и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е образувано е по жалба на М. С. Ц.,със съдебен адрес гр.П.,ул.... № ..., против Решение № 1040-01-181/17.10.2019 г. на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на Н.) - Б., с което й е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № 013-00-564-1/20.06.2019 г., издадено от упълномощено лице за Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б., и е потвърдено преждепосоченото разпореждане,като производството е по реда на чл.118 от КСО, във вр. с чл.145 и следващите от АПК.

В жалбата се твърди,че решението и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни, тъй като са издадени при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон,неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Твърди се, че оспорващото лице е имала качеството на осигурено лице,а с това и всички основания за отпускане на исканото обезщетение.Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, ведно със законните последици от това.Не се претендират разноски.

В съдебно заседание оспорващото лице не се явява,но жалбата се поддържа с представена писмена защита.

Ответникът - Директорът на ТП на Н. – Б., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и иска БлАС да я отхвърли и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмени бележки по съществото на спора.

Благоевградският административен съд, след като обсъди събраните доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

М. С. Ц. и „А. Т.“ ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.П., ул.... № ... били в трудови правоотношения,считано от 07.05.2019 г. за извършване на определена работа на основание чл.68,ал.1,т.2 КТ,с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 845 лв.По силата на сключения договор Ц. е заемала длъжността „ръководител,отдел транспорт“.Със Заповед № 5/31.05.2019 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.325, т.4 КТ – поради завършване на определената работа.Осигурителят депозирал в Н. Декларация „образец 1“,с която посочил данните по чл. 5,ал.4 КСО за периода 07.05.2019 г – 31.05.2019 г.Според последните оспорващото лице през м.05.2019 г. имало отработени 18 работни дни с осигурителен доход в размер на 760 лв.На 12.06.2019 г. М. Ц. подала Заявление-декларация № 013-00-564/12.06.2019 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица.

По повод заявлението е била извършена проверка по разходите на ДОО на „А. Т.“ ЕООД,резултатите от която били отразени в Констативен протокол № КП-5-01-00644623/03.09.2019 г. от служител на ТП на Н. – гр.Б. (л.25). Видно от констатациите в протокола е,че в резултат на извършена проверка на ведомости за работни заплати в „А. Т.“ ЕООД за м.05.2019 г,на оборотна ведомост за 01-05.2019 г,на личното трудово досие на Ц.,на данни от информационната система на Н./ИС и множество други документи,свързани с предмета на дейност на осигурителя,контролният орган на ТП на Н. достигнал до извода,че „А. Т.“ ЕООД не е осъществявало дейността, за която е било регистрирано – не е извършвало транспортна дейност,като дори не притежавало лиценз за тази дейност през цялата 2019 г.,с оглед на което проверяващия служител достигнал до извода,че и М. Ц. не е извършвала реално дейността на „ръководител транспорт“.

Констатациите на контролния орган наложило спрямо „А. Т.“ ЕООД да бъдат издадени предписание по чл.108,ал.1,т.3 КСО,обективирано в изричен акт – Задължителни предписания № ЗД-1-01-00644688/03.09.2019 г.С тях „А. Т.“ ЕООД било задължено да заличи в 17-дневен срок данните по чл.5,ал.4 КСО за м.05.2019 г. за М. Ц.,съдържащи в депозираната в Н. Декларация „образец 1“.По жалба на представляващия „А. Т.“ ЕООД,директорът на ТП на Н. на 11.10.2019 г. издал Решение № 1040-01-177,с което е потвърдил постановените задължителни предписания.Към момента последните не са влезли в сила.

Констатациите от проверката на контролния орган на ТП на Н.,отразени в Констативен протокол № КП-5-01-00644623/03.09.2019 г.,че оспорващото лице не е упражнявало трудова дейност в „А. Т.“ ЕООД в периода 07.05.2019 г – 31.05.2019 г. и,че подадените данни по чл.5,ал.4 КСО следва да бъдат заличени,дало основание на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б.,да постанови Разпореждане № 013-00-564-1/20.06.2019 г.,с което на основание чл.54г,ал.4 КСО,спрял производството по отпускане на поисканото от М. Ц. парично обезщетение.То било връчено лично на оспорващото лице на 24.06.2019 г.,което депозирало жалба до Д. на ТП на Н. – Б..На 17.10.2019 г. последният с Решение № 1040-01-181 отхвърлил жалбата на М. Ц. срещу Разпореждане № 013-00-564-1/20.06.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б., и е потвърдил същото. Решение № 1040-01-181 било връчено на оспорващото лице с писмо № 1029-01-4532 с известие за доставяне на 29.10.2019 г.На 30.10.2019 г. е депозирана жалба,въз основа на която е образувано настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът установи,въз основа на приетите писмени доказателства,която е и безспорна между страните.

При така установената фактическа обстановка и съобразно чл.159 от АПК, чл.168, ал.1 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, Административен съд – Б., прави следните правни изводи:

Видно от петитума на жалбата е,че се иска отмяна и на Констативен протокол № КП-5-01-00644623/03.09.2019 г.,съставен от служител на ТП на Н.-гр.Б.(л.25),което е недопустимо, предвид обстоятелството,че той не представлява акт,подлежащ на съдебен контрол.По тези съображения жалбата в тази й част следва да се остави без разглеждане,а производството-прекратено.

Жалбата против Решение № 1040-01-181/17.10.2019 г. на Д. на ТП на Н. е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна и при липсата на другите предпоставки по чл.159 от АПК, срещу индивидуален административен акт,подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност пред БлАС.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.117,ал.3 КСО – от Д. на ТП на Н.-Б.,а горепосоченото разпореждане – от компетентен орган по чл.54ж, ал.1 от КСО. Според нормата на чл.54ж, ал.1 КСО,ПОБ се отпускат,изменят, отказват,спират,прекратяват,възобновяват и възстановяват с разпореждане на определено от ръководителя на териториалното поделение на Н., длъжностно лице.

Атакуваният ИАА е в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, регламентирани в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за немотивираност на процесния административен акт. Решението и потвърденото с него разпореждане, съдържат изложение на фактически основания, които са от значение за постановяване на спиране изплащането на ПОБ по чл.54г, ал.4 от КСО, а също така са посочени и правни основания за издаването на решението.

При издаването на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие с материалноправни разпоредби.

Право на парично обезщетение за безработица,съгласно чл.54а от КСО, имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1.) имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2.) не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а от КСО или професионална пенсия по чл.168 от КСО; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от КТ.

Законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.54г,ал.1 КСО, че изплащането на парично обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна нетрудоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание нормативен акт.

Настоящият състав счита, че в конкретния казус са били налице предпоставките за производството по отпускане на парично обезщетение за безработица,образувано по Заявление-декларацията на Ц. с вх. № 013-00-564/12.06.2019 г за отпускане на парично обезщетение за безработица,на основание чл.54а от КСО. Съгласно нормата на чл.54г, ал.1 от КСО, длъжностното лице по чл.54ж, ал.1 от КСО спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането на ПОБ, когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или за прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Р България е страна.

По настоящото дело са събрани данни, които могат да доведат до отказ изплащането на парично обезщетение за безработица (ПОБ),предвид събраните от контролния орган на ТП на Н. данни,че оспорващото лице реално не е упражнявала труд в декларирания период,като в същото време за законосъобразното вземане на решение е необходимо приключването с окончателен акт на административното производство по издадените задължителни предписания за заличаване на данните по чл.5,ал.4 КСО на Ц..

Разпореждането за спиране производството по отпускане на парично обезщетение за безработица е различно по своето фактическо и правно основание от разпореждането за отказ и от разпореждането за спиране изплащане на ПОБ. За постановяване на разпореждането за спиране производството по отпускане на ПОБ е достатъчно към момента на неговото издаване да са налице данни, които могат да доведат до отказ или до прекратяване изплащането на ПОБ и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Р България е страна. Следователно съдът в настоящото производство се произнася до наличието на материалноправните предпоставки за спиране на това производство, а не и по въпросите има ли право на обезщетение за безработица М. Ц. и има ли основание за прекратяване на получаваното ПОБ,поради което съдът и не обсъжда наведените в тази насока доводи в жалбата,поддържани и в депозирана писмена защита.Евентуално след издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на ПОБ, оспорващата ще има правото да ги оспорва. Съгласно чл.55, ал.1 от АПК, спряното производство ще бъде възобновено служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му – в случая приключването с окончателен акт на административното производство по издадените задължителни предписания за заличаване на данните по чл.5,ал.4 КСО на Ц..

Оспореното решение е в съответствие с целта на закона. Тази цел е спазена, тъй като ПОБ имат само лицата, за които са налице предвидените в КСО предпоставки, а не лица, за които има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Р България е страна.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че жалбата следва да се отхвърли като неоснователна, тъй като не е налице някое от отменителните основания по чл.146 от АПК.

С оглед на обстоятелството, че процесуалният представител на ответника претендира присъждане на направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение,то съдът намира,че е направено своевременно и следва да бъде уважено в размер на 100(сто) лева,предвид отсъствието на фактическа и правна сложност на делото, както и чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. с чл.143, ал.4 от АПК.

Предвид гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, пр.4 от АПК и чл.143, ал.4 от АПК, Благоевградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. Ц.,със съдебен адрес гр.П.,ул.... № ..., против Решение № 1040-01-181/17.10.2019 г. на Д. на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на Н.) - Б., с което й е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № 013-00-564-1/20.06.2019 г., издадено от упълномощено лице за Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на Н. – Б., и е потвърдено преждепосоченото разпореждане.

ОСТАВЯ без уважение жалбата на М. С. Ц.,със съдебен адрес гр.П.,ул.... № ... ,против Констативен протокол № КП-5-01-00644623/03.09.2019 г.,съставен от служител на ТП на Н.-гр.Б. и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

ОСЪЖДА М. С. Ц.,със съдебен адрес гр.П.,ул.... № ..., да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Б., сумата от 100(сто) лева,представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р България – гр.София, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта, с която e оставена без разглеждане жалбата и производството по делото е прекратено – с частна жалба пред Върховния административен съд на Р България – гр. София в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТВЕН СЪДИЯ: /п/ Димитър Узунов

Вярно с оригинала!

ВА