Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 219, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е образувано е по жалба на Г. В. Б. от Б. срещу Заповед № 172/11.02.2020 г. на К. на О. Б..
Жалбата е мотивирана с доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради нарушения на процесуални правила – чл. 35 АПК, на изискването за форма – чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, и противоречие с материалния закон по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ вр. чл. 151, ал. 1, т. 6 ЗУТ и § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. Жалбата е поддържана и в съдебно заседание чрез пълномощник. Доводите са доразвити в писмено становище.
Ответникът е оспорил жалбата чрез пълномощник.
При анализа и оценката на събраните в хода на производството доказателства съдът прие следното за установено:
Производството по реда на чл. 225а ЗУТ е образувано след сезиране на К. на О. Б. с писмо вх. № ЕО-Б-431/01.07.2019 г. на заместник-началник на ДНСК - за проверка на строеж: „Преустройство и остъкляване на балкон“ в УПИ ХVІІІ-608.392 в кв. 157 по плана на кв. „Г.“, гр. Б. (л. 45), във връзка с издадена Заповед № ДК-10-ЮЗР-102/07.11.2017 г. на началника на РДНСК – Б. за отмяна на одобрените инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 197/01.08.2017 г. на главния архитект на О. Б. (л. 60, л. 72 и сл.) – за „Преустройство и остъкляване на балкон“ в самостоятелен обект с идентификатор ....608.392.1.10 (жилище), сграда с идентификатор ....608.392.1 в УПИ ХVІІІ-608.392, кв. 157 по плана на кв. „Г.“, гр. Б. (л.49-50). Жалбата срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-102/07.11.2017 г. е отхвърлена с решение от 26.03.2018 г. по адм.д. № 8/2018 г. на Административен съд – Б. (л. 51), потвърдено с Решение № 14375/22.11.2018 г. по адм.д. № 7650/2018 г. на Върховен административен съд (л. 54).
Проверката в УПИ ХVІІІ е извършена на 16.09.2019 г. от длъжностни лица в дирекция „Устройство на територията“ и „Архитектурно-строителен контрол“ на Общинска администрация – Б., като на място е установено, че в обект с идентификатор 608.392.1.10 – на първи жилищен етаж в сграда с идентификатор 608.392.1, с предназначение „жилище/апартамент“, е извършено преустройство на балкон с размери по Приложение № 1 към Констативен акт № 3/20.01.2020 г. – чрез премахване на външната стена на дневната, с което балконът е частично приобщен към нея и е обособен кухненски бокс, а другата му част е остъклена, с направена нова ВиК, без издадено разрешение за строеж и одобрени проекти, последните отменени с влязла в сила Заповед № ДК-10-ЮЗР-102/07.11.2017 г. – констативен протокол от 16.09.2019 г. (л. 42) и Констативен акт № 3/20.01.2020 г. (л. 38). Констативен акт № 3/20.01.2020 г. е връчен на жалбоподателя с писмо изх. № ЕО-Б-431/21.01.2020 г. (л. 37) на 23.01.2020 г. чрез член от домакинството (известие за доставяне на л. 36).
Въз основа на резултатите от проверката и Констативен акт № 3/20.01.2020 г. е издадена оспорената заповед с нареждане за премахване от жалбоподателя, като собственик на обект 608.392.1.10 (договор за доброволна делба от 16.12.2019 г. - л. 20), на строеж: „Преустройство и приобщаване на балкон към самостоятелен обект с идентификатор ....608.392.1.10 по Кадастралната карта на Б.“, находящ се в сграда с идентификатор 608.392.1, последната – в имот с идентификатор 608.392 по КК на Б., УПИ ХVІІІ в кв. 157 по плана на кв. „Г.“, гр. Б. (л. 32). Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 28.02.2020 г. (известие на л. 30) – с връчването на писмо изх. № ЕО-Б-431/13.02.2020 г. (л. 31).
В хода на съдебното производство е изяснено чрез приобщеното без оспорване от страните заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, че обект с идентификатор 608.392.1.10 е разположен в югозападната част на първи етаж и разполага с част с дължина от 7.70 м от общата тераса на първия етаж. Изпълненият на място част от балкона – с размери 7.20м/1.00 м, обслужваща обект 608.392.1.10, съответства на предвидения по строителните книжа за сграда с идентификатор 608.392.1. Част от терасата (балкон – устния доклад на експерта) на обект 608.392.1.10, разположена от североизток и с дължина 4.50 м е остъклена, а в останалата й част – с дължина 3.20 м, е изпълнен надзид над съществуващия масивен парапет с дължина 1.80 м и височина около 0.40 м (Приложение № 1 към заключението), с монтирана дограма с размери 180/120 см, а в оставащите 1.40 см е изпълнено плътно зазиждане над парапета на терасата. Между терасата и дневната е премахната съществуващата дограма – прозорец и врата към терасата, но е запазен тухленият подпрозоречен зид, и в присъединената към дневната зона на терасата е монтирана готварска печка. С премахването на съществуващата фасадна дограма – прозорец и врата към терасата, е осъществено частично приобщаване на терасата към обема на обект с идентификатор 608.392.1.10. Според експерта извършените СМР на балкона към обект с идентификатор 608.392.1.10 не представляват ремонтни дейности.
В съдебно заседание при изслушване на заключението експертът е пояснил, че в обема на обект с идентификатор 608.392.1.10 е приобщена само частта от балкона пред дневната с кухненски бокс – чрез премахване на съществувала дограма – прозорец и врата, и изграждане на зид над парапета. След приобщаването тази част от балкона е част от закритата площ на жилището. Пояснил е също, че част от терасата на първия жилищен етаж, която е обща и следва линията на фасадата (със Z-образна форма), обслужва обект с идентификатор 608.392.1.10 – след разделянето на първия етаж на два самостоятелни обекта, и именно тази част е балконът, описан с параметрите в експертното заключение. На място приобщената към обекта част от терасата съответства на описаната в заповедта част, с изключение на подпрозоречната зидария на дневната, която е запазена, а не е премахната. Изпълнените СМР са определени от вещото лице като „външно преустройство“. Представляват строеж, поради изпълнената на балкона монолитна тухлена зидария в югозападната част на балкона, като съществуващият парапет е надстроен – с надзид с около 40 см с тухлени блокчета, а останалата част е изпълнена с плътна зидария от парапета до подовата плоча на горния етаж. Относно годината на извършените СМР – експертът е посочил, че по одобрените през 2009 г. проекти за разделяне на първи жилищен етаж в сграда 608.392.1 на два самостоятелни обекта – „А“ и „Б“ (Разрешение за строеж № 203/20.07.2009 г. на л. 70), и на терасата към тях, терасата е нанесена като открит балкон, поради което СМР на обслужващата обект 608.392.1.10 част следва да са извършени след 2009 г.
При правната оценка на установените факти съдът прие следното:
Подадената на 05.03.2020 г. жалба срещу заповедта е постъпила в срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, считан от съобщаването й на жалбоподателя на 28.02.2020 г., който като адресат на задължението за премахване на описания в нея строеж е заинтересован от оспорването й – чл. 147, ал. 1 АПК.
При отсъствието на други процесуални пречки по чл. 159 АПК, жалбата е допустима за разглеждане по същество на основанията по чл. 146 АПК.
Правомощията на К. да нареди премахването на строежи от V­та категория – чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „г“ ЗУТ, произтичат от разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ.
Описанието на строежа в заповедта и изложените съображения за определянето му като незаконен, с позоваване на нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - правно основание за издаването й, са необходимото съдържание по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ вр. чл. 59, ал. 2 АПК.
Строежът е описан с размерите на място – по Приложение № 1 към Констативен акт № 3/20.01.2020 г., като преустройството е индивидуализирано с посочените извършени СМР на приобщената част от балкона към обект 608.392.1.10 – стр. 2 на заповедта (премахване на външната стена на дневната към балкона и приобщаване на частта от балкона пред дневната към самото помещение с частично изпълнено зазиждане с YTONG – установеното от експерта запазване на място на тухления подпрозоречен зид не променя фактическите изводи – частта от балкона пред дневната е присъединена чрез премахване на съществувалата дограма – прозорец и врата, и е изпълнено плътно зазиждане над парапета на терасата, така че тази част от балкона е изцяло затворена и присъединена към обема на помещението), поради което възражението за отсъствие на „точно описание на строежа“ е неоснователно. Разпоредителната част за премахване на приобщената към обект 608.392.1.10 част от балкона (пред дневната), индивидуализирана в съдържанието по размери и описание на извършените СМР, не оставя съмнение за подлежащия на премахване строеж.
Самото производство, в рамките на което е издадена оспорената заповед е проведено при спазването на изискванията на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ – след установяване на строежа на място от служители с функции по чл. 223, ал. 2 ЗУТ, като констативният акт от 20.01.2020 г. е връчен на жалбоподателя – в изпълнение на изискването по чл. 225а, ал. 2, изр. 2 ЗУТ.
Възражението по чл. 35 АПК в жалбата е общо. При извършената на място проверка са изяснени видът, характерът и размерите на извършените СМР на балкона към обект 608.392.1.10 – за квалифицирането им като „преустройство“ в заповедта, включително са изяснени обстоятелствата относно издадените и отменени за преустройството строителни книжа, т.е. са изяснени всички факти по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Необходимостта от издаване на разрешение за строеж за извършените СМР на частта от балкона, приобщена към обект 608.392.1.10 (пред дневната) – чрез премахване на съществувалата дограма – прозорец и врата, и изпълнено плътно зазиждане над парапета на терасата, така че частта от балкона пред дневната на обект 608.392.1.10 е изцяло затворена и присъединена към обема на помещението, произтича от разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ.
С оглед характеристиките на описаните в заповедта СМР, съставляващи преустройство на част от балкона (пред дневната) към жилището – обект с идентификатор 608.392.1.10, е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, поради монолитно изпълнената тухлена зидария на балкона. Извършеното преустройство не може да бъде определено като текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, доколкото не се касае за вътрешно преустройство, а за приобщаване на част от балкона (пред дневната) към обект 608.392.1.10 и промяна предназначението на тази част от балкона по смисъла на § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ (промяна в начина на ползване) – в хипотезите на § 5, т. 43, б. „б“ и „в“, поради което преустройството и приобщаването на частта от балкона пред дневната към самото помещение не попада в изключението от изискването за издаване на разрешение за строеж по чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Затова е проведена и процедура по издаване на отмененото Разрешение за строеж № 197/01.08.2017 г.
Извършените СМР на балкона не са ограничени до неговото остъкляване, поради което и възражението, основано на чл. 151, ал. 1, т. 6 ЗУТ, е неоснователно за законосъобразността на заповедта (чл. 146, т. 4 АПК).
В изложения смисъл на пълно съответствие със закона на фактическото основание на оспореното нареждане за премахване на преустройството на част от балкона (Приложение № 1 към Констативен акт № 3/20.01.2020 г.) и приобщаването му към обект с идентификатор 608.392.1.10 без издадено разрешение за строеж (чл. 148, ал. 1 ЗУТ), заповедта е издадена при наличие на предпоставките по чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед годината на преустройството – след 2009 г., към която по одобрените проекти за разделяне на първи жилищен етаж в сграда 608.392.1 на два самостоятелни обекта, обслужващата ги тераса е показана като открита площ, строежът по заповедта не може да бъде определен като търпим, поради което и забраната за премахването му по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ или § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ е неприложима.
С оглед изхода от спора по делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК следва да бъде уважено искането за разноски на ответника – за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото – чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 и чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 219, ал. 1 ЗУТ, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. В. Б., с адрес Б., кв. „Г.“, ул. „...“ № ..., ..., срещу Заповед № 172/11.02.2020 г. на К. на О. Б..
ОСЪЖДА Г. В. Б., с адрес Б., кв. „Г.“, ул. „...“ № ..., ..., да заплати на О. Б. сумата от 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с връчване на преписи.

Административен съдия: /п/ Ваня Вълкадинова

Вярно с оригинала!
ВА