и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на О. О. “. администрация” (ОО “АА“) – Б. против Решение № 11331/02.12.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 1426/2019 г. по описа на Районен съд – Б., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 21-0000337/ 19.07.2019 г., издадено от и.д. Началник на ОО „АА“ – гр. Б..
В касационната жалба са развити доводи за незаконосъбразност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона. Касаторът оспорва изводите на районният за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че визираното в АУАН и НП нарушение е безспорно доказано и правилно квалифицирано, поради което правилно е ангажирана имуществената отговорност на ответника, при законосъобразно протекла процедура. По изложените съображения се претендира отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго от касационната инстанция, с което НП да бъде потвърдено.
Ответникът – “. Т. О. представлявано от Д. Г., чрез процесуалния си представител – адв. Х., оспорва жалбата като неоснователна. Подробни съображения за законосъобразност на първоинстанционното решение с искане същото да бъде оставено в сила, са изложени в писмени бележки.
Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на районния съд счита, че следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Б. е отменил НП № 21-0000337/ 19.07.2019 г., издадено от и.д. Началник на ОО „АА“ – гр. Б., с което на “. Т. О. за нарушение на чл. 6, ал. 4, пр. 2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен превоз на пътници и товари (Наредбата) и на основание чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), е наложена имуществена санкция в размер на 200,00 (двеста) лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. До този си извод съдът е стигнал след като е констатирал, че в АУАН и НП липсват дата и място на извършване на нарушението, както и че фактическото описание на нарушението е непълно и неясно, a от друга страна не кореспондира на правната му квалификация.
Решението е правилно.
Изводите на районният съд за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление са правилни и обосновани, поради което се споделят изцяло от настоящия касационен състав.
Действително, както правилно е приел и първоинстанционният съд, от начина по който е формулирано фактическото описание на нарушението, не става ясно в какво се изразява повдигнатото срещу дружеството–превозвач административно обвинение. От една страна се сочи, че същото не е представило удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК при доказване на финансовата си стабилност. Този извод е опроверган в хода на съдебното следствие, доколкото от материалите по делото е видно, че дружеството е представило такова удостоверение – с изх. № *72394/19.03.2019 г. (л.58 от първоинстанционното дело), в което е отразено, че “. Т. ООД няма задължения. На следващо място в НП се сочи още, че след повторно направена справка в базата на НАП е установено, че превозвачът има задължения, поради което не отговаря на изискванията за финансова стабилност от 14.06.2018 г. до 20.06.2019 г. Кога е извършена повторната проверка, обаче, в НП липсва всякакво уточнение. Неясно остава и защо наказващият орган е формирал извод, че задълженият субект не е отговарял на изискванията за финансова стабилност за целия период от 14.06.2018 г. до 20.06.2019 г., след като по делото е установено, че към 19.03.2019 г. дружеството не е имало задължения. Неясно е въобще как е определен този период. Правилна е констатацията на районния съд, че в НП липсва и дата на извършване на нарушението. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно императивните разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т. 3 от ЗАНН, датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит от съдържанието на НП и АУАН, а липсата му винаги представлява съществен процесуален порок, тъй като препятства преценката относно това дали административнонаказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, което е задължителна предпоставка за законосъобразност на същото. Поради това районният съд правилно е приел, че липсата на основни реквизити на АУАН и НП, представлява съществено нарушение на ЗАНН, довело до ограничаване правото на защита на дружеството в пълен обем.
Ето защо, като е отменил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Б.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11331/02.12.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 1426/2019 г. по описа на Районен съд – Б..
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева
ЧЛЕНОВЕ: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
/п/ Иван Шекерлийски
Вярно с оригинала!
Е.Ф.