Решение № 1513

към дело: 20207030600262
Дата на заседание: 09/25/2020 г.
Съдия:Иван Шекерлийски
Съдържание

Normal;и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следващите от АПК.
С Решение № 5190/29.06.2020 г., постановено по нахд № 209/2020 г., Районен съд – Б., е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 488287-F521003/08.01.2020 г. на Директора на ТД на Н. - гр.С., Офис Б., с което на Р. Х. Л. от с.Г. Т., общ.П., обл.Б., за административно нарушение на чл.3, ал.1, т.2, б.”а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредбата), във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от КСО, на основание чл.355, ал.1, пр.4 от КСО, е наложена глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева.
В законния срок против решението на районния съд е подадена касационна жалба от ТД на Н. - гр.С., Офис Б., чрез упълномощен юрисконсулт. В касационната жалба се твърди, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като при постановяването му неправилно е приложен материалният закон и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2, във вр. с ал.2 и ал.3 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд за наличие на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН и се иска отмяната на първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което да се потвърди процесното НП.
Ответникът Р. Х. Л. с писмена молба оспорва касационната жалба като неоснователна и иска да бъде оставено в сила решението на БлРС.
Представителят на О. П. – Б., дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде оставено в сила решение на районния съд.
В настоящото производство не са събрани нови доказателства по реда на чл.219, ал.1 от АПК.
Административен съд - Б., след като обсъди събраните доказателства в първоинстанционното производство, релевираните касационни основания и доводите на страните, намира за установено следното :
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, срещу подлежащ на касационно обжалване пред БлАС съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения :
С отмененото НП на Р. Х. Л., в качеството й на самоосигуряващо се лице, упражняващо дейност като земеделски производител, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лева за допуснато нарушение на чл.3, ал.1, т.2, б.”а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от КСО, за това, че не е подала, в законоустановения срок – 25.03.2019 г., в ТД на Н. С., Офис Б., Декларация Образец № 1 „Данни за осигуреното лице” за месец февруари 2019 година.
За да отмени НП, първоинстанционният съд е възприел за извършено и съставомерно нарушението, вменено на санкционираното лице. Прието е още, че при реализирането на административнонаказателната отговорност на Р. Х. Л. не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. Районният съд е обсъдил и наведените доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН, които е приел за основателни.
Така постановеното решение е законосъобразно.
Изводите на първоинстанционния съд за доказаност на вмененото на Р. Л. административно нарушение кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. Нарушението е извършено, доказано е и е квалифицирано правилно от административнонаказващия орган. Установено е от доказателствата по делото, че ответникът по касационната жалба не е подал Декларация Образец № 1 за месец февруари 2019 г. в законоустановения срок, а е подал същата на 29.07.2019 година.
Правилна е и преценката на БлРС за наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба АНО може да не наложи административно наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в чл.93, т.9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според посочената по-горе дефиниция, “маловажен случай” е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Следователно, за преценка дали конкретното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на закона следва да се обсъдят всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, наличието на вредни последици, кръгът на засегнатите интереси, значимостта на увредените обществени отношения и степента на обществената опасност на нарушението. Обстоятелството, че конкретното нарушение е формално не следва да изключва автоматично извършването на преценка относно приложение на чл.28 от ЗАНН. Действително, в случая не може да се определи дали от нарушението са настъпили вредни последици и каква е тяхната степен, но това не означава, че не следва да се обсъдят и другите смекчаващи обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието. В настоящия случай, от доказателствата по делото се установява, че нарушителят е физическо лице, земеделски производител, който е внесъл дължимите осигурителни вноски за дейността му като земеделски производител, както и че Декларация Образец № 1 за месец февруари 2019 г. е била подадена по инициатива на задълженото лице, макар и след законоустановения срок. Тоест лицето не е имало за цел да избегне заплащането на задълженията си или да укрие подлежащи на деклариране обстоятелства, което обстоятелство води до извода, че не са налице и отегчаващи вината обстоятелства. Отделно от това се установява, че нарушението е за първи път, видно от отбелязване в обжалваното НП.
Предвид изложеното, настоящата инстанция споделя изцяло доводите на БлРС, че конкретното нарушение се явява с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради което приложение следва да намери чл.28 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, Благоевградският административен съд
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5190/29.06.2020 г., постановено по нахд № 209/2020 г., на Районен съд – Б..
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ Марияна Мицева ЧЛЕНОВЕ : /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

/п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!

О.М.