и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на глава ХІ на дял ІІІ на АПК /чл. 203 - чл. 207/ вр.
чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/ е образувано по искова молба на А. Г. М. от с. Д., който и с
поправената искова молба е предявил срещу Р. З. И. /РЗИ/ – Б. иск за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие.
С исковата си молба /първоначална и поправена/ и в хода на производството
ищецът е поддържал, че е следвало да се яви на ТЕЛК на 24.07.2013 г., но бил
възпрепятстван и пренасочен за преглед на 23.08.2013 г., в резултат на което за
месеците май, юни, юли до 23.08.2013 г. не е получил пенсия за инвалидност на
стойност общо 450 лв., които ответникът РЗИ – Б. следва да изплати.
Ответникът е изразил становище в придружителното преписката писмо за
неоснователност на иска, тъй като ТЕЛК към МБАЛ „Б.“ не е подчинен на РЗИ –
Б..
Представителят на О. П. -Б. е изразил становище за неоснователност на иска.
В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства и при техния
анализ и оценка съдът прие следното за установено :
Предявеният иск, с оглед на изложените в исковата молба фактически
обстоятелства, с които ищецът е обосновал претенцията си за заплащане на
обезщетение, намира правното си основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Искът е допустим, доколкото от самата претенция за настъпили вреди от
незаконосъобразно бездействие на ответника и възникналият в тази връзка правен
спор, който може да бъде разрешен само по съдебен ред, произтича правният
интерес за ищеца от предявяването и поддържането на исковата молба за заплащане
на обезщетение. Насочен е срещу процесуално легитимиран по иска като юридическо
лице ответник по смисъла на чл. 205 АПК /чл. 3, ал. 1 от Устройствения
правилник на регионалните здравни инспекции/, а доколко същият е надлежен да
отговаря по иска за вреди по ЗОДОВ е въпрос на основателност, а не на
допустимост на иска, каквото становище застъпва в практиката си и Върховен
административен съд на Р България.
Искът е подведомствен, родово и местно подсъден на сезирания съд съгласно чл.
128, ал. 1, т. 5 АПК и чл. 7 ЗОДОВ.
От фактическа страна участниците в процеса не спорят по главните факти от
предмета на доказване. Безспорно е, че с експертно решение на ТЕЛК за общи
заболявания І състав към МБАЛ „Б.“ – № 1978/23.08.2013 г. /л. 44/, ищецът е
преосвидетелстван и му е определена 50 % трайно намалена работоспособност за
срок от една година, считано от 01.08.2013 г. Преосвидетелстван е след преглед
на 23.08.2013 г. вместо на първоначално определената дата за явяване пред ТЕЛК
– 24.06.2013 г., поради обаждане на жалбоподателя, че не може да се яви на
24.06.2013 г. по причини, че съпругата си счупила ръката /писмо на л. 46/.
С Решение № 4293/16.09.2013 г. /л. 43/ медицинска комисия при ТП на НОИ – Б. е
признала по реда на чл. 98 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ оценката на
работоспособността на жалбоподателя, датата на инвалидизиране и срока на
инвалидизиране по Експертно решение № 1978/23.08.2013 г. на ТЕЛК за общи
заболявания І състав към МБАЛ „Б.“ .
При тези факти съдът прие следното от правна страна:
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. Исковете за тях се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, който въвежда като допълнителна
процесуална предпоставка за предявяването на иска наред с общите за всички
граждански искове - административният акт да е предварително отменен по
съответния ред – чл. 204, ал. 1. Изключенията от това правило са случаите на
вреди от нищожни или оттеглени административни актове, действия или бездействия
на административните органи, чиято незаконосъобразност се преценява
преюдициално от съда при разглеждането на иска – ал. 3 и ал. 4 на чл. 204 АПК.
Фактите по делото в случая не установяват бездействие на органи или длъжности
лица в подчинението на ответника РЗИ – Б. в смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК,
което е предпоставка за основателност на предявения срещу РЗИ – Б. иск за
обезщетение.
Искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставя кумулативно съществуване на следните
елементи от сложния фактически състав – незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на административен орган при или по повод изпълнение на
административна дейност, вреди за адресата и причинно - следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат. Тези обективни елементи представляват твърдения
за положителни факти, от които ищецът има правно очакване за положителни правни
последици за себе си, поради което носи тежестта да ги докаже.
Безспорно е, че ищецът е с призната трайно намалена работоспособност по
експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания І състав при МБАЛ „Б.“ , считано
от 01.08.2014 г., което е основание за отпускане на пенсия за инвалидност въз
основа на решение на медицинска комисия към съответното териториално поделение
на НОИ – чл. 98, ал. 4 КСО, в случая въз основа на решението на медицинската
комисия при ТП на НОИ – Б. от 16.09.2013 г. В случая не може да се твърди
бездействие на органи и длъжности лица от системата на РЗИ – Б., като основание
на предявения иск за обезщетение, доколкото, според обстоятелствата в исковата
молба, спорът е за датата на инвалидизиране, която е определена с експертното
решение на ТЕЛК към МБАЛ „Б.“ . Този спор не е в правомощията да разрешат
органи или длъжностни лица към РЗИ – Б.. От една страна ТЕЛК за общи
заболявания І състав към МБАЛ „Б.“ не е в структурата на РЗИ – Б., и от друга
страна – експертното решение, с което е признат процента намалена
работоспособност и определена датата на инвалидизиране е индивидуален
административен акт и подлежи на обжалване по административен ред пред НЕЛК,
чието решение се контролира по съдебен ред. При необжалването му същото влиза в
сила и се ползва със стабилитета, предвиден от закона за влезлите в сила
административни актове, в т.ч. относно датата на инвалидизиране. Жалбоподателят
не е упражнил правото си на оспорване на решението на ТЕЛК относно датата на
инвалидизиране по реда на чл. 112 от Закона за здравето, която дата определя и
отпускането на пенсията за инвалидност /чл. 73, ал. 1 КСО/, респективно и
доколкото неизплащането й за посочения от ищеца период – м. май до 23.08.2013
г., не се дължи на незаконосъобразно бездействие или отменен административен
акт на органи или длъжностни лица от състава на РЗИ – Б., предявеният иск за
обезщетение следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. М., с адрес с. Д., ул. „В.“ № 47, срещу Р. З. И. –
Б. иск за заплащане на обезщетение в размер на 450 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен срок от уведомяване на страните за
неговото изготвяне с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
М.К.