и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А. А. С., с адрес: с. Т., община С., чрез адв. И.П. против Решение № 1652/25.05.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 69 по описа на Районен съд – Г. Д. за 2016 г., с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 5395а-31/2015г. от 07.01.2016 г. на Началника на Гранично полицейско управление (Г.) – Г. Д. към РДГП – Смолян.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Твърди се, че в противоречие със събраните по делото доказателства районният съд е възприел за доказано и съставомерно описаното в НП нарушение. Оспорват се фактическите констатации в АУАН и НП. Твърди се още, че при издаване на процесното наказателно постановление административнонаказващият орган не е извършил преценка за приложение на чл.28 от ЗАНН, а в случая са налице материалноправните предпоставки за приложението на цитираната разпоредба, респективно определяне на нарушението като маловажен случай. По изложените съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което наказателното постановление да бъде отменено. По делото е депозирано писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя, с което са доразвити изложените в жалбата аргументи за отмяна на процесното решение.
Ответникът – Гранично полицейско управление – Г. Д., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Прокурорът от О. П. – Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Б. намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Г. Д. е изменил Наказателно постановление № 5395а-31/2015г. от 07.01.2016 г. на Началника на Г. – Г. Д., с което на касационния жалбоподател А. С., за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1 във вр. с чл. 64, ал. 2 и ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и на основание чл. 257, ал. 1 от същия закон е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500.00 (петстотин) лева, като съда е намалил размера на наложеното наказание от 500,00 лв. на 100,00 лв.
За да постанови този резултат, районният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 19.12.2015 г., около 11.00 часа, на черен път между с. Т. и с. Г., С. бил спрян за проверка от длъжностни лица при Г. – Г. Д. и му е било разпоредено да изчака, но същият не е изчакал а е запалил двигателя на управлявания от него автомобил. Няколкократно му било разпоредено да загаси двигателя на автомобила, но С. отказал и потеглил в посока с. Т. От правна страна съдът е приел, че нарушението е безспорно доказано, извършено е виновно и е квалифицирано правилно от административнонаказващия орган като неизпълнение на разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му. Приел е още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на С.. По отношение на наложеното наказание обаче е стигнал до извода, че същото е в необосновано висок размер и не съответства не тежестта на нарушение, поради което е намалил размера на санкцията до законовоопределения минимум.
Изводите на районния съд за безспорна доказаност и правилна квалификация на нарушението, както и за липса на процесуални нарушения в хода на административно наказателнотопроизводство са правилни и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция, като същите са в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства.
Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод за недоказаност на нарушението. Фактите по делото са установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Е. Л. и Г. В. са категорични, че на касационния жалбоподател било разпоредено да загаси двигателя на автомобила си и да остане на място, докато му се извърши проверка. Така направеното разпоредждане било възприето от С., но същият не го изпълнил. Направените в АУАН констатации, както и тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление не са опровергани от доказателствата по делото.
Поведението на касационния жалбоподател правилно е квалифицирано като неизпълнение на полицейско разпореждане по смисъла на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, разпорежданията на полицейските органи са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му, какъвто безспорно не е настоящият случай. Административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател законосъобразно е ангажирана на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР, която норма предвижда административно наказание „глоба“ в размер от 100 до 500 лева за лице, което не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление.
Във връзка с направеното в жабата оплакване съдът намира, че в настоящия случай не се установява наличие на предпоставките за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Процесното нарушението не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. В този смисъл районният съд правилно е преценил тежестта на нарушението, като е намалил размера на наложената глоба до минимално предвидения от закона размер.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че не са налице сочените касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 предл.1 от АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1652/ 25.05.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 69 по описа на Районен съд – Г. Д. за 2016 г.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Марияна Мицева



ЧЛЕНОВЕ:/п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

/п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
Е.Ф.