Normal;И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по реда на чл.196, ал.4 от ЗУТ, във вр. чл.215, ал.4 от ЗУТ, във вр. с чл.146 от АПК.
Образувано е по жалби на : 1.) К. И. У., с ЕГН *, от гр.С., ул.“Р.“ № *, тел.: *; 2.) Е. И. А., с ЕГН *, от гр.С., ул.“Р.“ № *; и 3.) В. В. З., с ЕГН *, от гр.С., ул.“Р.“ № *, срещу Заповед № УТИ-206/02.12.2021 г. на К. на О. С., с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.192, ал.3 от ЗУТ, е учредено на Й. И. Т., Н. Т. П. и В. Т. Т., правото на преминаване през имот частна общинска собственост с идентификатор 65334.300.2520 по КККР на гр.С., трайно предназначение на територията/ТНТ/ : урбанизирана; начин на трайно ползване /НТП/ : Средно застрояване (от 10.00 м до 15.00 м), целият с площ от 750.00 кв.м, за осигуряване на временен транспортен достъп до УПИ Х-2522, кв.103 по регулационния план на гр.С. /ПИ с идентификатор 65334.300.2522 по КККР на гр.С./, с необходима площ за достъп до ПИ с идентификатор 65334.300.2522 по КККР на гр.С. от 52.00 кв.м. Със заповедта е определен срок на действието й – до изграждане на участък от ул.“Р.“/ПИ 65534.300.3690 по КККР на гр.С./, заключен между ПИ 65534.300.2520 по КККР на гр.С. /в северозападната част от границата му с ПИ 65534.300.3690/, ПИ 65534.300.2522, ПИ 65534.300.2282 и ПИ 65534.300.3697/ул.“П. м.“/.
В жалбите се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при неспазване на установената форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби – отменителни основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК, както и в противоречие с разпоредбата на чл.6 от АПК - нарушени принципите на съразмерност и пропорционалност. Иска се отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбите се поддържат от процесуалния представител на жалбоподателите Е. А. и В. З. – адв.Л., и процесуалния представител на оспорващия К. У. – адв.Колеолов, които претендират и присъждане на направените разноски по делото, и представят писмена защита и писмени бележки. Алтернативно правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, ако жалбите бъдат отхвърлени.
Ответникът – Кметът на О. С., чрез процесуалния си представител юрк.Ч. - И., оспорва жалбите като неоснователни и иска да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена защита.
Заинтересованата страна Й. И. Т., чрез процесуалния си представител адв.Б., оспорва жалбите като неоснователни, иска да бъдат отхвърлени и претендира присъждане на направените разноски по делото. Представя писмени бележки.
Заинтересованите страни - Н. Т. П. и В. Т. Т., не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбите.
В съдебното производство са събрани писмени и гласни доказателства. Назначена е съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, като заключението на вещото лице е прието.
Административен съд – Б., след като обсъди събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, и доводите на страните, намира за установено следното :
О. С. е собственик на недвижими имот с идентификатор 65334.300.2520 по КККР на гр.С., застроен, с площ от 750.00 кв.м, с ТПТ – урбанизирана, с НТП – средно застрояване (от 10 м до 15 м), видно от Акт № 2442 за частна общинска собственост от 16.07.2021 г.(стр.41,42) и Скица на ПИ № 15-781878-16.07.2021 г.(стр.43,44).
Й. И. Т., Н. Т. П. и В. Т. Т. са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 65334.300.2522 по КККР на гр.С., видно от нот. акт № 152, т.І, д.№ 289/1978 г. (стр.67); нот. акт № 95, т.ІІ, д.№ 561/1996 г.(стр.69); нот. акт № 61, т.V, д.№ 475/1965 г. (стр.66); Скица на ПИ № 15-562526-10.11.2017 г.(стр.62,63); Договор за доброволна делба на недвижим имот (стр.68); Удостоверение за наследници на Тома Г. Т. (стр.71)
С нот. акт за учредяване на право на строеж /суперфиция/ № 127, т.ІІ, рег.№ 1256, д.№ 317/2020 г. Н. П. и В. Т. са учредили на Й. И. Т. – приобретател, в ПИ с идентификатор 65334.300.2522 по ККР на гр.С. право на строеж на 3-етажна жилищна сграда – североизточно петно, с площ на първи етаж от 79.40 кв.м, втори жилищен етаж с площ от 74.60 кв.м и трети жилищен етаж с площ от 74.60 кв.м (стр.64, 65).
С Разрешение за строеж № 113/29.09.2020 г. на Главния архитект на О. С. е разрешено на Й. И. Т. да изгради жилищна сграда – североизточно петно в УПИ Х-2522, кв.103, по плана на гр.С., имот с идентификатор 65334.300.2522 по КККР на гр.С. по съгласувани и одобрени проекти, на основание чл.148 от ЗУТ (стр.61).
Й. И. Т., Н. П. и В. Т. са подали Заявление В.№ 94-С-1142/23.04.2021 г. до К. на О. С., с което са поискали започване на процедура по чл.192, ал.2 и ал.3 от ЗУТ, във връзка с извършване на строеж на жилищна сграда, съгласно Разрешение за строеж № 113/29.09.2020 г. на Главния архитект на О. С. (стр.60).
Към заявлението са били приложени изискуемите се документи (стр.46-59;61-72).
С Решение № 208/28.07.2021 г. на ОбС – С., е учредено право на преминаване на Й. И. Т. през част от УПИ ХІ в кв.103 по плана на гр.С. – частна общинска собственост, за достъп до УПИ-2522 в кв.103 по плана на гр.С., поради липса на друга техническа възможност. С Решението е възложено на К. на общината да определи цената на правото на преминаване по реда на чл.210 от ЗУТ, която лицето да заплати преди издаването на заповед по чл.192, ал.3 от ЗУТ (стр.55).
С Решение № 29, обективирано в Протокол № 8/16.09.2021 г., ОЕСУТ при О. С. е приел изготвена схема за право на преминаване през част от УПИ ХІ-2522 в кв.103 по плана на гр.С. на площ от 25.00 кв.м и през част от УПИ ХІ-2520 в кв.103 на площ от 52.00 кв.м по Решение № 208/28.07.2021 г. на ОбС – С., за осигуряване на временен транспортен достъп от ул.“Р.“/ПИ 65534.300.3690 по КККР на гр.С./, заключен между ПИ 65534.300.2520 по КККР на гр.С. /в северозападната част от границата му с ПИ 65534.300.3690/, ПИ 65534.300.2522, ПИ 65534.300.2282 и ПИ 65534.300.3697/ул.“П.м.“/(стр.54).
Бил е изготвен Оценителен доклад за пазарната стойност на правото на преминаване от лицензиран оценител (стр.32-40).
На 18.10.2021 г. Комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 106/01.06.2021 г. на К. на О. С. е приела решение, с което е определила цената на правото на преминаване за осигуряване на транспортен достъп до УПИ Х-2520 в кв.103 по регулационния план на гр.С. /ПИ 65534.300.2522 по КККР на гр.С./, през имот частна общинска собственост с идентификатор 65534.300.2520 по КККР на гр.С., до изграждане на участък от ул.“Р.“/ПИ 65534.300.3690 по КККР на гр.С./, заключен между ПИ 65534.300.2520 по КККР на гр.С. /в северозападната част от границата му с ПИ 65534.300.3690/, ПИ 65534.300.2522, ПИ 65534.300.2282 и ПИ 65534.300.3697/ул.“П.м.“/, с площ на достъп до ПИ 65534.300.2522 – 52.00 кв.м, в размер на 2846.00 лева (стр.31).
Протоколите на Комисията по чл.210 от ЗУТ са били обявени на сайта на О. С. на 09.11.2021 г.(стр.22-27) и на информационното табло в сградата на общината на 27.10.2021 г., видно от Констативен акт от 24.11.2021 г., съставен от служители в общинската администрация (стр.21).
На 30.11.2021 г. Й. И. Т., Н. П. и В. Т. са внесли сумата от 2846.00 лв. по банковата сметка на О. С. за издаването на заповед за учредяване правото на прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжения по чл.193 от ЗУТ (стр.20) и 100.00 лв. – такса технически услуги за издаването на заповед за осигуряване на достъп до чужд имот по чл.194 от ЗУТ (стр.19).
Със Заповед № УТИ-206/02.12.2021 г. на К. на О. С., на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.192, ал.3 от ЗУТ, е учредено на Й. И. Т., Н. Т. П. и В. Т. Т., правото на преминаване през имот частна общинска собственост с идентификатор 65334.300.2520 по КККР на гр.С., трайно предназначение на територията/ТНТ/ : урбанизирана; начин на трайно ползване /НТП/ : Средно застрояване (от 10.00 м до 15.00 м), целият с площ от 750.00 кв.м, за осигуряване на временен транспортен достъп до УПИ Х-2522, кв.103 по регулационния план на гр.С. /ПИ с идентификатор 65334.300.2522 по КККР на гр.С./, с необходима площ за достъп до ПИ с идентификатор 65334.300.2522 по КККР на гр.С. от 52.00 кв.м. Със заповедта е определен срок на действието й – до изграждане на участък от ул.“Р.“/ПИ 65534.300.3690 по КККР на гр.С./, заключен между ПИ 65534.300.2520 по КККР на гр.С. /в северозападната част от границата му с ПИ 65534.300.3690/, ПИ 65534.300.2522, ПИ 65534.300.2282 и ПИ 65534.300.3697/ул.“П.м.“/(стр.18).
За издадената заповед е било изготвено Съобщение изх.№ 92-00-976/03.12.2021 г. от К. на общината (стр.17), което е било залепено на входните врати на кооперациите на ул.“Р.“ на 03.12.2021 г., видно от служебна бележка (стр.16) и на информационното табло в сградата на общината на 03.12.2021 г. (вж. служебна бележка на стр.15), както и обявено на сайта на О. С. на 02.12.2021 г. (стр.14).
К. И. У., Е. И. А. и В. В. З. са подали жалба В.№ 9400-3220/13.12.2021 г. срещу Заповед № УТИ-206/02.12.2021 г. на К. на О. С. до БлАС (вж. клеймото в/у стр.2).
По делото е допусната и назначена СТЕ като заключението на вещото лице (стр.143-159) е прието от съда и неоспорено от страните.
Според ВЛ в издаденото Разрешение за строеж № 113/29.09.2020 г. на Главния архитект на О. С. не е посочен вход – изход до разрешения строеж. За имот с идентификатор 65534.300.2522 по КККР на гр.С., УПИ Х-2522 в кв.103 по регулационния план на гр.С. от 1984 г. към настоящия момент транспортен достъп не е осигурен, поради нереализирана прилежаща към имота улица – ул.“Р.“ и особените теренни условия на имота.
Експертът е констатирал, че в УПИ Х-2522 в кв.103 по регулационния план на гр.С. има 2-етажна масивна сграда, отразена с два номера - № 1 – източната част и № 2 – западната част, като западната част е изградена с редовни строителни книжа. Пристройките към тази част, означени с №3 и № 5, са изградени без строителни книжа (проекти и разрешение за строеж), но за западната част на жилищната сграда, включително и за двете пристройки е издадено от О. С. Удостоверение за търпимост № АБ-02-30/22.04.2019 г. Специалистът е установил, че за източната част на 2-етажната жилищна сграда, отразена в КК с № 1, до застроена площ от 64.00 кв.м, е изградена с редовни строителни книжа. За пристройката към източната част, със ЗП 2.94м/8.02м в общината не се съхраняват строителни книжа. Гаражът, отразен в кадастралната карта с № 4, е изграден с одобрени строителни книжа, а е включен и в удостоверението за търпимост.
Вещото лице счита, че с предвидения в процесната заповед временен транспортен достъп не се променят/влошават/ условията за застрояване на ПИ с идентификатор 65534.300.2520 по КККР на гр.С. (имота на жалбоподателите), тъй като границата между техния имот и имот с идентификатор 65534.300.2522 по КККР на гр.С. не се променя, а също така не се променя/препятства/ установения начин на трайно ползване на имота и на изградените в имота законни строежи.
Според ВЛ в случай, че предвидения в обжалваната заповед временен транспортен достъп бъде реализиран, това ще доведе до премахване на оградата между двата имота и ще облекчи гарирането на коли в тях, тъй като наличието на ограда, гарирането в крайния/западен/ гараж в сградата с идентификатор 65534.300.2520.3 към настоящия момент е изключително затруднен. Възможно е при наличие на строителна техника в зоната за транспортен достъп да се създадат условия за невъзможно гариране на коли в гаражите за неопределено време.
Експертът заявява, че към настоящия момент транспортният достъп до УПИ Х-2522, кв.103 по регулационния план на гр.С. (ПИ с идентификатор 65534.300.2522 по КККР на гр.С.), поради непрокарана улица (ул.“Р.“) е невъзможен. При наличните теренни условия и извършено застрояване в ПИ с идентификатор 65534.300.2522 и съседните имоти друго техническо решение за осигуряване на транспортен достъп до УПИ Х-2522, кв.103 по регулационния план на гр.С. (ПИ с идентификатор 65534.300.2522 по КККР на гр.С.), освен предвидения в обжалваната заповед, е неосъществимо.
Специалистът счита, че възможността да бъде осигурен транспортен достъп до УПИ Х-2522, кв.103 по регулационния план на гр.С., през имот с идентификатор 65534.300.2523 и имот с идентификатор 65534.300.2524 е практически неосъществима. Вещото лице счита, че транспортен достъп до УПИ Х-2522, кв.103 по регулационния план на гр.С. през ул.“Р.“, откъм ул.“П.м.“ е невъзможен на този етап, тъй като за да се осигури тази възможност, трябва да се премахне част от подпорната стена и голяма част земни маси от ската, което означава да се премахне част от детската площадка, изградена върху улица и ПИ 65534.300.2282, което изпълнение ще струва значителни парични средства.
Според експерта техническото решение за временен транспортен достъп до ПИ 65534.300.2522 по одобрената схема съгласно процесната заповед отговаря на изискванията за най-икономично и най-благоприятно за държавата и обществено изпълнение от нея. Друго по-благоприятно решение за достъп, преди да се осъществи прокарването на прилежащата ул.“Р.“, няма.
Съдът кредитира заключението на вещото лице изцяло като обективно, компетентно и обосновано.
Като свидетел бе разпитан И.К. У. – син на жалбоподателя К. У.. Св.И. У. заявява, че достъпът до УПИ Х-2522 по ул.“П.м.“ е възможен, но самата улица има голяма денивелация. Има гараж, до който има достъп, като в едната си част той дори е над нивото на тротоара. Има изградена улица, има и УПИ. Съдът не кредитира показанията на св.У., тъй като същите противоречат на писмените доказателства по делото и заключението на вещото лице, както и с оглед неговата родствена връзка с един от жалбоподателите.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбите са процесуално допустими – подадени са в предвидения от закона 14-дневен срок от надлежни страни, собственици на жилищни сгради и гаражи в имот, съседен на процесния имот.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни, по следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена от материално, териториално и по степен компетентен орган – от К. на общината, съгласно чл.192, ал.3 от ЗУТ.
Атакуваният индивидуален административен акт е в предвидената от закона писмена форма, и съдържа реквизитите, регламентирани в чл.59, ал.2 от АПК. В заповедта са посочени фактически и правни основания за издаването й, адресати и разпоредителна част, поради което неоснователно е оплакването на оспорващите за допуснато нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
Съдът счита, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като е спазена процедурата по чл.192 от ЗУТ. Цената на правото на преминаване е определена по реда на чл.210 от ЗУТ – по пазарни цени, определени от комисия, назначена от К. на общината, и цената е заплатена преди издаване на заповедта.
Неоснователен е доводът на оспорващите, че обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалноправни норми – чл.192, ал.3 и ал.4 от ЗУТ.
Съгласно чл.192, ал.3 от ЗУТ, правото на преминаване през държавни или общински поземлени имоти се учредява, когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на областния управител, съответно със заповед на К. на общината.
В случая на Й. Т., Н. П. и В. Т. е учредено правото на преминаване през имот, частна общинска собственост, от К. на О. С., за което няма спор между страните по делото. Кметът на общината е приел, че друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, като се е позовал на Решение № 208/28.07.2021 г. на ОбС – С., е учредено право на преминаване на Й. И. Т. през част от УПИ ХІ в кв.103 по плана на гр.С. – частна общинска собственост, за достъп до УПИ-2522 в кв.103 по плана на гр.С., поради липса на друга техническа възможност, както и на Решение № 29, обективирано в Протокол № 8/16.09.2021 г., ОЕСУТ при О. С., с което е приета изготвена схема за право на преминаване през част от УПИ ХІ-2522 в кв.103 по плана на гр.С. на площ от 25.00 кв.м и през част от УПИ ХІ-2520 в кв.103 на площ от 52.00 кв.м. Липсата на друга техническа възможност, която да е икономически по-целесъобразна, бе доказана по категоричен начин от приетото заключение на вещото лице по назначената СТЕ. Експертът заявява, че към настоящия момент транспортният достъп до УПИ Х-2522, кв.103 по регулационния план на гр.С. (ПИ с идентификатор 65534.300.2522 по КККР на гр.С.), поради непрокарана улица (ул.“Р.“) е невъзможен. При наличните теренни условия и извършено застрояване в ПИ с идентификатор 65534.300.2522 и съседните имоти друго техническо решение за осигуряване на транспортен достъп до УПИ Х-2522, кв.103 по регулационния план на гр.С. (ПИ с идентификатор 65534.300.2522 по КККР на гр.С.), освен предвидения в обжалваната заповед, е неосъществимо.
Съгласно чл.192, ал.4 от ЗУТ, с правото на преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на поземлените имоти, да се препятства установеният начин на трайно ползване на поземлените имоти и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради, освен ако това не е изрично уговорено между собствениците с договора по ал.1.
В атакуваната заповед - в част ІІ. НАРЕЖДАМ - на титулярите на учреденото право на преминаване е наредено, че нямат право да влошават условията на застрояване на поземлените имоти, да препятстват установения начин на трайно ползване на тези имоти, ккато и да засягат разрешени строежи в имотите, през които е учредено правото на преминаване. Освен това, на Й. Т., Н. П. и В. Т. е наредено да спазват параметрите на пътя, а именно : преминаването през общински имот с идентификатор идентификатор 65534.300.2520 по КККР на гр.С., да се извършва съгласно схемата за правото на преминаване за осигуряване на временен транспортен достъп, с необходима плащ за достъп от 52.00 кв.м. С това разпореждане в заповедта е спазена нормата на чл.192, ал.4 от ЗУТ. Това се установява и от заключението на вещото лице по назначената и изпълнена СТЕ, което счита, че с предвидения в процесната заповед временен транспортен достъп не се променят/влошават/ условията за застрояване на ПИ с идентификатор 65534.300.2520 по КККР на гр.С. (имота на жалбоподателите), тъй като границата между техния имот и имот с идентификатор 65534.300.2522 по КККР на гр.С. не се променя, а също така не се променя/препятства/ установения начин на трайно ползване на имота и на изградените в имота законни строежи.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателите, че издадената заповед е в противоречие с разпоредбата на чл.6 от АПК, тъй като е нарушен принципът на съразмерност.
Съгласно чл.6, ал.2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В ал.3 на чл.6 от АПК законодателят е предвидил, че когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Съгласно чл.6, ал.4 от АПК, от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото, а в ал.5 е регламентирано, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. В конкретния случай не е нарушен принципът на съразмерност, което се установява от заключението на вещото лице, според което техническото решение за временен транспортен достъп до ПИ 65534.300.2522 по одобрената схема съгласно процесната заповед отговаря на изискванията за най-икономично и най-благоприятно за държавата и обществено изпълнение от нея. Друго по-благоприятно решение за достъп, преди да се осъществи прокарването на прилежащата ул.“Р.“, няма.
По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като не е налице отменително основание по чл.146 от АПК, а жалбите са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от спора, на оспорващите следва да бъдат възложени направените от страните разноски, както следва : на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв., на основание чл.78, ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ; на заинтересованата страна Й. И. Т. – сумата от 300.00 лв., доказано изплатено адвокатско възнаграждение на адв.Б. (вж. договор за правна защита и съдействие на стр.123), на основание чл.143, ал.4 от АПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК, чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбите на : 1.) К. И. У., с ЕГН *, от гр.С., ул.“Р.“ № *, тел.: *; 2.) Е. И. А., с ЕГН *, от гр.С., ул.“Р.“ № *; и 3.) В. В. З., с ЕГН *, от гр.С., ул.“Р.“ № *, срещу Заповед № УТИ-206/02.12.2021 г. на К. на О. С..
ОСЪЖДА К. И. У., с ЕГН *, от гр.С., ул.“Р.“ № *, тел.: *; Е. И. А., с ЕГН *, от гр.С., ул.“Р.“ № *; и В. В. З., с ЕГН *, от гр.С., ул.“Р.“ № *, да заплатят на О. С. сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. И. У., с ЕГН *, от гр.С., ул.“Р.“ № *, тел.: *; Е. И. А., с ЕГН *, от гр.С., ул.“Р.“ № *; и В. В. З., с ЕГН *, от гр.С., ул.“Р.“ № *, да заплатят на Й. И. Т., с ЕГН *, от гр.С., ул.“Р.“ № *, сумата от 300.00 (триста) лева – направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р България – гр.София, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

С Ъ Д И Я : /п/ Иван Шекерлийски

Вярно с оригинала!
КТ