Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по жалба на Ю. В. Т. от гр. С. срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-70/12.07.2018 г. на Н. на Р. - Ю. Р..
Жалбата е мотивирана със съображения за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 4 АПК – противоречие с материалния закон /чл. 38, ал. 4 ЗУТ/, с оглед липсата на изразено от жалбоподателката съгласие за издаване на потвърденото от Н. на Р. Ю. Р. разрешение за строеж.
Жалбата е поддържана и в съдебно заседание чрез пълномощник.
Ответникът Началник на Р. – Ю. Р. и Главният А. на О. С., чрез пълномощници, са оспорили жалбата.
Заинтересованата страна Л. Т. е оспорила жалбата с искане да бъде отхвърлена.
В хода на производството са събрани писмени доказателства, изслушана е съдебно-графологична експертиза, заключението по която е приобщено към доказателствения материал по делото.
При анализа и оценката на доказателствата съдът прие следното за установено:
Производството по чл. 216 ЗУТ е образувано по жалба на жалбоподателката Ю. Т. вх. на О. С. № 9400-1168/05.04.2018 г. /л. 33/, с вх. на Р. Ю. Р. № РО-218-01/25.04.2018 г. /л. 32/. Жалбата е подадена с искане за отмяна на Разрешение за строеж № 19/19.02.2018 г. на Г. А. на О. С., издадено на жалбоподателката Ю. Т. и заинтересованата страна Л. Т. за строеж „Преустройство и промяна предназначението на апартамент с идентификатор 65334.300.1149.1.1 по КККР на гр. С. за обособяване на две ателиета в жилищна сграда в УПИ ХХ, кв. 65 по плана на гр. С.“ /търпим строеж по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ съгласно Удостоверение № АБ-02-10/16.03.2017 г. на л. 55/ по съгласувани и одобрени проекти на основание чл. 38, ал. 3 и чл. 148 ЗУТ /л. 69/.
Процедурата по издаване на Разрешение за строеж № 19/19.02.2018 г. е образувана по заявление вх. № 94-С-2514/30.11.2017 г. на Ю. Т. и Л. Т. /л. 42/, подписът под което за Ю. Т. е положен от нея според неоспореното експертно заключение по съдебно-графологичната експертиза. Във връзка с писмо изх. № 94-С-2541/19.12.2017 г. /л. 59/ за представяне на удостоверителни собствеността върху апартамента документи, скица и нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища – непосредствени съседи на обекта – апартамент с идентификатор 300.1149.1.1, е постъпило заявление вх. № 94-С-2541/17.01.2018 г. /л. 61/ от Л. Т. и Ю. Т., за което е установено от експерта по графологичната експертиза, че подписът за жалбоподателката Ю. Т. не изхожда от нея. Със заявлението са представени нотариален акт № 13/2018 г. за собствеността на апартамент – обект с идентификатор 300.1149.1.1 на жалбоподателката Ю. Т. и заинтересованата страна Л. Т. /л. 62-63/, нотариално заверена декларация - съгласие на Б. Т. /л. 65/, като собственик на самостоятелен обект с идентификатор 1149.1.4 в сграда 300.1149.1, разположена в поземлени имоти 300.1149 и 300.3640 /нот.акт № 13/2018 г. и схема № 15-613039/04.12.2017 г. на л. 64/, и нотариално заверена декларация - съгласие на П. К. чрез пълномощник /пълномощно на л. 67/, като собственик на жилище в съседство на обект 300.1149.1.1 /апартамент/, за преустройство и промяна на предназначението му /л. 66/.
С Решение № 1 по Протокол № 2 от 13.02.2018 г. общинският експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/ е приел проекта за „преустройство и промяна предназначението на апартамент 65334.300.1149.1.1 в две ателиета в жилищна сграда в УПИ ХХ, кв. 65 по плана на гр. С." /л. 68/. Издаденото Разрешение за строеж № 19/19.02.2018 г. е съобщено на заинтересованите собственици на обекти в сграда 300.1149.1 с писмо изх. № 94-С-2514/22.02.2018 г. /л. 71/, връчено на заинтересованата страна Л. Т. на 24.02.2018 г. и на Б. Т. на 26.02.2018 г. /известия на л. 73/, и с писмо изх. № 9200-173/22.03.2018 г. /л. 76/ на жалбоподателката Ю. Т., връчено на 27.03.2018 г. /известие на л. 77/.
Разрешение за строеж № 19.02.2018 г. е оспорено от жалбоподателката Ю. Т. с жалба вх. на О. С. № 9400-1168/05.04.2018 г. /л. 33/, изпратена на Р. Ю. Р. с писмо вх. № РО-218-01/25.04.2018 г., поради липсата на изразено от нея съгласие като съсобственик на обект с идентификатор 300.1149.1.1. Жалбата е отхвърлена от Н. на Р. Ю. Р. с оспорената Заповед № ДК-10-ЮЗР-70/12.07.2018 г. с мотиви, че процедурата по издаване на разрешението за строеж и одобряване на инвестиционните проекти на 19.02.2018 г. са спазени, включително условието по чл. 38, ал. 3 ЗУТ за съгласие на всички собственици на жилища, съседни на строежа.
Заповедта е съобщена на жалбоподателката с писмо изх. № РС-01-218-00-765/24.07.2018 г. /л. 9/, връчено на 02.08.2018 г. /известие на л. 109/. Жалбата срещу заповедта е постъпила в Р. Ю. Р. на 02.08.2018 г.
При тези данни съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е подведомствена и подсъдна на сезирания съд, съгласно чл. 215, ал. 1 вр. чл. 216, ал. 6 ЗУТ и е процесуално допустима - постъпила е в срока по чл. 215, ал. 4 вр. чл. 216, ал. 6 ЗУТ и от страна в производството по чл. 216 ЗУТ.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Заповедта, с която началникът на Р. Ю. Р. е отхвърлил жалбата на Ю. Т. срещу Разрешение за строеж № 19/19.02.2018 г. е постановена от контролния орган по чл. 216, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗУТ, в проведено по реда на чл. 216 ЗУТ производство и при спазване на процесуалните правила за допустимост на сезирането – с подадена на 05.04.2018 г., в срока по чл. 149, ал. 3 ЗУТ /14-дневен срок от съобщението за издаване на разрешението за строеж на Ю. Т. на 27.03.2018 г./, и от заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ /съсобственик на апартамент с идентификатор 300.1149.1.1 и лице по чл. 38, ал. 3 ЗУТ/, жалба. Разрешението за строеж е сред изрично посочените актове по чл. 216, ал. 1, т. 2 ЗУТ и началникът на Р. Ю. Р. е упражнил контролните си правомощия при отсъствието на предпоставки за недопустимост на жалбата на Ю. Т., като е мотивирал решението си по посочените в нея основания за незаконосъобразност на разрешението за строеж, респективно отсъстват основания по чл. 146, т. 1-3 АПК вр. чл. 216, ал. 5 ЗУТ за обявяване на нищожност или отмяна на заповедта.
Потвърденото със заповедта Разрешение за строеж № 19/19.02.2018 г. е издадено на възложителите – жалбоподателката и заинтересованата страна, като собственици на апартамент с идентификатор 300.1149.1.1 и в съответствие с разпоредбите на чл. 149, ал. 4 вр. чл. 161, ал. 1 ЗУТ, доколкото заявлението за издаването му, въз основа на което е образувано производството, изхожда и от двете. Безспорно е установено по делото, с оглед неоспореното експертно заключение, че заявление вх. № 94-С-2514/30.11.2017 г. е подписано и от Ю. Т. като собственик на обекта, за чието преустройство е издадено разрешението за строеж. Без значение за поставеното начало на процедурата е последващото заявление с вх. № 94-С-2541/17.01.2018 г., за което е установено, че не е подписано от жалбоподателката, доколкото с него са представени посочени от органа и необходими за произнасянето му документи. Заявлението от 30.11.2017 г. изразява съгласието на собствениците на обект 300.1149.1.1 – жалбоподателката Ю. Т. и заинтересованата страна Л. Т., за издаване на разрешение за строеж за преустройството и промяна на предназначението му, респ. е поставило началото на производството по издаването му, като разрешението за строеж е издадено на Ю. Т. и Л. Т. като собственици и възложители – чл. 148, ал. 4 вр. чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Респективно преценката наначалника на Р. Ю. Р., че е изразено съгласие от всички пряко заинтересовани собственици за издаване на оспореното разрешение за строеж по чл. 161, ал. 1 ЗУТ е обоснована.
Жалбата на Ю. Т. срещу издаденото разрешение за строеж не може да се разглежда като оттегляне на съгласието в подаденото на 30.11.2017 г. заявление и, отделно, е последваща издаването на разрешението за строеж, чиято законосъобразност се преценява към момента на издаването – чл. 142, ал. 1 АПК, към който изискването по чл. 148, ал. 4 вр. чл. 161, ал. 1 ЗУТ е спазено. Оттегляне на заявлението след издаването на административен акт е принципно възможно, но със съгласието на лицата, за които актът е благоприятен – арг. от чл. 156, ал. 1 АПК /в редакцията ДВ, бр. 30/2006 г./.
Възражението, че заявлението от 30.11.2017 г. не изхожда от всички собственици на апартамент с идентификатор 300.1149.1.1 е също неотносимо към преценката за законосъобразност на оспорената заповед по чл. 146, т. 4 АПК и на потвърденото с нея разрешение за строеж, доколкото след делбата между съсобствениците от 15.01.2018 г. /по нотариален акт № 13/2018 г., л. 40/, при която обект 300.1149.1.1 е възложен в общ дял на Ю. Т. и Л. Т., Б. Т. е изразил съгласие за преустройването му като собственик на самостоятелен обект 300.1149.1.4 – непосредствен съсед, по реда на чл. 38, ал. 3 ЗУТ с нотариално заверена декларация, и, доколкото към момента на издаване на Разрешение за строеж № 19/19.02.2018 г. същият не е имал качеството на възложител като собственик по чл. 161, ал. 1 ЗУТ. За издаването на разрешението за строеж, съгласие в нотариално заверена форма са изразили всички собственици на обекти – непосредствени съседи на обект 300.1149.1.1 – Б. Т. и П. К. /вж. схема на л. 64 и ситуация на л. 83/, с оглед което и мотивите в заповедта за законосъобразност на разрешението за строеж с оглед изискването по чл. 38, ал. 3 ЗУТ са правилни. Разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти, въпреки отсъствието на възраженията по тях в жалбата до Н. на Р. Ю. Р., е издадено и са одобрени съобразно предложението на собствениците на обект 300.1149.1.1 и с обособяването на две ателиета с площ на всяко едно приблизително съответстваща на 1/2 ид.ч. от общата застроена площ на апартамента, правата им на собственост не са накърнени. Спазени са и разпоредбите на § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр. 101/2015 г./ зоа преустройство и промяна на предназначението на апартамента - търпим строеж по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /вж. Удостоверение № АБ-02-10/16.03.2017 г. на Г. А. на О. С./.
По изложените съображения за съответствие на заповедта с материалния закон – чл. 148, ал. 4 вр. чл. 161, ал. 1 и чл. 38, ал. 3 ЗУТ, и при отсъствието на основания по чл. 146 АПК за отмяната й, подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора по делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, следва да бъдат уважени исканията на ответника и на Г. А. на О. С. за разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. - чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 216, ал. 6 вр. чл. 215 и чл. 213 ЗУТ вр. чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 215, ал. 7 ЗУТ, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю. В. Т., с адрес гр. С., ул. „. П. № *, срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-70/12.07.2018 г. на Н. на Р. Ю. Р..
ОСЪЖДА Ю. В. Т., с адрес гр. С., ул. „. П. № *, да заплати на Р. Ю. Р. сумата от 100 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ю. В. Т., с адрес гр. С., ул. „. П. № *, да заплати на О. С. сумата от 100 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
КТ