за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Н. С. по Ц. и Р. на Л. П. (НСЦРЛП) – гр. С., подадена чрез пълномощник, против Решение № 4460/09.06.2020 год., постановено по н.а.х.д. № 1107 по описа на Районен съд – Б. за 2019 год., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № НП-152/27.12.2018 год. на Председателя на НСЦРЛП.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, без да се сочат конкретни касационни основания по см. на чл. 348 от НПК. Оспорват се изводите на районния съд за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че процесното нарушение е безспорно доказано и правилно квалифицирано, а производството по установяването и санкционирането му е протекло законосъобразно. Твърди се още, че изводите на Районния съд за несъставомерност на деянието са формирани вследствие непрецизен анализ на събраните по делото доказателства и закона. По поддържаните в жалбата доводи се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който НП да бъде потвърдено. Иска се в ползва на касационният жалбоподател да бъдат присъдени сторените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание представител на касатора не се явява. С депозирана по делото молба жалбата се поддържа, претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на размера на претендираните от ответната страна разноски по делото.
Ответникът – „. О. представлявано от В. С. М., в съдебно заседание и приложени писмени бележка, чрез процесуалния си представител – надлежно упълномощен адвокат, оспорва жалбата като неоснователна. Иска решението на Районен съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, предвид липсата на сочените в нея касационни основания, поради което счита, че решението на Районен съд следва да бъде оставено в сила.
Административен съд - Б., след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното:
Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Районен съд – Б. е отменил Наказателно постановление НП-152/27.12.2018 год. на Председателя на НСЦРЛП, с което на „. О. за нарушение на чл. 5, ал. 1 и ал.4 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените П. (Наредбата) във връзка с чл. 289, ал. 1 и чл. 291 от Закона за лекарствените П. в хуманитарната медицина (ЗЛПХМ), на основание чл. 289, ал. 1 и чл. 291, ал. 1 от с.з., е наложена имуществена санкция в размер на 15 000,00 (петнадесет хиляди) лева.
За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът е стигнал и до извод за несъставомерност на процесното деяние, възприето от наказващия орган като нарушението на чл. 5, ал. 1 от Наредбата във връзка с чл. 289, ал. 1 и чл. 291 от ЗЛПХМ.
Решението е правилно.
Изводите на районният съд за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление са правилни и обосновани, поради което се споделят изцяло от настоящия касационен състав.
Следва да се има предвид и още, че видно е от материалите по делото, че административно–наказателното производство срещу дружеството–ответник е образувано с АУАН от 29.08.2018 г. (без номер), съставен от А. А. – старши инспектор при НСЦРЛП. В акта е отбелязано, че на 28.11.2018 г., същият е връчен на лицето К. В. П., видно направеното отбелязване в графа „разписка“ и собственоръчно положеният подпис от получателя. Нито в хода на административно–наказателното, нито в хода на съдебното производство, обаче, са събрани доказателства за надлежно и изрично упълномощаване на лицето К. П. от страна на законният представител на санкционираното дружество, в това число с правото да представлява същото в производство по ЗАНН. Нещо повече, по делото не са налице данни за каквито и да било взаимоотношения между дружеството и лицето, на което АУАН е връчен. От изложеното следва категоричният извод, че към момента на връчване на АУАН П. не е разполагала с представителна власт да представлява дружеството в образуваното срещу него административно- наказателно производство, в т.ч. да получава акт/актове от името на юридическото лице, а оттам и че АУАН е връчен в нарушение на чл. 43 от ЗАНН.
От анализа на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН може да се направи категорично заключение, че съставените актове за установяване на административно нарушение следва да се връчват лично на наказаното лице, на неговия законен представител или на изрично упълномощено за това лице. Изискването за нарочно упълномощаване за представителство в административно-наказателното производство следва и от самия характер на производството, доколкото неблагоприятните последици от налагане на евентуална санкция възникват директно в правната сфера на нарушителя, поради което законът поставя изискване за изричното му волеизявление в тази насока. В случая, това правило е нарушено, тъй като АУАН е връчен на лице без нужната представителна власт за посоченото действие.
Нарушаването на реда за връчване на АУАН, регламентиран в чл. 43 от ЗАНН, несъмнено ограничава възможността за реализиране защитата на лицето, срещу което е образувано санкционно производство, както с оглед произтичащите от връчването на акта права и задължения (чл. 44 от ЗАНН), свързани именно с реализиране правото му на защита, така и с оглед функциите на АУАН в административнонаказателното производство – значението му на правен акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно нарушение. Ненадлежното му връчване съществено е опорочило производството. При това положение наказващият орган не е следвало да пристъпи към издаване на наказателно постановление, поради което издаденото такова се явява незаконосъобразно. Констатираното процесуално нарушение е от категорията на съществените и представлява самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт.
Ето защо, като е отменил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 год.), която гласи, че в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на дружеството–ответник за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 980 лева от общо претендираните 1270.12 лева. В тази връзка, основателно е възражението за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, поддържано от процесуалния представител на касатора. Същото ще следва да се редуцира до установения минимум, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Искането е направено своевременно, представен е и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а по делото са налице категорични доказателства за действителното им заплащане. Ето защо искането следва да бъде уважено, като Н. С. по Ц. и Р. на Л. П. гр. С. следва да бъде осъден да заплати на „. ООД разноски по делото в размер на 980 – изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция, редуцирана до законоустановения минимум.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4460/09.06.2020 год., постановено по н.а.х.д. № 1107 по описа на Районен съд – Б. за 2019 год.
ОСЪЖДА Н. С. по Ц. и Р. на Л. П. – гр. С. да заплати на „. О. с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. В. 9000, р-н „М.“, бул. „Р.", С. на „М. ц. М. В.“, представлявано от В. С. М., сумата от 980.00 лева (деветстотин и осемдесет), представляваща сторени в настоящото производство разноски.
Решението е ОКОНЧАТЕЛНО.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева

ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева
2. /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
ЕК