и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по частна жалба, подадена от А. Г. Р. с адрес: Г. Б., област Б., ул. „С. С.” № 3, срещу Определение № 2045/03.04.2017 г., постановено по адм. дело № 781/ 2004 г. по описа на Районен съд – Разлог, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на жалбоподателя за отмяна на наложена по делото обезпечителна мярка „възбрана” върху недвижим имот – нива, с площ от 0,405 дка., находящ се в с землището на Община Б., местността „Овиначе”, при граници и съседи: М. Д., Г. С., Г. С., Г. Д. и пасище, от която площ 0.113 дка попадат в част от имот с пл. № 160156 – собственост на И. К. Д. и 0.292 дка попадат в имот пл. № 160054 – собственост на А. Г. Р..
В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Оспорва се извода на районния съд, че за молителя Р. не е налице правен интерес от отмяна на наложената обезпечителна мярка. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което обезпечителната мярка „възбрана” върху цитирания по-горе недвижим имот да бъде отменена.
Препис от частната жалба е връчен на жалбоподателя по първоинстанционния спор – И. Г. К., който в депозирано по делото писмено възражение, е изразил становище за недопустимост на същата.
Като разгледа постъпилата частна жалба, ведно с доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е било е образувано по жалба на И. Г. К., с адрес: Г. Б., област Б., ул. „П.” № 82, против Решение № 858б от 08.09.2004 г. на О. С. по З. и гори – Г. Б., в частта му, с която се отказва възстановяване на собствеността на наследниците на А. Г. К., бивш жител на Г. Б., в съществуващи, стари реални граници върху следния земеделски недвижим имот, а именно: нива с площ от 0.405 дка., находящ се землището на Г. Б., м. „Овиначе”, заявен с пореден № 6 от заявлението и установен със съдебно решение № 466/15.12.2003 г. на Районен съд - Разлог.
В хода на първоинстанционното производство, по молба на жалбоподателя К., с Определение № 90/15.09.2004 г., районният съд е допуснал и наложил обезпечителна мярка „възбрана” върху описания по-горе недвижим имот, във връзка с което е издадена и обезпечителна Заповед № 91/15.09.2004 г.
С молба вх. № 1779/21.02.2017 г., А. Г. Р. е поискал наложената обезпечителна мярка да бъде отменена. Искането си е основал на обстоятелството, че 0.292 дка. от процесния недвижим имот попадат в собствения му имот с пл. № 160054. В молбата е посочено още, че адм. дело № 781/2004 г. по описа на Районен съд – Разлог е приключило с влязло в сила на 20.11.2012 г. съдебно решение, поради което е отпаднала необходимостта от наложената обезпечителна мярка.
С Определение № 2045/03.04.2017 г., постановено по адм. дело № 781/ 2004 г., предмет на настоящото производство, Районен съд – Разлог е оставил без разглеждане молбата на А. Г. Р., приемайки, че доколкото последният не е страна в административното производство, то за него не е налице правен интерес от отмяна на наложената обезпечителна мярка „възбрана”, поради което не е заинтересована страна по смисъла на чл. 402, ал. 1 от ГПК.
Определението е неправилно. Съображения:
Съгласно т.6 на Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК, легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са ищецът при отказ да се допусне обезпечение или при допускането му при различни от исканите условия, ответникът и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка.
По аналогия от цитираното по-горе тълкувателно решение, са налага изводът, че щом лицето, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка, може да обжалва определението по допускането му, то същото лице може да иска и отмяна на обезпечението. Т.е. със самото твърдение, че обезпечителната мярка засяга правната му сфера, Р. се легитимира като заинтересованата страна по см. на чл. 402 от ГПК, а дали действително е налице такова неблагоприятно засягане, е въпрос по същество. В тези случаи съдът не следва да оставя без разглеждане искането, а въз основа на твърденията в молбата да пристъпи към разглеждането й по същество. Ето защо, като е оставил без разглеждане молбата на А. Р. за отмяна на наложена обезпечителна мярка „възбрана”, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото да бъде върнато на Районен съд – Разлог за произнасяне по същество по молбата за отмяна на обезпечението.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 236 от АПК, Административен съд - Б.

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение № 2045/03.04.2017 г., постановено по адм. дело № 781/2004 г. по описа на Районен съд – Разлог.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Разлог за произнасяне по молбата по същество.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Мария Тодорова

ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ Саша Алексова
2. /п/ Иван Петков

Вярно с оригинала!
О.М.