Производството по делото е образувано по жалба на А. Х. С. със С. адрес Г. Б. ул. “... “ № ..., ..., ..., адвокатска кантора Ю. А., против Заповед № 14-7852-000082/20.11.2014 год. на Началник група към ОД на М. – Б. С. П. – Б. за прилагане на принудителна административна мярка и е с правно основание чл.172, ал. 5 ЗДвП, вр. чл.145 АПК.
Сочи се в жалбата, че заповедта, с която е наложена принудителна административна мярка, е неправилна и незаконосъобразна. Изложени са мотиви. Иска се отмяна на Заповед № 14-7852-000082/20.11.2014 год. на Началник група към ОД на М. – Б. и присъждане на разноски.
В с. з. жалбоподателят А. Х. С. се представлява от адвокат, който поддържа жалбата.
За ответника по жалбата Началник група към ОД на М. – Б. С. П. – Б. редовно призован, не се явява представител.
По делото са представени доказателства.
Съдът, въз основа на представените доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.11.2014 год. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че е управлявал лек автомобил с д. к № ..., собственост на Х. С., под въздействието на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 до 1,2 промила, установено с химическа експертиза 1,05 промила. На основание на този акт е издадена Заповед № 14-7852-000082/20.11.2014 год. за прилагане на принудителна административна мярка, с която временно е отнето свидетелството за управление до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца на основание чл. 171, т. 1 б. „Б” ЗДвП.
С оглед на така установеното съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок. Заповедта е връчена на 23.06.2015 год., а жалбата е депозирана направо пред съда на 29.06.2015 год. Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган.
Законодателят е предвидил в чл. 171, т. 1, б „Б” от ЗДвП, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат принудителни административни мерки: като временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.
Видно от описаната от съда фактическа обстановка жалбоподателят е извършил нарушение, наказуемо по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. Последният, видно от описаните обстоятелства в акта, е управлявал л.а. № ... след употреба на алкохол, установен с техническо средство алкотест дрегер 7510 № 0187, който е отчел 1,07 промила алкохол в кръвта. Издаден му е талон за медицинско изследване, който е отчел 1 ,05 промила етилов алкохол в кръвта.
Тези обстоятелства, отразени в акта, не бяха опровергани от жалбоподателя.
Редовно съставените актове за установяване на административно нарушение по ЗДвП съгласно чл. 189, ал. 2 имат доказателствена сила, до установяване на противното. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за административно нарушение в частта им относно управляване на л.а. след употреба на алкохол, установен с техническо средство, който е отчел 1,07 промила съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на заповедта. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповед за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 АПК.
Изложените основания за отмяна на заповедта за налагане на принудителната административна мярка се отнасят за наказателното постановление, което е предмет на друго производство. Свидетелството за управление се отнема със съставянето на акта за установяване на административно нарушение съгласно чл. 172, ал. 3 от ЗДвП. Това, че НП е издадено далеч по-късно, не е основание за отмяна на оспорената заповед и не е процесуално нарушение.
Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП и правилно му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б „Б” от ЗДвП. Заповедта, като правилна и законосъобразна, следва да бъде потвърдена, а жалбата – отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на делото, неоснователно е искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Х. С. със С. адрес Г. Б. ул. “... “ № 41, ..., ..., адвокатска кантора Ю. А., против Заповед № 14-7852-000082/20.11.2014 год. на Началник група към ОД на М. – Б. С. П. – Б. за прилагане на принудителна административна мярка.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред ВАС на РБ - София.

Административен съдия: /п/ Серафимка Мадолева

Вярно с оригинала!
В.А.