и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във вр. с чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. по Х., подадена чрез юрисконсулт И. Т. Б. против Решение № 372/13.02.2020г., постановено по НАХД № 572/2019 г. по описа на Районен съд – Сандански.
В касационната жалба са изложени доводи за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона.Оспорват се изводите на районния съд за допуснато съществено процесуално нарушение в административно-наказателното производство, изразяващо се в накърнено право на защита, породено от неяснота по отношение на описание на нарушението съдържанието в акта за установяване на нарушението и това в наказателното постановление. Оспорват се изводите на първостепенния съд относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, поради липса на предпоставките за неговото приложение. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
Ответникът – „О.-2***“ Е. не изпраща законен представител, но се представлява от процесуален представител – адв. З., чрез която се оспорва жалбата и се иска атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Представителят на О. П. – Б., дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването на горепосочения съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Административен съд - Б., като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните по делото доказателства и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл.218, ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :
С обжалваното решение Районен съд – Сандански е отменил Наказателно постановление /НП/ № 025/24.07.2019г. на Председателя на Д. К. по Х., с което на „. Е. за нарушение на чл. 7, ал.1, изр.1 от Общите правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри с игрални автомати /обн. ДВ, бр.32 от 08.04.2014г./ на основание чл. 108, ал.1 от Закона за Х. и чл. 22, ал.1, т.6 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000. 00 лв. /три хиляди лева/.
Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в срок, но в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно налице е пълна неяснота по отношение на това какво неизпълнение се вменява на дружеството, доколкото органите са отразили като нарушени повелите на чл. 7, ал.1, изр. 1 от Общите правила за организацията на работа и финансовия контрол при организиране на хазартни игри с игрални автомати. Освен това, районният съд изложил и своите съображения за "маловажност" на простъпката, с оглед на които отменил обжалвания правораздавателен акт.
Решението е неправилно.
Противно на застъпеното от районния съд становище за наличие на изначална процесуална порочност на акта и на НП, настоящата инстанция намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения и че вмененото нарушение е описано със съставомерните му елементи. Съгласно нормата на чл. 7, ал. 1, изр. 1 от Общите правила се въвежда задължение за организатора да разполага в игралната зала с прономерован, прошнурован и подпечатан от организатора кочан с разходни касови ордери Последното изисква императивно кочанът да бъде прономерован, прошнурован и подпечатан от организатора на хазартни игри. В случая дружеството е наказано за това, че кочанът, който е представен на контролните органи в деня на проверката /25.10.2018г./ не е бил прошнурован, а това неизпълнение несъмнено не удовлетворява въведеното изискване с чл. 7, ал.1, изр. 1 от Общите правила. Изрично е посочено от контролните органи, представеният при проверката кочан с разходни касови ордери не е прошнурован, поради което неправилно е прието от районния съд, че не е ясно за какво нарушение е ангажирана отговорността на дружеството. Видно от описанието в НП, отговорността на дружеството не е ангажирана за това, че не е прономерован или подпечатан, а за това, че не е прошнурован, т. е не отговаря на едно от изискванията по чл. 7, ал.1, изр. 1 от правилата.
Касационният съдебен състав не споделя и становището за недоказаност на нарушението. То се установява въз основа на събраните пред въззивния съд доказателства. От съставения в деня на проверката Констативен протокол № 006937/25.10.2018г., показанията на свидетеля У. и завереното копие от кочан с разходни касови ордери се установява, че касационния ответник не е разполагал в деня на проверката от контролните органи с прошнурован кочан, тъй като представения е бил захванат с телбот, като липсват следи от прошнуроването му (липсват отвори, през които е следвало да се постави т.н шнур, който според свидетеля – служител при дружеството касационен ответник в деня на проверката е бил изгубен). В този смисъл липсата на задължителен реквизит, изискуем с чл. 7, ал. 1, изр. 1 от Правилата – кочанът да бъде прошнурован е безспорно доказана, а по изложените в предния абзац съображения – и правилно квалифицирана, поради което касационният съд счита, че в случая липсва неправилно приложение на материалния закон така, както го е възприел въззивният съд.
Административното нарушение е правилно описано и квалифицирано, поради което не се нарушава правото на защита на жалбоподателя. АНО е квалифицирал деянието като нарушение по чл. 7, ал. 1, изр.1 от Правилата, което кореспондира с посочената от него санкционна норма. Правилата са издадени въз основа на законова делегация, като нарушаването им е скрепено със санкцията по чл. 108, ал. 1 от ЗХ (в редакцията ДВ, бр. 26 от 2012 г.), която разпоредба предвижда административнонаказателна отговорност за организатор на хазартни игри, който наруши приетите от ДКХ общи задължителни игрални условия и правила, общи задължителни изисквания, общи задължителни правила и общи задължителни технически изисквания по чл. 2, ал. 1, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 в размер от 3 000 лв. до 10 000 лв. Следователно цитираните общи задължителни игрални условия и правила за организиране и провеждане на хазартни игри с игрални автомати се явяват подзаконов нормативен акт, издадени са въз основа на законова делегация на нормативен акт по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за нормативните актове, а именно ЗХ, и нарушаването им е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-нарушител. Изменението на Закона за Х. - обн., ДВ, 69/04.08.2020 г., не е основание за прилагане на правилото по чл. 3, ал. 2 ЗАНН, доколкото нарушението на общите задължителни игрални условия и правила, общите задължителни изисквания, общите задължителни правила и общите задължителни технически изисквания – с действие до издаването на актовете по чл. 17, ал. 3 ЗХ - § 100 от ПЗР на ЗИД на ЗХ (Обн. – ДВ, бр. 69/2020 г.), е наказуемо и при действието на чл. 108, ал. 1 ЗХ /ДВ, бр. 69/2020 г./ със същата по вид и размер имуществена санкция), като производството е проведено в сроковете по чл. 34, ал. 2 ЗАНН – шест месеца от откриване (при извършената проверка на 25.10.2018г.) и пет години от извършване на нарушението.
Касационната инстанция не се солидаризира с решаващия извод на въззивния съд, че процесното неизпълнение разкрива белезите на "маловажен случай" на административно нарушение. Самото нарушение е формално, на просто извършване, като настъпването на вредни последици не е елемент от фактическия му състав. Липсват обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че обществената опасност на нарушението е по-ниска от обичайната за този вид нарушения. Непрошнуроването на кочан, от който се издават разходни касови ордери при плащане на печалби, в никакъв случай не може да бъде счетено за маловажен случай на нарушение. Същото е важна част, която осигурява надежността на информацията и достоверността, както и липсата на каквито и да е последващи манипулативни действия относно финансовото отчитане. Тежестта на нарушението е отчетена от административно наказващият орган при индивидуализацията на административното наказание, като е наложен минималния предвиден в закона размер на имуществената санкция. Не обосновават извод за маловажност на нарушението и обстоятелствата, поради които кочанът, с който организаторът на хазартни игри е разполагал не е бил прошнурован, тъй като отговорността на жалбоподателя е безвиновна. Фактът, че законодателят е предвидил приемане от страна на ДКХ на общи задължителни изисквания, условия и правила, свързани с провеждането на хазартни игри, действително е аргумент в насока на необходимостта от засилен държавен контрол върху хазартната дейност, с оглед на нейния характер.
Изложените съображения налагат извод за основателност на касационната жалба, поради което решението на Районен съд – Сандански следва да се отмени и да се постанови друго, с което се потвърди наказателното постановление.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 вр. ал. 1 ЗАНН на Националната агенция за приходите (правоприемник на закритата Д. К. по Х. - § 81, ал. 1 и 4 и § 85 от ПЗР на ЗИД на ЗХ (ДВ, бр. 69/04.08.2020г.) следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което е поискано в писмено становище до приключване разглеждането в касационното производство в размер на по 80.00 лв. по арг. на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Неоснователна е претенцията на процесуалния представител на касатора за заплащане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, за представителството пред районния съд. Действително в първоинстанционното производство касатора е бил представляван от юрисконсулт в производството пред съда до приключване на делото, но в проведеното последно съдебно заседание на 16.01.2020 г., в което е даден ход на делото по същество юрисконсултско възнаграждение не е заявено за присъждане, въпреки процесуалната възможност за това с ал. 5 на чл. 63 ЗАНН (ДВ, бр. 94/2019г.), в сила към датата на заседанието. За да бъдат присъдени разноски в производството те трябва да бъдат своевременно заявени до приключване на устните състезания. Заявената за пръв път пред касационната инстанция претенция за присъждане на разноски, направени в първоинстанционното производство е неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 и 3 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 372/13.02.2020г., постановено по НАХД № 572/2019 г. на Районен съд – Сандански и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 025/24.07.2019г. на Председателя на Д. К. по Х., с което на „. Е. за нарушение на чл. 7, ал.1, изр.1 от Общите правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри с игрални автомати /обн. ДВ, бр.32 от 08.04.2014г./ на основание чл. 108, ал.1 от Закона за Х. и чл. 22, ал.1, т.6 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лв. /три хиляди лева/.

ОСЪЖДА „. Е. с ЕИК **********, седалище и адрес на управление : гр. В. 3000, ул. „Д. Х.“ № *, да заплати на Д. К. по Х. сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Ваня Вълкадинова


ЧЛЕНОВЕ : 1. /п/ Иван Шекерлийски
2. /п/ Румяна Митева-Насева


Вярно с оригинала!
ЕК