Производството по делото е образувано по жалба на Е. В. К. от гр. Б., ж.к. „...“ №..., ап. ... против Решение № 2153-01-3/11.01.2018 г. на Д. на ТП на Н. – Б. и Разпореждане № */2140-01-627/17.11.2017 г. и е с правно основание чл. 118 от КСО.
В жалбата се навеждат доводи, че решението и разпореждането са незаконосъобразни и при постановяването им са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излагат се съображения, че пенсионните органи не са изследвали всички обстоятелства от значение за случая, не са обсъдени всички възражения, наведени в жалбата, против разпореждането на ръководителя на „ПО“, което е нарушение на процесуалните правила, и издадените актове са немотивирани.
Основният мотив за да бъде отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е, че посоченият стаж на длъжност „Дружинен ръководител“ в ОС на ДПО „Септемврийче“ за периода от 06.09.1976 г. до 31.08.1978 г. не се зачита като учителски осигурителен стаж и е прието, че жалбоподателката няма необходимия стаж от 25 години и 8 месеца.
Съгласно чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.), приложим към момента на полагане на трудовия стаж – учителски стаж е трудов стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от Министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на Н., ако отговаря на изискванията за заемане на длъжността „Учител“ или „Възпитател“, съобразно придобитото образование и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. Тази норма е приложима предвид препращащата разпоредба на § 9 от ПЗР на КСО, съгласно която за осигурителен стаж по кодекса се признава времето до 31.12.1999 г., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж за пенсиониране, включително това се отнася и за длъжността „Дружинен ръководител“. Стажът е положен в учебно заведение – ОУ „...“ – с. В.. Административният орган не е съобразил, че никъде в съответната нормативна уредба няма легална дефиниция на понятието „пълна норма на задължителна преподавателска дейност“, като същото следва да се извлича от характера на изпълняваната длъжност. В мотивите на разпореждането и на решението, с което е потвърдено, липсва обсъждане на характера на изпълняваната дейност. В разпореждането и в решението се сочи още, че съгласно констативен протокол за извършена проверка на ОУ „...“ – с. В. от контролните органи последните са установили, че тя не фигурира в разчетно-платежни ведомости на осигурителя за 06.09.1976 г. – 31.08.1978 г. Пенсионният орган е игнорирал нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, в резултата на което не е приложил правилно относимите норми на Закона за народната просвета. Разпоредбите на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителен стаж, на които са се позовали органите на РУ „СО“ – Б., са неприложими по отношение на спорния трудов стаж, положен от нея. Тези разпоредби са материалноправни и на тях няма придадено обратно действие по отношение на трудовите и осигурителните правоотношения, възникнали и осъществени през процесния период. Не е допустимо положеният през минали периоди труд да се субсумира в хипотезите на нормативни материалноправни разпоредби, които са влезли в сила в по-късни моменти. Трудовият и осигурителен стаж се преценяват и се фиксират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуването им. Съгласно чл. 15 от Указ № 330 за народната просвета при 8 часов ненормиран работен ден учебно-възпитателните и организационно-педагогическите длъжности, сред които попада и трудът на дружинния ръководител в основните училища, трудът се зачита за учителски, тъй като работата е свързана с извънкласни и извънучилищни занимания. Пенсионният орган неправилно е направил извод, че на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на Н., които не са изпълнявали пълната норма на задължителна преподавателска работа, както и на тези, които нямат проведен такъв учителския стаж в учебните и възпитатели заведения, не се зачита за учителски стаж. Иска се отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката със съответни указания за отпускате на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В съдебно заседание жалбоподателката Е. К. се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. Представена е писмена защита. Ответникът по жалбата Директорът на ТП на Н. – Б. се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата.
По делото са представени гласни и писмени доказателства. Представена е цялата административна преписка.
Съдът, след преценка на представените доказателства и с оглед становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбоподателката е подала заявление за отпускане на пенсия на 22.06.2017 год., заведено под № 2113-01-1108 до Д. на ТП на Н. – гр. Б. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представила и съответните документи, удостоверяващи осигурителния и стаж. Във връзка с установяване на осигурителния й стаж като учител за периода от 06.09.1976 год. до 31.08.1978 год. е наредена проверка в ОУ „...“ – с. В.. При тази проверка е съставен констативен протокол № КП-5-01-00324085/10.10.2017 год., от който е видно, че за периода от 01.07.1976 год. до 31.08.1978 год., К. е полагала труд като учителка за периода от 01.07.1976 год. до 31.08.1976 год., а за период от 06.09.1976 год. до 31.08.1978 год. не фигурира в разчетно-платежните ведомости на осигурителя. От представената трудова книжка се установява, че за периода от 06.09.1976 год. до 31.08.1978 год. жалбоподателката е работила като дружинен ръководител. Съобразявайки представените доказателства за осигурителен стаж, ръководител „ПО“ е издал разпореждане от 17.11.2017 год., с което е приел, че жалбоподателката има навършени 59 год., 5 месеца и 20 дни към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия и осигурителен стаж за трета категория – 25 г., 00 месеца и 19 дни, като стажът й от 06.09.1976 год. до 31.08.1978 год. не й е зачетен за учителски осигурителен стаж, защото, видно от трудовата книжка, същият е положен на длъжност „Дружинен ръководител“ в ОС на ДПО „Септемврийче“ – Б. в ОУ „...“ – с. В.. Поради липсата на изискуемия стаж като учител й е отказано отпускането на пенсия. Това разпореждане е обжалвано пред Д. на ТП на Н. – Б., който се е произнесъл с Решение № 2153-01-3/11.01.2018 г., което е предмет на оспорване. С това решение е отхвърлена като неоснователна жалбата против Разпореждане № */2140-01-627/17.11.2017 г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на Н. – Б.. Като мотиви директорът е изложил, че от представените документи, доказващи осигурителен стаж, е установено, че К. има навършена възраст 59 години, 5 месеца и 20 дни и придобит осигурителен стаж от трета категория труд – 37 год., 00 месеца и 1 ден, в това число учителски осигурителен стаж – 25 г., 00 месеца и 19 дни. При тези данни на К. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69в, ал. 1 от КСО, тъй като няма 25 години и 8 месеца учителски стаж. Пенсионният орган не е зачел стажа й от 06.09.1976 год. до 31.08.1978 год. като учителски, тъй като през този период е полагала труд на длъжност „Дружинен ръководител“ в Окръжен съвет на ДПО „Септемврийче“ – Б.. Позовал се е на нормите на чл. 19, ал. 1 и чл. 19, ал. 2 и 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителен стаж. Длъжността „Дружинен ръководител“ е включена в списъка на длъжностите по чл. 19, ал. 2 от НПОС, но не е представено удостоверение, от което да се установява, че жалбоподателката е изпълнила пълната норма задължителна преподавателска дейност. По тези съображения органът е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Х. се установява, че Е. К. действително е изпълнявала длъжността „Дружинен ръководител“ в училището в с. В.. Била е на ненормиран работен ден, а именно 8 часа, които е следвало да изпълнява независимо кога. Нямала е задължението да извършва преподавателска дейност, подготвяла е всички празници, всички олимпиади, спортни празници, тържества, кръжоци. Занимавала се е с извънучилищни дейности. Била е цял ден в училището. Заплатата си е получавала със запис. Отчитала е своята дейност пред учителския съвет. Свидетелят С. в своите показания сочи, че дружинните ръководители са се водили към Окръжния пионерски дом и към Окръжния комитет на комсомола и оттам са получавали заплатите. Ако са работели извън окръжния град, заплатите им са изплащани със запис. Е. К. е работела като дружинен ръководител в основно училище в с. В. Всички извънкласни, извънучилищни задачи, спускани от Окръжния пионерски дом, са се изпълнявали от дружинните ръководители. Във всички основни училища в периода от 1976 год. – 1978 год. е имало дружинни ръководители, които са били на 8 часов работен ден и то ненормиран. Работели са и в празнични, и в почивни дни. Работата на дружинните ръководители се е координирала от училищното ръководство – Д. и зам. Д. и с класните ръководители.
С оглед на така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от страна, за която оспореният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган, притежаващ законовото правомощие да издава актове от вида на процесния по силата на чл. 117, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 б. „а“ от КСО.
Съгласно § 5, ал. 1 от КСО до 31 декември 2020 г., включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж – 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете.
Не е спорно между страните, че жалбоподателката има навършена възраст за пенсиониране към датата на подаване на заявлението, но според административния орган няма придобит учителски осигурителен стаж от 25 години и 8 месеца.
Основният въпрос, на който следва да се отговори е: дали трудът, положен на длъжност „Дружинен ръководител“ от Е. К. за периода от 06.09.1976 год. до 31.08.1978 год. се зачита за учителски осигурителен стаж.
Не е спорно между страните, че жалбоподателката за спорния период е полагала труд като дружинен ръководител в основното училище в с. В.. Като дружинен ръководител тя е назначавана от Окръжния комитет на ДКМС по предложение на Окръжните съвети на ДПО „Септемврийче“ по силата на постановление № 53 от 25.11.1968 год. на МС. Договорите с тях са сключвани на пълно работно време. Разпитаните свидетели потвърждават, че К. е работила на пълен работен ден. Съгласно § 9 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж по кодекса се признава времето до 31 декември 1999 год., което се зачита за трудов стаж при пенсиониране съгласно действащите до тогава разпоредби. Изявена е изрична законодателна воля по отношение на положения трудов стаж до 31.12.1999 год. да се прилагат действащите до тогава разпоредби.
Трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуването на трудовото и осигурителното правоотношение. Към момента на полагане на спорния трудов стаж 06.09.1976 год. – 31.08.1978 год. е действал Законът за народната просвета (отм.) и Указ № 330 за народната просвета (отм. 1991 год.). В ЗНП (отм.) не е предвиден изрично норматив за задължителна преподавателска работа на дружинните ръководители (посочени в закона като ръководители на организацията „Септемврийче), които са сред педагогическите длъжности, свързани с възпитанието на деца от основния курс на образование. Дейността на дружинния ръководител към пионерската организация „Септемврийче“ се е изпълнявала от лица с педагогическо образование и е включвала учителски функции за възпитание от 1-ви до 8-ми клас в различни учебни заведения. Положеният труд при ненормиран 8-часов работен ден на учебно-възпитателните и организационно-педагогически длъжности, сред които е трудът на дружинните ръководители, полаган в основните училища, се зачита за учителски на основание чл. 15, раздел „Извънучилищни учреждения и форми на извънкласна и извънучилищна работа от Указ № 330 за народната просвета“. Длъжността фигурира и в одобрения от МОН и Н. списък на длъжностите, за които се признава учителски стаж по смисъла на чл. 19, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, под № 11 е записана длъжността „Дружинен ръководител“. Наред с това съдът счита, че административният орган не е съобразил, че никъде в съответната нормативна уредба няма легално определение на понятието „Пълна норма на задължителна преподавателска дейност“, а същото следва да се извлича от характера на изпълняваната дейност. Обсъждане на характера на изпълняваната дейност в акта липсва. Дружинните ръководители не са осъществявали преподавателска дейност по отделен учебен предмет, а преподавателска работа във връзка с образованието и възпитанието на учениците. Ако са изпълнявали пълната норма на задължителна преподавателска дейност, то на това основание би им се зачел учителски стаж, което пък обезсмисля включването им в специалния списък, по който стажът им се признава за учителски. В случая административният орган е игнорирал нормата на § 9, ал. 1 от КСО, в резултат на което не е приложил правилно относимите към казуса норми на ЗНП и Указ № 330, които са отменени. Неправилно органът е приел, че К. не фигурира в разплащателните ведомости на училището през процесния период. Тя не може да фигурира в тези ведомости, тъй като работодател й е бил ДКМС и оттам тя е получавала трудовото възнаграждение и чрез запис. Тя фигурира в разплащателната ведомост на ДКМС, защото от там й е плащана заплатата. С оглед на така изложеното, съдът намира, че разпоредбата на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, на която се е позовал административният орган, са неприложими по отношение на спорния трудов стаж, положен от жалбоподателката. Те са неприложими и с оглед одобрения списък от МОН и Н., в който фигурира и длъжността „Дружинен ръководител“, за което се признава учителски трудов стаж по смисъла на чл. 19, ал. 2 от НПОС. Разпоредбата на чл. 19 от НПОС е материалноправна и няма придадено обратно действие по отношение на трудовите и осигурителните правоотношения, възникнали и съществували през процесния период. Положеният труд през минали години не може да се субсумира в хипотезите на нормативни материалноправни разпоредби, които са били приети и влезли в сила в един по-късен момент. Трудовият и осигурителен стаж се преценяват и уреждат съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуването им.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че решението е постановено в нарушение на материалноправни норми – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК и следва да бъде отменено, а преписката – върната на административния орган за ново произнасяне с оглед мотивите на решението.
С оглед изхода на делото основателно е искането на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на разноски. Видно от представения списък и доказателствата, приложени към делото, ТП на Н. – Б. следва да бъде осъдено да заплати на Е. В. К. от гр. Б., ж.к. „...“ № ..., ап. ... сумата от 500 лв. – направени разноски по делото и представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-01-3/11.01.2018 год. на Д. на ТП на Н. – Б. и потвърденото с него Разпореждане № */2140-01-627/17.11.2017 год. на ръководител „ПО“ при ТП на Н. – Б..
ВРЪЩА преписката на ТП на Н. – Б. за ново произнасяне съобразно мотивите на решението.
ОСЪЖДА ТП на Н. – Б. да заплати на Е. В. К. от гр. Б., ж.к. „...“ № ..., ап. ... сумата от 500 (петстотин) лв. – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Върховен административен съд на Република България – гр. София.

Съдия: /п/ Серафимка Мадолева

Вярно с оригинала!
В.А.