и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по исковата молба от Й. Л. Г. от Г. Г. Д. против Р. З. инспекция – Б. (РЗИ) за присъждане на обезщетение в размер на 300,00 лв., за претърпените от нея имуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 50/08.08.2018 г. на Директора на РЗИ – Б..
В исковата молба се твърди, че за установеното нарушение на разпоредбите на Наредба № 28/09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, на основание на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв. Наказателното постановление е обжалвано и е отменено с Решение № 4241/21.12.2018 г. на РС Г. Д. постановено по НАХД № 498/2018 г. по описа на съда. Съдебният акт е влязъл в сила на 18.01.2019 г. В хода на обжалване на санкционния акт, жалбоподателката е представлявана от пълномощник, за процесуалната защита на когото е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв., представляващо причинена й имуществена вреда, която следва да й бъде възстановена, поради наличие на елементите от фактическия състав на отговорността на ответника. Моли ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, както и да му бъдат присъдени направените в производството по ЗОДОВ разноски.
Ответникът в писмено становище Ч. пълномощник признава иска като основателен и доколкото с поведението си не е дал основание за завеждане на делото счита, че в производството по делото разноски не му се дължат, позовавайки се на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Представителят на О. П. Б. счита предявения иск за доказан и основателен, поради което следва да бъде уважен.
По делото е изискано за послужване НАХД № 498/2018 г. по описа на РС – Г. Д. приобщено към доказателствения материал.
От анализа на доказателствата и след преценка на доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:
По делото между страните няма спор от фактическа страна, която се установява и от приетите по делото доказателства. Не е спорно, че за нарушение на Наредба № 28/09.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, на основание на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, с НП № 50/08.08.2018 г. директорът на РЗИ – Б. е наложил на ищцата административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лв. Наказателното постановление е отменено с влязъл на 18.01.2019 г. в сила С. акт – Решение № 4241/21.12.2018 г. на РС Г. Д. постановено по НАХД № 498/2018 г. по описа на съда. Пред районния съд жалбоподателката е представлявана от адвокат, за процесуалното представителство на когото е заплатила в брой възнаграждение в размер на 300,00 лв. (л. 37).
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е допустим.
В разпоредбата на чл. 204 от АПК са предвидени предпоставките, при наличието на които исковете за обезщетения за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица са допустими за разглеждане. Съгласно ал. 1 първата предпоставка за допустимост на иска, когато се претендира, че вредите са причинени от незаконосъобразен административен акт, е той да бъде отменен по съответния ред. Безспорно, наказателното постановление, което е резултат от упражнената дейност по административно наказване, не носи белезите на административен акт по см. на чл. 21 АПК. Но доколкото представлява дейност по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, чл. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително (ТП № 2/19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС). В посоченото тълкувателно постановление е прието, че за квалифицирането на иска като такъв по чл. 1, т. 1 ЗОДОВ е определяща не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на неговия издател. В конкретния случай, доколкото отмененото наказателно постановление, като издадено от административен орган – директорът на РЗИ - Б. представлява властнически акт и макар да поражда наказателноправни последици, то обективира упражнена административнонаказателна компетентност и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, следва да се приеме, че попада в приложното поле на чл. 203 и сл. АПК.
Следователно, за да е допустим иска на това основание следва да бъде установено по предвидения от закона ред незаконосъобразността на акта, издаден от административен орган при наличието на нормативно възложени задължения, който макар и да има санкционен характер, да е отменен със съответен влязъл в сила акт, от наличието на който вредите са произлезли. Доколкото наложеното с наказателното постановление наказание е отменено, то няма законова пречка за предявяване на иска.
В настоящия случай, видно от обстоятелствата в исковата молба се претендират вреди - имуществени, от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, поради което е налице предпоставката по чл. 204, ал. 1 АПК, обуславяща компетентността на настоящия съд да ги разгледа съгласно чл. 128, ал. 1, т. 5, чл. 203 и чл. 133, ал. 2 АПК и чл. 1 ЗОДОВ.
Разгледана по същество исковата молба е основателна.
Съставът на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт, вреда от акта и причинна връзка между него и вредоносния резултат. В чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ е посочен обхватът на исковете за обезщетение от вреди, причинени на гражданите. Вредата представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице, вредата е имуществена. Тя се състои в претърпяна загуба или пропусната полза. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, границите на отговорността се разпростират до вредите, "които са пряка и непосредствена последица от увреждането".
В конкретния случай по делото няма спор, че административнонаказващият орган е изпълнил законовопредоставената му компетентност и е издал властнически акт, който е породил наказателноправни последици за ищеца. Не е спорно и че наказателното постановление е било отменено с влязло в сила съдебно решение. Следователно, налице е първата предпоставка от фактическия състав, обуславящ възникване на правото на обезщетение за причинени имуществени вреди.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимушествени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Съдът намира, че са налице и останалите елементи за ангажиране отговорността на ответника – вреда и причинна връзка по отношение претендираните имуществени вреди. Вредата в конкретния случай произтича от направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление пред районния съд. Въпреки липсата на задължителност на адвокатската защита в производствата по ЗАНН, то ангажирането на процесуален представител – адвокат, при обжалване по С. ред законосъобразността на издаденото наказателно постановление е нормално поведение на санкционирания субект с оглед обезпечаване на успешното приключване на спора. Заплатеното възнаграждение, макар и въз основа на договор за правна защита и съдействие се явява имуществена вреда за упълномощителя, тъй като ако наказателното постановление, което е отменено, не бе издадено, то ищецът не би го заплатил. Вредата е пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателно постановление, тъй като заплатената сума е намалила имуществото на Г. във връзка с обжалването на наказателното постановление, което административнонаказващият орган е считал за законосъобразно. Следователно, доколкото заплащането на адвокатското възнаграждение е предизвикано от издаденото наказателно постановление, срещу влизането в сила на което ищецът е следвало да се брани, е налице причинна връзка между имуществената вреда и отменения акт.
Размерът на настъпилите имуществени вреди за ищеца в претендирания размер съдът намира за доказани, като отделно от това не са спорни между страните. Видно от представения по НАХД № 498/2018 г. договор за правна защита и съдействие (л. 37 от делото), жалбоподателката е представлявана от адвокат, осъществил представителство, на когото е заплатила сумата 300,00 лв., която следва да й бъде присъдена.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител по пълномощие на РЗИ – Б. за недължимост на направените в производството по ЗОДОВ разноски, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. За да се възложат съдебните разноски върху ищеца, независимо от уважаването на исковата му претенция, е необходимо да се докаже наличието на две кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки: ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Съгласно посочената разпоредба, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Въпреки признаването на иска в писменото становище, ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, тъй като в периода от узнаване на исковата молба до датата на постановяване на съдебното решение, той е можел да предложи споразумение, но не го е сторил. Можел е да покани ищеца и да му плати претендираната сума на каса, по банков път или по друг предвиден в закона начин, каквито действия не са установени. Следователно, разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не може да намери приложение. Приложима е нормата от специалния закон - чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно която ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска. Нормата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е специална по отношение на нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, като дерогира приложението на последната и не освобождава ответника от отговорност за заплащане на внесената от ищеца държавна такса и платеното от него възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, в случаите на признаване на иска (вж. в т. см. и Определение № 10623/08.07.2019 г. на ВАС по адм. дело № 539/2018 г., III о.). Отделно от това не може да се приеме, че е налице валидно признаване на иска, доколкото заявеното в писменото становище от гл. юрисконсулт Митева признаване е извършено без представителна власт, съгласно чл. 34, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъде присъдена сумата 310,00 лв. разноски в настоящото производство, представляващи 10,00 лв. държавна такса и 300,00 лв. възнаграждение за един адвокат, за заплащането на които са представени доказателства.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 вр. ал. 1 АПК чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 143, ал. 1 АПК, Административен съд – Б.

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Р. З. инспекция - Б. да заплати на Й. Л. Г. от Г. Г. Д. сумата 300,00 лв., представляваща имуществена вреда от отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 50/08.08.2018 г. на директора на РЗИ – Б..
ОСЪЖДА Р. З. инспекция – Б. да заплати на Й. Л. Г. от Г. Г. Д. сумата 310,00 лв., разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на Р България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните Ч. връчване на преписи от него.


АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова

Вярно с оригинала!
Г.Б.