и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.216, ал.6 и чл.
215, ал.1 от ЗУТ. Предмет на повторно разглеждане от Административен съд – Б. е
жалбата на С. П. В. от гр. П., ул. “. С. № 23 против Заповед №ДК-
10-28/07.05.2008 г. на Началник на Р. – Б.. Със заповедта на основание чл.
216, ал. 5 от ЗУТ са оставени в сила одобрените на 11.04.2008 г. инвестиционни
проекти и Разрешение за строеж №119/11.04.2008 г., издадено от Главния архитект
на О. П. на името на М. М. М. за обект “Промяна предназначение от гараж в
аптека/разширение на съществуваща аптека/”, находящ се в УПИ ХІ-1617, кв. 52 по
плана на гр. П..
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед
поради съществено нарушение на административно-производствените правила,
противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на
закона. Твърди се, че е неправилно Н. на Р. – Б. е приел в случая за приложим
чл.185, ал.1 от ЗУТ и чл.38, ал.5, вместо чл.185, ал.2 от ЗУТ, тъй като в
случая се изменят съществено и се завземат общи части на сградата.
В съдебно заседание оспорващата чрез пълномощника си адв. Ц. поддържа
жалбата. В писмено становище от адв. Ц. и писмено становище от
оспорващата В. се навеждат доводи за нищожност на оспорената заповед на
основание чл.177, ал.2 от АПК. Изложени са допълнителни доводи за
незаконосъобразност на заповедта предвид на това, че разрешението за строеж,
потвърдено с нея е издадено въз основа на проект, който не отговаря на
изискванията за проектиране в земетръсни зони, установени с Наредба № 2 от
23.07.2007 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони;
нарушена е нормата на чл.6, ал.2 от Наредба №10/22.05.2001г. за регистрация на
лицата, упражняващи технически контрол на конструктивната част на
инвестиционните проекти и чл.148, ал.7 от ЗУТ. Иска се отмяна на заповедта и
потвърденото с нея разрешение за строеж. Претендира се да бъдат присъдени
сторените по делото разноски, съгласно представен списък, възлизащи на 1 963
лева.
Ответникът по жалбата – Н. на Сектор Б. към Р. – Ю. Р. чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. оспорва жалбата.
Заинтересованата страна М. М. М. лично и чрез процесуалния си представител адв.
М. оспорва жалбата. Твърди, че оспорената заповед е законосъобразна.
Подробни съображения за неоснователност на жалбата са изложени в писмено
становище. Страната претендира да й бъдат присъдени сторените разноски общо в
размер на 687,50 лева.
Заинтересованите страни П. М. В., А. Х., Т. М. Х., Н. Б. С., И. И. Д., И. Х.
М., В. К. А., И. С. С., В. А. А., А. И. А. и С. И. П., редовно призовани, не се
явяват и не изразяват становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, предвид доводите на страните приема за установено следното:
Видно от Нотариален акт № 37, т. І, д. № 62/1996 г. на Петрички районен съд
оспорващата е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ
апартамент № 6, находящ се на трети етаж от ЖСК “Москва”, построена върху
държавна земя парцел ХІ, в кв. 52 по плана на гр. П., ведно с 1/2 ид.ч. от
мазе, таван и гараж № 4, както и съответните части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху земята.
От Нотариален. акт № 08, т. ІІІ, д. № 789/1999 г. на Нотариус Е.Я., с Р.
на действие РС – П. се установява, че заинтересованата страна М. М. е закупил
гараж №3, находящ се в ЖСК “Москва”, а с Нотариален акт №22, т. V, д. №
759/2004 г. на Нотариус Е. Я. същия е придобил правото на собственост и
върху гараж №2, находящ се в същата жилищна кооперация.
През 1999г. закупения от М. М. гараж № 3 е преустроен в “аптека”, за което е
издадено от главния архитект на О. П. Удостоверение №10/23.02.2004г. за
въвеждане в експлоатация на строеж “Преустройство на гараж в аптека”.
За преустройство на гараж №2 в аптека като разширение на съществуващата вече
аптека е издадено Разрешение за строеж №229/22.08.2005г. на Главния архитект на
О. П.. Това разрешение е било предмет на жалба, подадена от С. В. пред Н. на Р.
– Б., който със Заповед №ДК-10-41/14.09.2005г. е потвърдил разрешението. След
обжалване на заповедта по съдебен ред с Решение №2809/19.03.2007 г.,
постановено по адм.д. № 8556/2006 г. по описа на ВАС на РБ, Заповед №ДК-
10-41/14.09.2005г. на Н. на Р. – Б. и потвърденото с нея Разрешение за строеж
№229/22.08.2005 г. на Главния архитект на О. П. са отменени.
С оспореното Разрешение за строеж №119/11.04.2008 г. Главният архитект на О. П.
е разрешил на възложителя М. М. промяна на предназначението от гараж в аптека
(разширение на съществуваща аптека) в УПИ ХІ-1617, кв. 52 по плана на гр. П.,
съгласно одобрените на 11.04.2008 г. проекти. Към проектите е представено
конструктивно становище, изготвено от инженер-конструктор, съгласно което
преустройството може да бъде изпълнено, тъй като не засяга носещи конструктивни
елементи, не натоварва допълнително конструкцията на сградата, не намалява
нейната носимоспособност и извършените промени отговарят на изискванията на т.
18, 8 от ръководството за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни
райони на НИСИ от 1990 г.
Разрешението за строеж и одобрените проекти са предмет на подадена до Н. на Р.
– Б. жалба от С. П. В., с В. № ПЧ-1089-01-728/23.04.2008 г. В жалбата си В.
твърди, че не е давала писмено и нотариално заверено съгласие за
преустройството и че е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ, тъй като
в обектът представлява незаконен строеж. Началникът на Р. – Б. е разгледал
жалбата и със Заповед № ДК-10-28/07.05.2008 г. е оставил в сила одобрените
проекти и разрешението за строеж. Административният орган е приел, че С. В. не
е непосредствен съсед на преустроения гараж № 2, поради което не е необходимо
изричното й писмено съгласие, както и че е спазена разпоредбата на чл. 185, ал.
2 от ЗУТ – представени са нотариално заверени декларации от непосредствените
съседи на обекта. Поради липса на данни за наднормено шумно замърсяване и
съгласно чл. 38, ал. 5 от ЗУТ не се изисква съгласието на собствениците в
етажната съсобственост. Относно твърдението за извършено незаконно строителство
Началникът на Р. – Б. е приел, че такова не е налице, тъй като видно от
констативните актове от 23.08.2007 г. незаконният строеж е премахнат доброволно
и обекта е възстановен в първоначалния си вид – гараж.
Заповед № ДК-10-28/07.05.2008 г. на Н. на Р. – Б. е обжалвана от С. В. и
разгледана от състав на Административен съд – Б., който с Решение №341/30.
05.2009 г., постановено по адм. дело № 681/2008 г. е отхвърлил жалбата.
Решението на Административен съд – Б. е отменено с Решение №15368/15.12.2009 г.
по адм. дело № 9866/2009 г. на ВАС на РБ и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на съда със задължителни указания на касационната инстанция,
едно от които е да бъде изследван и обсъден въпросът дали не налице някоя от
хипотезите на чл. 177, ал. 2 и ал. 3 от АПК и оспорения акт поражда ли правни
последици.
В тази връзка по настоящото дело, предмет на което е повторно жалбата на С. В.
против Заповед № ДК-10-28/07.05.2008 г. на Н. на Р. – Б. е назначена съдебно-
техническа експертиза, изпълнена от вещо лице строителен инженер. Вещото лице
след сравняване на предвиденото с Разрешение за строеж №229/22.08.2005 г. и
Разрешение за строеж №119/11.04.2008 г. е установило, че съществува разлика в
предвиденото преустройство. С двете разрешения за строеж се предвижда направа
на отвор за врата с размери 90 см на 200 см в зидарията на преградната стена
между съществуващата аптека и преустройвания гараж № 2 за осъществяване на
връзка между тях. Разликата се състои в това, че с проекта от 2005 г. не е
предвидено обрамчване на отвора за врата в тухлената стена между съществуващата
аптека и преустройвания гараж, а съгласно конструктивното становище от проекта
от 2008 г. в тухлената стена е предвидено обрамчване на отвора за врата с
стоманена рамка, съгласно приложен към становището чертеж. Вещото лице е
установило и разлика по отношение на трансформиране на гаражните врати в
остъклени витрини. И в двата проекта отворът на съществуващата гаражна врата на
гараж № 2 не е предвидено да бъде разширен (остава 2,60 м). Разликата се
състои в това, че в проекта от 2005 г. остъкляването е изцяло с височина 2,80 м
без подзиждане, като е обособена и външна входна врата, а в проекта от 2008г.
височината на остъклената витрина е 2,25 м, която достига до кота +2,80 м. с
подзиждане отдолу от 55 см. Разлика е установена и по отношение на подхода в
обособения склад – по проекта от 2005 г. подхода е откъм офиса, а по проекта от
2008 г. – откъм изолационното антре между санитарния възел и склада.
След запознаване с материалите по делото вещото лице е отговорило и на други
поставени от страните и от съда въпроси. Вещото лице е извършило сравнение на
предвиденото с първоначалния проект на ЖСК Москва от 1974г. и одобрения проект
от 2008г. и процесното разрешение за строеж и е установило, че с издаденото
разрешение за строеж от 2008 г. и одобрените проекти размера на гараж № 2 като
ширина на отвора не се променя (остава 2.60м.), а височината е остава тази,
която е по първоначалния проект на сградата от 1974г. - 2,18м. До котата на
гредата над отвора височината е 2,25 м, но тъй като се запазва носещата греда
това не влияе върху носимоспособността на конструкцията на сградата.
Изменението на фасадата се състои в това, че вместо гаражна врата се обособява
стъклена витрина и подпрозоречен зид с височина от 55 см.
От заключението на вещото лице се установява и, че жилищната сграда (ЖСК
Москва), в която е разрешено преустройството е проектирана през 1974 г. и е
изпълнена по традиционната монолитна строителна система – скелетногредова
конструкция. Носещите елементи са стоманобетоновите плочи, греди и колони и
тухлените стени, над които няма греди. Съгласно конструктивния проект,
земетръсните усилия е предвидено да се поемат от тухлени шайби и в двете посоки
изпълнени от плътни тухли на вароциментов разтвор. Тъй като сградата е
проектирана през 1974 г. същата е осигурена за VІІ-сеизмична степен. Вещото
лице е установило, че разделящата стена между гараж № 2 и гараж № 3 е носеща,
тъй като над нея съгласно конструктивния проект няма носеща греда, а е
предвиден стоманобетонов пояс. Тази стена е и противоземетръсна шайба. С
одобрения проект за промяна предназначението на гараж в аптека е предвидено
направа на отвор за врата в тази стена, която е предвидено да бъде обрамчен със
стоманена рамка. Вещото лице е установило, че избитата площ от стената за
отвор е по-голяма от 20% от общата площ на стената, отворът не е разположен в
средната третина на стената и не започва от ръба на стената на разстояние не по-
малко от 70 см. Вещото лице е изразило становище, че ако разрешеният строеж
бъде реализиран в съответствие с архитектурните проекти няма да бъдат изпълнени
изискуемите условия за земетръсна устойчивост и носимоспособност на сградата.
Установено е също, че на сградата не е извършено цялостно изследване в това
число за сеизмична осигуреност, не е съставен технически паспорт, както и
инвестиционен проект съгласуван, оценен и одобрен в съответствие с мерките в
техническия паспорт съгласно изискванията на чл. 5 от Наредба № 2/23.07.2007 г.
за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони.
В последната част заключението на вещото лице е оспорено от страна на
заинтересованата страна М. М.. Във връзка с направеното оспорване по делото е
назначена тройна съдебно-техническа експертиза, по която вещите лица –
строителни инженери са изследвали отново спорните въпроси. От заключението на
тройната експертиза се установява, че с одобрените на 11.04.2008 г. проекти и
издаденото Разрешение за строеж № 119/11.04.2008 г. се предвижда свързване с
врата с размери 90 см на 200 см на сега действащата аптека с приемна със
съседното помещение (гараж№ 2), което се преустройва в санитарен възел, склад и
офис. Преградната стена с дебелина 25 см между гараж № 3 (съществуваща аптека)
и гараж № 2 съгласно конструктивния проект от 1974 г. представлява
противоземетръсна шайба изпълнена от зидария с плътни единични тухли и
вароциментов разтвор. Вещите лица са установили, че съгласно конструктивното
становище отворът в тухлената стена се обрамчва с винкели 120.120.5 и метална
разпънка в основата от профил със сечение 100.100.5 мм. Според заключението
условията на т. 4 на чл. 18, т. 8 от Указание на НИСИ от 1990 г. за прилагане
на НПССЗР са изпълнени, а именно - избитата площ от стената за отвор не е по-
голяма от 20% от общата площ на стената, отворът е разположен в средната
третина на стената и същия е обрамчен с стоманобетонна или стоманена рамка. В
заключение вещите лица дават становище, че обрамчването на отвора за врата
обезпечава земетръсната устойчивост и носимоспособност на сградата, съгласно
действащите нормативни документи към момента на изграждане на сградата –
Правилник за строителство в земетръсните райони от 1964 г. С предвидения отвор
в стената не се нарушава носимоспособността на сградата такава, каквато е тя
към този момент и стената продължава да бъде противоземетръсна шайба. Вещите
лица са установили и, че обследване на сградата в съответствие с Наредба №
2/2007 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони не е
извършвано и не е съставен технически паспорт на сградата.
Съдът кредитира заключението на вещото лице Ф. П. в частта относно отговора на
първия поставен от адв. Ц. въпрос и въпросите, поставени от съда. По
отношение на втория въпрос, поставен от адв. Ц. съдът кредитира
заключението само в частта относно констатациите за зоната на сеизмична
активност, в която попада гр. П.. Заключението по отношение на останалата част
от въпрос №2 е оспорено от страна на заинтересованата страна и експертите по
тройната съдебно-техническа експертиза са достигнали до други изводи и
констатации. Освен това в заключението се обсъжда съответствие на оспореното
разрешение за строеж с отделни разпоредби на подзаконови нормативни актове,
което е извън компетентността на вещото лице. Съдът не кредитира заключението
на вещото лице П. и по отношение отговора на поставения от адв. М.
въпрос, тъй като тройната съдебно-техническа експертиза дава различно
заключение. Съдът кредитира изцяло заключението на тройната съдебно-техническа
експертиза – вещите лица са отговорили на поставените им въпроси в съответствие
със специалните им знания и въпреки направено оспорване от страна на
процесуалния представител на оспорващата, не са ангажирани доказателства, които
да оборат констатациите им.
При гореизложените факти съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от
лице имащо правен интерес от обжалването й. Съгласно чл.149, ал.1 и ал.2 от ЗУТ
за издаденото разрешение за строеж от главния архитект на общината (района) или
за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица
при условията и по реда на Административно-процесуалния кодекс, като
заинтересувани лица в случаите по чл. 185, ал. 1 и 2 са собствениците и
носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в
етажната собственост. Като съсобственик в етажната собственост оспорващата се
явява заинтересовано лица, имащо право да обжалва процесното разрешение за
строеж.
По същество жалбата е основателна.
На първо място от доказателствата по делото се установява, че не е налице някоя от хипотезите на чл.177, ал.2 и ал.3 от АПК. С Решение №2809/19.03.2007 г., постановено по адм.д. № 8556/2006 г. по описа на ВАС на РБ, с което Заповед №ДК-10-41/14.09.2005г. на Началника на РДНСК – Б. и потвърденото с нея Разрешение за строеж № 229/22.08.2005 г. на Главния архитект на Община П. са отменени е прието, че за да продължи преградната стена между гаражни клетки 2 и 3 да изпълнява функцията си на противоземетръсна шайба е необходимо обрамчване на направения в нея отвор със стоманобетонова или стоманена рамка, каквото не е направено и не е предвидено в проекта. Освен това съдът е приел, че разширяването на гаражните врати, елемент от фасадата на сградата – етажна собственост, във витрини, представлява съществено изменение на обща част по смисъла на чл. 185, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, за което съгласно ал. 2 на същия текст е необходимо съгласието на всички етажни собственици. От назначената по настоящето дело съдебно-техническа експертиза се установи, че съществува разлика между предвиденото с Разрешение за строеж №229/22.08.2005 г. и Разрешение за строеж №119/11.04.2008 г. и одобрените с тях проекти. Разликата се състои в това, че с проекта от 2005 г. не е предвидено обрамчване на отвора за врата в тухлената стена между съществуващата аптека и преустройвания гараж, а с проекта от 2008 г. в тухлената стена е предвидено обрамчване на отвора за врата с стоманена рамка, съгласно приложен към становището чертеж. Разлика е налице и по отношение на трансформиране на гаражните врати в остъклени витрини - в проекта от 2005 г. остъкляването е изцяло с височина 2,80 м без подзиждане, като е обособена и външна входна врата, а в проекта от 2008г. височината на остъклената витрина е 2,25 м, която достига до кота +2,80 м. с подзиждане отдолу от 55 см. и без входна врата. Предвид изложеното издаденото разрешение за строеж не е в противоречие със съдебното решение постановено по адм.д. № 8556/2006 г. по описа на ВАС на РБ, поради което не е нищожно по смисъла на чл. 177, ал. 2 АПК.
Въпреки изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, тъй като Разрешение за строеж №119/11.04.2008 г. и одобрените от 11.04.2008г. инвестиционни проекти са издадени в противоречие с материалния закон.
В разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗУТ е предвидено, че не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато: 1. не се променя предназначението им; 2. не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им; 3. не се изменят съществено общите части на сградата; 4. се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос; 5. се прекарва нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици; 6. се променя предназначението на обекти, разположени в нежилищни сгради; 7. преустройството се извършва при условията на чл. 38, ал. 5 и 6. В случаите извън тези по ал. 1 се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части - съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите.
Не е спорно по делото, че разрешения строеж не попада в хипотезата на чл.185, ал.1, т.2 и т.4-6 от ЗУТ. С разрешеното се променя предназначението на собствения на М. обект – от гараж в разширение на съществуваща аптека. Съгласно чл.38, ал.5 от ЗУТ помещения и обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена жилищна сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, в случай че не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Наличието или липса на такова замърсяване е изследвано от съда при първото разглеждане на делото в каквато връзка е прието заключение на вещо лице (л.183 от адм.д.№681/2008г.), съгласно което с процесната промяна на предназначение не се допуска подобно замърсяване. Следователно е налице изключението на чл.38, ал.5 вр. чл.185, ал.1, т.7 от ЗУТ и не са изисква съгласие на собствениците в етажната собственост, както правилно е приел Началника на РДНК – Б.
Основния спорен въпрос по делото е налице ли е хипотезата на чл.185, ал.1, т.3 вр. ал.2 от ЗУТ – дали с процесната промяна на предназначението на собствено помещение в сграда в режим на етажна собственост се изменят съществено общите части на сградата. От доказателствата по делото, в частност от заключението на вещото лице Ф. П. се установява, че с процесното разрешение за строеж е предвидено подмяна на съществуващата гаражна врата със стъклена витрина и подпрозоречен зид с височина от 55 см. Не е предвидено, обаче промяна на размера на отвора, отвора не се разширява, той остава 2,60м. и височината, която остана тази, която е по първоначалния проект на сградата от 1974г. - 2,18м., а носещата греда се запазва и това не влияе върху носимоспособността на конструкцията на сградата. Следователно с процесното разрешение за строеж не се изменя съществено фасадата на сградата, която е обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС, тъй като не се засяга фасадната стена на сградата като цяло.
От събраните доказателства, обаче, не може да се направи преценка дали е налице съществено изменение на обща част по отношение на предвидения отвор за врата в носещата стена между преустроения в аптека гараж №3 и процесния гараж №2. От заключението на тройната съдебно-техническа експертиза се установява, че с проекта е предвидено между съществуващата аптека и процесния гараж да се предвиди отвор за врата с размери 90 на 200см. Вещите лица безспорно установяват, че стената, в която е предвидено да се изпълни отвора е носеща и изпълнява функциите на противоземетръсна шайба.
В настоящия случай е приложима Наредба № 2 от 23.07.2007 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони ( обн., ДВ, бр. 68/21.08.2007 г.), с която са определени изискванията при проектирането на сгради и строителни съоръжения в земетръсни райони, какъвто район несъмнено е гр. П., за който сеизмичния коефициент е 0.27, съгласно Приложение №3 към Наредбата. Съгласно текста на чл. 1, подзаконовият нормативен акт се прилага при проектирането на нови строежи, при реконструкции, основни обновявания, основни ремонти, преустройства, надстрояване или промяна предназначението на съществуващи строежи. По аргумент от нормата на § 3 ПЗР, Наредбата се прилага за строежи, чието проектиране започва след влизането й в сила, какъвто е и настоящия случай, тъй като визата за проектиране е издадена на 23.11.2007г., а Наредбата е обнародвана в ДВ бр.68/21.08.2007г., в сила от 25.08.2007г.
Съгласно чл.5, ал.1 от Наредбата в сградите (неосигурени и осигурени на сеизмични въздействия) се допуска да се извършват строителни и монтажни работи (СМР), в т.ч. реконструкция, основно обновяване, основен ремонт, преустройство, надстрояване или промяна на предназначението и натоварванията, при следните условия: 1. извършено обследване на цялата сграда съгласно глава трета "Обследване на съществуващи строежи" от Наредба № 5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите, в т.ч. за сеизмичната й осигуреност; 2. положителна оценка за сеизмична осигуреност; 3. спазване на допустимата височина и етажност на сградите съгласно чл. 33; 4. инвестиционния проект, съгласуван, оценен и одобрен по реда на Закона за устройство на територията и в съответствие с мерките, предписани в съставения технически паспорт на сградата, с който се доказва сеизмично осигуряване на сградите съгласно изискванията на тази наредба. Ал.2 на чл.5 забранява издаване на разрешение за строеж за извършване на СМР по ал. 1, ако не е съставен технически паспорт на сградата с предвидени мерки за цялостното му осигуряване на сеизмични въздействия в съответствие с изискванията на тази наредба и ако оценката за сеизмична осигуреност е отрицателна.
В настоящия случай от заключението на единичната и тройната съдебно-технически експертизи се установява, че не е извършено обследване на цялата сграда, съгласно глава трета "Обследване на съществуващи строежи" от Наредба № 5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите, в т.ч. за сеизмичната й осигуреност. Лисва и положителна оценка за сеизмична осигуреност. Не е съставен технически паспорт на сградата. Неизпълнението на тези съществени императивни изисквания на Наредба № 2 от 23.07.2007 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони водят и до невъзможност да се извърши преценка на това дали процесното преустройство води до съществено изменение на общи части на сградата, т.е. дали с предвидения отвор в носещата стена между двата гаража същата ще продължи да изпълнява функциите на противоземетръсна шайба. Следователно не може да се направи преценка дали е налице съществено изменение на обща част по отношение на предвидения отвор за врата в носещата стена между преустроения в аптека гараж №3 и процесния гараж №2 и дали с преустройството се завземат общи части на сградата, за което е необходимо съгласие на всички етажни собственици. Безспорно е в случая, че такова не е налице.
Изложеното по-горе налага извод за издаване на Разрешение за строеж №119/11.04.2008 г. и одобрените с него проекти в противоречие с чл.5, ал.1 и ал.2 от Наредба № 2 от 23.07.2007 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони и чл.185, ал.1, т.3 вр. ал.2 от ЗУТ, поради което заповедта с която е потвърдено следва да бъде отменена.
Неотносимо в настоящия случай е обстоятелството дали при проектирането са спазени изискванията на с т. 4 на чл. 18, т. 8 от Указание на НИСИ от 1990 г. за прилагане на НПССЗР. С приемането на Наредба № 2 от 23.07.2007 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни се отменят Нормите за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, утвърдени със заповед № РД-02-14-9 от 15.I.1987 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство и заповед № I-94 от 14.I.1987 г. на председателя на Българската академия на науките (виж §2 от ПЗР на Наредба №2). Следователно законосъобразността на издаденото разрешение за строеж следва да се преценява в съответствие с новите правила на Наредба № 2 от 23.07.2007 г. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони. Дали с предвидения отвор в носещата стена се нарушава носимоспособността на сградата следва да е предмет на обследване на сградата, каквото не е извършено.
Предвид изложеното подадената от С. В. жалба е основателна. Като е приел обратното Началника на РДНСК гр. Б. е приложил неправилно материалния закон. Заповед №ДК-10-28/07.05.2008г. и потвърденото с нея разрешение за строеж №119/11.04.2008г. на главния архитект на община П. ще следва да бъдат отменени.
С оглед изхода на делото и направеното искане ще следва да бъде осъден административния орган да заплати на оспорващата В. направените по делото разноски, но не в размера, заявен от същата. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, регламентиращ отговорността за разноски е предвидено, че в случай, когато съдът отмени обжалвания административен акт (какъвто е настоящия), държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, се възстановяват от бюджета на органа, издал процесния отменен акт. Следователно сторените разноски за държавна такса в размер на 10 лева следва да бъдат присъдени. Следва да се уважи и искането за присъждане на разноски за възнаграждения на вещи лица, както следва: 250 лева за вещото лице ахр. С., 220 лева за вещото лице инж. П. и 50 лева за вещото лице Ш. по адм.д.№681/2008г., както и 220 за вещото лице инж. П. и 300 лева за тройната съдебно-техническа експертиза по настоящето дело. Основателно е искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело, съгласно договора за правна защита и съдействие с адв. Ц. в размер на 250 лева. Предвид чл.143, ал.1 следва да се присъдят разноски само за един адвокат по адм.д.№681/2008г. – 300 лева съгласно договора с адв. К., която е била процесуален представител на оспорващата през по-голямата част от съдебното производство. Следва да се остави без уважение искането за присъждане на пътни разноски на С. В. и адвокатски разноски за адв. Ц.а (пътни и дневни). В чл. 143, ал.1 от АПК липсват понятията, формулирани като “разноски за пътуване” и "адвокатски разноски (пътни и дневни)". Разходите за производството по смисъла на чл. 143, ал. 1 от АПК са разходите, свързани с исканията за събиране на доказателства по повод установяването на обстоятелствата, от значение за изхода на правния спор, каквито са изплатените възнаграждения за вещи лица, разноски по призоваването на свидетели и т. н. т., но не и направени пътни и дневни разходи от страните и от ангажирания по делото адвокат. Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на С. В. сторените разноски в размер на 1 600 лева.
Водим от горното и на основание чл.173, ал.1 и ал.2, предл.2 от АПК, Административен съд - Благоевград

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Заповед №ДК-10-28/07.05.2008 г. на Началник на РДНСК – Б. и потвърденото с нея Разрешение за строеж №119/11.04.2008г. на главния архитект на община П. за “Промяна предназначение от гараж в аптека/разширение на съществуваща аптека/”, находящ се в УПИ ХІ-1617, кв. 52 по плана на гр. П.
ОСЪЖДА Регионалната дирекция за национален строителен контрол Югозападен район, Сектор Б. да заплати на С. П. В. от гр. П., ул. "Ц. С." № , вх., ет., ап., направените по делото разноски в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.


СЪДИЯ:/п/ Мария Тодорова

Вярно с оригинала!
Е.Ф.