Производството е по реда на чл. 203-207 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по изпратени по компетентност от Административен съд – С.-град искови молби с вх. № 22249/16.07.2019г. и № 22250/16.07.2019г., съединени за общо разглеждане от А. Б. З. с ЕГН * с постоянен адрес : Б., ул. „. Л. № *, В. ..., чрез пълномощника си адв. М., член на АК – Х., с адрес гр. С., ул. „Т.м.“ № ..., ел.адрес smiхalev@gmail.com срещу Държавата, представлявана от Министъра на Ф., адрес : гр. С. – 1., ул. „Г.С. Р.“ № ... на основание чл. 31, ал.1 от ГПК и срещу Н. С. на Р България.
С допълнителна молба от 02.09.2019г. е направено уточнение на исковите претенции, поради допусната техническа грешка. След уточнението се иска осъждане на ответниците да заплатят на ищеца - обезщетение за имуществени вреди в размер на 25 160 щатски долара, представляващи пълния размер на противоправно отнета в полза на държавата сума, представляваща недекларирани парични средства в същия размер, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на завеждане на исковата молба - 16.07.2019г. до окончателното й изплащане; - обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 777 щатски долара, представляващи обезщетение за имуществени вреди поради противоправното лишаване на ищеца от възможността да се ползва от паричните средства в размер на 25 160 щатски долара, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане; - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 02.09.2019г. ищеца А. Б. З., чрез процесуалния си представител – адв. М. излагат твърдения, че на 03.06.2010г. ищецът е преминал законно през МП „Капитан Андреево“ - границата на Р. България с трета страна – Република Турция, при което е извършил нарушение като не е декларирал пренасяните от него парични средства в брой - сумата 25 160 щатски долара. Във връзка с това му било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 251, ал.1 от Наказателния кодекс и на същата дата бил привлечен към наказателна отговорност, а недекларираната сума била задържана с разписка за митническо задържане от извършилите проверка митнически служители. На 03.06.2010г. било образувано досъдебно производство № 454/2010г. по описа на РУП-С., по което тази сума била предадена с протокол за доброволно предаване на разследващия орган по делото. След повече от 4 години с Определение № 268 от 15.07.2014г. постановено по НОХД № 521/2014г. на РС - Свиленград, ищецът бил признат окончателно за виновен за престъпление по чл.251, ал.1 от Наказателния кодекс, за което бил наказан с наказание „лишаване от свобода“, с отложено изпълнение и допълнително като санкция, съдът е постановил отнемане на недекларираната сума в полза на държавата на основание чл. 251, ал.2 НК. От правна страна се твърди, че наказателният съд не се е съобразил с принципа на примата на Правото на ЕС, като от датата на задържането през 2010г. на сумата до дата на определението за осъждането на ищеца компетентните органи са имали достатъчно време за да изяснят произхода на задържаната от тях сума според предписанията на чл.4, пар.2 от Регламент (ЕО) 1889/2005г., като на основание чл.3 и чл.9, параграф 1 от регламента е следвало да бъде наложена на ищеца санкция, която да е ефективна, съразмерна и възпираща – на недекларирането на сумата, пренасяна в брой. Ищецът се позовава на постановените актове на Съда на ЕС, съгласно които отнемането на недекларираната сума по чл.251, ал.2 НК не се допуска от правото на ЕС, позовава се на Определение от 30.01.2019г. по съединени дела С-335/18 и C-336/18 по преюдициални запитвания на СГС и Апелативен съд С., както и Определение от 12.7.2018г. по дело С- 707/17 по преюдициално запитване на РС - Свиленград и Решение от 16 юли 2015г. по дело С-225/14г.
С определение от 31.10.2019г. постановено по адм.д № 8182/2019г. по описа на АССГ към настоящото производство е било присъединено адм.д. № 8182/2019г., образувано по предявено от същия ищец А. Б. З., на основание същите фактически и правни съображения искане да бъде осъдена Държавата, чрез Министерството на Ф. и Н. С. на Република България за претърпени от него идентични по размер имуществени и неимуществени вреди - в първоначално предявения размер преди уточнението, вследствие на действия на първия ответник и бездействие на втория ответник, като алтернативно е поискано осъждане само на единия ответник, в случай, че съдът приеме, че другият не е извършил незаконосъобразна дейност.
С Определение № 2869 от 21.04.2020г. постановено по адм.д № 8181/2019г. по описа на Административен съд – С.-град делото е изпратено по компетентност на АС – Б..
За да прекрати производството пред себе си и да изпрати делото по подсъдност на Административен съд – Б., административния съд в С.-град е приел, че исковите претенции на ищеца З. се основават на нарушение на правото на ЕС, като съобразно приетата след предявяване на исковете изрична правна уредба в националното право, тези искове подлежат на разглеждане както по реда на АПК така и по реда на ГПК в зависимост от ­субекта, от чийто действия/бездействия се претендират вредите - чл.2в ЗОДОВ. Посочено е още, че тази правна уредба обаче има действие за исковите молби, подадени след влизането в сила на закона – пар.6 от ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ бр. 94/2019г., като подсъдността се определя съгласно чл. 7 ЗОДОВ, в редакция преди изменение с ДВ бр. 94/2019г.: „Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения“, при което е прието, че нито едно от двете основания за определянето на компетентния съд не определя Административен съд С. - град като такъв. В този смисъл с Определение от 02.03.2020г. постановено по адм.д № 8181/2019г. на ищеца е указано да посочи избора си на съд съобразно указанията на съда. Със заявление от 23.03.2020г. ищецът З. е избрал съда по постоянния му адрес в Б., а именно АС – Б., при което с Определение № 2869 от 21.04.2020г. постановено по адм.д № 8181/2019г. по описа на Административен съд – С. – град делото е изпратено по компетентност на АС – Б..
Настоящият съдебен състав, като взе предвид естеството на предявените искови претенции и като съобрази приложимите разпоредбите на ЗОДОВ и АПК, касаещи подсъдността на исковете за обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, намира, че Административен съд - Б. не е компетентен да се произнесе по спора, а делото е родово подсъдно на граждански съд.
Действително исковете са предявени на 16.07.2019г., т. е. преди влизане в сила на чл. 2в от ЗОДОВ /ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ, бр. 94/29.11.2019г./, предвиждащ, че, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на: 1/ АПК - за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; 2/ ГПК - извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7, но съгласно § 6 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ, този закон се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, а неприключилите до влизането в сила на този закон производства се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последвало въззивно и касационно обжалване. В конкретния случай обаче предявените искове не попадат в хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ, а в тази на чл. 2 от ЗОДОВ, доколкото се твърдят вреди, причинени от Определение № 268/15.07.2014г., постановено по НОХД № 521/2014 г. по описа на РС – Свиленград, следователно същите следва да се разгледат по общия исков ред, което обуславя тяхната родова подсъдност на гражданския съд, а не административния съд. Преценявайки алтернативно предвидената местна подсъдност в чл. 7 от ЗОДОВ /място на увреждането или настоящ адрес или седалище на увредения/ компетентен да разгледа делото е Окръжен съд – Б., като съд по настоящ адрес на ищеца в гр. Б..
Воден от горното и на основание чл. 135, ал.1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 362 по описа за 2020 година на Административен съд - Б..

ИЗПРАЩА по подсъдност на Окръжен съд - Б. делото, образувано по искови молби от А. Б. З. с ЕГН *, с постоянен адрес : Б., ул. „. Л. №..., В. ..., чрез пълномощника си адв. М..., член на АК – Х... с вх. № 22249/16.07.2019г. и № 22250/16.07.2019г., съединени за общо разглеждане.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от Определението да се изпрати на ищеца.

СЪДИЯ : /п/ Румяна Митева-Насева

Вярно с оригинала!
КТ