и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Р. У. С. П. ОД М. Б. против Решение № 797/26.03.2019 г. на РС С., постановено по НАХД № 702/2018 г. по описа на съда.
В касационната жалба бланкетно се поддържат доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 2 и ал. 3 от НПК. Иска се обжалвания акт да бъде отменен, като бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответникът А. В. А. чрез представител оспорва жалбата като неоснователна. В хода на устните състезания поддържа, че наказателното постановление му е връчено на 05.12.2018 г., а не както е отбелязано на 04.12.2018 г., като изразява съмнение, че и подписа не е положен от него, поради което моли делото да бъде върнато на районния съд за установяване на това обстоятелство, включително с гласни доказателства.
Представителят на О. П. – Б. счита, че делото следва да се върне на първата инстанция.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения.
С обжалваното решение РС – С. е отменил Наказателно постановление № 18-0339-001769/05.11.2018 г. на Началник РУ С. П. ОД на М. – Б., с което на А. В. А. за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП и на същото основание му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
При служебно извършената проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият касационен състав намира обжалвания съдебен акт за недопустим, постановен по недопустима жалба, поради което следва да бъде обезсилен, а производството пред РС – С. да бъде прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, в 7-мо дневен срок от връчването му. Срокът е преклузивен и с изтичането му се преклудира правото на жалба, а подадената такава след неговото изтичане е недопустима за разглеждане.
В настоящия случай, видно от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, в т. ч. и допълнително изисканата от касационната инстанция справка от ответника за датата и начина на подаване на жалбата безспорно се установява, че обжалваното пред районния съд НП е връчено лично на жалбоподателя срещу подпис на 04.12.2018 г. С оглед редовното връчване на акта, по който въпрос не е имало спор пред първоинстанционния съд, нито такива доводи са въведени в жалбата против наказателното постановление, 7 – мо дневният срок за обжалването му по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е изтекъл на 11.12.2018 г. – вторник, присъствен ден. Жалбата против НП е подадена чрез АНО до съда на 12.12.2018 г., установено от входящия регистър в РУ С. (л. 21 – 22), предвид което е просрочена и като такава е била недопустима за разглеждане по същество. Действително първоинстанционният съд не е констатирал тази нередовност и е разгледал по същество повдигнатия пред него спор, но доколкото констатирайки пропускането му касационната инстанция е дала възможност на жалбоподателя А. да представи доказателства за датата и начина на подаване на жалбата, то не са налице основания за връщане на делото, тъй като правото му на защита в инстанцията по съществото на спора не е нарушено. Поддържаното за първи път пред настоящата инстанция твърдение, че НП му е връчено на друга дата, различна от посочената и вероятно подписът не е на жалбоподателя не обуславят връщане на делото, доколкото този въпрос не е бил спорен, като такива твърдения не се съдържат в подадената жалба, нито са били поддържани в хода на производството пред инстанцията по същество, а жалбоподателят – редовно призован пред районния съд и представян от адвокат, е имал възможност с процесуални действия да ги установи в хода на производството, ако действително са били налице. В жалбата са изложени всякакви други процесуални нарушения по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, но не и такива свързани с реда и начина на връчване на санкционния акт. Доколкото А. не може да докаже, че е спазил срока за подаване на жалбата, то изразената позиция, представляваща защитна теза не представлява основание за връщане на делото.
Като е дал ход на делото и е разгледал по същество недопустимата жалба, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, а производството пред РС – С. да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 797/26.03.2019 г. на РС С., постановено по НАХД № 702/2018 г. по описа на съда.
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 702/2018 г. по описа на РС – С..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ваня Вълкадинова

ЧЛЕНОВЕ: /п/ Илонка Рашкова

/п/ Димитър Думбанов








Особено мнение на съдия Ваня Вълкадинова
Не споделям становището на мнозинството от касационния състав на Административен съд – Б. за недопустимостта на обжалвания съдебния акт по чл. 221, ал. 3 АПК по няколко съображения.
Основното е свързано с упражнените правомощия по чл. 221, ал. 3 АПК без да са изяснени всички факти и обстоятелства относно връчването на наказателното постановление, които да мотивират безспорно, че правото на жалба по чл. 59 ЗАНН е погасено.
Безспорно в обхвата на касационната проверка е и валидността на обжалвания съдебен акт, при това без възражение от страните – чл. 218, ал. 2 АПК. По делото въпросът за допустимостта на разгледаната от районния съд касационна жалба, с оглед срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, е повдигнат служебно в касационното производство и касационната инстанция е дала възможност на жалбоподателя да представи доказателства за датата и начина на подаване на жалбата, каквито е събрала и служебно. Със събраното без възражение от жалбоподателя в касационното производство писмено доказателство (извлечение от Централизираната автоматизирана информационна система за документооборота за датата на постъпване на жалба вх. № УРИ 339000-10426/12.12.2018 г.) спорът за датата на постъпване на жалбата в Р. У. – С. е разрешен. В защитната си теза обаче жалбоподателят е акцентирал върху датата на връчване на наказателното постановление, от която се отчита срокът по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, и върху авторството на положения подпис, поради което въпросът за истинността на отбелязването в разписката за връчване е съществен за произнасянето по валидността на съдебния акт. Отговорът му е невъзможен в касационното производство - поради ограничението на доказателствените средства по чл. 219, ал. 1 АПК и поради положението на процесуална изненада, в което е поставен жалбоподателят.
Задължение на районния съд като първоинстанционен е да провери допустимостта на сезирането (чл. 13 и 14 НПК), което не е изпълнил, с оглед което въпросът за датата на връчване на наказателното постановление, при липса и на възражение от издателя му, не е бил спорен. Районният съд не е проверил спазването на срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, респективно не е обезпечил правото на защита на жалбоподателя в процедурата пред него по процесуалния въпрос за допустимостта на производството, а нарушенията на процесуални правила са основание за връщане на делото за ново разглеждане, когато са съществени. Нарушеното право на участие и защита на жалбоподателя в процеса за проверка на допустимостта на жалбата, който следва да предхожда същинското произнасяне, е съществено – ограничаващо достъпа до съд, поради което е основание в хипотезата на чл. 222, ал. 2, т. 1 .АПК. Още повече, жалбоподателят има право на защита в двуинстанционно съдебно производство (чл. 63, ал. 1 и 2 ЗАНН), право да получи в пълен обем охрана на своите интереси, включително с излагане на съображения от районния съд по допустимостта на жалбата по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, което предпоставя пълноценното упражняване на правото на обжалване и на касационната им проверка. Липсата на съображения по този въпрос в обжалвания съдебен акт ограничава процесуалното право на защита на жалбоподателя, като същевременно не позволява контрол от касационната инстанция за правилното приложение на закона по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от районния съд, респективно излагането на съображения по чл. 59, ал. 2 ЗАНН за първи път в касационното производство лишава жалбоподателя от правото на касационна проверка.
Допуснатото нарушение на процесуалния закон от районния съд е неотстранимо от касационната инстанция. Произнасянето на касационната инстанция по възраженията на жалбоподателя за истинността на отбелязаната дата в разписката за връчване на наказателното постановление, включително по авторството на положения подпис за нарушител, е невъзможно без проверката им с допустимите доказателствени средства в първоинстанционното производство, които са ограничени в касационното – чл. 219, ал. 1 .АПК. Допустимите по чл. 219, ал. 1 АПК писмени доказателства не са подходящите за проверка на твърденията за начина и датата на връчване на наказателното постановление и на положения подпис, поради което и необходимостта от установяването им е основание делото да бъде върнато на районния съд – чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК. Без значение дали възраженията по истинността на отбелязването за връчване са израз на защитна позиция, доколкото съдържат относими за произнасянето по чл. 59, ал. 2 ЗАНН факти и следва да бъдат проверени (чл. 13 НПК), а за тяхното установяване събирането на писмени доказателства не е достатъчно – чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК.
При наличието на основания по чл. 222, ал. 2 АПК, обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен – чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 1 НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, и делото върнато на районния съд за ново разглеждане.


Съдия Ваня Вълкадинова /п/