и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Л. М. Х. от Г. К., Ч. надлежно упълномощен адвокат, против Решение № 111/06.03.2020 г. на РС – Дупница, постановено по НАХД № 26/2020 г. по описа на съда, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-120 от 20.08.2018 г. на Председателя на Д. А. „. С..
Касационната жалба е мотивирана по съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение, с твърдения за постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК. Касаторът счита, че при правилно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до неправилни и необосновани изводи за доказаност и съставомерност на процесното нарушение, поради което материалния закон е неправилно приложен. Твърди се още в жалбата, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати редица съществени процесуални нарушения, опорочаващи същото до степен, налагаща отмяна процесното НП. Неправилно съдът е приел неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Въз основа на подробно изложените съображения се иска санкционираното лице да бъде освободено от отговорност по реда на цитирания законов текст. Иска се обжалвания С. акт да бъде отменен, като бъде отменено и наказателното постановление.
Ответникът по касация - Д. А. „. С., Ч. процесуалния си представител Й. Ст. – упълномощен служител с юридическо образование (лице по чл. 32, т. 3 от ГПК), оспорва жалбата като неоснователна. Претендира в полза на ответната страна да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Прокурорът от О. П. – Б. счита жалбата за неоснователна.
Нови доказателства по см. на чл. 219, ал. 1 от АПК не се представят с жалбата и няма заявени искания за събирането на такива.
Административен съд – Б. намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна имаща право и интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационен контрол С. акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Дупница е потвърдил НП № 38-120 от 20.08.2018 г. на Председателя на ДАНС, с което на Нотариус Л. М. Х., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 586, с район на действие РС – К., за нарушение по чл. 6, ал. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (отм., ДВ, бр. 27 от 27.03.2018 г.) вр. с чл. 3, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари (отм., ДВ, бр. 3 от 08.01.2019 г.), на основание чл. 23, ал. 1 от ЗМИП (отм.), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв.
За да постанови обжалвания резултат районният съд е приел, че вмененото на касатора нарушение е безспорно доказано както от обективна, така и от субективна страна, квалифицирано е правилно, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е констатирал още правилно приложение на закона при определяне на наказанието по вид и размер с приложимост на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, както и липса на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е правилно. Установените по делото факти, въз основа на събраните по надлежния процесуален ред гласни и писмени доказателства, безспорно сочат на извършено от Нотариус Л. Х. административно нарушение по чл. 6, ал. 2 от ЗМИП (отм., ДВ, бр. 27 от 27.03.2018 г.) вр. с чл. 3, ал. 5 от ППЗМИП (отм., ДВ, бр. 3 от 08.01.2019 г.).
Страните не спорят по фактически обстоятелства, установени при извършената на 21.02.2018 г. проверка от служители на ДАНС. Установено е, че на 14.02.2017 г. Нотариус Л. Х. е удостоверила договор за покупко – продажба на недвижим имот, материализиран в Нотариален акт № 29, том I, рег. № 850, дело № 12/2017 г., между „....С.“ ЕАД като продавач, действащ Ч. пълномощника си В. В., и Ивайло Василев като купувач. Не е спорно и обстоятелството, че към момента на изповядване на сделката, нотариусът е бил задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 11 от ЗМИП (отм.), съгласно който мерките по ал. 1 - за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, са задължителни за нотариусите. Именно нотариусите са част от кръга субекти, на които ЗМИП и подзаконовите нормативни актове по прилагането (в приложимите им към казуса редакции) възлагат функции по прилагане на мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, в това число и Ч. идентифициране на физическите лица, които са действителни собственици на клиент - юридическо лице (арг. чл. 6, ал. 2 от ЗМИП – отм.), поради което са субект на отговорността по чл. 6, ал. 2 ЗМИП (отм.). Нормата на чл. 6, ал. 2 от ЗМИП (отм.) предвижда още, че при липса на друга възможност, идентифицирането може да се извърши Ч. декларация, подписана от законния представител или пълномощника на юридическото лице. Условията и редът за идентифициране и проверка на идентификацията, условията и редът за освобождаване от задължението за идентификация, както и формата и редът за подаване на декларацията, се определят с правилника за прилагане на закона. Този ред е доразвит в чл. 11, ал. 1 от ППЗМИП (отм.), съгласно който декларацията по чл. 6, ал. 2 ЗМИП се подава пред лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП или пред определен от него служител преди извършването на операцията или сделката, а в ал. 2 е определено съдържанието на декларацията.
В разрез с императивно регламентираните му задължения обаче в хода на охранителното производство по изповядване на процесната прехвърлитена сделка, нотариусът е извършил проверка Ч. справка в ТР при АВ, при която е установено единствено едноличния собственик на капитала на юридическото лице – продавач, който е чуждестранно ЮЛ, но не и физическото/физическите лица, действителни собственици на дружеството. В тази хипотеза и при действащата към този момент нормативна уредба, при липса на друга възможност за идентифицирането на физическите лица, действителни собственици на клиента - юридическо лице, нотариусът е следвало да изиска представяне на декларация по чл. 6, ал. 2 от ЗМИП (отм.), подписана от законния представител или пълномощника на ЮЛ, в изпълнение на задължението си по визирания законов текст, респ. като задължен субект чл. 3, ал. 2, т. 11 от ЗМИП (отм.). Неизпълнението на законовото задължение е противоправно деяние, осъществяващо обективния състав на нарушението. По делото не са представени доказателства, опровергаващи обвинителната теза за неизпълнение на задължението по чл. 6, ал. 2 от ЗМИП (отм.) от страна на Нотариус Л. Х.. Видно от събраните в хода на съдебното следствие такива, в т. ч. свидетелските показания на помощник – нотариус Наталия Стоичков, в кориците на процесното нотариално делото декларация с данните по чл. 6, ал. 2 от ЗМИП (отм.) не се е сдържала, такава не е била предоставена на нотариуса и не е изискана от него при изповядване на сделката. Следва да се посочи, че противно на твърдяното в касационната жалба, районният съд е извърши цялостен и прецизен анализ на събрания по делото доказателствен материал, въз основа на който е формирал правилни и обосновани фактически и правни изводи. В т.ч. съдът е анализирал представената впоследствие в хода на административнонаказателното производство декларация чл. 6, ал. 2 от ЗМИП (отм.), преценявайки доказателствената й тежест и окачествявайки я като негодна да обори административното обвинение. Не без значение е и фактът, че извършилите проверката служители при ДАНС лично непосредствено са възприели липсата на данни по нотариалното дело досежно обстоятелствата по чл. 6, ал. 2 от ЗМИП (отм.). Ето защо, предвид всичко изложено по – горе, настоящият касационен състав напълно споделя изводите на районният съд, че в случая Нотариус Л. Х., като субект по чл. 3, ал. 2, т. 11 ЗМИП не е изпълнила задължението си по чл. 6, ал. 2 от ЗМИП (отм., ДВ, бр. 27 от 27.03.2018 г.) вр. с чл. 3, ал. 5 от ППЗМИП (отм., ДВ, бр. 3 от 08.01.2019 г.), с което е от обективна и субективна страна е осъществен състава на чл. 23, ал. 1 от ЗМИП (отм.). Деянието е съставомерно от субективна страна, доколкото нотариусът е съзнавал правно дължимото си поведение, което не е изпълнил, като не е упражнил и правото си по чл. 4, ал. 4 ЗМИП (отм.) да откаже сделката.
По поддържаните възражения за процесуална незаконосъобразност на НП, във връзка с нарушение по прилагане на института „маловажност“, първоинстанционният съд е изложил обосновани мотиви за неприложимост на разпоредбата, които изцяло се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят. За пълнота следва да се посочи, че НП съдържа изключително подробно фактическо описание на нарушението, цялостен анализ на относимата правна рамка, изчерпателна квалификация на деянието, която на свой ред в пълна степен кореспондира с фактическите основания за налагане на процесната санкция, както и всички реквизити, определени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. При определяне на наказание в минимален размер, наказващият орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, потвърдено от съда и в тази му част.
Ето защо, като е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
С оглед изхода на делото, основателно е направеното искането от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Д. А. „. С. сумата в размер на 80,00 лева – сторени по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 111/06.03.2020 г. на РС – Дупница, постановено по НАХД № 26/2020 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Л. М. Х. от Г. К., ул. „. № 2 да заплати по сметка на Д. А. „. С. сумата от 80,00 (осемдесет) лева - разноски по делото.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова
/п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!
М.К.