и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.215, ал.1 вр. чл.214, ал.1, т.3 от
ЗУТ и по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.219, ал.1 от ЗУТ, и продължило след
разделянето с определение от 08.01.2009г. по жалбата на А. Д. Ю. от Б. срещу
заповед №ДК-02-БД-113/03.12.2008г. на Н. на Р. - Б., с която е наредено
премахване на незаконен строеж “едноетажна масивна постройка”, находящ се в
поземлен имот пл.№39, извън регулацията на С. П. община Б..
С жалбата си жалбоподателят е оспорила законосъобразността на заповедта с
общи твърдения, че е издадена при неправилно приложение на материалния закон и
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съдебно
заседание, чрез пълномощник, е възразил, че строежът е изграден още през 1959г.
и е търпим по см. на §16, ал.1 на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване.
С тези доводи, доразвити в писмено становище, се иска заповедта да бъде
отменена.
Ответникът, чрез пълномощника си, е оспорил основателността на твърденията в
жалбата, като е поддържал, че при издаване на оспорената заповед не са
допуснати нарушения на производството и са спазени материалноправните
предпоставки на закона за разпореждане премахването на незаконния строеж.
Заинтересованите страни не са изразили становище.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, изслушана е
съдебно техническа експертиза, чието заключение е приобщено към
доказателствения материал по делото.
От техния анализ и оценка съобразно чл.235, ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК съдът
прие следното за установено:
Производството пред органа е започнало въз основа на констативен акт №БЛ-
384-І/07.10.2008г. за извършена проверка от длъжностни лица на Р.-Б. на строеж
“масивна едноетажна сграда” в имот №39, извън регулацията на С. поле. При
проверката е установено, че строежът е изграден на мястото на съществувала в
имота едноетажна сграда и представлява масивна едноетажна сграда с размери в
план 7.30/4.50м. и височина 4.30м, изпълнена с дървена четирискатна покривна
конструкция, покрита с керемиди, на етап груб строеж, без монтирана дограма и
изпълнени вътрешна и външа мазилки. Констатирано е, че строителството е
извършено през 2008г. без строителни книжа и документи /одобрени проекти и
разрешение за строеж/, в съсобствен имот без договор с останалите съсобственици
в имот №39, без процедиран ПУП и промяна на предназначението на земята.
Констативния протокол с предложение за започване на административно
производство за спиране и премахване на строежа е съставен в отсъствие на
извършителя А. Ю. и връчен лично на 07.11.2008г. /обратна разписка на л.20 от
делото/. Срещу него е постъпила писмена молба В.№БЛ-384-04-941/10.11.2008г. за
преразглеждане на решението за премахване на “сградата преустроена на мястото
на съществуваща такава масивна сграда” с приложени нотариален акт и
удостоверения за наследници за собствеността върху имот пл.№39 и писмена
декларация от съсобствениците Р.Ю. и Г.Б. – съгласие с извършеното
строителство от А. Ю. в имот пл.39.
Въз основа на констативния акт и констатираното с него незаконно строителство
Началникът на Р.-Б. е издал оспорената заповед №ДК-02-БД-113/03.12.2008г., с
която на основание чл.225, ал.1 вр. чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ е наредил
премахване на незаконния строеж “масивна едноетажна постройка” в имот пл.№38,
извън регулацията на С. поле. Като основания за нареждането в мотивите си е
посочил, че строежът е изграден през 2008г. без съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж - в нарушение на чл.148,
ал.1 от ЗУТ, без процедиран за имота ПУП-ПЗ – в нарушение на чл.12, ал.2, пр.1
от ЗУТ, и в съсобствен имот без договор с останалите съсобственици – в
нарушение на чл.183, ал.1 от ЗУТ. Органът е определил строежа като незаконен в
хипотезата на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, и приел, че подлежи на премахване
по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ.
От приложените скици и заключението по техническата експертиза, което е прието
без възражения от страните, е безспорно, че имот пл.№39 по кадастралния план на
С. П. одобрен със заповед №250/21.09.1984г., е извън регулацията на С. поле.
При огледа и замерването на място експертът е установил, че в имота с пл.№39 е
изградена едноетажна масивна сграда с тавански етаж, която е изпълнена като
жилищна във вид на груб строеж със стени от тухлена зидария, стоманобетонови
колони и междуетажна плоча, с дървена скатна покривна конструкция, покрита с
керемиди. В план сградата е с размери 7.25/5.55м., със светли височини на
етажите – етаж 2.20м., таван 1.40м.-2.10м. По вид на конструкция и етажност
едноетажната масивна сграда съответства на заснетата в кадастралния план на С.
поле от 1984г., но е новоизградена на мястото на съществувалата, която е
съборена, като е запазена само източната стена на първия етаж. За този извод
експертът се е позовал на скица-извадка от кадастралния план на С. поле от
1984г. /в кориците на делото/ и различието в широчината на двете сгради, от
които новоизградената в план е по-широка с 1м. И при изслушването си е
потвърдил извода, че се касае за нов строеж, а не за ремонтни дейности. За
новото строителство няма строителни книжа в община Б..
Заключението е прието без възражения от жалбоподателя и останалите страни,
изготвено е от експерт с познания в изследваната област, чиито изводи
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, и при обсъждането
му съобразно чл.202 от ГПК съдът го оценява като достоверно.
Оспорената заповед е връчена по пощата с обратна разписка, 08.12.2008г. Жалбата
срещу нея от подадена на 19.12.2008г.
Със заповед №РД-13-182/29.05.2007г. Началникът на ДНСК е делегирал на
началниците на регионалните дирекции правомощията си по издаване на заповеди за
премахване на незаконни строежи или части от тях /т.1 от заповедта на л.28 от
делото/.
При тези факти, установени от анализа на събраните и проверени в хода на
производството доказателства, съдът прие следното от правна страна:
Подадената от жалбоподателя жалба е подведомствена, родово и местно подсъдна на
Административен съд – Б. съгласно чл.215, ал.1 от ЗУТ. Постъпила е в срока по
чл.215, ал.4 от ЗУТ от датата на съобщаване на заповедта на 08.12.2008г., от
адресата на нареждането за премахване с личен и пряк интерес от оспорването,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, за който извод съдът съобрази следното:
Оспорената заповед е издадена от Н. на Р.-Б., упълномощен от органа, овластен с
разпоредбата на чл.225, ал.1 от ЗУТ да разпорежда премахването на незаконни
строежи, в т.ч. жилищни сгради с височина до 10 м. в неурегулирани територии,
каквато е спорната според експертното заключение за предназначението и
височината, при разрешена от закона делегация на правомощията /т.1.1 на заповед
№РД-13-182/29.05.2007г. на Н. на ДНСК/.
Заповедта по чл.225, ал.1 от ЗУТ е издадена при спазване на регламентираното
производство, като обстоятелствата по ал.2 са установени с констативен акт на
органите на национален строителен контрол по реда на ал.3 на чл.225 от ЗУТ,
връчен на жалбоподателя, с което е спазено изискването на чл.34 от АПК за
осигуряване правото му на участие в производството пред органа.
Разпореждането за премахване на строежа е изразено в предписаната от закон
писмена форма и с необходимото съдържание по чл.59, ал.2 от АПК, като са
изложени мотиви, кореспондиращи с конкретното правно предписание. Подробно
описаните фактически основания, свързани с описанието, състоянието и
юридическата търпимост на строежа, обосновават прилагането на правомощията на
органа по чл.225, ал1 от ЗУТ и на основанията по чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от
ЗУТ. Органът е посочил точно нарушените при изграждането на масивната постройка
без строителни книжа правни норми на чл.148, ал.1 от ЗУТ и чл.12, ал.2 от ЗУТ,
които я определят като незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2
от ЗУТ. Строителството е сграда на основно застрояване, изпълнено на мястото на
съборена през 2008г. едноетажна постройка, без предвиждане по ПУП-ПЗ и
строителни книжа /одобрени проекти и разрешение за строеж/. Безспорно е нов
строеж, изпълнен през 2008г. при действието на ЗУТ, съгласно който изграждането
на сгради в поземлени имоти се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила
подробен устройствен план /чл.12, ал.2/ и след разрешение от компетентните
органи /чл.148, ал.1/. Установено е и не се оспорва от жалбоподателя, че за
имот пл.№39 няма процедиран ПУП-ПЗ и за строежа не са одобрени инвестиционни
проекти и издадено разрешение за строеж, в съответствие с изискванията на чл.
12, ал.2 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, доколкото не попада в изключенията по чл.147,
ал1 и чл.151, ал.1 от ЗУТ. Несъответствието на строежа с тези изисквания го
определя като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и подлежащ
на премахване по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ.
С оглед годината на изграждане на постройката – 2008г., за която съществуват
безспорни данни по делото – в експертното заключение и устния доклад на вещото
лице при изслушването му, вкл. молбата на жалбоподателя за преразглеждане на
становището по констативния акт с приложената декларация от останалите
съсобственици, възражението за търпимост на строежа по см. на §16, ал.1 от ПР
на ЗУТ, поддържано и в писмената защита, е неоснователно. Режимът по §16, ал.1
от ПР на ЗУТ е приложим само за строежи, изградени до 07.04.1987г.
Без правно значение за издаването на заповед за премахване на новоизградената
постройка в имот пл.№39 е собствеността върху терена. Според неоспоримите
доказателства по делото, в т.ч. и възражението на самия А. Ю. /молба на л.11/ с
приложената декларация от останалите съсобственици, последният е извършител на
незаконния строеж и адресат на задължението за премахване – чл.225, ал.6 от
ЗУТ.
Не се отразява на законосъобразността на заповедта и несъщественото отклонение
в широчината на едноетажната сграда, измерена на място от експерта, от
посочената от органите на Р., доколкото не променя вида и техническите
параметри на строежа, които да налагат други правни изводи, че представлява
строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, за чието изграждане следва да бъдат
спазени изискванията на чл.12, ал.2 и чл.148, ал.1 от ЗУТ.
По изложените съображения за отсъствие на основания по чл.146 от АПК за отмяна
на заповедта жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от
АПК съдът
Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, жалбата на А. Д. Ю., с адрес Б., Ж.”. М., Б.3, В.
Б, А.4, срещу заповед №ДК-02-БД-113/03.12.2008г. на Н. на Р.-Б., с която е
наредено премахване на незаконен строеж “едноетажна масивна постройка”, находящ
се в поземлен имот пл.№39, извън регулацията на С. П. община Б..
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му чрез
връчване на преписи от него.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова
Вярно с оригинала!
М.К.