Мицева

Вярно с оригинала!
О.М.