и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/
във вр. с чл. 215, ал. 4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Т. Н. Т. с адрес: гр. П., област Благоевград, ул.
„В.“ № 8, срещу Заповед № 40/03.09.2014 г. на Г. А. на О. П., с която е
отменено Удостоверение за търпимост № 85/04.08.2014 г., издадено на В. Н. Т. и
Т. Н. Т. за Строеж „Двуетажна жилищна сграда с магазин за хранителни стоки на
първи етаж с идентификатор 56126.600.314.1“.
В жалбата се поддържа, че заповедта е незаконосъобразна на всички основания по чл. 146 от АПК: поради липса на компетентност на издателя й, водеща до
нищожност на заповедта; поради недопустимост на жалбата, по която
административния орган се е произнесъл, издавайки процесната заповед и поради незаконосъобразно преразглеждане на удостоверението за търпимост на основание чл. 91, ал. 1 от АПК.
Иска се да бъде прогласена нищожността на оспорената заповед, алтернативно – да бъде отменена като незаконосъобразна.
Административният орган – Г. А. на О. П., редовно призован, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна В. Н. Т., редовно призован, не се явява, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна М. Б. К., редовно призована, не се явява и не се
представлява. В депозирано по делото писмено становище оспорва жалбата като
неоснователна и иска отхвърлянето й.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на оспорващата, намира
жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображения:
От съдържащите се в административната преписка писмени доказателства, безспорно се установява следното:
С оспорената заповед /на л. 11 от делото/ е отменено Удостоверение за търпимост № 85/04.08.2014 г., издадено на В. Н. Т. и Т. Н. Т. за Строеж „Двуетажна
жилищна сграда с магазин за хранителни стоки на първи етаж с идентификатор
56126.600.314.1“ /на л. 19 от делото/.
Производството по издаване на удостоверението за търпимост е започнало по
Заявление вх.№ 94-00-9767/26.11.2013 г., подадено от оспорващата /на л. 33 от
делото/.
По повод на горното заявление, към което са приложени Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 174, том втори, дело № 571/1995 г. /на л. 40 от делото/, Скица на поземлен имот № 28/04.01.2012 г., издадена от СГКК – Благоевград /на
л. 35 – л. 36 от делото/ и Нотариално заверена декларация рег. № 619/24.01.2013
г. на Нотариус К. Т. с рег. № 510 на Нотариалната камара и с
район на действие този на Районен съд – П., за периода на извършване на строежа
/на л. 34 от делото/, е издадено Удостоверение за търпимост № 85/04.08.2014 г.
за Строеж „Двуетажна жилищна сграда с магазин за хранителни стоки на първи етаж с идентификатор 56126.600.314.1“. За издаването му са уведомени оспорващата и
заинтересованите страни В. Т. и М. К. /писмо на л. 29 от делото и известия за
доставяне-обратни разписки на л. 30 – л. 31 от делото/, като последната е
подала жалба срещу издаденото удостоверение /на л. 17 – л. 18 от делото/, по
повод на която е издадена оспорената заповед на Г. А. на О. П., с която е
отменено удостоверението за търпимост. Заповедта е съобщена на Т. на 11.09.2014 г. /известие-обратна разписка на л. 15 от делото/, а жалбата срещу заповедта е
подадена от оспорващата на 18.09.2014 г.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168
във вр. с чл.146 и 169 от АПК, съдът достига до следните правни изводи:
Оспореният административен акт е нищожен, тъй като е издаден от административен орган, който не притежава материална компетентност за издаването му.
В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието „нищожен административен акт“, но законодателят е приел критериите, на които
следва да отговаря един административен акт, за да е законосъобразен. С оглед
степента на нарушаване на тези критерии, се преценява дали е налице нищожност
или унищожаемост на административния акт. За да е законосъобразен
административният акт, е необходимо да е издаден от компетентен орган, при
спазване на установената форма и административно-производствените правила, да не противоречи на материално-правни разпоредби и да съответства на целта на закона.
Законът за устройство на територията урежда специфични обществени отношения /чл. 1, ал. 1 и ал. 2/ и съдържа както материално- правни, така и процесуални норми, които имат приоритет спрямо общите норми, в това число и нормите на АПК,
и регламентира допустимост на отзив само по отношение на индивидуалните
административни актове, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 214а, ал. 1 от ЗУТ. По отношение на други, издадени по този закон индивидуални
административни актове, административният орган не разполага с право на отзив.
Нормата на чл. 214а, ал. 1 от ЗУТ се явява специална по отношение на общата
норма на чл. 91 от АПК и дерогира приложението на последната. Ето защо Главният А. на О. П. не е разполагал с материална компетентност да издаде процесната заповед за отмяна на издаденото от него удостоверение за търпимост.
Съгласно чл. 214а, ал. 1 от ЗУТ в седемдневен срок от получаване на жалбата,
административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения административен акт за одобряване на подробен устройствен план или за одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, да го отмени или измени, или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересуваните страни. Така специалният закон - ЗУТ, регламентира допустимост на отзив, респективно отмяна или оттегляне при определени предпоставки от издалия ги орган, само на индивидуалните административни актове, изчерпателно изброени в цитираната разпоредба. По отношение на други,
издадени по този закон индивидуални административни актове, отзив, респективно отмяна или оттегляне са недопустими, т. е. специалната разпоредба на чл. 214а,
ал. 1 от ЗУТ дерогира приложението на общата такава - чл. 91 от АПК. Ето защо,
административният орган - в случая Главният А. на О. П., не разполага с
материална компетентност за издаване на заповед със съдържанието на оспорената - за отмяна на издаденото от него удостоверение за търпимост, което определя процесната заповед като нищожна.
От изложеното се налага извода, че атакуваната заповед е издадена без да е
налице материално-правна компетентност за издателя й, поради което и последната следва да се прогласи за нищожна.
На основание чл. 215, ал. 7 от ЗУТ настоящото решение е окончателно и не
подлежи на обжалване.
С оглед изхода от спора, основателно се явява искането на оспорващата за
присъждане на сторените от нея в производството разноски. С жалбата Т. е
поискала да й бъдат присъдени разноски в размер на 1 000.00 лева, но по делото
е налице доказателство единствено за сторени разноски в размер на 10.00 лева –
за внесена държавна такса за образуване на делото. Затова О. П. следва да бъде
осъдена да й заплати само тези разноски, за извършването на които е налице
съответното доказателство.

Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд – Благоевград

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № 40/03.09.2014 г. на Г. А. на О. П., с
която е отменено Удостоверение за търпимост № 85/04.08.2014 г., издадено на В.
Н. Т. и Т. Н. Т. за Строеж „Двуетажна жилищна сграда с магазин за хранителни
стоки на първи етаж с идентификатор 56126.600.314.1“.

ОСЪЖДА О. П. да заплати на Т. Н. Т. с адрес: гр. П., област Благоевград, ул.
„В.“ № 8, сумата от 10.00 /десет/ лева, представляваща сторени от последната
в производството разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

Административен съдия: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
О.М.