и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Н. Л. Б. с А. Г. С., У. „. М.“ № 1, . 3, А. 12, със С. А. Б. У. „Т. А.“ № 41, . 2, Ч. адвокат М. У. срещу Заповед № РД-15-463/19.11.2018 г. на К. на О. Б., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е разпоредено на оспорващия в 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта, да премахне доброволно и за своя сметка незаконен строеж „Дървена постройка върху бетонна плоча“ със застроена площ от 57 кв.м., находяща се в местността “Семково“, разположена в Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 03504.405.37 по Кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на Г. Б., област Б. одобрени със Заповед № РД-18-53/ 01.04.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - С..
В жалбата се поддържат доводи за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт и се твърди, че същият е постановен при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Сочи се, че заповедта е издадена при непълнота на доказателствата, като приетата от органа фактическа обстановка, не съответства на действителното положение на обекта, който не е индвидуализиран, както и че не е посочено на какво основание административният орган е приел, че началото на процесното строителство е през месец май 2018 г. Твърди се, че в нарушение на чл. 35 от АПК, ответникът необосновано е приел, че задължен за премахването на процесния строеж е именно оспорващият, като не е изследвал и въпроса дали не са налице строителни книжа у неговия собственик. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на сторените в производството разноски.
Оспорващият, Ч. процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата доводи.
Ответникът – Кметът на О. Б., Ч. пълномощника си в процеса, оспорва жалбата като неоснователна. Доводите са подробно развити в депозирано по делото писмено становище. Претендира присъждане на сторените в производство разноски.
По делото са събрани писмени доказателства. Допусната и назначена е съдебно-техническа експертиза, заключението от която е приобщено към доказателствения материал по делото.
Административен съд - Б. като анализира поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 81, том I, рег. № 808, дело № 71/2018 г. /на л. 60 – л. 62 от делото/, оспорващият е станал собственик на четири броя сгради, както следва: сграда с идентификатор 03504.405.37.20, с предназначение „курортна и туристическа сграда“ /бунгало/, находяща се в местността „Семково“, О. Б., с площ от 11.00 кв. м.; сграда с идентификатор 03504.405.37.23, с предназначение „курортна и туристическа сграда“ /бунгало/, находяща се в местността „Семково“, О. Б., с площ от 10.00 кв. м.; сграда с идентификатор 03504.405.37.22, с предназначение „курортна и туристическа сграда“ /бунгало/, находяща се в местността „Семково“, О. Б., с площ от 6.00 кв. м. и сграда с идентификатор 03504.405.37.24, с предназначение „курортна и туристическа сграда“ /бунгало/, находяща се в местността „Семково“, О. Б., с площ от 16.00 кв. м. Собственик на ПИ 03504.405.37 е държавата, Ч. ТП „ДГС Б.“, видно от скица на ПИ от 05.12.2018 г., ведно с регистъра към нея /на л. 35 – л. 38 от делото/.
Административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало след подаден сигнал за незаконно строителство /на л. 25 от делото/. Извършена е проверка от длъжностни лица в отдел „АСК“ на О. Б., резултатите от която са обективирани в Констативен акт № 19/17.07.2018 г. и Констативен акт № 20 от същата дата /на л. 16 – л. 21 от делото/.
В хода на проверката е установено, че в поземления имот съществуващото дървено бунгало с идентификатор 03504.405.37.23 с площ от 10.00 кв. м. е премахнато изцяло и на негово място е изграден процесния строеж със застроена площ 57 кв. м, върху бетонна плоча с размери 7.60/7.50 м, нивелирана спрямо наклона на терена. Посочено е в констативните актове, че основата на постройката е изпълнена от монолитно излята бетонна плоча и дървената постройка е изградена от конструктивни елементи дървени стълбове /колони/, дървени греди и дървена ламперия /обшивка/ с отвори по фасадите за поставяне на дограма, двускатен покрив от оребрена ламарина с височина кота корниз около 2.40 м. Прието е от контролните органи, че строежът е реализиран в периода от м. 05.2018 г. до м. 07.2018 г., изграден без инвестиционни проекти и разрешение за строеж, квалифициращи го като незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което е предложено образуване на производство по неговото премахване. Проверката е извършена в отсъствие на собственика на обекта Б., на когото на 04.10.2018 г. са връчени съставените констативни актове /известие за доставяне на л. 22 от делото/, като същият не е подал възражение, нито е представил доказателства за надлежно издадени строителни книжа.
Въз основа на съставените констативни актове, кметът на О. Б. е издал оспорената в настоящото производство Заповед № РД-15-463/19.11.2018 г. /на л. 10 – л. 12 от делото/, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е разпоредено на оспорващия в 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта, да премахне доброволно и за своя сметка незаконен строеж „Дървена постройка върху бетонна плоча“ със застроена площ от 57 кв.м., находяща се в местността “Семково“, разположена в Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 03504.405.37 по Кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на Г. Б., обл. Б. одобрени със Заповед № РД-18-53/ 01.04.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - С..
Заповедта е връчена на оспорващия на 27.12.2018 г. с придружително писмо с известие за доставяне /на л. 13 – л. 14 от делото/, който я е обжалвал Ч. административния орган до съда с жалба В. № 91-00-3/10.01.2019 г.
По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, в заключението от която, прието от съда и неоспорено от страните /на л. 80 – л. 92 от делото/, вещото лице е направило следните изводи:
- съгласно одобрения и действащ към момента застроителен план от 1980 г., предназначението на поземлен имот с идентификатор 03504.405.37, в който е разположен процесният строеж, е за изграждане на ведомствени почивни домове на ВИАС, ВМИ –С., АПК – Б. и др., представляващи двуетажни и триетажни масивни сгради с обособени паркинги около тях и няма предвиждане за вилни и курортни туристически сгради /ПЖ/, каквито са били изпълнени и са били налични към 1980 г.;
- с изключение на някои несъществени отклонения в описаните размери, които са допустими при ръчното измерване на място, налице е съответствие между описанието на строежа като местоположение и вид в констативните актове и установеното на място от експерта;
- конструкцията на обекта е изцяло дървена, изпълнена върху предварително излята бетонна плоча, като отделните елементи на дървената конструкция и дъсчената обшивка са свързани Ч. наковаване с пирони и частично на някои места с винтове;
- предвид начина на свързване на отделните дървени елементи, от които е изпълнена дървената конструкция на процесната постройка, не е възможно демонтирането й и пълното запазване на съставните й елементи с цел повторното й използване;
- към датата на огледа от вещото лице, същото е констатирало, че строежът не е окончателно завършен, като изхождайки от вида му, експертът приема, че постройката е изградена през лятото на 2018 г., както са констатирали и извършилите проверката общински служители;
- не са открити издадени от О. Б. строителни книжа, като такива не са представени и от оспорващия;
- не са налице условията за търпимост на процесния строеж, а приетото като доказателство по делото Удостоверение за търпимост № 21/22.02.2018 г. /на л. 59 от делото/, не касае процесния строеж, тъй като е издадено за обект с площ 10.00 кв.м., а площта на процесния обект е 56.24 кв.м. Удостоверението се отнася за закупената от Б. „Курортна туристическа сграда – бунгало“ с площ 10 кв.м. с идентификатор 03504.405.37.23, която е била премахната и на нейно място впоследствие е изпълнен процесния нов строеж с площ от 56.24 кв.м.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата, като подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, за която същият е неблагоприятен, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, обаче, е неоснователна. Съображения:
Разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ предвижда правомощие на К. на общината да издаде заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, при спазване на установената писмена форма. Същата съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е правното основание за издаването й, както и релевантните за наличието на хипотезата на чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, факти, а именно: извършен строеж /описан подробно в заповедта от гледна точка на характеристики и начин на изпълнение на строителството/, изпълнен без разрешение за строеж и без одобрени проекти.
Съгласно чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, при констатиране на строеж от четвърта до шеста категория или на част от него, незаконен по смисъла чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ се съставя констативен акт, който се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Заповедта за премахване на незаконния строеж се издава от К. на общината или от упълномощено от него длъжностно лице след изтичането на срока за възражения.
Според съда, процесната заповед е издадена при спазване на специалните административно-производствени правила по ЗУТ – въз основа на констативни актове, връчени на оспорващия, като последният не е депозирал възражение срещу актовете, видно от административната преписка. Тези актове представляват подготвителни документи за установяване на обстоятелства, имащи значение и подготвящи издаването на крайния, завършващ административната процедура административен акт - оспорената заповед. Не са нарушени и разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК – административният орган е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и е събрал служебно относими по спора доказателства. Налага се изводът, че са налице и материално-правните предпоставки за подлежащ на премахване обект.
Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса и предвид обстоятелството, че ответникът твърди отрицателни факти – че строежът е изграден без необходимите разрешение за строеж и одобрени проекти, върху оспорващия в производството е възложено оборването на тези факти с доказателствени средства, допустими в процеса. В конкретния случай такова доказване изобщо не бе предприето, респ. проведено от оспорващия.
По съществото на спора и с оглед наличния доказателствен материал, съдът приема следното:
Твърденията, изложени в жалбата, останаха изцяло недоказани. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а извършеното в настоящия случай строителство – „Дървена постройка върху бетонна плоча“, изградена в ПИ 03504.405.37, безспорно представлява „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и следователно за него следва да бъде издадено строително разрешение, доколкото не попада в изключенията по чл. 151 от ЗУТ. По начина на изграждане, въпреки дървената конструкция на обекта, същият е строеж, тъй като няма характеристиките на преместваем обект, доколкото бетоновата основа, с която е свързан, трайно променя субстанцията на земята. Изграденото в ПИ 03504.405.37 върху бетонова основа с дървена конструкция, която не може да се премести в пространството, без да бъде разрушена, квалифицират обекта като „строеж“, признат като такъв с характеристиката на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, доколкото за него няма издадено разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти.
По същество жалбоподателят не оспорва техническото описание на обекта, като възраженията, че не е установен извършителя и възложителя на строежа, са неоснователни. Видно от представения по делото нотариален акт, именно жалбоподателят е собственик на бунгало с идентификатор 03504.405.37.23 с площ от 10.00 кв. м, която площ е увеличена на 56.24 кв. м, след премахване на съществуващия обект. Тази промяна, довела от една страна до увеличаване на застроената площ на обекта, а от друга – до изграждането на изцяло нов обект, може да бъде извършена само след издадено разрешение за строеж и одобрени проекти, каквито в настоящия случай не са налице. В този смисъл неоснователни са и възраженията на оспорващия, че оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка, доколкото органът не е изискал представянето от собственика на инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Дори и да се приеме, че в хода на провелото се административно производство, неизяснени са останали релевантни факти, то доколкото в съдебното производство не се представиха доказателства за обратното, следва да се приеме, че строителни книжа няма издадени. Липсата на представени от жалбоподателя в хода на административното производство, включително в съдебната му фаза, на одобрени инвестиционни проекти, разрешение за строеж и несъответствието му с ПУП, установено от експерта, при установеното премахване на старото бунгало и изграждане но изцяло ново такова, квалифицират строежа като незаконен, подлежащ на премахване при отсъствие на условията по § 16 и § 127 от ДР на ЗУТ.
Неоснователни са и възраженията, че собственикът на обекта не може да бъде адресат на заповедта, тъй като не са установени изпълнителя и възложителя. Адресат на заповедта за премахване е и приобретателят на незаконния строеж по арг. на § 3 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, поради което жалбоподателят, в качеството му на собственик, е адресат на акта.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно-производствените правила, при правилно приложение на относимия материален закон и съобразно целта му, се явява законосъобразна. Жалбата срещу нея е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора, съдът намира направеното искане от страна на ответника за присъждане на съдебните разноски по делото в общ размер на 930.00 лева /от които 600.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 330.00 лева за възнаграждението на вещото лице, извършило съдебно-техническата експертиза/, за основателно, поради което същото следва да бъде уважено, като се осъди оспорващия за заплащането на тези разноски.
Воден от гореизложените мотиви и и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК, Административен съд - Б.

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Л. Б. с А. Г. С., У. „. М.“ № 1, . 3, А. 12, срещу Заповед № РД-15-463/19.11.2018 г. на К. на О. Б.

ОСЪЖДА Н. Л. Б. с А. Г. С., У. „. М.“ № 1, . 3, А. 12, да заплати на О. Б., област Б. сумата от 930.00 /деветстотин и тридесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Саша Алексова

Вярно с оригинала!
ОМ