и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д. С. К. от гр. П., депозирана чрез пълномощник против Решение № 163/08.01.2020 г. на Районен съд – Б. постановено по НАХД № 1753/2019 г. по описа на съда, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 17-1116-000795/31.05.2017 г. на Началник група към ОД на М.- Б. С. „. П., за нарушение по чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението в обжалвана му част с твърдения, че е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за липса на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и за доказаност на нарушението. Твърди се, че тези изводи почиват на непрецизен анализ на събраните по делото доказателства. Изложени са и доводи за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, като бъде отменено наказателното постановление в тази му част.
Ответникът – С. „. полиция” при ОД на М.- Б. не взема становище по жалбата.
Представителят на О. П. - Б. счита касационната жалба за неоснователна, а съдебния акт като правилен моли да бъде оставен в сила.
Нови доказателства по см. на чл. 219, ал. 1 от АПК не се представят с жалбата и няма заявени искания за събирането на такива.
Административен съд - Б. след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С решението в обжалваната му част, предмет на касационната проверка, Районен съд – Б. е потвърдил Наказателно постановление № 17-1116-000795/31.05.2017 г. на Началник група към ОД на М.- Б. С. „. П., в частта му по т. 1, с която на Д. К., за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от с. з., й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200. 00 /двеста/ лева.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд, след като правилно е изяснил фактическата обстановка по делото е приел, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно, издадено при спазване на установената за това законова процедура, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Приел е за установено, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната й отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в законовоопределения размер.
Фактите по делото не са спорни и са установени в хода на проведеното пред съда съдебно следствие. Безспорно е установено в хода на съдебното следствие, че на 09.05.2017 г., около 15:50 часа, при опит да избегне удар с изпреварвания от нея лек автомобил, К. губи възможността да овладее управлявания от нея автомобил и в качеството й на водач на МПС е причинила ПТП, блъскайки се в предпазната ограда /мантинелата/. По аргумент на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Посочената разпоредба въвежда задължение за водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост във всеки един момент да спрат, когато възникне опасност за движението. Неизпълнението на законовото задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП е противоправно, поради което е наказуемо с предвидената в закона санкция. Анализът на събраните в хода на производството доказателства не остават съмнение, че посочените в АУАН и в НП дата, място и час, жалбоподателката като правоспособен водач се е движела с несъобразена скорост, която не й е позволила да овладее автомобила. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 20, ал. 2, като наложената санкция е в предвидения в разпоредбата на чл. 179, ал. 2, пр.1 ЗДвП размер. Деянието е виновно извършено, поради което е съставомерно от субективна страна.
Неоснователно е поддържаното с жалбата възражение за маловажност на случая. Конкретно по делото, с оглед обществената опасност на деянието, то същото не може да бъде определено като маловажно. За да е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН следва да бъдат установени фактически обстоятелства, които обуславят по-ниската степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, за които законодателят е предвидил и съответната санкция. Такива в настоящия случай не са налице.
Изложените в жалбата възражения за пропуски в съдържанието на актовете на основание чл. 42 и чл. 57 ЗАНН са поддържани и пред районния съд, който е изложил убедителни мотиви за тяхната неоснователност и доколкото не представляват касационни основания по чл. 348 НПК, съдът намира, че не следва да ги обсъжда отново.
По изложените съображения за неоснователност на касационната жалба и отсъствие на касационни основания за отмяна, съдебното решение в обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд – Б.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 163/08.01.2020 г. на Районен съд – Б. постановено по НАХД № 1753/2019 г. по описа на съда, в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова
/п/ Румяна Митева - Насева
Вярно с оригинала!
О.М.