и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящето дело се разглежда по реда на чл. 211, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С. А. Р., ЕГН *, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Е.“, Б. 2. В. В, . 4, А. 11 против Заповед № 517з-5399/ 12.10.2021 год. на Д. на ОД на М. – С., с която на жалбоподателя С. А. Р. – полицай в група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Пирдоп при ОД на М. – С. на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР – „неизпълнение на разпоредбите на този закон …“ е наложено дисциплинарно наказание „порицания“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
В обстоятелствената част на жалбата се сочат конкретни фактически и правни твърдения в подкрепа на изразеното становище за незаконосъобразност на същата. Твърди се, че в административното производство, в това число и в самата дейност по издаване на административния акт са допуснати редица нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалноправни разпоредби, включително и че заповедта противоречи на целта и смисъла на закона, в частност на ЗМВР.
Иска се съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени Заповед № 517з-5399/ 12.10.2021 год. на Д. на ОД на М. – С.
С жалбата се претендира заплащане на сторените деловодни разноски.
В съдебно заседание оспорващият се представлява от процесуален представител по пълномощие, който в становището си изразено пред съда поддържа депозираната жалба по съображенията и направените възражения в същата. Не ангажира нови доказателства.
Административният орган, не се представлява в съдебно заседание. С представената преди провеждане на заседанието писмена защита оспорва жалбата по подробно изложените в същата основания. Сочи конкретни фактически и правни твърдения досежно законосъобразността и правилността на оспорената заповед. Не ангажира допълнителни доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
За изясняване на постъпили предварителни данни от извършена проверка на подадени от служители на ОД на М. - С. декларации за имущество и интереси по ЗКПОНПИ в докладна записка, с рег. № 517р-10502/ 01.06.2021 год. /л. 36 – 38 от делото/ и Доклад с рег. № 4575р-1717/ 18.06.2021 год. /л. 33 – 35 от делото/, със Заповед № 517з-3672/ 26.07.2021 год. по описа на ОД на М. – С., издадена от Л. К., директор на ОД на М. – С. е разпоредено извършване на проверка по получени данни за извършени дисциплинарни нарушения от служители на ОД на М. – С. поименно посочени в същата, във връзка с неподадени в срок декларации по ЗПКОНПИ. Проверката е възложена на служители на ОД на М. – С.: председател - гл. инспектор М. Р. – началник на сектор „ПИП“ към отдел „КП“ при ОД на М. – С. и членове: Л.Я. – ст. експерт /ЧР/ в сектор „КАПОЧР“ към отдел „Административен“ при ОД на М. – С. и инспектор Е.М. – разузнавач в група „ППОИ“ на сектор „ПИП“ към отдел „КП“ при ОД на М. – С.. В последствие поради наличие на обективни причини, със Заповед № 517з – 3730/ 28.07.2021 год. на Д. на ОД на М. – С. е променен съставя на комисията, като на мястото на председателя на комисията – гл. инспектор М. Р. – началник на сектор „ПИП“ към отдел „КП“ при ОД на М. – С. е назначен С. Р. – началник група „ОАПС“ към отдел „КП“ при ОД на М. – С. и на мястото на вторият член на комисията - инспектор Е. М. – разузнавач в група „ППОИ“ на сектор „ПИП“ към отдел „КП“ при ОД на М. – С. е назначен С. Г. – началник сектор „БДС“ при ОД на М. – С.. Резултатите от проверката са посочени в изготвената в определения със заповедта срок писмена справка, с рег. № 517р-17005 от 26.08.2021 год. /л. 13 – 22 от делото/, изготвена от назначената с цитираната по-горе заповед комисия. В случая не се спори, че е налице валидно възникнало и съществуващо служебно правоотношение между М. и служителя /понастоящем жалбоподател/. Младши инспектор С. А. Р. изпълнява длъжността "полицай“ в група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Пирдоп при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – С., включително и към датата на започване на дисциплинарното производство, което е образувано със Заповед № 517з-3672/26.07.2021 год. /вж. л. 26 – 27 от делото/. Със същата, директорът на ОД на М.- Б. е разпоредил проверка за изясняване на постъпили данни за това, че жалбоподателя като служител на М. не е подал в срок до 15.05.2021 год. пред Д. на ОД на М. – С. декларации за имущество и интереси по ЗПКОНПИ за календарната 2020 год., с което не е изпълнил задължение по чл. 160, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР, с което е допуснал нарушение съставомерно по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗМВР.
Въпросната заповед е връчена лично на служителя на 28.07.2020 год., което е удостоверено с подписа на последния.
На 29.07.2021 год., жалбоподателят е депозирал във връзка с извършващата се проверка писмени обяснения /сведения – л. 40 от делото/, с които е заявил, че неподаването на декларациите в срок не е умишлено и не цели прикриване на имущество и интереси. Твърди, че не е бил уведомен от пряк ръководител за подаване на такива декларации, включително и че е ползвал платен годишен отпуск.
По искане на председателя на назначената комисия с докладна записка, с рег. № 517р-15251/ 30.07.2021 год. адресирано до Д. на ОД на М. - С., със Заповед № 517з-3785/ 30.07.2021 год., последният е удължил срока на проверката до 27.08.2021 год. Като основание в същата е посочена необходимост от пълно, всестранно и обективно събиране на данни по извършената проверка.
Резултатите от работата на дисциплинарно-разследващия орган са обективирани в Справка с рег. № 517р-17005 от 26.08.2021 год. по описа на ОД на М. - С.. Според съдържанието на Справката, изготвена от Комисията, от събраните писмени доказателства се установява безспорно извършването на посоченото нарушение описано, със съответните фактически данни и правна квалификация на съставомерност по конкретни текстове на ЗМВР. Комисията е приела за неоснователни възраженията на Р. относно неизпълнение в нормативно определения срок на вмененото му със Закон задължение. На твърдението на последният, че не е бил уведомен от пряк ръководител за попълване на процесните декларации се сочи, че не е вменено като задължение на никой пряк ръководител да уведомява свои подчинени за задължение произтичащо от конкретна правна норма, в случая чл. 160, ал. 3 от ЗМВР. По отношение на възражението, че служителят е ползвал платен годишен отпуск, в справката се сочи, че за периода от 05.05.2021 год. до 20.05.2021 год., действително последният е ползвал платен годишен отпуск, но въпросната декларация е подадена десет дни след приключване на отпуската – 31.05.2021 год., В. с рег. № 347дки-61 от 31.05.2021 год. Позовавайки се на горепосочените обстоятелства, членовете на комисията приемат, че забавянето в случая не се дължи на уважителна причина или на форсмажорно обстоятелство. Отчитайки проявената самокритичност в дадените писмени обяснения, включително изхождайки от данните на приложената кадрова справка, в частност съобразявайки се с обстоятелството, че последният не е наказван и поощряван, както и фактът, че е сравнително млад служител, членовете на назначената комисия е предложила да бъде наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание "порицание“ за минималния срок от шест месеца.
Служителят е запознат със Справката на 27.08.2021 год. В същата не е отразил конкретно възражение. Въпросната справка е предоставена на Д. на ОД на М. – С. в изпълнение на цитираната заповед.
В изпълнение на задължението по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, с покана рег. № 517р-17054/ 27.08.2021 год. /л. 113 от делото/ е предоставена възможност на служителя от страна на дисциплинарно наказващия орган да упражни правото си на защита, като даде писмени обяснения или възражения по вмененото му дисциплинарно нарушение. Същата е връчена на служителя на 27.08.2021 год. Жалбоподателят е упражнил правото си на защита, като е представил в писмена форма обяснения, В. № 517р-17069/ 27.08.2021 год.
На 12.10.2021 год., директорът на ОД на М. – С., като дисциплинарно наказващ орган е издал оспорената Заповед № 517з-5399/ 12.10.2021 год., с която на жалбоподателя С. А. Р. – полицай в група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Пирдоп при ОД на М. – С. на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР – „неизпълнение на разпоредбите на този закон …“ е наложено дисциплинарно наказание „порицания“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
Заповедта е връчена на Р. на 12.10.2021 г. Последният е депозирал жалба срещу заповедта чрез административният орган по пощата с известие – обратна разписка. Същата е входирана в ОД на М. – С. на 26.10.2021 год., с № УРИ-16486/ 26.10.2021 год.
Към административната преписка по издаване на оспорения акт са приложени всички писмени доказателства събрани в хода на извършената проверка, съответно обсъдени в издадения акт и приобщени към доказателствения материал.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена от събраните по делото писмени доказателства, които не са оспорени по предвидения процесуален ред. Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставената му законова делегация. Директорът на ОД на М. – С., на основание чл. 204, т. 3 от ЗМВР, в качеството му на ръководител на структура по чл. 37 от същия Закон имащ това правомощие по отношение на служителите на ръководни и изпълнителски длъжности за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1- 3 от ЗМВР.
Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195 ЗМВР и при спазване предвиденото в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР изискване за форма. Съдържа всички изискуеми реквизити – в заповедта е посочен извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, посочени са разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, поради което е и мотивирана.
При издаване на обжалваната заповед не са допуснати нарушения на административно-производствените правила - издадена е при спазване на императивните правила за провеждане на дисциплинарното производство и налагане на дисциплинарно наказание. Производството е образувано, след разпоредена по надлежния ред проверка,проведена с участието на служителя и след изясняване на релевантните факти. Дисциплинарно-отговорното лице е имал възможността да осъществи пълноценно правото си на участие и защита в дисциплинарното производството. Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на държавния служител. На оспорващия е била предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство, както и да представи допълнителни обяснения или възражения.
В тази връзка съдът намира, че дисциплинарно разследващият орган не е допуснал съществени нарушения на процедурните правила във връзка с установяването на дисциплинарното нарушение.
Оспорената заповед според съда съответства на изискванията на материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е осъществил описаното в заповедта и в изготвената справка дисциплинарно нарушение.
Според чл. 194, ал. 1 от ЗМВР държавните служители в М., които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този Закон дисциплинарни наказания. Според ал. 2, т. 1 на същата правна норма, неизпълнението на разпоредбите на този закон представлява дисциплинарно нарушение.
Дисциплинарната отговорност по Глава осма от Раздел VІІІ на ЗМВР е лична отговорност по аргумента на чл. 194, ал. 1 от ЗМВР и за да бъде наложено дисциплинарно наказание на един държавен служител от състава на М., следва административният орган да докаже, че той виновно (умишлено или по непредпазливост в двете й форми – небрежност и самонадеяност) е нарушил служебната дисциплина и е извършил дисциплинарно нарушение по някоя от хипотезите на чл. 194, ал. 2 ЗМВР. В тежест на дисциплинарно-наказващия орган е да установи конкретните фактически обстоятелства, осъществяващи състава на дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 ЗМВР, държавните служители в М., които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон наказания, като в ал. 2, т. 1 - т. 4 на същия текст е посочено, че дисциплинарните нарушения са: неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник - министрите и главния секретар на М. и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в М.. Като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание, административният орган е посочил в оспорената заповед разпоредбите на чл. 194, ал.1, т. 1 от ЗМВР, съгласно която, дисциплинарно нарушение представлява, „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на М. и на преките ръководители.“
По отношение на приложението на материалния закон досежно посоченото в т. 1 от заповедта нарушение, съдът намира, че дисциплинарно наказващ орган правилно е приложил Закона. Съдът приема за безспорно установено позовавайки се на събраните по делото доказателства, че жалбоподателят с бездействието си не е изпълнил разпоредбата на чл. 160, ал. 3 от ЗМВР. Съгласно цитираният текст, държавните служители подават всяка година до 15 май декларация за имущество и интереси по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. За прецизност в случая следва да се отчете факта, че 15.05.2021 год. е неработен ден – събота, поради което и по аргумента на чл. 60, ал. 6 от ГПК, крайният срок следва да се счете първият следващ присъствен ден – 17.05.2021 год. От приложените към административната преписка документи, приобщени към доказателствения материал е видно, че жалбоподателят е подал своята декларация за имущество и интереси по ЗПКОНПИ за предходната 2020 год. на 31.05.2021 год., с което не е спазил нормативно регламентираното задължение в срок до 15.05. да представи такава декларация. Забавянето в случая не се дължи на уважителна причина или на форсмажорно обстоятелство, които по отделно или в своята съвкупност биха изключили елемента на вина в съответната форма, като субективно отношение на дееца, като елемент от фактическият състав на допуснатото нарушение. За пълнота на изложението, следва да се посочи, че съдът приема за неоснователни наведените от жалбоподателя пред дисциплинарната комисия и пред дисциплинарно наказващия орган твърдения, които според него го оневиняват в това му бездействие. По отношение на първото, приложение намира необоримата презумпция, че незнанието на фактите би могло да е оправдание, но не и незнанието на законите – „Ignorantia legis neminem excusat“, или "непознаването на закона не извинява никого", поради което незнанието на закона само по себе си не може да изключи и наличието на вина при дееца. В допълнение към последното следва да се посочи, че не е вменено задължение на преките ръководители на жалбоподателя от състава на М. да указват ежегодно и персонално на всеки един от тях изпълнението на процесното задължение. Идентични са и съжденията относно твърдението, че служителят е бил в платен годишен отпуск, като причина за неподаване на въпросната декларация. Следвайки разпоредбата на чл. 160, ал. 3 от ЗМВР, началото на срока за изпълнението на задължението следва началото на всяка календарна година, следваща годината за деклариране на изискващите се обстоятелства, като крайният срок е определен – до 15 май. В случая безспорно установен е факта, че жалбоподателя е ползвал платен годишен отпуск само за периода от 05.05. до 20.05.2021 год., т.е. продължителността му не покрива в цялост периода, в който следва да бъде изпълнено нормативно регламентираното задължение.
Позовавайки се на гореизложените съждения, настоящия съдебен състав приема, че с поведението си в случая, мл. инспектор Р. е допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗМВР - „неизпълнение на разпоредбите на този закон … ", съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 15, пр. 1 от ЗМВР - „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове", за което е предвидено дисциплинарно наказание „порицание".
Следователно в случая, дисциплинарно наказващия орган е наложил на оспорващия предвиденото от Закона за М. дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, същият правилно е приложил материалния закон. В случая срокът на наложеното дисциплинарно наказание е в минимално определения срок, съобразно с всички посочени в оспорената заповед смекчаващи отговорността обстоятелства.
При така установените факти следва изводът, че оспорената заповед е издадена в съответствие и с приложимите материалноправни разпоредби на закона и съответните подзаконови нормативни актове и не е налице основание за отмяната й по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Извършеното нарушение правилно е квалифицирано по посочените текстове от административния орган, като последният е наложил дисциплинарно наказание "Порицание" за срок от шест месеца в предвидения по чл. 200, ал. 2 от ЗМВР в минимален размер.
Оспореният административен акт съответства и на целта на закона. С издаване на оспорената заповед, постановена в дисциплинарното производство се постига предвиденият от законодателя резултат – възпитателно и превантивно въздействие върху държавния служител за спазване на служебната дисциплина
Предвид изложеното настоящият състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, поради което жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски се явява основателна.
С оглед изхода на производството, и предвид изрично направеното искане за присъждане на деловодни разноски, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150. 00 /сто и петдесет/ лева, платими от жалбоподателя.
Съгласно чл. 211, изр. последно от ЗМВР, решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗМВР, не подлежи на касационно оспорване.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Б.,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. А. Р., ЕГН *, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. „Е.“, Б. 2. В. В, . 4, А. 11 против Заповед № 517з-5399/ 12.10.2021 год. на Д. на ОД на М. – С., с която на жалбоподателя С. А. Р. – полицай в група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Пирдоп при ОД на М. – С. на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР – „неизпълнение на разпоредбите на този закон …“ е наложено дисциплинарно наказание „порицания“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА С. А. Р., ЕГН *, да заплати на ОД на М. – С. сумата в размер на 150. 00 /сто и петдесет/ лева, съставляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Административен съдия: /п/ Димитър Думбанов

Вярно с оригинала!
Е.Ф.