и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.149 и следващите от Административно процесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл.215 и чл.216, ал.6 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ).
Образувано е по жалба на Е. Д. У., подадена Ч. А.Б. Ц. Л., със С. А. гр.С., ул.”
.. против Заповед № ДК-10-ЮЗР-120/30.08.2010 год. на
Н. на Регионална дирекция за национален строителен контрол (Р.) Ю. Р.. С
последната е отхвърлена жалбата на У., поради недопустимост на същата, подадена против Акт за узаконяване № 5/11.04.2002 год. на Главния архитект на община Г.
Д..
В жалбата и в съдебното заседание се поддържа становище за незаконосъобразност на атакуваната заповед на Н. на Р. Ю. Р.. Иска се отмяна на административния акт и връщане на преписката за произнасяне по същество.
Административният орган в съдебно заседание Ч. процесуалния си представител
поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Явилите се в съдебното заседание заинтересовани страни изразяват мнение за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
От приложената по делото административна преписка и допълнително събраните и
приобщени писмени доказателства безспорно се установява следното:
Оспорващата Е. У. е собственик на 1/2 идеална част от УПИ Х, кв.117 по плана на
гр. Г. Д. по силата на договор за покупко-продажба от 22.04.2004 год. – виж
приложения по делото нотариален акт № 171, том.ІІ, рег.№ 2716, дело № 339/2004
год. – стр.24. Праводателите на У., .Д. С. У. и М.М. У.
са отстъпили на И. И. Е. (заинтересована страна по делото) правото да построи в
югозападната част от парцела едноетажна сграда със застроена площ от 200 кв.м. (виж нотариален акт № 36, том І, рег.№ 1161, дело № 37/2002 год.-стр.38). С
оспорения пред Р. Ю. Р. акт за узаконяване е узаконен изградения от Е. без
строителни книжа “Бар – ресторант “Ванита” (стр.37). Ползването на строежа е
разрешено и е издадено Разрешение за ползване № 46/06.03.2003 год. (приложено
по делото на стр.47). Няма данни по делото акта за узаконяване да е съобщен на
Д.С. У. и М. М. У.. Оспорващата е подала жалба до Р. Ю.
Р. срещу акта за узаконяване на 03.06.2010 год., заведена с вх.№ БД-1358 от
същата дата. С оспорваната Заповед № ДК-10-ЮЗР-120/30.08.2010 год. жалбата е
отхвърлена, като недопустима, тъй като е преценено, че У. към датата на
постановяване на оспорения административен акт не е била сред активно
легитимираните да обжалва лица, подробно изброени в разпоредбата на чл.149, ал.2 от ЗУТ.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168,
във връзка с чл.146 и 169 от АПК съдът прави следните изводи:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в предвидената за това форма - писмена.
Спора се свежда до обстоятелството дали Е. У., като съсобственик върху УПИ Х,
кв.117 по плана на гр.Г. Д. е заинтересована страна по отношение на издадения
акт за узаконяване по смисъла на чл.149, ал.2 от ЗУТ.
Съгласно цитираната разпоредба, в редакцията й към датата на издаване на акта
за узаконяване (ДВ бр.1/2001 год.) заинтересувани лица са: 1. в случаите на нов
строеж, пристрояване или надстрояване на съществуващ обект са лицата по чл.
131; 2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на
съществуващ обект - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2. Съгласно чл.
131, ал.1 от ЗУТ (редакция ДВ бр.1/2001 год.) Заинтересувани лица по смисъла на
този закон са собствениците и носителите на ограничени вещни права според
данните от имотния регистър, чиито недвижими имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. Тези законови разпоредби, очертаващи кръга на заинтересованите лица са били приложими и в
по узаконяване на незаконен строеж, предвид действащата по време на издаване на акта за узаконяване разпоредба на чл.226, ал.8 от ЗУТ.
В случая оспорващата на отговаря на нито един от определението от закона
критерии, за да бъде определена, като заинтересована страна.
Към момента на издаване на акта за узаконяване Е. У. не е била сред
собствениците на УПИ Х, кв.117 по плана на гр.Г. Д., тъй като правото на
собственост върху идеална част от имота е придобила повече от две години след
издаването му. Ето защо оспорващата е била извън кръга на лицата по чл. 149,
ал. 2, т. 1 и чл.131 от ЗУТ (стара редакция) и не е разполагала със гарантирано
от специалния закон право на оспорване срещу акта за узаконяване.
Качеството на оспорващата, като заинтересована страна следва да се преценява с оглед момента на възникване на спорното правоотношение с оглед преклузивните, законно-определени срокове за обжалване. Нормите на чл. 131 и чл. 149 от ЗУТ са
специални спрямо общите правила на АПК. Оспорващият не е заинтересовано лице, ако не е бил възложител, собственик или носител на ограничено вещно право върху
процесния поземлен имот, не е притежавал права или законни интереси върху
поземления имот, за който се отнася оспорваният акт за узаконяване.
В конкретния случай, както беше казано и по-горе У. не е притежавала качеството
на лице от горепосочените към момента на издаване на атакувания административен акт. Същата е придобила правата върху него в много по-късен момент.
Волеизявлението на административния орган не засяга правната сфера на
оспорващата считано към момента на възникването му. Не е налице право на жалба, както правилно е преценил Н. на Р. Ю. Р..
Доводът, че към настоящия момент жалбоподателят е придобил право на собственост върху имот, за който се отнася узаконяването и на праводателите й не бил
съобщен издадения административен акт, не променя този извод. Към датата на
издаване на процесния административен акт, У. не е била собственик на 1/2 от
имота - придобила го е през 2004 год., поради което, по отношение на нея, е
била налице абсолютната процесуална пречка за произнасяне по жалбата й,
включително и във връзка с наведените доводи за нищожност, не е била налице
процесуална легитимация.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Д. У., с адрес за призоваване: гр.С., ул.”Стефан
Караджа” № 12, вх.Б против Заповед № ДК-10-ЮЗР-120/30.08.2010 год. на Н. на
Регионална дирекция за национален строителен контрол Ю. Р.
Решението е окончателно.

Съдия: /п/ Стоянка Пишиева-Сахатчиева

Вярно с оригинала!
М.К.